Решение № 544 от 18.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 544 гр. София, 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Николов

Членове:

Силвия Б. Русева

Василена П. Мидова при участието на секретаря Рени Ив. Атанасова в присъствието на прокурора Х. Люцк. А. като разгледа докладваното от Силвия Б. Русева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100607884 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

Образувано е във връзка с подадено искане на осъдената за престъпление по чл.212, ал.1 от НК Н. Д. Д., ЕГН ********** за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 9820/2017г. на СРС, НО, 9 състав. С влязло в сила Решение № 407/27.11.2024г. по ВНЧД № 1359/2024г. се е произнесъл САС, НО, 3 въззивен състав, с което е уважил искането, възобновил е ВНОХД № 800/23г., на СГС, отменил е постановеното по него решение и е върнал делото на друг състав на СГС за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание.

С присъда от 06.06.2022 г., постановена по НОХД 9820/2017 г., по описа на СРС, НО, 9-ти състав, подсъдимата Н. Д. Д. е била призната за виновна в това, че на 31.01.2013 г. в гр. София, при условията на посредствено извършителство, използвайки действащото неумишлено лице И.Ю.С., чрез използване на неистински документи: Застрахователна полица № ********** – на която бил придаден вид, че е издадена от Застрахователно акционерно дружество „Армеец” за групова застраховка „Трудова злополука” на 116 лица – работници и служители, намиращи се в трудово правоотношение със „СОФИНВЕСТ“ ЕООД, със срок на действие от 0.00 часа на 30.01.2013 г. до 1

24.00 часа на 29.01.2014 г., и Сметка серия В № 815825/28.01.2013 г., на която бил придаден вид, че е издадена от ЗАД „АРМЕЕЦ“ на „СОФТИНВЕСТ“ ЕООД в уверение на това, че е начислена сума от 7542,90 лева по застрахователна полица № **********, а в действителност от ЗАД „АРМЕЕЦ“ не е била издавана застрахователна полица за групова застраховка „Трудова злополука” с такъв номер, както и не е постъпвала сума в размер на 7542,90 лева, представляваща застрахователна премия по полица № **********, получила без правно основание чуждо движимо имущество – парична сума в размер на 7542,90 лева, собственост на „СОФИНВЕСТ“ ЕООД, с намерение да го присвои – престъпление по чл.212, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.212, ал.1 НК, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, на подсъдимата Н. Д. Д. е било наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 1 (ЕДНА) ГОДИНА, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК, е отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

С присъдата, подс. Я. Г. Д. е бил признат за невиновен в това, че на 31.01.2013 г., в гр. София, чрез съставяне на неистински документи – Застрахователна полица № **********, на която е придал вид, че е издадена от Застрахователно акционерно дружество „Армеец” за групова застраховка „Трудова злополука” на 116 лица – работници и служители, намиращи се в трудово правоотношение със „СОФИНВЕСТ“ ЕООД, със срок на действие от 00.00 часа на 30.01.2013 г. до 24.00 часа на 29.01.2014 г., и Сметка серия В №815825/28.01.2013 г., на която придал вид, че е издадена от Застрахователно акционерно дружество „Армеец” на „СОФИНВЕСТ“ ЕООД в уверение на това, че е начислена сума от 7542,90 лева по застрахователна полица № **********, а в действителност от ЗАД „АРМЕЕЦ“ не е била издавана застрахователна полица за групова застраховка „Трудова злополука” с такъв номер, както и не е постъпвала сума в размер на 7542,90 лева, представляваща застрахователна премия по полица № **********, съзнателно дал възможност на Н. Д. Д. да получи без правно основание чуждо движимо имущество – парична сума в размер на 7542,90 лева, собственост на „СОФИНВЕСТ“ ЕООД – престъпление по чл.212, ал.2, вр. ал.1 НК, поради което и на основание чл.304 от НПК, подсъдимият Я. Г. Д. е бил оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.212, ал.2, вр. ал.1 НК.

С присъдата и на основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК, Съдът е постановил инкриминираните веществени доказателства – Застрахователна полица № ********** и Сметка серия В № 815825/28.01.2013 г., да останат към доказателствата по делото.

С така постановената присъда и на основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимата Н. Д. Д. е осъдена да заплати в полза на Държавата и по сметка на СДВР – сумата от 169.76 лева, за сторените в производството разноски за възнаграждение за вещо лице, както и сумата от по 5.00 лева в полза на СРС, за държавна такса за служебно издадени два броя изпълнителни листи.

С присъдата и на основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимата Н. Д. Д. е осъдена да заплати в полза на Софийски районен съд и по сметка на Висш съдебен съвет, сумата от 670.00 лева за сторените в производството разноски 2 за възнаграждения за вещи лица, както и сумата от по 5.00 лева в полза на СРС, за държавна такса за служебно издадени два броя изпълнителни листи.

С депозираната въззивна жалба срещу първоинстанционната присъда се излагат твърдения, че същата е неправилна, постановена в нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения, а направените с нея фактическите изводи на Съда, обусловили извода за виновност на подсъдимата Д., не съответстват на събрания по делото доказателствен материал /необоснованост/. При условията на евентуалност, се излагат доводи за явна несправедливост на наложеното на подсъдимата наказание, с молба за неговото намаляване. Сочи се, че Районният съд е отрекъл априори доказателствената стойност на обясненията на подсъдимата, въпреки, че те намират подкрепа в останалите доказателствени източници, а изразената от нея позиция за липса на съпричастност към извършеното деяние е логична, аргументирана и последователна още от първия й разпит в ДП. Отправена е била молба към Въззивният съд, след като извърши инстанционен контрол върху първоинстанционния съдебен акт, да отмени атакуваната присъда и да оправдае подсъдимата Д.. При условията на евентуалност, ако Въззивният съд не намери основания да отмени обжалваната присъда, се е отправило искане за намаляване на наложеното на подс. Д. наказание, предвид здравословното й състояние и продължителността на наказателното производство, през което тя е имала безупречно процесуално поведение. В подадената въззивна жалба, се сочи необходимост от събиране на нови гласни доказателства чрез нов разпит на подс. Н. Д. Д., съобразно принципа на непосредственост, за да й се даде възможност, с оглед гарантиране на процесуалните й права, да изясни подробно всички обстоятелства, които са останали неизяснени в предходните й разпити, както и да посочи данни в подкрепа на обясненията си.

