Решение № 6003 от 20.09.2018, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№………20.09.2018г. гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публичното съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №

10131 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.).

Ищците твърдят, че на 21.08.2012 г. около 12:45 часа в района на 7 км. от автомагистрала „Хемус“, техния наследодател е управлявал влекач марка „Скания“, с рег. № ********, собственост на „Т.-**“ ЕООД и поради внезапна загуба на налягане и разрушаване структурата на предна лява гума е загубил управление върху МПС, което се е ударило в разделителната преграда между двете ленти на магистралата, преобърнало се е и отново се е ударило в крайпътната еластична преграда. В резултат от описаното ПТП на 26.08.2012 г. водачът на МПС е починал Сочат,че към датата на ПТП за автомобила е имало валиден застрахователен договор за риска „гражданска отговорност“(по-долу „ГО“), сключен със З. „Л.И.“ АД. Смятат, че застраховката покривала риска от възникване на отговорност за собственика на вещта за вреди, произтичащи от притежаваната от него вещ. Твърдят, че влекачът не е бил технически изправен преди настъпването на ПТП, за което собственикът не е взел мерки, което също обосновавало отговорността му, респ. отговорността на застрахователното дружество. Затова ищците молят съда да осъди З. „Л.И.“ АД да им плати застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди от загубата на починалия в ПТП И.М.И. в размер на по 150 000,00 лева за всеки от ищците (съгласно допуснатото увеличение в последното с.з). Претендират и законната лихва върху сумата, считано от 21.08.2012 г. до окончателното ѝ изплащане.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от ответника в който оспорва иска по основание и размер. Твърди, че процесното ПТП е настъпило по вина на починалия водач на влекача Скания. Оспорва настъпването на риск, покрит по задължителна застраховка ГО по отношение на превозното средство. Твърди, че в случай, че влекачът не е бил изправен, то водачът въобще не е следвало да го управлява, поради което застрахователят имал право на регрес срещу И. И.. Затова с оглед на твърденията на ищците, същите били както кредитори, така и длъжници на ответника, поради което прави възражение за прихващане с всичко, присъдено в тяхна полза по настоящото дело. На следващо място оспорва настъпването на вредите, техния размер, както и причинно-следствената връзка. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за законна лихва. Твърди съпричиняване, изразяващо се в неспазване на правилата за движение от страна на починалия водач. Претендира разноски.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:

От материалите по ДП фактура и описа на извършените ремонти се установява,че на 15.06.2010 г. е извършен монтаж на две нови предни гуми на влекач Скания, с рег. № ********.

Безпорно е, че за влекача Скания, е сключена застраховка ГО, страна по която е ответното дружество със срок на валидност от 17.05.2012 г. до 16.05.2013 г,а превозното средство е собственост на „Т.-**“ ЕООД.

От заключението на изслушаната по делото автотехническа експертиза се установява, че на 21.08.2012 г. влекачът „Скания“ се е движел в посока гр. София по автомагистрала „Хемус“ в района на км. 7+500 със скорост от около 97 км/ч, при ограничение от 90 км/ч. Поради внезапна загуба на налягане в предна лява гума превозното средство е загубило устойчивост и е започнало да лъкатуши. Водачът на влекача И. И. е реагирал с натискане на спирачката, което е подпомогнало нарастването на увличането в посока „наляво“ на превозното средство, при което е реализиран удар в еластичната предпазна ограда отляво на пътното платно. След този удар композицията се е преобърнала на лявата си страна и в това положение е продължила да се плъзга по разделителната ивица между двете плътна.

