Решение № 260545 от 17.08.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н

И Е

Гр.София,

… август 2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд,

ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА с участието на съдебен секретар Габриела Владова, след като изслуша докладваното от съдията Радева т.д.№3560 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство почл.68, ал.3 вр. с чл.66, ал.6 ЗБН.

В СГС е постъпило възражение, подадено от А.М.К., ЕГН **********, чрез адв. М.Ч., с което се обжалва решение № ЗБН 66-377/15.01.2016г. на синдика на „К.Т.Б.“ /КТБ/ АД(н), с което е оставено без уважение възражението на кредитора К. относно размера на вземанията, с кото е включен като кредитор в производството по несъстоятелност на банката.

Твърди, че решението на синдика е незаконосъобразно и това е така, тъй като с него е прието, че е налице валидно извършено прихващане във връзка с договор за встъпване в дълг от 30.05.2014г. до размер на сумата от 420 000лв., в задължението на „А.“ ЕАД по договор за банков кредит от 29.04.2009г., изменен с последващи анекси, който това дружество е сключило с „КТБ“ АД(н).

Твърди, че тази теза не съответства на фактите по случая защото не може да се приеме, че банката е приела за погасени задълженията на това дружество с вземанията на К.. Изявлението за прихващане не е извършено в изискуемата от закона форма с нотариална заверка на подписа, банката не е одобрила съглашението за встъпване в дълг и липсват от нейна страна каквито и да е изявления по смисъла на чл.101 ЗЗД. „КТБ“ АД(н) не е отразила в счетоводните са записвания извършеното прихващане. Фактът, че това прихващане не е признато от банката се извлича и от това, че същата е предявила вземанията си срещу дружеството, произтичащи от договора за банков кредит, въз основа на която е образувано т.д.№6036/2014г. по описа на СГС, 6-2 състав, в производството по несъстоятелност на това дружество.

Ищецът твърди, че договорът за встъпване в дълг е антидатиран, тъй като в него е посочена лична карта на К. с дата на издаване, различна от действителната.

Твърди, че банковите наличности по неговите сметки, към 31.08.2015г., в „КТБ“ АД(н) са непроменени.

Твърди, че договорът за встъпване в дълг от 30.05.2014г. е прекратен едностранно. Твърди, че поради това, че този договор не е одобрен от кредитора- банка, то същият има характеристиките на договор в полза на трето лице, тъй като прихващане не е извършено, но дори и са се приеме, че такова е осъществено, то същото е недействително по смисъла на закона.

Твърди, че другият аргумент на синдика, относно размера, е свързан с това, че настоящият ищец не бил оспорил размера на вземането си, в контекст на размера на гаранцията, подадена за изплащане към ВГВБ, което е обстоятелство ирелевантно към настоящия спор и това е така, тъй като, за да бъде аргумент за постановения отказ в тази насока, то би следвало да е получено изрично уведомление в този смисъла, а такова не е получавано от ищеца. Липсват мотиви, дори и да се приеме наличие на прихващане със сумата от 420 000лв., защо е включен като кредитор с вземане само от 4 397,67лв., при общо размер на вземането от 448 433,83лв., тъй като очевидно се формира разлика от 24 036,16лв., която също не е призната.

Моли съда, след като съобрази изложеното, да приеме, че възражението е основателно и ищецът бъде включен в списъка на приети вземания с вземане в размер на 448 433,83лв.

В срока за отговор на подаденото възражение синдикът на „КТБ“ АД(н) е депозира такъв под вх.№ 96694/18.07.2017г., с който оспорва допустимостта на възражението и моли съда да го остави без разглеждане, тъй като е налице отправено искане към съда, което не отговаря на изискванията на закона.

В условие на евентуалност моли съда, ако приеме възражението за допустимо, да отхвърли същото като неоснователно.

