Протокол № 314 от 26.02.2026, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 314 гр. Варна, 26.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова мл.с. Ива Бл. Благоева при участието на секретаря Петя П. Петрова

Сложи за разглеждане докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20263100500260 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 13:09 часа се явиха:

-------------------------------------------------------------------------------------Въззивната страна ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, нередовно призована, съобщението е получено след срока по чл. 56, ал. 3 от ГПК, представлява се от прокурор Д.К..

Въззиваемият Ж. Й. Ч., нередовно призован, съобщението е получено след срока по чл. 56, ал. 3 от ГПК, не се явява, представлява се от адв. В. В., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

ПРОКУРОР К.: Моля да се даде ход на делото. Не възразявам по нередовното призоваване.

АДВ. В.: Нямам възражение за нередовно призоваване. Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 103983/12.12.2025г. от Прокуратурата на Република България, представлявана от И.Б., прокурор в Районна прокуратура - Варна, срещу решение № 4362 от 04.12.2025г., постановено по гр. дело № 3166/2024г. на РС Варна, ХLVIII-ми състав, с което 1 въззивникът е осъден да заплати на Ж. Й. Ч., ЕГН **********, с адрес ********* сумата от 3000 лв., представляващи обезщетение на претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от образувано ДП 327/2024 г. по описа на ССП – ОДМВР – гр. Варна и пр. преписка № 12892/2024 г. по описа на Районна прокуратура – Варна за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, което прекратено с постановление от 03.12.2024г. на Районна прокуратура – Варна, ведно със законната лихва за забава, считано от 03.12.2024г. до окончателното изплащане, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Въззивникът счита постановеното решение за неправилно, поради следните съображения: излага, че наказателно производство по ДП № 327/24г. по описа на ПП ОД МВР гр. Варна е било образувано на 02.09.2024г. за извършено престъпление по чл. 3436, ал. З от НК, за което Варненска районна прокуратура е била единствено уведомена. С постановление на ВРП от 03.12.2024г. образуваното наказателно производство ДП 327/24г. по описа на ПП ОД МВР гр. Варна е било прекратено, като по делото няма лице, привлечено в качеството на обвиняем, респективно не взета МНО. Намира за недоказан факта, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от наказателното производство. Излага, че въззиваемият не е обжалвал ЗППАМ № 24-0819-001146/2024г., с която СУМПС на Ч. е било временно отнето за срок не повече от 18 месеца, до решаване на въпроса за виновността на водача, както и не е представен акт на компетентен съд, по силата на който посочената принудителна адм. мярка да е била обявена към датата на произнасяне на ВРС с краен акт за незаконосъобразна. От посочените факти извежда извод за нейната правилност и законосъобразност.

Намира предявения иск да е останал недоказан със събраните по делото събраните гласни и писмени доказателства. Поставя под съмнение достоверността на гласните доказателства, предвид близкото родство на свидетелите с ищеца, както и че същите не са подкрепени от останалия доказателствен материал. Сочи, че ищецът не е потърсил психологическа помощ към момента на изпитваните от него негативни емоции, а се поставя в ситуация да търси такава към момента, когато претендира обезщетение за причините за тези негативни емоции. Нерешен останал въпроса, в хипотезата на действителни промени в личностната структура на въззиваемия, кое ги е предизвикало - провеждането на наказателното производство или друга причина, както и липсва анализ за характера на връзката между тях. Счита, че не са били доказани вреди, настъпили за въззиваемия в резултат на наказателното производство срещу него, както дали те са пряка и непосредствена последица на евентуалните вреди от това наказателно производство. Освен това намира сумата от 3000 лева за несъобразена с икономическия стандарт на живот в страната, като се вземе предвид разумния срок на провеждане и приключване на досъдебното производство и липсата на данни предварителното производство да го е възпрепятствало по какъвто и да било начин в обичайното му ежедневие.

Отправеното искане е да се отмени обжалваното решение и да се постановите друго, с което да се отхвърли изцяло иска на Ж. Й. Ч..

Претендират се е направените по делото разноски. В условията на 2 евентуалност, моли решението да бъде изменено, като се намали размера на определеното обезщетение под 3000 лева за неимуществени вреди в съответствие с критериите за справедливост на чл.52 от ЗЗД.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно моли за потвърждаването му. Претендират се и направените по делото разноски.

ПРОКУРОР К.: Поддържам жалбата. Оспорвам отговора.

АДВ. В.: Оспорвам жалбата. Поддържам писмения отговор.

ПРОКУРОР К.: Няма да правя искане за събиране на други доказателства.

АДВ. В.: Представям списък с разноски, ведно с договор за съдействие.

Нямам други искания по доказателствата.

ПРОКУРОР К.: Правя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

СЪДЪТ намира, че следва да бъде приет представеният от страната списък с разноски, ведно с доказателства за извършването им, поради което и О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЛАГА по делото представеният от страната в днешно съдебно заседание списък на разноските, договор за правна защита и съдействие.

Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

ПРОКУРОР К.: Моля да отмените решението на ВРС, с което Прокуратура на Република България е осъдена за причинени неимуществени вреди на ищеца в размер на 3000 лева в следствие на водено наказателно производство.

