Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 435 от 10.11.2014, Окръжен съд - Търговище

Съд
Окръжен съд - Търговище
Дело
Частно наказателно дело 202/2014
Вид
Разпореждане № 435
Подписан
10.11.2014
Състав
БОНКА ВАСИЛЕВА ЯНКОВА

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

Гр.Търговище, 10.11.2014 г.

Долуподписаната

Бонка Янкова, съдия - докладчик по ЧНД №

202 /2014 и 155/2013г по описа на Търговищкия Окръжен съд , като се запознах с постъпилите по първото ЧНД - 2бр справки декларации от Екзотик БМ ЕООД и по второто дело – също 2бр справки-декларации за извършени преводачески услуги , установих следното :

1/ По

ЧНД № 155/2013 , образувано по повод постъпила ЕЗА , с

Решение от 23.07.2013г е било допуснато изпълнение на издадената от компетентен орган в Кралство Белгия ЕЗА, с която е направено искане за предаване на български гражданин за изпълнение на наложено наказание . По същото дело са били поискани от издаващия орган изискуемите по чл.40 ал.2 от ЗЕЕЗА гаранции , като разпореждането на съда / л.26 от ЧНД/ , с което е било направено това искане са били преведени на нидерландски език / л.27 / . Преводът е извършен от Екзотик БМ ЕООД . Изисканите гаранции са постъпили своевременно в съда/ л.30 -31/ и отново преводът им е бил извършен от „Екзотик

„ БМ ЕООД / л.46-49 /. На 31.10.2014 в ТОС са постъпили 2бр справки декларации по чл.29 ал.2 и чл.31 ал.1 от Наредбата за вписването , квалификацията и възнаграждението на вещите лица - в едната, от които е отразено

„превод на документи“ по ЧНД № 155/ 2013г и сумата от 90лв, а във втората също „превод на документи“ по ЧНД№ 155/2013 и сумата от 12лв.

При така изложеното намирам,че

БЕЗСПОРНО услугата е била извършена,като двата документа са били преведени – първия / от една страница/ - от български на нидерлански / и втория / 3 страници – л.30-л.31 / от нидерландски на български .

Представените справки- декларации, независимо, че е посочено в заглавната им част че са издадени на основание чл. 29 ал.2 и чл.31 ал.2 от Наредба № 3/2012г НЕ ОТГОВАРЯТ

НА ИЗИСКВАНИЯТА и СЪДЪРЖАНИЕТО на посочените правни норми, поради което съдът е затруднен да прецени дължимия размер, който следва да бъде присъден и заплатен за извършения превод. Съгласно Наредбата :

Чл. 29.(1) При определяне на възнагражденията органът, възложил експертизата, съобразява и преценява:

1. сложността и спецификата на поставените задачи;

2. компетентността и степента на квалификация на вещото лице;

3. времето, необходимо за извършване на експертизата;

4. обема на извършената работа;

5. необходимите разходи за извършването на експертизата, като употреба на материали, консумативи, използвани пособия, съоръжения и други;

6. други условия, оказващи влияние върху заплащането за извършената работа, в това число срочност на изпълнението, работа в почивни дни и национални празници.

(2) Обстоятелствата по т. 3, 4, 5 и 6 се установяват от вещото лице със справка-декларация съгласно приложение № 2.

Чл. 31. (1) За всеки действително отработен час се заплаща възнаграждение в размер 5 лв.

(2) Броят на действително отработените часове се установява от справка-декларация съгласно приложение № 2.

Видно от двете представени справки декларации – липсва както посочване на изразходваното време, което е било необходимо за извършване на превода , нито е отразено някое от другите условия по чл.29 ал.1 т 6 например- дали е било срочно, дали е извършен в почивен ден и т.н.

При липсата на изискуемите в декларацията данни / въпреки, че те са посочени в самия образец на справката - декларацията САМО ОБЩОТО ПОСОЧВАНЕ на – „документи“ и сумата от

90лв , по първата декларация и „документи“ и сума от 12лв по втората не позволяват съда да прецени основателността на размера на декларираната сума, респективно да ги присъди. Още повече , че в самата

Наредба / приложима и за преводачите/ в чл.31 ал.1 е посочено твърдо възнаграждение от 5 лв за действително отработен час , поради което и именно тази разценка, а не тарифата, която фирмата ползва по принцип за услугите, е определящо при заплащане за извършен превод по наказателното дело.

1/

Идентичен е проблема и по

ЧНД № 202 /2014 , което е било образувано по постъпило искане за признаване на решение , като в производството по чл.32 във вр с чл.16 от ЗПИИРКОРНФС от 29.10.2014г , ТОС е признал изпратеното решение, с което на български гражданин е наложено наказание

- глоба от 530 .50 евро/ 1037.56 лева/. По делото е ползван превод за три документа :

1/Отново е била изискана информация с оглед произнасяне по искането , като разпореждането на съда – 6 изречения /л. 53 от чнд/ е било преведено / л.56 / и изпратено на издаващия орган .

2/Представеният от засегнатото лице документ / л. 50 / от една страница също е бил преведен / л.52 от

ЧНД/ на български език .

3/ Постъпилият от издаващия орган отговор / л.61/ от една страница , също е бил преведен на български / л.59 от ЧНД/ За така извършения превод са постъпили два броя Справки- декларации - в първата от дата 21.10.2014 е посочено като основание -„превод на документи“ и сумата от 24 лв, а във втората

- от дата 3.11.2014г е посочено като основание отново – „превод на документи“ и сумата от 15 лв. .

Липсата на декларираните данни , изискуеми съгласно чл.29 от Наредба № 3/2012г не позволяват на съда да прецени основателността на размера на декларираната сума, респективно да присъди исканото възнаграждение . Включително и по посоченото по горе различие в размера на възнаграждението, предвидено в приложимата в случая Наредба №

3/2012г , в която, както се посочи е регламентирано възнаграждение от 5 лв за действително отработен час, което изисква посочване на времето, отделено от преводача, за изпълнение на възложения му превод, както и останалите обстоятелства по чл.29 ал.1 ,които формират крайния размер на дължимото възнаграждение.

При така изложеното, СЛЕДВА дружеството , извършило превода на описаните документи по посочените две ЧНД № 155/2013г и

202/2014г ДА ПРЕДСТАВИ надлежно попълнени , съобразно, реквизитите в Приложение № 2 към чл.29 ал.2 и чл.31 ал.2 от Наредбата данни за извършения превод . Това е наложително , за да може съдът от своя страна , след като е поискал и ползвал преводаческите услуги, да се произнесе по заплащането им , но съобразно задълженията си по чл.34 от Наредбата и предвид факта, че разноските , извършени за преводач съгласно чл.189 ал.2 от