Достигайки до мантинелата на другото платно е реализиран втори удар с нея, след което автомобилът е прекосил пътното платно и се е установил в покой. В.л.П. е посочил, че предната дясна гума на влекача е била неравномерно износена по цялата ширина на протектора, като в определени нейни части „се виждат теловете“. Същото е констатирано и при огледа на местопроизшествието (л. 75). От отговора на вещото лице на задача № 6 е видно, че поради прекомерно износване на предната лява гума е била нарушена целостта на раменния блок и е създадена възможност между каркаса и проректора да навлиза въздух. Това износване и продължителното движение на автомобила с такава гума е причинило разрушаването ѝ. Според показанията на П. в с.з. от 14.12.2017 г. износването е толкова значително, че е видимо и за неспециалист и в такова състояние разрушаване на гумата може да настъпи и в покой.

По отношение на механизма на ПТП са приети и показанията на свид. К.. Единствените данни, релевантни към причината за настъпването на произшествието, които се съдържат в показанията, са твърденията на свидетеля, че след като пострадалият е излязъл от кабината е повтарял : „Заспах, заспах”. Тези данни навеждат на това, че причина за удара на влекача в мантинелата може да се дължи на поведението на самия пострадал. Същевременно обаче показанията не се подкрепят от никакви други данни по делото, напротив, противоречат на заключението на вещото лице. Последното се основава на обективни данни и на опитните правила, поради което съдът кредитира него и не дава вяра на показанията на свидетеля. За да достигне до този извод съдът съобрази и приетия по делото протокол за разпит (л. 124-126), който настоящият състав цени като частен свидетелстващ документ ( Р-Е № 55/ 30.05.2009 г. по т.д. № 728/2008 г.ТК І Т.О. ВКС) и в който не се съдържат такива данни, като изнесените в настоящото производство.

От заключението на изслушаната по делото СМЕ и от приетата по делото епикриза, се установява, че в резултат на процесното ПТП И. И. е получил: травматичен шок; тежка гръдно-коремна травма, изразяваща се в счупване на ребра, на лява лопатка, контузия на белия дроб, разкъсване на далака, десерозация на напречното дебело черво, пукване на черен дроб с масивен кръвоизлив в коремната кухина и ретроперитонеален хематом; черепно-мозъчна травма с контузия и голяма разкъсно-контузна рана на челната област на главата и сътресение на главния мозък,а възникналите усложнения – постконтузионна бронхопневмония, многоорганна недостатъчност и септичен шок са довели до смъртта му настъпила на 26.08.2012 г. Видно от удостоверението за наследници Р.И. е съпруга на починалия, а М. и С. И. са негови синове. От приетото удостоверение за родствени връзки се установява, че А.Х. е майка на починалия.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Б. и Д.. От тях се установява, че Р. и И. И. са били женени 22 години. Те са живеели заедно с двете си деца - М. и С. и с майката на починалия – А.Х..

Всички те са се разбирали и не са имали проблеми. Смъртта на И. И. се е отразила много зле на Р.И., която и до днес не може да преглътне случилото се.

След инцидента тя е станала по-затворена. Р.И. е разчитала на подкрепата на съпруга си. На него е разчитала и майка му. Смъртта на И. И. се е отразила тежко на цялото семейство. Той е бил грижовен баща и децата му са били привързани към него.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По иска по чл.226, ал.1 КЗ

(отм.):

Съгласно разпоредбата на чл. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), увреденият от деликт, причинен от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност”, има право да иска обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя. За да възникне субективното право по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) е необходимо да се установи, че в резултат на виновно и противоправно поведение на лице, застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, са настъпили вреди, които са покрит риск по застрахователния договор.

Рискът при застраховката „Гражданска отговорност” включва не само опасността от възникване на санкционното задължение за поправяне на вредите, причинени от виновно и противоправно деяние в нейния стриктен смисъл – чл.45 ЗЗД, но и несанкционните задължения по чл.49 и чл.50 ЗЗД. Рискът може да бъде свързан не само с личното виновно деяние на застрахования, но и при вреди, причинени не непосредствено от застрахования, а от трети лица, на които той е възложил изпълнение на определена работа, или в качеството си на собственик на вещ, отговарящ за вредите причинени от нея на трети лица – чл.46 ал.2, чл.49 и чл.50 ЗЗД (в този смисъл са и следните решения на ВКС: № 522/20.10.2008 г. по т.д.