След запознаване с мотивите към атакуваната присъда, е постъпило и допълнение към въззивната жалба, в което се излагат подробни аргументи, обуславящи неправилност на първоинстанционната осъдителна присъда.

Твърди се, че от доказателствената съвкупност, не може да се направи безсъмнен извод, относно авторството на деянието по чл.212, ал.1 от НК.

Излагат се аргументи в тази насока, че в хода на съдебното следствие не е установено чий подпис в инкриминираните документи – застрахователна полица и сметката, са подправени, още повече, че от СГЕ се установява, че същите не са съставени и подписани от подс. Я. Д., нито от св. Д.М..

Инвокират се доводи, че при документната измама, за да е налице неистински документ, следва, като автор на изявлението, да е посочено друго лице, а не това, което го е съставило в действителност, като в настоящия случай не е установено кое е физическото лице, чийто подпис е подправен, т.е. от кой автор се претендира, че изхожда документа; респ. съществуващо ли е това лице, за да се прецени истински или неистински е документът; има ли подправка от фактическа и правна страна въобще, респективно има ли това лице правомощия, пълномощия или представителна власт, т.е. може ли да изразява волята на ЗАД „Армеец“. Твърди се, че по делото няма данни за техническа подправка на документите. Според защитата, не се установява, по категоричен начин, подс. Д. да е предоставила процесните документи на св.С., 3 нито да е получила инкриминираната парична сума. В тази връзка, се излагат подробни съображения, че основно обвинително доказателство за авторството на подс. Д. /получаване на парична сума посредством неистински документи/, се явяват показанията на св. С., които са изцяло прочетени от ДП, като в съдебната фаза свидетелката заявява, че не си спомня нищо относно случилото се и не е в състояние да потвърди прочетеното й. Твърди се, че по този начин достъпът на защитата до свидетелката в с.з., респ. възможността да я подложи на непосредствен разпит, е бил процесуално безпредметен, доколкото тя е заявила в с.з., че нищо не си спомня по този въпрос – да е получавала документи от подс. Н. Д. и да й е давала пари. В тази връзка, защитата обосновава недопустимост присъдата да се основава само на така прочетени свидетелски показания. В допълнението към въззивната жалба, защитата прави подробен анализ на доказателствата, въз основа на които Районният съд е формирал вътрешното си убеждение, като излага аргументи за наличието на различни версии, които не са изследвани от Съда и, водещи до недоказаност по безспорен начин деятелността на подсъдимата. Акцентира, че обвинителната теза следва да бъде доказана не до някаква степен на житейска достоверност, а да степен на несъмненост, което в случая не е постигнато.

От правна страна, защитата обосновава, че документната измама е двуактно престъпление, което включва във фактическия си състав използване на неистински /неверен или преправен/ документ и получаване на чуждо имущество, без правно основание, с намерение за присвояване. Изтъква, в тази връзка, че в конкретния случай, на подс. Д. е повдигнато обвинение за използване на „неистински“ документи, като съгласно чл. 93, т. 6 от НК, доказателствено значение има не тяхното съдържание, а видът им (почерк, подпис, печати), поради което, ако неистинността т. е. материалната подправка на документите, не е установена по категоричен начин, това не може да бъде заместено с анализиране на верността им, за да се извлече съставомерност по чл. 212 НК. Сочи, че в настоящия случай обвинението не е конкретизирало от кой автор на тези документи е придаден вид, че изхождат, доколкото юридическите лица изразяват правно валидна воля чрез конкретни физически лица. Защитата изразява становище, по констатираните от Районния съд отегчаващи отговорността обстоятелства, като в същото време акцентира, че Съдът не е отчел едно изключително смекчаващо вината обстоятелство, а именно – извънредно дългата продължителност на наказателното производство от близо 9 години, през които подсъдимата Д. е имала изрядно процесуално поведение.

С оглед изложените в жалбата и допълнението към нея доводи, се отправя искане, Въззивният съд да отмени осъдителната присъда и да оправдае подс. Д. по повдигнатото й обвинение, а при условията на алтернативност – да намали наложеното й наказание, като приложи института на чл. 55 от НК.

С Решение от 06.08.2024г., постановено по ВНОХД № 800/2023г., по описа на СГС, НО, 1-ви въззивен състав, е била изцяло потвърдена първоинстанционната присъда, като съдебният състав е счел жалбата за 4 неоснователна. В мотивите си е посочил, че при постановяването на присъдата не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което да налага отмяната на присъдата на СРС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съответния първоинстанционен съд. Изтъква се, че първоинстанционният съд е събрал необходимите и възможни гласни и писмени доказателствени средства, относими към предмета на доказване и е положил необходимите усилия за попълване на делото с необходимия обем доказателствени източници – както обвинителни, така и оправдателни такива.

Посочено е още, че не може да се отправи упрек и по отношение на оценъчната дейност на съда, касаещата събраните доказателствени източници.