Считам, че е неприложима разпоредбата на чл.2, ал.1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата за вреди причинени на граждани, тъй като първо наказателното производство не е водено срещу конкретно лице. От 2017 г. има промяна в НПК, делата се водят за извършено деяние, а не срещу конкретно лице. Такъв е и настоящият случай. В противен случай, трябва да приемем някаква начална дата, от която започва той да търпи вреди и не е ясно коя е 3 тази дата, тъй като досъдебното производство е започнато в условията на неотложност. Няма прокурорски акт, който изрично да сочи да е образувано наказателно производство и следва да се установи кога ищецът е разбрал, че се води наказателно производство. Достатъчно конкретно и ясно е, че наказателното производство се води спрямо него, но прокуратурата никъде не е упоменала това с някакъв акт.

На второ място ищецът е разпитан в качеството си на свидетел, няма качество на обвиняем, което е изискването на Закона за отговорността на държавата за вреди причинени на граждани. Ако тълкуваме по-широко понятието „обвиняем“, аз считам, че е неправилно, защото така е употребена думата в закона, в следствие на повдигнато обвинение, а такова нямаме.

Ищецът е разпитван в качеството си на свидетел. Прокуратура не е прилагала процесуални мерки за принуда спрямо ищеца. Такива са били прилагани от страна на служителите на МВР. Издадена е заповед за задържането му за срок от 24 часа, която заповед би следвало да се обжалва пред горестоящият орган или пред съда, което той не е сторил. Тази заповед не е издавана от прокуратурата и съответно не следва тя да носи отговорност.

Отделно от това му е отнето свидетелството за правоуправление от полицията, а не от прокуратурата, тъй като нормата в Закона за движение по пътищата е императивна и тя предвижда при установяване на наличие на алкохол или упойващи вещества, както е в случая, да бъде отнето свидетелството за правоуправление.

Съдебната практика в такива случаи е изключително противоречива, поради което и се очаква да излезе тълкувателно решение на ВКС по този въпрос. Ще цитирам някои решения, които са в този смисъл, че когато ищецът няма качество на обвиняем, прокуратурата не следва да носи отговорност за причинени неимуществени вреди, а именно: решението на Европейския съюз за правата на човека от 15.07.2005 г. по делото Асенов срещу България, по жалба № 4226/98 г., решение от 01.12.2005 г. по делото П. срещу България, по жалба № 48137/99 г., решение Симеонови срещу България от 17.05.2017 г.

Също така е налице и по-нова практика на българските съдилища: решение 5047/10.03.2023 г. на ВКС, по гр.д.№ 3092/2022 г. на Четвърто ГО, решение № 3462/27.10.2023 г. по гр.д. № 5496/2023 г. по описа на ВРС, 12-ти състав, потвърдено с решение № 148/15.02.2024 г. по гр.д.№ 11/2024 г. по описа на ВОС, решение № 62/07.01.2007 г. по гр.д.№ 5726/2026 г. по описа на ВРС, което към момента не е влязло в сила, решение № 772/07.06.2023 г. по в гр.д.№ 2374/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, Осми състав, с което е потвърдено решение № 261636/16.05.2022 г., постановено по гр.д.№ 11453/2020 г. на СГС, ГО, 18-ти състав.

Моля, в този смисъл да отхвърлите изцяло иска като неоснователен, а считам, че остана и недоказан, тъй като се основава единствено на двама свидетели, единият от които бащата на ищеца, а другият – негов колега. С техните показания се доказва какви вреди е търпял той в негативен план вследствие на воденото наказателно производство и тези лица са заинтересовани от изхода на делото. Други доказателства не се събраха. За психичното му състояние няма медицинска документация.

Ако решите, че са причинени неимуществени вреди на ищеца, моля да 4 имате предвид, че воденото наказателно производство не е за тежко престъпление. Наказанието за престъплението е чл. 343б, ал. 3 от НК предвижда лишаване от свобода за срок от една до три години и съответно не се явява тежко престъпление. Моля да вземете предвид, че наказателното производство е приключило много бързо, в рамките на три месеца, което е от значение за определяне на обезщетението. Моля да измените решението, ако решите, че е претърпял неимуществени вреди и да намалите размера на обезщетението.

АДВ. В.: Моля да оставите в сила първоинстанционното решение.

Считам, че същото е правилно и мотивирано. В конкретния случай съм изложил подробни съображения в писмения отговор. Съгласно съдебната практика обвинението в извършване на престъпление следва да се тълкува разширително за нуждите на специалния деликт. Това е посочено в редица решения, ще цитирам само две: решение № 5009/08.02.2023 г. по гр.д.№ 932/22 г. по описа на ВКС, Трето ГО и решение № 50084/30.05.2023 г. на ВКС по гр.д.№ 1961/2022 г.

Обстоятелството, че ищецът Ж. Ч. е бил шофьор в градския транспорт, което несъмнено обуславя търпенето на неимуществени вреди с по-голям интензитет, тъй като от това зависи прехраната му, както на него така и на неговото семейство. Що се отнася до обстоятелството кои свидетели са давали показания, аз считам, че техните показания кореспондират със събраните писмени доказателства и те са били лицата, които са имали реално наблюдение на състоянието на Ж. Ч..

Моля да ми присъдите направените съдебно-деловодни разноски. Моля за решение в този смисъл.

Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния срок.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:21 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

5