Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 35686 от 09.10.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 18201/2022
Вид
Определение № 35686
Подписан
09.10.2023
Състав
СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 25, ал. 1 и ал. 2 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 26а · Наредба за заплащането на правната помощ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35686 гр. С., 09.10.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20221110118201 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 254692/14.09.2023 г. от името на „/.../“ ЕООД, чрез юрисконсулт С. А., с която се иска изменение на решение № 14150/20.08.2023 г., постановено по гр.д. № 18201/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, в частта за разноските. Моли се за изменение на посоченото решение, като насрещната страна по делото бъде осъдена да заплати в полза на ответника допълнително разноски за юрисконсултско възнаграждение по всеки един от разгледаните в производството 81 обективно кумулативно съединени искове, на основание чл. 26а вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Насрещната страна по молбата – /.../ ЕООД, изразява становище по молбата, като излага съображения за неоснователност на искането и поддържа, че с оглед предмета на делото и фактическата и правна сложност на производството, справедливияТ размер на дължимото в полза на ищцовото дружество юрисконсултско възнаграждение е 540 лева.

Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебния акт (в този смисъл Определение № 627/18.08.2014 г. по ч.гр.д. № 696/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1847/2016 г., Г.К., ІІ Г. О. на ВКС; Определение № 196/12.06.2015 г. по гр.д. № 9/2015 г., Г. К., І Г. О. на ВКС).

1

В този смисъл и доколкото по делото е налично произнасяне по разпределение на отговорността за разноски в производството по гр.д. № 18201/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, настоящият съдебен състав намира, че е сезиран с искане за изменение на решението в частта за разноските.

Искането е направено в законоустановения срок, от легитимирана страна и се явява процесуално допустимо.

Разгледано по същество, същото се явява частично основателно.

С решение № 14150/20.08.2023 г., постановено по гр.д. № 18201/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът се е произнесъл по отношение разпределението отговорността за разноски в производството, съобразно изхода на спора, като е формирал извод, че в полза на ищцовото дружество следва да се определи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр. 8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ в максималния, съобразно приложената от съда редакция на горепосочената разпоредба, размер, а именно 300 лева.

Действително при произнасянето си съдът не е съобразил измененията в чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ, обнародвани в ДВ, бр. 74 от 2021 г., в сила от 01.10.2021 г., съгласно които е изменен максималнияТ размер, който може да бъде присъден като възнаграждение от 300 на 360 лева и е предвидена възможност при защита по дела с материален интерес над 10 000 лева, възнаграждението да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално предвидения размер по ал. 1.

Доколкото в мотивите си към решение № 14150/20.08.2023 г., постановено по гр.д. № 18201/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав съдът е достигнал до извод, че в полза на ищцовото дружество се дължи юрисконсултско възнаграждение в максималния, предвиден в чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ, размер, както и при съобразяване на актуалната към настоящият момент /и към датата на постановяване на решение № 14150/20.08.2023 г., постановено по гр.д. № 18201/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав/ редакция на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ, обнародвани в ДВ, бр. 74 от 2021 г., в сила от 01.10.2021 г., съдът намира, че в полза на „/.../“ ЕООД, следва да бъде определено допълнително юрисконсултско възнаграждение в производството по гр.д. № 18201/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав в размер на още 240 лева или общо юрисконсултско възнаграждение в размер на 540 лева.

В останалата част молбата на /.../ ЕООД, следва да бъде оставена без уважение.

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за приложение на разпоредбата на чл. 26а от Наредба за заплащането на правната помощ в настоящото производство. Съгласно чл. 26а от Наредба за заплащането на правната помощ правна помощ при обективно съединяване на 2 искове се заплаща отделно за всеки иск съобразно предмета, правното основание и материалния интерес. При тълкуване на посочената по-горе разпоредба се налага извод, че законодателят действително е предвидил възможност при обективно съединяване на искове възнаграждение да се заплаща отделно за всеки иск, но само когато предмета и основанието на исковете са различни. Действително предмет на разглеждане в настоящото производство са 81 броя обективно кумулативно съединени искове.

Същевременно, обаче, всички искове имат еднотипен предмет и почиват на едно и също основание, респективно имат едни и същи фактически състави, подлежащи на установяване в производство. Следователно не е налице възможност за прилагане на разпоредбата на чл. 26а от Наредба за заплащането на правната помощ, доколкото в настоящия случай предмета и основанието, на което почиват разгледаните в производство искове са еднакви.

Воден от горното, съдът намира, че решение № 14150/20.08.2023 г., постановено по гр.д. № 18201/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав следва да бъде изменено в частта за разноските, като „/.../“ ЕООД, ЕИК: /..../, следва да бъде осъдено да заплати на „/.../“ ООД, ЕИК: /..../ сумата от още 237,43 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство пред СРС, съразмерно на отхвърлената част от предявените искове.

В останалата част молба с вх. № 254692/14.09.2023 г. от името на „/.../“ ЕООД, чрез юрисконсулт С. А., с която се иска изменение на решение № 14150/20.08.2023 г., постановено по гр.д. № 18201/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, в частта за разноските, следва да се остави без уважение.

Воден от горното, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение № 14150/20.08.2023 г., постановено по гр.д. № 18201/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, в частта за разноските, КАТО:

ОСЪЖДА „/.../“ ЕООД, ЕИК: /..../, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. /.../, бул. /..../ № 51, вх. А, ет. 9, офис 20 ДА ЗАПЛАТИ в полза на „/.../“ ООД, ЕИК: /..../, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. /..../ № 70, ет. 2, ап. 8, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от още 237,43 лева, представляваща разноски в исковото производство по гр.д. № 18201/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от предявените искове.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 254692/14.09.2023 г. от името на „/.../“ ЕООД, чрез юрисконсулт С. А., с която се иска изменение на че решение № 14150/20.08.2023 г., постановено по гр.д. № 18201/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, в частта за разноските, в останалата й част.

3

Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Настоящото определение е неразделна част от решение № 14150/20.08.2023 г., постановено по гр.д. № 18201/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4