Решение № 585 от 20.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 585 гр. София, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Веселина Ставрева

Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря К.а Й. Динева в присъствието на прокурора С. Анг. С. като разгледа докладваното от Николай Младенов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100602150 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

С присъда от 14.12.2022 г., постановена по НОХД № 4249/2022 г., Софийски районен съд, Наказателно отделение, 112 състав е признал подс. М. К. З. за виновна в това, че около 20:00 часа на 21.02.2022 г. в гр. София, от фотьойл, намиращ се във фоайето на хотел „Милениум“, находящ се на бул. „Витоша“ № 89В, отнела чужди движими вещи - един брой портфейл, марка ,,Кристиан Диор", на стойност 968,14 лева, съдържащо сумата от 4000,00 /четири хиляди лева/, всички вещи на обща стойност 4968, четири хиляди деветстотин шестдесет и осем лева и четиринадесет стотинки/ лева, от владението на М.С.Г., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.194, ал.1, вр.чл.54 от НК и е наложенo наказание "Лишаване от свобода" за срок от една година, чието изпълнение е отложено за срок от три години, съобразно правилата на чл. 66, ал.1 от НК С присъдата първият съд, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е осъдил подсъдимата да заплати по сметка на СДВР сумата от 401, 33 лв., представляващи разноски, направени в хода на досъдебното производство. На същото основание, подс.

З. е била осъдена да заплати и сума в размер на 180 лева по сметка на СРС, представляващи направени разноски в хода на съдебната фаза на процеса.

Срещу така постановеният първоинстанционен съдебен акт е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от подс. З. чрез адв. А., в качеството на защитник на подсъдимия. Във въззивната жалба се твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Излагат се подробни доводи, че крайния съдебен акт на СРС е 1 постановен при непълен и неправилен анализ на доказателствената маса по делото. В тази насока се инвокират съображения, че СРС, неправилно първият съд не е ценил показанията на свид. И. и обясненията на подс. З.. Изразява несъгласие с отказите на първия съд да събере допълнителни доказателства, тъй като според защитата, делото не е изяснено от фактическа страна. С жалбата се прави искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимото лице, алтернативно се иска отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане пред СРС.

В разпоредително заседание на 02.05.2023 г., по реда на чл. 327 от НПК, въззивният съд прецени, че обжалваната присъда е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивната инстанция по съответния ред, поради което подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание и прие, че наличните по делото доказателства позволяват да бъде извършена инициираната с жалбата проверка, поради което не допусна събирането на допълнителни доказателства.

В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на Софийска градска прокуратура моли депозираната от подсъдимите въззивна жалба да бъде оставена без уважение, а постановената присъда от Софийски районен съд да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Пред въззивния съд защитникът на подс. З. – адв. Т. моли първоинстанционната присъда да бъде отменена с оглед изтъкнатите в жалбата и допълненията към нея аргументи. Моли съда да обърне внимание на доказателствената съвкупност, като излага доводи, че показанията на св. И.а, както и обясненията на подсъдимата е следвало да бъдат кредитирани от СРС. Отделно от това, адв. Т. изтъква, че от доказателствената съвкупност не следва единствен и категоричен извод за виновността на подзащитната й. С оглед на горното, моли обжалваната присъда да бъде отменена, като З. да бъде призната за невиновна. Алтернативно моли СГС да отмени атакувания съдебен акт и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на СРС.

В предоставената възможност за последна дума, подсъдимата се придържа към становището на защитника си.

