Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 277 от 27.03.2023, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 925/2022
Вид
Определение № 277
Подписан
27.03.2023
В сила
27.03.2023
Състав
Евгения Тодорова Генева, Георги Стоянов Мулешков, Лилия Маркова Руневска

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 277 гр. София, 27.03.2023 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Георги Ст. Мулешков Въззивно частно гражданско дело № 20221800500925 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 278 ГПК.

Ищецът А. Ж. Б. обжалва Определение № 487 / 22.10.2022 г. по гр. д. № 1334 / 2021 г. на Ихтиманския районен съд, с което искането му за допълване в частта за разноските на Решение № 146 / 21.08.2022 г. е било отхвърлено.

Насрещната страна оспорва жалбата.

Частната жалба е допустима, но неоснователна.

Обжалваното определение е правилно. То е постановено в съответствие със закона и формираната съдебна практика, като на основание чл.272 ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на районния съд.

Допълнително съдът ще посочи и следното:

За да обоснове интереса си от иска, ищецът е твърдял с исковата молба, че ответникът е подал молба от 01.04.2019 г. с искане да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело, което е било перемирано още на 30.03.2018 г. Това действие обаче не е неправомерно и увреждащо интересите на длъжника. Към 01.04.2019 г. изпълнителният лист е бил в държане на ЧСИ и именно пред него ответникът е следвало да направи изявлението си и да докаже, че вече той е титуляр на правото на принудително изпълнение. Това е и единственият възможен начин за действие на всеки нов кредитор по прекратено изпълнително производство, по което старият кредитор не е изтеглил изпълнителния лист, за да го предаде на частния правоприемник. С молбата за встъпване като взискател са се ограничили и действията на ответника. Въпреки че вземанията по изпълнителния лист все още не са били погасени по давност, той не е правил искания за извършване на изпълнителни действия. За длъжника е съществувала извънсъдебна възможност само да 1 напомни на ЧСИ факта на перемпцията, което не е било сторено от него.

Неоснователен е доводът в частната жалба, че наличието на валиден изпълнителен титул застрашана правната сфера на ищеца. Изпълнителният титул ще продължи да бъде валиден дори след влизането в сила на решението по отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК. От значение за правото на ищеца за разноски е дали ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото, а не дали разполага с изпълнителен титул. Както вече беше посочено, към 01.04.2019 г. ответникът е имал възможност да иска извършването на изпълнителни действия, но не се е възползвал от тази възможност. Бездействието на кредитора сочи на деизнтересиране от събирането на вземанията по изпълнителния лист. Съществуването на валиден изпълнителен лист само по себе си не е основание да се приеме, че кредиторът е дал повод за завеждане на дело от страна на дължника за установяване със сила на пресъдено нещо погасяването на правото на принудително изпълнение.

Изложените от въззивната инстанция съображения не са изолирани и в противоречие със съдебната практика. Така например в Определение № 66 / 12.02.2018 г. по ч. гр. д. № 4770 / 2017 г. на ВКС, III г.о., съдебният състав, позовавайки се и на други актове на ВКС, е приел, че ответникът дава повод за завеждане на дело тогава, когато в качеството си на кредитор предприема действия по принудително изпълнение или изразява готовност да ги предприеме.

Чрез отрицателния установителен иск длъжникът не цели да отрече материалната легитимация на кредитора относно вземането. След изтичане на погасителната давност вземането продължава да съществува като естествено (не се ползва от държавната принуда), а доброволното изпълнение по него е дължимо (чл. 118 ЗЗД). С предявяването на отрицателен установителен иск длъжникът цели да осуети възможността за принудително изпълнение, защото погасителната давност е изтекла. Следователно решението, с което искът е уважен, формира сила на пресъдено нещо върху това, че кредиторът не притежава право на принудително изпълнение за своето вземане срещу длъжника, но задължителната сила на влязлото в сила решение не рефлектира върху предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК.

В частната жалба ищецът се позовава на още един факт – че изпълнителното дело продължава да е висящо в Централния регистър на длъжниците към Камарата на ЧСИ. Този обективен факт обаче не е обусловен от волята на кредитора, а от бездействието на ЧСИ да констатира перемирането на изпълнителното производство.

В обобщение, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 487 / 22.10.2022 г. по гр. д. № 1334 / 2021 г. на Ихтиманския районен съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК.

2

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3