Определение № 1332 от 23.09.2022, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1332 гр. П., 21.09.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., V ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВАСТОЯНОВА

Членове:

РЕНИ В. Г.ЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20224400500618 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

С определение от 06.07.2022 г., постановено по гр.д.

№

3503/2022 г. по описа на Районен съд - П., съдът е прекратил частично производството по делото на основание чл. 130 ГПК по отношение на предявения иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.4 КТ, поради недопустимост на иска.

Недоволна от така постановеното определение, ищцата в първоинстанционното производство Д. Н. Г. е обжалвал същото пред П.ски окръжен съд, чрез процесуалния си представител адв. А. Д.. В подадената частна въззивна жалба срещу прекратителното определение на районния съд са релевирани оплаквания, че районният съд неправилно е приел, че искът е недопустим, тъй като е налице оспорване законосъобразността на извършеното уволнение. Наведен е довод, че при спор на кое основание е прекратено трудовото правоотношение, единственото адекватно средство за защита на правата на служителя е предявяването на двата иска – по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и по чл. 344, ал.1, т.4 КТ, като са изложени подробни съображения в подкрепа на същия и е цитирана съдебна практика.

Претендира се отмяната на обжалваното определение и връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

1

Ответникът по частната жалба ЗК „***“ АД гр. С. не ангажира становище в указания му срок.

П.ският окръжен съд, в настоящия съдебен състав, като взе предвид данните по делото и оплакванията на жалбоподателката, намира разглеждането на частната въззивна жалба за процесуално допустимо, а по същество жалбата за основателна, предвид следните съображения:

От изложените в депозираната пред районния съд искова молба фактически твърдения и заявени претенции, става ясно, че ищцата е предявила обективно съединени искове срещу ответното дружество, в т.ч. за отмяна на уволнението й, извършено със заповед № 242/05.05.2022 г. на работодателя-ответник, който иск е с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, както и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ - да бъде извършена поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата й книжка, като вместо чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, трудовото правоотношение да се счита прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.

За да постанови обжалваното прекратително определение, първоинстанционният съд е приел, че иск по чл. 344, ал. 1, т.4 КТ може да се предявява само в случаите, при които не се оспорва законосъобразността на уволнението, а само е налице твърдение, че е налице грешка, респективно неправилно вписване в трудовата книжка на основанието, на което е прекратен трудовия договор, и се иска промяна, съответна на фактическото положение, каквато грешка не се твърди в случая.

Въззивният съд счита, че така постановеното определение за частично прекратяване на производството поради недопустимост на иска по чл. 344, ал.

1, т. 4 КТ е неправилно.

В настоящия случай ищцата не оспорва обстоятелството, че трудовото й правоотношение е прекратено, но оспорва основанието за прекратяване, като счита, че с издадената от работодателя заповед за дисциплинарно уволнение се прекратява трудово правоотношение, което вече е било прекратено на друго основание. При това положение единственият път за защита се явява предявяването на конститутивните искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и по чл.

344, ал. 1, т. 4 КТ, защото чрез тях може да се постигне промяна в правното положение на страните, промяна в основанието за прекратяване на трудовото правоотношение. Именно това е сторила ищцата, като е предявила и двата 2 иска, които са обективно кумулативно съединени в съотношение на обуславящ към обусловен – изходът по иска за отмяна на уволнението като незаконно обуславя изхода на иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, а съдът дължи произнасяне и по двата иска.

В горепосочения смисъл е становището, изразено в цитираните в частната жалба съдебни актове на ВКС /решение № 110/23.07.2020 г. по гр.д.

№ 3144/2019 г., IV г.о.; решение № 179/09.12.2020 г. по гр.д. № 509/2020 г., III г.о./, което въззивният съд счита за относимо към настоящия случай.

Предвид тези съображения се налага извод, че предявеният конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ не е недопустим, както неправилно е приел първоинстанционният съд.

Това налага отмяната на прекратителното определение и връщане на делото на П.ски районен съд за последващи процесуални действия.

Така мотивиран, П.ският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определението на П.ски районен съд от 06.07.2022 г., постановено по гр.д. № 3503/2022 г., с което производството по делото е прекратено частично поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 4 КТ.

ВРЪЩА делото на П.ски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3