Въззивният съд, като взе предвид депозираните жалби, доводите и възраженията на страните, доказателствата по делото и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваната присъда, в съответствие с чл. 314 от НПК, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна или изменение поради следните съображения:

За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел прецизно съдебно следствие, при гарантиране на правото на страните да участват, да сочат доказателства, а на подсъдимите – да се защитават. Фактическата обстановка е подробно изяснена от първоинстанционния съд. По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателствата, нужни за неговото правилно решаване. Въз основа на събраните и проверени по реда на НПК доказателства и доказателствени средства са направени правилни фактически изводи. Поради това, въззивната инстанция възприе фактическата обстановка, установена от СРС, която е следната:

Подсъдимата М. К. З., с ЕГН **********, е родена на **** г. в гр. Кърджали, българка, български гражданин, неомъжена, със средно образование, безработна, неосъждана към датата на деянието.

Около 20:00 ч. на 21.02.2022 г., докато свидетелят Я.Г.Я. — съпругът на свидетелката М.С.Г. — оформял документите по престоя им в хотел „Милениум“, находящ се на бул. „Витоша“ № 89В в гр. София, М.Г. седнала на фотьойл, намиращ се във фоайето на хотела, оставила на фотьойла своя портфейл, марка „Кристиан Диор“, 2 на стойност 968,14 лева, съдържащ сумата от 4000,00 /четири хиляди лева/, състояща се предимно от банкноти по 50 лева и няколко банкноти по 100 лева, лична карта на името на М.С.Г., без стойност, СУМПС, с контролен талон на водач на МПС, на името на М.С.Г., без стойност, и свидетелство за регистрация на лек автомобил с per. № В **** ВК — част 2, също без стойност, всички вещи на обща стойност 4968,14 /четири хиляди деветстотин шестдесет и осем лева и четиринадесет стотинки/ лева, и след около минута и четиридесет секунди станала от фотьойла и се отдалечила от него, като портфейлът й останал върху фотьойла. Я. и М.Г. се качили в стаята, която наели в хотела.

Около 20:15 ч. подсъдимата М. З. се изкачвала с ескалатора на хотела заедно със свидетеля И. И., като в този момент подсъдимата З. видяла забравения портфейл на фотьойла. След около 20 секунди М. З. слязла обратно долу, заедно с И. И. и взела портфейла от фотьойла. След това двамата минали през касата на казиното в хотела, при което подсъдимата е носила портфейла със себе си, и после излезли от сградата на хотела. Подсъдимата взела част от парите от портфейла и го скрила с останалата част от сумата под газовата бутилка в багажника на автомобила Хюндай Соната, с per. № СВ **** КМ, който се ползвал като таксиметров автомобил както от свидетеля И. И., така и от подсъдимата. Впоследствие около 20:29 ч. М. З. и И. И. отново влезли в хотела и отишли в казиното.

Около 20:30 ч. М.Г. установила, че е забравила портфейла си. Тя отишла до фотьойла, където го е забравила, но не го намерила там. Я. и М.Г. сигнализирали служителите на рецепцията на хотела, които от своя страна се обадили на охраната на хотела, а впоследствие и на полицията. През това време охранители на хотела прегледали записите от камерите и разпечатали снимки, в които се вижда как подсъдимата М. З. взима портфейла от фотьойла и тръгва с ескалатора към втория етаж. Охранителите показали снимките на М.Г., съобщили й, че жената от снимките все още е в казиното и отишли заедно с нея до мениджъра на казиното. Последният извел подсъдимата М. З. от казиното и я питал пред пострадалата Г. и охранителите дали е намирала и взимала портфейла. М. З. отричала да е намирала и взимала портфейла, след което влязла отново в казиното.

Около 21:30 ч. към хотела тръгнали свидетелите М.Б., Й.Й. и М.К. — полицаи от 04 Районно управление (РУ) към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР).

