Акт от 13.01.2020, Административен съд - Велико Търново
- Съд
- Административен съд - Велико Търново
- Дело
- 10297/2019
- Подписан
- 13.01.2020
Други актове по делото
Цитирани разпоредби
- чл. 210, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 211, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 212 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 213 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 63, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 т. 7 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 52, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 103 · Закон за движението по пътищата
- чл. 170 , ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал.1 т. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- §6,т.25 · Закон за движението по пътищата
- чл. 30, ал. 1, т. 5 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 348, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал.1 т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
№233 гр. Велико Търново, 13.1.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико
Търново, втори касационен състав в публично заседание на двадесети декември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ТОНЕВА ЕВТИМ БАНЕВ
При секретаря Д.С.и в присъствието на прокурора от
Великотърновска окръжна прокуратура Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД № 10 297/ 2019 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано по касационна жалба на В.Д.С. чрез ***И.Д.,*** офис 3 против Решение № 387/22.10.2019г. постановено по НАХД 401/2019г. по описа на Районен съд Горна Оряховица,в частта, в която е потвърдено Наказателно постановление –НП-№ 19-0268-000502 от 12.4.2019г. на Началник Сектор към ОД на МВР В. Търново, Районно управление Горна Оряховица, с което за извършено нарушение на чл.
103 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.1 т. 4 от ЗДвП на В.Д.С.е наложено наказание “Глоба“ в размер на 200 лева. а.
В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради постановяване му в нарушение на материалния закон, касационно основание по чл.
348, ал. 1, т. 1 от НПК. Жалбоподателят намира, че на първо място не е доказано извършването на посоченото от АНО административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП, не е посочена конкретната хипотеза по този текст, което е в противоречие с установената практика на съдия- докладчика. Съдът недопустимо е дописал мотивите на АНО като е приложил вярната правна норма. По делото са допуснати и съществени процесуални нарушение касационно основание по чл. 348, ал.1 т. 2 от НПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН, доколкото съдът не е разпределил доказателствената тежест, не е събрал служебно доказателства относно компетентността на органа, съставил АУАН и издал НП, доказателствата не са ценени правилно в тяхната съвкупност, като в този случай съдът би констатирал съществено противоречие във времето в НП посочено 21,20 часа,а реалното такова е 21,00ч. Последният факт опровергава доказателствената сила на АУАН съгласно чл. 182, ал.2 от ЗДвП.
От съда се иска да отмени обжалваното съдебно решение и се постанови друго по съществото на спора, с което отмени обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание се представлява от ***Д., който поддържа така подадената жалба. Счита, че в случай не е доказано авторството на административното нарушение по безспорен начин, тъй като се касае за лице от друго населено място, както и за автомобил със софийска регистрация, които не са били познати на полицейските служители, осъществяващи контрол по ЗДвП. Съдът е направил неправилен извод, че е била налице индиция за възприемането на подаден сигнал за спиране, напротив това се сочи единствено от актосъставителя.
Нарушено е съществено правото на защита, тъй като не е посочено точно кой полицейски служител е подал сигнала и какъв е бил сигналът, дали да се спре най- вдясно на платното или на друго указано място. Видно от АУАН , че в полетата за одпис на нарушителя е вписано отказва, вместо да бъдат оставени празни полета. Налице е съдебна практика, която в подобни случаи при непрецизна правна квалификация на нарушението приема, че издаденото НП е незаконосъобразно.
Ответник жалба- Районно управление Горна Оряховица при ОД на МВР В.
Търново, редовно призован не се представлява, не заема становище по спора.
Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба. Липсват нарушения при издаване на АУАН и НП, противно на твърденията в касационната жалба, правилно е изяснена фактическата обстановка и същата се подкрепя от доказателствата по делото.
Счита, че съдът правилно е приел, че както нарушението, така и авторството са безспорно доказани, като в тази връзка свидетелските показания на полицейските служители са непротиворечиви и категорични. Поради това намира, че след като съдът е потвърдил НП, е издал правилен акт, който предлага да бъде оставен в сила.
Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Предмет на настоящото производство е Решение № 387/22.10.2019г. постановено по НАХД 401/2019г. по описа на Районен съд Горна Оряховица,в частта, в която е потвърдено Наказателно постановление –НП-№ 19-0268-000502 от 12.4.2019г. на Началник Сектор към ОД на МВР В. Търново, Районно управление Горна Оряховица, с което за извършено нарушение на чл.
103 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.1 т. 4 от ЗДвП на В.Д.С.е наложено наказание “Глоба“ в размер на 200 лева. а.