В тази насока излага следното:

Твърди, че на 19.11.2014г. в деловодството на „КТБ“ АД(н) е постъпило уведомление за встъпване в дълг вх.№12047, подадено съвместно от „А.“ ЕАД, ЕИК ******* и А.К., с което банката е уведомена, че във връзка със съществуващи договорни отношения между тези две лица, е сключен договор за встъпване в дълг, по силата на който К. встъпва в дълга на „А.“ ЕАД към банката, възникнал по силата на договор за кредит от 29.04.2009г. до размер на сумата от 420 000лв., която е налична по три броя банкови сметки, посочени във възражението на К.. С отправеното уведомление под вх.№12047 е направено и изявление за прихващане от страна на „А.“ ЕАД, ЕИК ******* и искане за предсрочно погасяване на банковия кредит до размер на сумата от 420 000лв. Тази сума е блокирана по сметката на ищеца за целите на извършеното прихващане и встъпване в дълг.

Тъй като на ищеца е изплатена сумата от 196 000лв. от ФГВБ и с оглед встъпване в дълга и извършеното прихващане, ищецът е приет в списъка на кредитори с вземане в размер на 4 397,67лв., с поредност на удовлетворяване по чл.94, ал.1, т.4 ЗБН и е включен в първата частична сметка със сума за удовлетворяване от 497лв.

Ответникът твърди, че въз основа на договора за встъпване в дълг и извършеното прихващане, е налице извършено разпореждане, поради което ищецът към настоящия момент, няма качество на вложител по смисъла на ЗБН.

Ищецът е разполагал с възможността да предяви вземането си под условие в срока по чл.63, ал.1 ЗБН, но в този срок от негова страна не е постъпвала молба в предвидената от закона писмена форма. Ето защо ответникът твърди, че правото на ищеца да иска включване на процесните вземания под условие е преклудирано с изтичане на срока по чл.63, ал.1 ЗБН.

Ищецът не е предявил и установителен иск, съгласно нормата на чл.65, ал.1 ЗБН, в срока до 22.04.2016г. относно вземанията си спрямо банката.

Твърди, че извършеното прихващане е породило своя ефект в правната сфера на насрещните страни по тази сделка и той не зависи от осчетоводяванията, които банката е направила. Този факт се потвърждава и това, че действителността на извършените прихващания е атакувана от синдика на банката по реда на чл.59 ЗБН и за което е образувано т.д.№1436/2017г. по описа на СГС, ТО, 6-18 състав, но каквото и да е произнасянето на съда по относителната недействителност на извършеното прихващане, то няма да повлияе върху неговия погасителен ефект.

Ответникът твърди, че важен за настоящия спор е и текстът на чл.4, ал.1 ЗБН, съобразно който масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване на всички кредитори относно вземания, които са възникнали до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност – 22.04.2015г.

Поради извършените от ищеца разпоредителни сделки- встъпване в дълг и прихващане, то вземане в посочения размер от ищеца, в неговия патримониум към тази дата не е налично, поради което ищецът няма качество на кредитор на банката.

Не се установява договорът за встъпване в дълг да е прекратен и този факт да е достигнал до банката, но дори и договорът да е прекратен, то това прекратяване, по твърдение на ищеца, е извършено на 19.10.2015г. и би имало действие занапред, поради което не се явява предпоставка за включване в списъка на приети вземания на вземане в размер на 420 000лв., предвид нормата на чл.4, ал.1 ЗБН.

Ответникът оспорва и твърдението на ищеца, че банката ще получи удовлетворение на вземанията, произтичащи от договора за банков кредит два пъти- един път чрез предявяване на вземанията си спрямо „А.“ ЕАД, в производството по несъстоятелност и втори път от ищеца и това е така, тъй като банката приема, че кредитът по отношени на банката е погасен чрез извършеното прихващане, но е предявила исковете по чл.59 ЗБН, за да гарантира интересите на кредиторите в производството по несъстоятелност по отношение на „КТБ“ АД(н). сочи какви са разликите в производството по чл.68 ЗБН и тези в производството по несъстоятелност по ТЗ.

Моли съда да прекрати делото, а ако приеме производството за допустима да остави без уважение възражението на ищеца К..

Страните претендират разноските по делото и са направили своите доказателствени искания.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

По делото не е налице спор относно следните обстоятелства:

С Решение № 73 на УС на БНБ „К.т.б.” ЕАД

(в несъстоятелност) е поставен под специален надзор, а с Решение № 114 е удължено действието на специалния надзор до 20.11.2014 г., като е спряно изпълнението на всичките задължения на банката.