М.Г. съобщила за станалото на полицаите, след което валето на хотела — Х.Д. — заявил на полицаите, че от видеозаписа от камерите на хотела се вижда как М. З. — която той възприел и пряко с портфейла на ескалатора — взима портфейла от фотьойла и се качва към казиното в хотела. Х.Д. показал снимки от видеозаписите на полицаите, на които се виждали подсъдимата М. З. и свидетелят И. И.. Той заявил, че те двамата се намират в казиното към момента на разговора с полицаите, при което последните отишли в казиното, извели М. З. и И. И. оттам, завели ги във фоайето, снели самоличността им чрез личните им карти и след подписване на протокол за доброволно предаване взели намиращите се у тях мобилни телефони, пари и тефтери, а именно — 450 лева на банкноти по 50 лева, телефон Хуауей и два тефтера от И. И. и 480 лева на банкноти по 50 лева, една 20 лева и една 10 лева, и телефон, марка Айфон, на М. З.. И.

И. и М. З. отричали да са взели портфейла, твърдели, че нямат представа за какъв портфейл става дума и че нямат нищо общо с кражбата. Полицаите отвели двамата в сградата на 04 РУ — СДВР и при обиска им преди настаняването им в арестните помещения не открили портфейла у тях.

След отвеждането на М. З. и И. И. в районното управление полицаите поставили 3 охрана при процесния автомобил „Хюндай Соната“, с per. № СВ **** КМ.

Автомобилът е бил охраняван на смени, заключен, без никой да осъществява достъп до него до 15:15 ч. на 22.02.2022 г., когато на място дошли служители от 04 РУ — СДВР, заедно с подсъдимата и ключар, който го отворил. Преди автомобилът да бъде отворен, подсъдимата отричала, че го ползва, но след като ключарят го отворил и открили процесния портфейл под газовата бутилка в багажника и документи на подсъдимата в предната част на колата, последната признала- че ползвала автомобила.

Въззивният съд изцяло подкрепя направения от СРС анализ на ангажираните по делото доказателствени материали. Освен, че анализът на доказателствената маса е правилен и логичен, въз основа на него се установява по безспорен и категоричен начин приетата от първоинстанционния съд и възприета от въззивната инстанция фактическа обстановка. Контролираният съд прецизно и в съответствие със изискванията на процесуалния закон е анализирал доказателствената съвкупност, като е обосновал съображенията си, защо е дал вяра на едни и не е кредитирал други.

Във връзка с горното настоящият съдебен състав намира за необходимо да отчете изрично, с оглед възраженията на защитата, че се солидаризира със съществения доказателствен извод на първоинстанционния съд, че показанията на свидетеля И. и обясненията на подсъдимата не са надежден доказателствен източник по отношение на намерението, което подсъдимата е имала спрямо откритата от нея вещ, както за обстоятелствата къде е открит инкриминирания портфейл. Неотговарящи на обективната истина са и твърденията на И., че непосредствено след намирането на портмонето на свид. Г., е проведен разговор с крупие, работещо в казиното на хотел „Милениум“. От последно описаните обстоятелства съдът изгражда извод, че коментираните части от показанията на свид. И. са израз на неговата пристрастност към настоящия казус. Това е така, тъй като И. И. живее на съпружески начала с подсъдимата, което и води на извода, че същият е заинтересован от изхода на делото.

Тези съждения на съда напълно се подкрепят и от обстоятелството, че показанията на И. остават изолирани от съвкупната доказателствена маса. Градският съд, в този му състав именно поради изложеното и не може да се съгласи с възраженията на защитата, че контролираната инстанция е допуснала превратен анализ на показанията на И.. Аргумент за противното съдът съзира, от една страна в протокола за претърсване и изземване от 22.02.2022 г., където ясно е описано, че инкриминирания портфейл е открит след премахване на бутилка за метан, находяща се в багажника на лекия автомобил, а не както свид. И. заявява, че портмонето е открито на задната седалка. От друга страна, разказът на И. противоречи и на показанията както на служителите, работещи в хотел Метрополитен в инкриминираната вечер, така и на полицейските служители, занимали се първоначално с казуса. времето, мястото, механизма и предмета на извършеното инкриминирано деяние, така и за авторството му, доколкото последните са логични, последователни, детайлни, кореспондиращи с останалия с доказателствен материал.