Определение № 13 от 26.01.2023, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13 гр. К., 26.01.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Йорданка Г. Янкова

Георги Ст. Милушев като разгледа докладваното от Деян Г. Събев Въззивно частно наказателно дело № 20225100600298 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 377 ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с 341 ал.2 от НПК и се движи по реда на Глава XXII от НПК.

Образувано е по постъпил частен протест, подаден от прокурор при РП – К., против Разпореждане № 1375/08.12.2022 год., постановено по Н.а.х.дело № 1082/2022 год. по описа на К. районен съд, с което на основание чл. 377 ал.1, във вр. с чл. 249 ал.4 т.1 от НПК е прекратено съдебното производство по посоченото дело и същото е върнато на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, посочени в обстоятелствената част на разпореждането.

В частния протест прокурорът от РП – К. изразява становище, че разпореждането на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че в постановлението на РП - К. подробно била описана извършваната от обвиняемия търговска дейност в периода от 2013 год. до 2017 год., като до регистрацията му на 14.12.2016 г од. като ЕТ „К. - Б.

- Н. М.“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.К., бул.„Б.“ № **, вх.„*“, ет.*, ап.*, същият не е водел текущо счетоводно отчитане, съгласно Закона за счетоводството и счетоводните стандарти и не е регистрирал електронен касов апарат с фискална памет. Твърди в протеста също, че в конкретния случай неплатежоспособността касае ла 1 публичноправни задължения към държавата, свързани с търговската дейност на обвиняемия, които били установени с влязъл в сила ревизионен акт. В постановлението по чл.375 от НПК подробно била описана хронологията на ревизионното производство, издадените актове от ТД на НАП - П., тяхното връчване и оспорване от страна на обвиняемия Н. М.; приложени били и копия на материалите по изпълнително дело № 180389027/2018 год. по описа на ТД на НАП - П., офис Х., от които били видни предприетите мерки за обезпечаване и събиране на вземанията и съобщаването им на обвиняемия.

Прокурорът твърди в протеста, че с влизане в сила на ревизионен акт № Р 16001618007352 - 091 - 001/17.01.2020 год. на ТД на НАП - П. - на 14.05.2020 год., те придобивали характера на непогасени и изискуеми публичноправни задължения, тъй като до този момент са били оспорвани от длъжника, като от този момент обвиняемият е изпаднал в забава и предвид липсата на каквито и да било активи за погасяването им, именно това била началната дата на неговата неплатежоспособност. По изпълнителното дело била събрана пълна информация за имущественото положение на обвиняемия Н. М. и същата била отразена в постановлението на РП - К.. Към 14.05.2020 г од. обвиняемият не извършвал търговска дейност, не притежавал недвижимо и движимо имущество (с изключение на лек автомобил, марка „О.“, модел „А.“ с рeг. № *******, със застрахователна стойност 1 800 лева), нямал открити банкови сметки в търговски банки, особени залози, дялове или акции в дружества, не получавал доходи от трудова дейност. Поради това обстоятелство, с Разпореждане от 14.12.2020 год. на публичен изпълнител при ТД на НАП П., офис Х. - св. С.Ч., на основание чл.225 от ДОПК производството по принудително изпълнение на публични вземания по изпълнително дело № 180389027/2018 год. било прекратено.

Твърди се в частния протест още, че с ревизионен акт на НАП - П. от 17.01.2020 год. по отношение на обвиняемия Н. Х. М. било установено наличието на непогасени, изискуеми публичноправни задължения, като липсвали действия от негова страна за погасяване на тези задължения. Това обуславяло наличието на регламентираната в чл.608 ал.3 от ТЗ презумпция за неплатежоспособност, изразяваща се в спиране на плащанията. От материалите по делото било видно, че след влизане в сила на ревизионния акт на 14.05.2020 год., когато задълженията са станали безспорни и изискуемии, в 30 - дневен срок, считано от 15.05.2020 год. до 15.06.2020 год., обвиняемият 2

Н. М. н е бил поискал от ОС - К. откриване на производство по несъстоятелност и на 16.06.2020 год. е осъществил инкриминираното деяние.

