Решение № 160 от 13.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Пловдив, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20225330112355 по описа за 2022 година

Производството е по обективно съединени искове с правно основание член 109 от ЗС и член 45 ЗЗД.

Ищецът М. Т. А. ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „***” № *, ст.*, чрез адв. И. П. с адрес за призоваване: гр. П., ул. „***” № *, ет.*, офис *, с исковата си молба моли съда, да осъди ответника Л. Д. К. ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „***” № *, бл. **, вх. *, ет. *, ап.*, да преустанови неоснователните си действия си, с които ограничава правото му на собственост - да преустанови използването на отопление чрез камина през зимния сезон, както и на основание чл. 45 от ЗЗД, да му заплати неимуществени вреди в размер на 1000,00 лв., вследствие на неправомерното й поведение.

Ищецът твърди, че е собственик на следния недвижим имот, находящ се в гр. П., а именно:

Апартамент номер **, разположен на втори жилищен етаж в сграда на ул. „***“ № *, бл.

***, ет.* вх. *. Твърди, че апартаментът под него е собственост на Л. Д. К. и се отоплявал с камина през зимния сезон. Вследствие на това и на некачествена направа на същата съоръжението не било свързано по правилен начин с коминна инсталация на сградата.

Вследствие на това, при работата на камината през отоплителния сезон 01 октомври - 30 април, в неговия апартамент се носела остра задушлива миризма и същият не могъл да се обитава, тъй като той и членовете на неговото семейство не могли да дишат. Това про‐ дължавало вече втори отоплителен сезон през зимата на 2020 година и през зимата на 2021 година. Поради невъзможност да живеят в имота си, без да развият остро респираторно заболяваме през зимата, или да ги споходи летален изход докато спят, със съпругата му се 1 изнесли на квартира в съседен блок.

Поставили проблемът пред етажната собственост на сградата. Общото събрание взело решение собствениците на имота под техния апартамент да преустановят паленето на камината, докато не направят качествен ремонт, чрез който да не обгазяват техния имот.

Собственикът на имота - ответника Л. К., не изпълнявала решението, въпреки че многократно била предупредена и били създадени множество констативни протоколи за това нарушението, което допускала.

Решението на общото събрание, което било взето било собственикът на апартамента под него, Л. К., да не пали камината било от 08.01.2022 г. От етажната собственост били извършени редица проверки на 29.12.2021 г., 13.02.2022 г., 14.02.2022 г., в които било констатирано, че в имота му била налице остра задушлива миризма, влизаща от имота на К..

Твърди, че алармирал и Общината и Служба „Пожарна безопасност“ като последните излезли с предписания, че тази ситуация създава риск от пожар за цялата сграда.

Твърди, че цялото му жилище в момента било с опушени стени и предстояло да започне ремонт, който се състоял в пребоядисване и замазване на всички опушени места.

С оглед на тези действия, твърди, че не могъл да упражнява в пълен обем правото си на собственост. Практически едно от трите основни правомощия, което било включено в пра‐ вото ми на собственост, а именно правото му на ползване на имота било абсолютно огра‐ ничено.

Твърди, че от 2021 г. живеел на квартира и ежемесечно заплащал наем, тъй като не могъл да обитава нормално жилището си.

От друга страна неоснователното действие, с което увреждала имота му било в пряка причинно-следствена връзка с претърпените от него неимуществени вреди. Докато живеел със семейство си в имота му, живеел в страх и ужас в собствения си дом, че могъл да стане обект на пожар, възникнал от долния етаж. Често сънувал кошмари нощно време как апартаментът му гори. Отделно от това цялата тази ситуация предизвиквала у него чувство на страх, несигурност, а от друга страна и на гняв, защото от една година се опитвал да реша проблема чрез всички възможни институции, което засега не постигало никакъв успех.

Ответникът Л. Д. К., чрез адв. Е. М. оспорва предявените искове. Твърди, че към датата на образуване на производството по делото, не използват камина за отопление. Начинът на отопление бил чрез монтирани климатици използващи консумация на ел. енергия за отоплетелния сезон 2022 г. - 2023 г. Твърди, че камината последно била употребена в края на отоплителния сезон през март 2022 г. и не се ползвала

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По искът с правно основание чл.109 от ЗС:

Искът по чл.109 от ЗС е правен способ за защита на правото на собственост и на ограничено вещно право срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие върху вещта, 2 което без да отнема владението на носителя на правото, ограничава, смущава и пречи на неговото пълноценно упражняване, т. е. на използването на вещта според предназначението й.

В хода на производството по делото, ищецът чрез неговия пълномощник адв. И. П. е заявил, че се е разпоредил с процесния имот и няма интерес от предявения негаторен иск и оттегля същия.

Извършеното в хода на процеса се ползва с погасителен ефект, поради което следва да се приеме за правопогасяващ факт по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК.

С оглед на горното, съдът намира за неоснователен предявеният иск за осъждане на ответника да преустанови неоснователните си действия си, с които ограничава правото му на собственост - да преустанови използването на отопление чрез камина през зимния сезон, като респективно същия следва да бъде отхвърлен.