На 06.11.2014г. е прието Решение №138 на

Управителния съвет на Българска народна банка, с което на основание чл.36, ал.2, т.2 от Закона за кредитните институции е отнет лицензът за извършване на банкова дейност на “К.Т.Б.” АД, което е обявено в Търговския регистър на дата 7.11.2014г.

С Решение № 196 от 13.11.2015 г. на УС на

Фонда за гарантиране на влоговете в банките са назначени за синдици на „К.т.б.” ЕАД (в несъстоятелност) А.Н.Д. и К.Х.М..

Между страните е безспорно, а и е видно при справка в ТР, че на 22.04.2015 г. СГС, ТО, VI-4 с-в, е постановил решение № 664, с което обявява неплатежоспособността на „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност), с начална дата 06.11.2014 г., открито е производство по несъстоятелност за банката, същата е обявена в несъстоятелност и дейността ѝ е прекратена. С решение № 1443/03.07.2015 г., постановено по т. д. № 2216/2015 г., по описа на

САС, решението на СГС е отменено частично и е определена начална дата на неплатежоспособността - 20.06.2014 г.

По делото не е налице спор относно това, че на

21.10.2014г. в деловодството на „КТБ“ АД(н) е постъпило уведомление от „А.“ ЕАД, ЕИК *******, под вх. №9598, с което това дружество уведомява банката, че в качеството си на кредитополучател, по силата на договор за банков кредит, сключен с „КТБ“ АД от 29.04.2009г. за отпуснат кредит от 3 200 000 евро за оборотни средства, уведомява банката, че поради неизпълнение на изискуеми задължения от страна на негови съдоговорители, през м. април и май са сключени договори за встъпване в дълг, по силата на които тези съдоговорители са встъпили в дълга на „А.“ ЕАД, ЕИК ******* към „КТБ“ АД по преждецитирания договор. В резултат на това банката се е сдобила с още един солидарен длъжник.

Встъпилите в дълг лица имат депозити в банката, които не могат да ползват.

Прави възражение за прихващане на своите задължения към банката, произтичащи от договора за банков кредит, с вземанията по депозитите на тези трети лица, които твърди, че са встъпили в дълга.

По делото не е налице спор и относно това, че на 19.11.2014г. в деловодството на „КТБ“ АД(н) под вх.№ 12047, е постъпило уведомление, подадено от „А.“ ЕАД, ЕИК ******* и А.М.К., ЕГН **********, което е направено във връзка с уведомление на длъжника по банковата сделка от 21.10.2014г.

С този документ „А.“ ЕАД, ЕИК ******* и А.М.К., ЕГН **********, уведомяват банката, че на 30.05.2014г. са сключили договор за встъпване в дълг, по силата на който К. встъпва в дълга на „А.“ ЕАД, възникнал от договор за банков кредит от 29.04.2009г., сключен за сумата от 500 000 евро между „А.“ ЕАД и „КТБ“ АД. В резултат на това К. е придобил качество на солидарен длъжник на банката до размер на сумата от 420 000лв., която е налична по следните сметки: банкова сметка *** ***, банкова сметка *** ***а с IBAN ***.

В уведомление се твърди, че съгласно датата на последния анекс към договора за банков кредит, а именно Анекс №11/24.10.2013г. главницата е в размер на 3 189 273,93 евро.

С оглед на обстоятелството, че А.К. е титуляр на вземания по договори за безсрочен депозит, сключени с „КТБ“ АД, със следните банкови сметки: банкова сметка *** ***, банкова сметка *** ***а с IBAN ***, а от друга страна е солидарен длъжник по договора за банков кредит, с оглед на това, че банката е поставена под особен надзор и е с отнет лиценз за извършване на банкова дейност, заявителите правят изявление, че искат да погасят предсрочно задължението, произтичащо от договор за банков кредит от 29.04.2009г. към „КТБ“ АД, със сумите, които са налични по банковите сметки на К., поради което заявяват, че това уведомление, съобразено в първоначалното уведомление от 21.10.2014г., се явява изявление за прихващане до размер на сумата от 420 000 лв., която е налична по трите банкови сметки на К..