Посочените обстоятелства били изложени в постановлението на РП - К. и ясно формулирали повдигнатото обвинение от обективна и субективна страна, поради което подалият протеста прокурор счита връщането на делото з а отстраняване на допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правата на обвиняемия за неоснователно. Поради тези съображения моли да бъде отменено обжалваното разпореждане, като неправилно и незаконосъобразно.

Обвиняемият Н. Х. М. от с.Ш.П., обл.Х., уведомен за постъпилия частен протест, чрез връчването му на препис от същия, не е взел отношение по него.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на протестираното разпореждане, с оглед доводите, изложени в частния протест, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Частният протест е подаден от лице, имащо необходимата процесуална легитимация, срещу подлежащ на протестиране съдебен акт и в законоустановения срок, поради което същият е процесуално допустим.

Разгледан по същество, частният протест е основателен.

Производството по Н.а.х.дело № 1082/2022 год. по описа на Районен съд – К. е образувано въз основа на внесено на 06.12.2022 год. в РС - К. постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.375 от НПК на Н. Х. М. от с.Ш.П., общ.Х., обл.Х., за извършено от него престъпление по чл.227б ал.1 от НК - за това, че на 16.06.2020 год. в гр.К., като търговец – ЕТ „К. - БГ - Н. М.“, с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление – гр.К., бул. „Б.“ № **, вх.

„*“, ет.*, ап.*, който е изпаднал в неплатежоспособност, в 30-дневен срок от спиране на плащанията (от 15.05.2020 год. до 15.06.2020 год. ) не е заявил това пред Окръжен съд – К..

След образуване на делото, определеният съдия-докладчик е постановил в закрито заседание на 08.12.2022 год. обжалваното в настоящото производство разпореждане, с което на основание чл.377 ал.1, във вр. с чл.249 ал.4 т.1 от НПК е прекратил съдебното производство по делото и е върнал същото на РП – К. за отстраняване на допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване на правото на 3 защита на обвиняемия. За да постанови разпореждането си съдията-докладчик е приел в мотивировъчната част на същото, че прокурорът не е изпълнил задълженията си да внесе в съда мотивирано постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, тъй като от описани факти не можело да се разбере защо от тях се прави извода, че обвиняемият М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.227б ал.1 от НК. Съдът е посочил в разпореждането си, че за съставомерността на деянието по посочения текст било достатъчно да се установи, че деецът има качеството търговец, че е налице изпадане в неплатежоспособност, тъй като не е в състояние да плати изискуемо публично задължение към държавата, и че в тридесетдневен срок от спиране на плащанията деецът да не е поискал от съда да открие производство по несъстоятелност. Направил е извода, че в постановлението прокурорът е описал качеството на обвиняемия, както и непоискването от съда да се открие производство по несъстоятелност, но при посочване на третото обстоятелство били допуснати неяснота и противоречия. В разпореждането си съдията – докладчик е възпроизвел накратко описаната в постановлението фактическа обстановка, както следва: Н. М. имал сключен трудов договор по чл.62 ал.5 от КТ с ЕТ „Р. - Г. Р.“ – гр.К.. Обвиняемият се снабдявал със стоки предимно от Република Т., които предлагал в сайт в интернет - мрежата за продажба, които чрез куриерска фирма изпращал на различни адреси и клиенти в страната, и чрез същият куриер получавал паричните суми с наложен платеж, в резултат на което реализирал печалби за периода от 01.01.2013 год. до 01.01.2018 год. в размер на 490 937.51 лв. На 14.12.2016 год. обвиняемият бил вписан като търговец – ЕТ „К. - Б. – Н. М.“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.К.. На 08.02.2018 год. на обвиняемия Н. М. било изпратено съобщение за доброволно изпълнение по чл.221 от ДОПК, с което бил уведомен за образуване на изпълнително дело № 180389027/2018 год. по описа на ТД на НАП - П., офис Х., във връзка с неплатени публични задължения - наложени с фиш наказания „глоба“ от ОД на МВР – Х., в размер на 100 лева. Съобщението било получено лично от обвиняемия на 19.02.2018 год. На 30.11.2018 год. със заповед на началник сектор към ТД на НАП - П. била възложена ревизия за установяване на публичните задължения на обвиняемия М. за определяне на задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2013 год. - 31.12.2017 год.; ДОО за 4 самоосигуряващи се за периода 01.01.2013 год. - 31.12.2017 год.; данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2013 год. 31.12.2017 год.; данък върху добавената стойност за периода 01.01.2015 год. 28.04.2016 год.; ДДС за периода 29.04.2016 год. - 31.12.2017 год. ; здравно осигуряване за самоосигуряващи се за периода 01.01.2013 год. - 31.12.2017 год. ; и универсален пенсионен фонд за самоосигуряващи се за периода 01.01.2013 год. - 31.12.2017 год. По този повод, на 17.01.2020 год. бил съставен Ревизионен акт № Р – 16001618007352 - 091- 001/17.01.2020 год., който на 14.05.2020 год. влязъл в сила. С този ревизионен акт на НАП - П. от 17.01.2020 год. по отношение на обвиняемия Н. М. било установено наличието на непогасени и изискуеми публичноправни задължения, за които той не предприел никакви действия за погасяването им. Към 14.05.2020 год. той не извършвал търговска дейност, не притежавал недвижимо и движимо имущество, нямал открити банкови сметки в търговски банки, особени залози, дялове или акции в дружества, не получавал доходи от трудова дейност, поради което бил в състояние на неплатежоспособност по смисъла на чл.608 ал.1 от ТЗ. В 30 - дневен срок от спиране на плащанията, считано от 15.05.2020 год. до 15.06.2020 год., след като изпаднал в неплатежоспособност, не заявил това обстоятелство пред Окръжен съд – К., като не е поискал да се открие производство по несъстоятелност.