Въз основа на събраните в хода на административно-наказателното и съдебното производство доказателства, се установи, че фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд: На 6.4.2019г. в 21,00 часа св. П.К.и Д.В.– полицейски служители при РУ Г. Оряховица са изпълнявали задълженията си като автопатрул на КАТ вгр. Г. Оряховица на ул. „В. Грънчаров „ в посока ГОРС€ Същите забелязали касаторът да управлява процесния автомобил Мерцедес С 550 с рег.№ ***в присъствието на пътник като е подаден сигнал за спиране със стоп палка по образец, доколкото е имало задача за проверка на автомобили с чужда регистрация, заради зачестилите кражби. Водачът не се подчинил на разпореждането за спиране, въпреки ,че мястото било добре осветено, намалил, а в последствие увеличил скоростта. Полицейските служители не са предприели преследване, но доколкото са предположили, че се касае за лек автомобил вероятно от кв. Калтинец, са извършили по- късно проверка там, но управляващ л.а. е бил вече пътника. Полицейските служители дават категорични и непротиворечиви показания, че двете лица в автомобила са били различно облечени, като подалият сигнала е успял да види извършителя и след проверка в регистрите на КАТ, извършена на служебния таблет е разпознал лицето като собственик на автомобила. Освен това е било установено, че същият е лишен от СУМПС, но при последващата проверка в кв. Калтинец е управлявало другото лице, което е имало изправни документи. По делото е изслушана и приета като доказателство съдебно- техническа експертиза, която установява мястото на нарушението и положението на полицейския автомобил, положението на същия при второто спиране в к. Калтинец и положението на лекия автомобил на касатора, като вещото лице потвърждава в открито съдебно заседание при изслушването му, че и на двете места има добра видимост за полицейските служители. АУАН е съставен по- късно в 21,00 часа в сградата на РУ на МВР, по който касаторът не е направил възражения, но е отказал да го подпише, който факт е установен от вписания в АУАН свидетел. В тридневния законоустановен срок не е подадено писмено възражение от страна на касатора, поради което е било издадено процесното пред ГОРС, като в преписката се съдържат доказателства за компетентността на органа Заповед №
8121з-515/14.5.2018г. стр 9 от въззивното дело, както и справка за служебните правоотношение с П.К.- ***в група „Пътен контрол при РУ на МВР Г. Оряховица. Стр. 43 от делото. НП е обжалвано в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН По образуваното НАХД е приложена и справка- разпечатка от система АИС за касатора , стр. 44 и сл., както и БП №201/2019г. ,в което се съдържат показанията на ***. С.Я., който пояснява, че първоначално е управлявал автомобила, към момента на подадения сигнал със стоп- палка е управлявал касатора, а към момента на проверката отново той.
При така установената фактическа обстановка съдът е формирал извод за доказаност на нарушението по чл. 103 от ЗДвП, неговото авторство. Приел е, че няма нарушения по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН досежно реквизитите на АУАН и НП. Правилно е посочена нарушената материално правна норма чл. 103 от ЗДвП, както и санкционната такава чл. 175, ал.1 т. 4 от ЗДвП, като наказанието отговаря на целите на административното наказание по чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН. Съдът е намерил, че се касае за защитна теза на касатора твърдението , че не е управлявал МПС към момента на подадения сигнал, което се опровергава от другите събрани в производството доказателства. Освен това съдът е счел за доказано, че ясно е бил подаден сигнал със стоп – палка, , който е от категорията на конклудентните административни актове по чл. 170, ал .3 от ЗДвП, и представлява нареждане по терминологията на чл. 175, ал. 1 т. 4 от ЗДвП. Този сигнал е бил възприет от касатора, който първоначално е намелил скоростта, а в последствие увеличил, за да избегне проверка.
Намерил е ,че текстовото описани е на констатираното нарушение по ЗДвП съответства на сочената за нарушена законова разпоредба.
Постановеното от Районен съд –Горна Оряховица решение е правилно и законосъобразно, а така подадената касационна жалба изцяло неоснователна.
При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила. ГОРС е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като е изложил мотиви по всички наведени от касатора доводи и възражения. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина, чрез приобщаването на допустими и относими доказателства. Не се констатират твърдените съществени процесуални нарушения в хода на въззивното производство.
Основното твърдение в касационната жалба за съществено процесуално нарушение от страна на ГОРС е неразпределяне на доказателствената тежест в процеса. Съгласно препращащата норма на чл.11 от ЗАНН в административнонаказателния процес се прилагат общите правила на наказателния процес за презумпция за невиновност, разпределение на доказателствената тежест, която лежи върху наказващия субект и забрана за осъждане, само заради това, че нарушителят не е доказал възраженията си. С оглед гореизложените принципни съображения настоящата инстанция намира, че въззивният съд не е допуснал соченото нарушение, доколкото същият е обсъдил всички доказателства и е направил извод, че деянието от обективна и субективна страна е доказано с непротиворечите свидетелски показания. АНО чрез пълно пряко доказване е установил всички правнорелевантни факти за ангажирани на административно – наказателната отговорност. Предвид изрично направеното възражение на касатора, че не е управлявал лекия автомобил, поради което не е възприел, че подадения сигнал се отнася до него, административнонаказващия орган е ангажирал всички относими и допустими доказателства. От свидетелските показания непротиворечиво се установява, че същият е управлявал МПС по смисъла на §6,т.25 от ДР на ЗДвП и с оглед установеното понятие управление, прието от съдебната практика в ППВС № 1/1983г.
Настоящата инстанция изцяло споделя мотивите на ВТРС.
Съдът правилно е установил, че от процесуална гледна точка АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни, издадени от компетентни лица, в законоустановените срокове и притежаващи задължителните реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Налице е ясно описание на извършеното нарушение, същото е конкретизирано като време , място , изпълнително деяние, посочена е и нарушената материално – правна норма.
От обективна и субективна страна касаторът е осъществил състава на административно нарушение на чл.
103 от ЗДвП, който задължава водача на пътно превозно средство при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Въз основа на свидетелските показания е установено, че при ясно и разбираемо подаден сигнал от полицейски служител със стоп палка по образец да спре, жалбоподателят не е изпълнил задължението си, произтичащо от горецитираната разпоредба на ЗДвП. Констатирано е, че сигналът за спиране е подаден от оправомощен орган на МВР, който според чл. 30, ал. 1, т.
Разпечатката съдържа 38 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/adf1344e-d316-407f-9b31-b49b212fc6b8