Определение № 14099 от 14.04.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 1932/2026
- Вид
- Определение № 14099
- Подписан
- 14.04.2026
- В сила
- 14.04.2026
- Състав
- ЦВЕТИНА РУМЕНОВА ЦОЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 26 · Наказателен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 14099 гр. София, 14.04.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20261110101932 по описа за 2026 година
Производството по делото е образувано по искова молба подадена от М. .... срещу ..........
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да изготви проект за доклад по делото.
Към исковата молба и отговора на исковата молба са представени документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени доказателства.
Следва да бъде уважено доказателственото искане на ищцата за задължаване на СГС, НО да представи по делото в цялост НОХД №3230/2022 г. на СГС, 37 състав, както и за задължаване на СГП да представи в цялост ДП №4/2021 г. по описа на СГП, пр.пр. №18027/20 г. по описа на СГП.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 20.05.2026 г. от 10:45 часа, за което да се призоват страните с преписи от настоящото определение, а ищецът – с препис и от отговорите на исковата молба.
СЪСТАВЯ, на основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140 ГПК, следния проект за доклад на делото:
Ищцата извежда съдебно претендираните си права при твърденията, че била директор на 151 Детска градина „......“, гр. София, като с постановление от 22.03.2022 г. и постановление от 22.06.2022 г. била привлечена като обвиняем за престъпление по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26 НК. Твърди, че с обвинителен акт от 11.08.2022 г. по ДП №4/2022 г. по описа на СГП, пр.пр. № 18027/2020 г. по описа на СГП била предадена на съд, като била обвинена в извършването на престъпление по чл. 282, ал.
1
2, вр. ал. 1, вр. чл. 26 НК за това, че в условията на продължавано престъпление на неустановени дати във времето от 2016 г. до 2019 г., в качеството си на длъжностно лице – директор на 151-ва Детска градина „......“, гр. София е превишила властта и правата си и нарушила служебните си задължения с цел да набави облага за родители, като от това са настъпили значителни вредни последици.
В резултат на това било образувано НОХД №3230/2022 г. по описа на СГС, 37 състав, което след проведено обжалване било прекратено с определение на Апелативен съд- гр.София и делото било върнато на прокуратурата за отстраняване на съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правата на подсъдимата.
При повторното връщане на прокуратурата наблюдаващият прокурор счел, че не са налице достатъчно данни за извършено престъпление, поради което прекратил наказателното производство с постановление от 04.09.2023 г.
Ищцата сочи, че вследствие на така проведеното наказателно производство претърпяла неимуществени вреди под формата на негативни психически изживявания, страх, срам, унижение и уронване на доброто й име. Такива психически страдания и срам изпитвали и близките й хора – синът й. Твърди, че преди наказателното преследване била весела, общителна и позитивна, имала контакти с хора от различни възрасти и с различна реализация. След започване на наказателното производство ищцата значително ограничила общуването си с хората, познатите й се отдръпнали от нея. Превърнала се в меланхоличен и потиснат човек. Твърди, че след образуване на наказателното производство не се хранила, отслабнала, била отчаян човек, състарила се за много кратко време, вследствие на преживения стрес. Сочи, че не говорила с хора, не искала да се среща с никого, защото й се налагало да обяснява, че е невинна.
Години наред си лягала с мисълта, че може да влезе в затвора, което породило негативни последици – нарушена концентрация на вниманието, невъзможност да взима решения за бъдещето, блуждаещи мисли.
Излага, че наказателното производство причинило на нея и близките й стрес и поради честите призовавания за разпит и повдигане на обвинения. Сочи също така, че била злепоставена пред голям брой лица – родителите на деца с хронични заболявания, които били разпитвани като свидетели в досъдебното производство (над 50 души). Жизненият й стандарт значително спаднал, претърпяла промени в психическото си състояние, изразяващи се в нервност, необщителност, затвореност, високо кръвно налягане, стрес, безпокойство. Дори и към момента на предявяване на иска твърди, че не била същия човек, тъй като вече не била весела и общителна.
Твърди, че наказателният процес причинил на непълнолетния й син неудобства, тъй като бил подложен на подигравки в училището, в което учи, преживял срам, унижение и обиди, а големите й пълнолетни синове изпитвали срам от нея и нежелание да разговарят с нея, спрели да си вдигат телефоните и дълго време 2 отказвали контакт с майка си. малкото дете се срамувало от съучениците си, които узнали за делото, като първите дни след привличането й като обвиняем отказал да ходи на училище. На ищцата било трудно да обясни на малолетното си дете, че не е престъпник и че обвинението не отговаря на обективната истина,.
Сочи, че преживявала паник-атаки, високо кръвно налягане, а наказателното производство довело и до отключване на посттравматично стресово разстройство и хронично заболяване – диабет. Твърди, че по повод случая имало многобройни медийни публикации, които оказали влияние върху авторитета на ищцата. Широкото медийно отразяване на случая довело до засилване на негативните емоции у ищцата.
По изложените съображения ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата в размер на 20000 лева – обезщетение за неимуществени вреди във връзка с воденото незаконосъобразно наказателно производство, ведно със законната лихва считано от 22.03.2022 г. (привличането й като обвиняем) до окончателното плащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ........., с който се оспорва предявения иск като неоснователен. Сочи, че по делото не са ангажирани доказателства за претърпените от ищцата неимуществени вреди извън презумптивните вреди, които се търпят при неоснователно наказателно преследване, по-конкретно – не били представени доказателства за връзка между наказателното преследване и влошеното здравословно състояние, както и относно репутацията и здравния статус на ищцата преди наказателното преследване. Оспорва твърденията, че вследствие на наказателното преследване ищцата е претърпяла твърдяната изолация, смушения в личния живот, в личните и социалните контакти. Оспорва размера на претенцията, като сочи, че претърпените от ищеца вреди обосновават значително по-малък размер.
Сочи, че по отношение на същата била взета най-леката мярка за неотклонение.
Аргументира, че Прокуратурата не може да бъде държана отговорна за медийното отразяване на случая, доколкото ставало въпрос за авторски материали, като нямало данни прокуратурата да е тиражирала невярна, тенденциозна, манипулативна или компрометираща информация. Сочи, че прокуратурата единствено отразила факта на водено наказателно производство, който бил верен. По изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, а при условията на евентуалност – да присъди обезщетение в по-нисък размер.
Съдът намира, че е сезиран с претенция с правна квалификация УКАЗВА на ищеца, че по предявения иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 3 ЗОДОВ в тежест на ищеца е да докаже следните правопораждащи правото му факти: 1) повдигнато обвинение за извършено престъпление срещу ищеца, наказателното производство да е приключило с постановление за прекратяване поради липсата на извършено престъпление; 2) претърпени неимуществени вреди, и техния 3 размер, както и 3) пряка причинна връзка между вредите и деянието извършено от правозащитните органи, като съдът УКАЗВА на ищцата, че не сочи доказателства за твърдените от нея неимуществени вреди изразяващи се в следното – преживени паник атаки, отключено посттравматично разстройство и диабет, отслабване, ограничаване на социалните контакти и проблеми в семейните отношения със синовете си.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени документи.
ДА СЕ ИЗИСИКА от Софийска градска прокуратура в цялост досъдебно производство №4/2021 г. по описа на СО при СГП, пр.пр. №18027/2020 г. по описа на СГП.
ДА СЕ ИЗИСКА от Софийски градски съд НОХД №3230/2022 г. по описа на СГС.
УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното и/или извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4