При тази фактическа обстановка съдът е намерил, че в постановлението на прокурора следва да бъдат посочени факти за настъпване на неплатежоспособност, поради спиране на плащанията, а това в случая не било сторено. Липсвало изложение на обстоятелства относно конкретния период, от който той е спрял плащанията, имало ли е такива по това задължение и кога е последното. Съдът е изложил съображения, че била посочена датата 14.05.2020 год., от която прокурорът броял 30 - дневния срок, но оставал неизяснен въпросът защо именно това е денят, в който се приема, че търговецът е изпаднал във фактическа неплатежоспособност, като 14.05.2020 год. била датата на влизане на ревизионния акт в сила, с който се установявали изискуеми публичноправни задължения за търговеца, но не била ясна волята на обвинението защо това е датата, на която обвиняемият според прокурора е изпаднал в неплатежоспособност, поради което е спрял плащанията си. Не били посочени факти канен ли е да плати, правил ли е някакво плащане, а единствено прокурорът се е задоволил да посочи, че 5 деецът не е предприел никакви действия за погасяване на задълженията.

Описани били действия по принудително изпълнение във връзка с образувано още през 2018 год. изпълнително дело от публичен изпълнител на НАП, по което имало на 12.02.2020 год. и на 26.02.2020 год. присъединяване на публични задължения, които обаче били различни от твърдяното ликвидно и изискуемо задължение съгласно влезлия в сила на 14.05.2020 год. ревизионен акт, тъй като били сторени няколко месеца преди това. Съдът е посочил, че с изложеното по-горе, отнасящо се до съставомерните признаци на деянието, е нарушено правото на защита на обвиняемия, защото той е бил лишен от възможността да разбере за какво е ангажирана наказателната му отговорност. Развил е също съображения, че съгласно чл.378 ал.3 от НПК съдът разглеждал делото в рамките на фактическите положения , посочени в постановлението, а тъй като в обстоятелствената част на същото, в която прокурорът не е посочил всички обстоятелства, които обуславят обективните и субективни признаци на престъплението, а описаните такива създават затруднения и обърквания, то нямало как съдът да се произнесе, тъй като не било ясно какви точно са фактическите рамки на обвинението. Направил е извода, че по този начин представителят на прокуратурата не е изпълнил задълженията си по чл.375, във вр. с чл.246 ал.2 от НПК да внесе в съда мотивирано постановление, с което на първо място обвиняемия, а след това и съда, да разберат за какво престъпление при какви факти е привлечен дееца.