По искът с правно основание чл. 45 от ЗЗД:

Съгласно чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД носят физическите лица, които са причинили вредата, чрез своите виновни действия или бездействия. Тази отговорност се поражда при наличие на причинна връзка между противоправното и виновното поведение на дееца и настъпилите вреди.

Съобразно разпоредбата на чл. 51 ал.1 от ЗЗД, подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Вредите могат да бъдат имуществени и неимуществени. В конкретния случай, ищецът претендира неимуществени вреди - болките и страданията (негативните психически преживявания), които търпи или ще търпи увреденият.

Отговорността на деликвента, без значение какви са материалните му възможности, е за всички вреди, които са настъпили или със сигурност могат да настъпят в бъдеще за пострадалия от противоправното деяние.

Ищецът в исковата молба заявява, че в резултата от действията на ответника, станал изнервен, сприхав и раздразнителен. Изпитвал страх и ужас, че може да стане обект на пожар, възникнал на долния етаж. Често сънувал кошмари, как апартаментът му гори.

Видно от всички събрани гласни и писмени доказателства, съдът намира, че по делото беше установено наличието на отделните елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, вина.

За неимуществените вреди законодателят е приел, че като неизмерими в пари, размерът за следващото им се обезщетение ще се определя по принципа на справедливостта – чл.52 от ЗЗД.

Справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързана с преценката на конкретни, 3 обективно настъпили обстоятелства, като размерът не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия.

Съобразно установената съдебна практика в тази насока справедливостта се определя с преценката на редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства – характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата при които е извършено, настъпилия вредоносен резултат, причинените морални страдания и др.

Съдът допълнително следва да съобрази освен приетите лимити и съществуващата икономическа конюктура. Тези критерии, съдът следва да приложи към конкретния правен спор, с оглед изискването за мотивиране на съдебният акт. Т.е. да съобрази тяхното наличие, респективно неустановеност по конкретното дело, като мотивира изводите си и ги обоснове с установените факти. Изброяването на тези критерии, представлява единствено рамката, която следва задължително да бъде приложена по отношение на определяне на обезщетенията, като по всеки от критериите следва да бъде вложено съдържание, изведено от конкретните факти, доказани от ищеца. /Решение на ВКС, ТК, І т.о., т.дело № 1311/2019 г./ Видно от събраните по делото гласни доказателства, беше установено, че в резултат на деянието извършено от ответника е претърпян емоционален дискомфорт.

В показанията на св. М. К. Г., живуща в същата сграда, където се помещават и жилищата на ищеца и ответника, се установява, че ищеца е бил неспокоен, споделял страх, че може да се задуши. Преживявал това тежко, още повече, че и съпругата му била на успокоителни заради проблема с камината.

Същото е довело до здравословен дискомфорт, променило е ежедневието на ищеца и неговото семейство. Наложило се семейството му да излезе на квартира, да остави имуществото си и да не може да продължи да живее в собственото жилище.

От вида и характера на причиненото се налага извода, че ищецът е претърпял душевен дискомфорт, чийто равностоен еквивалент се явява претендираната сума в размер на 1000,00 лева.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на спора ответникът следва да заплати направените от ищеца по делото разноски в общ размер на 680,00 лева, от които 80,00 лева за заплатена държавна такса и 600,00 лева за възнаграждение на един адвокат.

Съдът намира, че не се дължат на ищеца разноски за възнаграждение на вещо лице, тъй като по делото допуснатата експертиза, не е била изготвена. Страната може да поиска възстановяване на депозираната сума, вместо същата да бъде присъждана като разноски в тежест на ответника.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

4

ОТХВЪРЛЯ искът с правно основание чл. 109 ал. 1 от ЗС, на М. Т. А. ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „***” № *, ст.*, чрез адв. И. П. с адрес за призоваване: гр. П., ул. „***” № *, ет.*, офис *, с който иска от съда, да осъди ответника Л. Д. К. ЕГН **********, с адрес: гр.

П., ул. „***” № *, бл. ***, вх. *, ет. *, ап.*, да преустанови неоснователните си действия си, с които ограничава правото му на собственост - да преустанови използването на отопление чрез камина през зимния сезон.

ОСЪЖДА на основание чл. 45 от ЗЗД, Л. Д. К. ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „***” № *, бл. ***, вх. *, ет. *, ап.*, да заплати на М. Т. А. ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „***” № *, ст.*, чрез адв. И. П. с адрес за призоваване: гр. П., ул. „***” № *, ет.*, офис *, сумата от 1000,00(хиляда)лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди претърпени болки и страдания, психически и емоционален дискомфорт, в резултат на използването на отопление чрез камина през зимния сезон, от което апартамента на М. А. е опушен и се носи остра задушлива миризма.

ОСЪЖДА Л. Д. К. ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „***” № *, бл. **, вх. *, ет. *, ап.*, да заплати на М. Т. А. ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „***” № *, ст.*, чрез адв. И. П. с адрес за призоваване: гр. П., ул. „***” № *, ет.*, офис * сума в размер на 680,00(шестстотин и осемдесет)лева представляващи направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на съобщението.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________

5