Решение № 1765 от 20.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1765 гр. София, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-14, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Георгиева при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова като разгледа докладваното от Петя Георгиева Търговско дело № 20221100901378 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 286, ал. 1 от ТЗ, чл. 86 ЗЗД от „С.“ ЕАД (универсален правоприемник на „С.“ ЕООД, ЕИК *******), чрез адв. Д. С. Т. против „Б. ВИП“ ООД за осъждането му да заплати, както следва:

28 717, 36 лв., представляваща главница по дължимо възнаграждение за извършени услуги по ф-ра № 2000015392/27.02.2020 г., ведно със законната лихва в размер на 6971,95 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение за периода от 28.02.2020 г. до 20.07.2022 г., както и законната лихва за забава върху претендираната главница и лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението;

1688, 96 лв., представляваща главница по дължимо възнаграждение за извършени услуги по ф-ра № 2000126054/17.03.2020 г., ведно със законната лихва в размер на 401,12 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение за периода от 18.03.2020 г. до 20.07.2022 г., както и законната лихва за забава върху претендираната главница и лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението;

1866, 72 лв., представляваща главница по дължимо възнаграждение за извършени услуги по ф-ра № 2000126106/01.04.2020 г., ведно със законната лихва в размер на 435,57 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение за периода от 02.04.2020 г. до 20.07.2022 г., както и законната лихва за забава върху претендираната главница и лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението;

459 лв., представляваща главница по дължимо възнаграждение за извършени услуги по ф-ра № 2000126443/26.05.2020 г., ведно със законната лихва в размер на 100, 09 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение за периода от 27.05.2020 г. до 20.07.2022 г., както и законната лихва за забава върху претендираната главница и лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

С исковата молба се твърди, че между „С.“ ЕООД, в качеството му на довереник и „Б.

1

ВИП“ ООД, в качеството му на доверител, е бил сключен договор с рег. № Д-VIII-135/23.04.2019 г., с който страните се съгласили довереникът да приеме отпадъци /земни маси/, собственост на доверителя в уговорените между страните количество, качество и изрично договорени обеми, което следвало да се извършва на площадка за третиране на строителни отпадъци на „С.“ ЕООД. Срокът на договора е изтекъл на 24.04.2020 г.

Страните са сключили на 31.05.2020 г. втори договор с рег. № Д-VIII-167/31.05.2020 г. със същия предмет, който е изтекъл на 01.06.2020 г.

Сочи се, че съгласно издадените фактури „С.“ ЕООД е предоставил на Б. ВИП“ ООД услуги, изразяваща се в: 1) депониране на 1351.400 т. смесени строителни отпадъци на стойност 10 811,20 лв., 49.440 т. смесени строителни отпадъци на стойност 74,16 лв., прием на 11 888.000 куб. м. земни маси строителство, извозени за периода от 28.08.2019 г. до 27.02.2020 г., по ф-ра № 2000015392/27.02.2020 г., на стойност в размер на 28 717,36 лв., с падеж 27.02.2020 г.; 2) депониране на 211.120 т. смесени строителни отпадъци, извозени за периода от 27.02.2020 г. до 07.03.2020 г., по ф-ра № 2000126054/17.03.2020 г., на стойност 1688,96 лв., с падеж 17.03.2020 г.; 3) депониране на 233.340 т. смесени строителни отпадъци, извозени за периода от 09.03.2020 г. до 11.03.2020 г., по ф-ра № 2000126106/01.04.2020 г., на стойност 1866,72 лв., с падеж 01.04.2020 г.; 4) прием на 306.000 куб. м. земни маси строителство, извозени за периода от 01.03.2020 г. до 30.03.2020 г., по ф-ра № 2000126443/26.05.2020 г., на стойност 459 лв., с падеж 26.05.2020 г.

Ищецът твърди, че след отправени покани, ответникът, не е заплатил посочените суми, както и законната лихва върху тях. Поради неизпълнение на задълженията за плащане от страна на ответника, е възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск за заплащане на дължимите суми.

В срока по чл.367 ГПК ответникът „Б. ВИП“ ООД не депозира писмен отговор и не взема становище по исковете.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От доказателствата по делото се установява сключването на договор с рег. № Д-VIII-135/23.04.2019 г. и договор с рег. № Д-VIII-167/31.05.2020 г. между „С.“ ЕООД, като „довереник“ и „Б. ВИП“ ООД, като „доверител“, с предмет приемане на отпадъци /земни маси/ при определен в договора обем на площадката на депо „Враждебна“.

Съгласно чл. 10, ал. 2 от договорите, при забавяне на плащанията от страна на доверителя, същият дължи на довереника неустойка в размер на 5 % от общата договорена сума за всеки просрочен ден и законната лихва за забава за срока на забавата. Предмет на предявените пред съда претенции е лихвата за забава върху всяка от дължимите суми по фактури, считано от датата на падежа до предявяване на исковата молба, чиито размер бе установен по делото от заключението на съдебно счетоводната експертиза.

Фактурите са издадени във връзка с приети като доказателства по делото Кантарни бележки, в които са отбелязани имената на възложителя и превозвача, вида отпадък, както и тяхното количество, като са подписани и е поставен печат от страна на „С.“ ЕАД.