274/2008 г. на I Т.О; № 113/23.11.2012 г. по т.д. № 708/2011 г. на I Т.О.; №

15/01.06.2012 г. по т.д. № 279/2011 г. на I Т.О - ТК на ВКС).

Трайна е практиката на съдилищата, че отговорността по чл. 50 ЗЗД е безвиновна и е за вреди, произтичащи от обективно присъщи свойства, качества или дефекти на една вещ. Собственикът на вещта не носи отговорност за вреди, ако те са причинени от виновно поведение на пострадалия, или на лицето, под чийто надзор тя се намира, или на трето лице. Такива са вредите при използване на вещта в нарушение на предписани или общоприети правила. В тези случаи отговорността е по чл. 45 ЗЗД, а в случаите на възлагане на работа на друго лице – по чл. 49 ЗЗД и тя се носи от проявилото виновно поведение (действие или бездействие) лице или от възложителя на работа. В този смисъл е и задължителната съдебна практика съгласно в т. 10 ППВС № 7/1959 г., т. 2

ППВС № 17/1963 г. и т. 3 ППВС 4/1975 г.

В настоящият случай твърденията на ищците са, че превозното средство е било неизправно, тъй като предните му гуми са били прекомерно износени. Съдът установи, че действително процесното ПТП е настъпило поради прекомерно износване на предната лява гума и продължителното движение на автомобила с такава гума, причинило разрушаването ѝ. Установено е също, че износването е било видимо дори за неспециалист. Поради това, че амортизацията е била външно забележима, съдът намира, че спукването на гумата не се дължи на качества на самата вещ, подлежаща на амортизиране, а на нарушение на правилата за безопасност и поддръжка на превозното средство и конкретно на чл. 139, ал. 1, т. 1, ЗДвП, вр.с чл. 10, ал. 1, т. 9, б. „г“ от ППЗДвП. Както се посочи, при използване на вещта в нарушение на предписани правила отговорността е по чл. 45 ЗЗД, а в случаите на възлагане на работа на друго лице – по чл. 49 ЗЗД и тя се носи от проявилото виновно поведение (действие или бездействие) лице или от възложителя на работа. Поради изложеното съдът намира, че дружеството-собственик на влекача, следва да отговаря за виновното поведение на лица, на които е възложило поддръжката на превозното средство в изправност. По делото е доказано също, че собственикът на превозното средство е страна по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника. Затова е установено наличието на виновно и противоправно поведение на лице, застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.

На следващо място по делото се установи, че в резултат на това поведение е настъпило процесното ПТП, от което е починал И. И., а ищците са от кръга на лицата легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на И. И.. От събраните свидетелски показания съдът установи, че те търпят неимуществени вреди от смъртта на техния близък. С оглед на това съдът намира исковете за доказани по основание.

При определяне на размера и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази: възрастта на починалия (почти 39 г.), възрастта на ищците към момента на ПТП: Р.И. (38 г.), М.И. (16 г.), С.И. (13 г.) и А.Х. (59 г.); добрите отношения между ищците и починалия -всички са живеели заедно в едно домакинство. От друга страна, съдът преценява и нервно-психическия стрес и негативни изживявания във връзка със загубата на очакваната обич и подкрепа – морална и финансова, от най-близък човек – съпруг, баща, син, на когото цялото семейство е разчитало. Още от тази крехка възраст двете деца са започнали да търпят неблагоприятните последици от настъпилата по-рано смърт на биологичния си баща, като са лишени завинаги от възможността и правото си да бъдат обичани и обгрижвани от него и да получават любовта, закрилата и подкрепата, която само той би могъл да им осигури. Като отчита конкретните посочени по-горе обстоятелства, обуславящи размера на вредите, и тяхното значение, вкл. времето на настъпване на деликта, съответните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент, съдът намира, че обезщетението, което би могло да репарира тези вреди е в размер на : 100