Ищецът сочи, че въз основа на сключените между страните договори са издадени и неплатени фактури, с посочен падеж на плащане, както следва: Фактура № 2000015392/27.02.2020 г., с падеж 27.02.2020 г. на стойност 28 717,36 лв.; Фактура № 2000126054/17.03.2020 г., с падеж 17.03.2020 г. на стойност

1688,96 лв.; Фактура №

2000126106/01.04.2020 г., с падеж 01.04.2020 г. на стойност 1866,72 лв. и Фактура № 2000126443/26.05.2020 г., с падеж 26.05.2020 г. на стойност 459 лв., които са приложени като доказателство по делото.

В заключението на извършената съдебно-счетоводна експертиза е установено, че издадените от страна на „С.“ ЕАД, фактура № 2000015392/27.02.2020; фактура № 2

2000126054/17.03.2020 г.; фактура № 2000126106/01.04.2020 г. и фактура № 2000126443/26.05.2020 г., на „Б. ВИП“ ООД са осчетоводени при ищеца. Всички фактури са декларирани от него в дневника на продажби по ЗДДС в НАП, в месеца, в който са издадени, с нулева ставка на ДДС. По отношение на ответника, по данни от НАП е констатирано, че всички фактури са включени в дневника на покупки по ЗДДС и са декларирани пред НАП, като получени доставки без право на данъчен кредит. По нито една от фактурите ответникът не е ползвал данъчен кредит, тъй като извършените услуги от ищеца са освободени доставки и за тях не се начислява ДДС, затова не може да се ползва и данъчен кредит. От заключението на експертизата не бе установено процесните фактури да са заплатени от ответника. Вещото лице сочи, че размерът на законната лихва за забава върху неплатените суми (главници) по процесните фактури, за периода от датата следваща датата на падеж по всяка фактура до 20.07.2022 г. е в размер на 7908,72 лв.

Ответниците не твърдят и не представят доказателства да са погасили задълженията си за плащане на сумите по фактурите.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При така установеното от фактическа страна съдът намира предявения иск за основателен. Договорът за изработка, чиито предмет е един трудов резултат и изпълнителят се освобождава от задължението си по него само ако предаде точно извършената работа, а изискуемостта на насрещната парична престация - уговореното възнаграждение, възниква, след като възложената и извършена работа бъде приета от възложителя - арг. чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Спрямо сключения договор за изработка, приложение намират и разпоредбите на ТЗ, когато учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговци и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ТЗ - арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ, какъвто е настоящия казус.

По силата на чл. 258 ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна. Договорът за изработка по своята правна същност представлява неформален, консенсуален, двустранен, комутативен, възмезден договор, като при учреденото от него материално правоотношение за изпълнителя са породени две основни облигаторни задължения - да извърши дължимите фактически действия по договора точно и добросъвестно и да предаде работата на възложителя, а за възложителя - да приеме (одобри) извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя - арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 288 ТЗ.

Възнаграждение се дължи само за изпълнената и приетата работа, а по силата на чл.

264, ал. 1 ЗЗД възложителят е длъжен да приеме само извършената съгласно договора работа, т. е. само тази работа, която е съответна на уговореното - арг. чл. 264, ал. 1 ЗЗД.

Приемането като правно действие представлява 1) фактическо получаване на изработеното и 2) признанието, че то съответства на поръчаното. Следователно, приемане е налице, когато реалното получаване на изработеното се придружава от изричното или мълчаливото изразено изявление на поръчващия, че счита работата съобразна с договора – да я е одобрил.

Несъмнено се установи изпълнението на тези законови предпоставки за възникване на задължението на ответника да заплати уговореното възнаграждение по договора и стойността на извършени услуги, във връзка с работата, като ответникът нито посочва, нито представя доказателства в обратния смисъл. Съставените фактури са представени и осчетоводени от ответника и тъй като е приложена нулева ставка на ДДС, фактурите са без право на данъчен кредит. По делото липсват каквито и да е твърдения и доказателства, че ответното дружеството се е противопоставило на извършените действия, дори напротив, използвало е обективираните в договора услуги и е признал сключването на договора, по който е получил изпълнението, предмет на това облигационно правоотношение. В този 3 смисъл е и съдебна практика относно предпоставките при които фактурите отразяват възникнала между страните облигационна връзка - напр. Решение № 71 от 8.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 1598/2013 г., II т. о., ТК; Решение № 114 от 26.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 255/2012 г., I т. о., ТК; Решение № 36 от 30.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 384/2009 г., IV г. о., ГК. Това са: осчетоводяването им от търговското дружество – ответник, включването им в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях по смисъла на ЗДДС. Съгласно установената съдебна практика по чл. 266, ал. 1 ЗЗД възнаграждение се дължи за извършена и приета работа, като приемането може да се установи с всякакви доказателствени средства. Ответникът не е оспорил претенциите по размер и не е навел възражения за тяхното погасяване.

Като прецени събраните по делото доказателства, съдът намира, че съгласно възложената му доказателствена тежест в хода на делото, ищецът доказа наличието на договорно правоотношение с ответника, както и извършването и приемането на възложена работа, което поражда насрещно задължение на ответника да заплати уговореното възнаграждение в претендирания размер и стойността на услугите.

С оглед на изложеното съдът счита предявеният главен иск за доказан и основателен и следва да се уважи. Основателна е и акцесорната претенция за законна лихва за забава върху дължимите и неплатени суми по фактури, считано от датата на падежа – деня следващ датата на издаване на фактурата, за претендирания от до посочената от ищеца дата 20.07.2022 г. предшестваща датата на предявяване на исковата молба., в претендирания с исковата молба размери, установени по делото от заключението на вещото лице.