Решение № 3324 от 31.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3324 гр. София, 31.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА Административно наказателно дело № 20251110213516 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по депозирана жалба от С. К. П., ЕГН: **********, с адрес: *************, чрез адвокат Д. А. – САК, с р е щ у Наказателно постановление (НП) № 25-4332-020991 от 20.08.2025 г., издадено от Д. Д. ва – началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция“ (ОПП) СДВР, с което на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 о т ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на сумата от 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 25, ал. 2 ЗДвП, което се твърди да е извършено на 05.08.2025 г., около 17:20 часа в гр. София, на бул.

„Никола Петков“, изразяващо се в навлизане изцяло в съседна пътна лента, като не пропуска движещото се по нея със същата посока на движение ППС, с което става причина за реализиране на ПТП.

В жалбата са изложени съображения в насока незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.

Жалбоподателят твърди, че не е извършил вмененото му административно 1 нарушение. Поради това се иска обжалваното НП да се отмени В открито съдебно заседание, редовно призованият жалбоподател не се явява и не се представлява.

Въззиваема страна – началник сектор в СДВР, ОПП-СДВР се представлява от юрк. К., която изразява становишще за неоснователност на жалбата и моли атакуваното НП да се потвърди, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на евентуално претендирани от другата страна разноски.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

Н а 05.08.2025 г., около 17:20 часа, жалбоподателят С. К. П., ЕГН:

**********, с адрес: ************* е управлявал собствения си лек автомобил, марка „***“, модел „***“, с рег. № ********, като се движил в гр.

София, по бул. „Никола Петков“, с посока на движение от ул. „Братя Бъкстон“ към ул. „Александър Пушкин“, като преди ул. „Витошко лале“, срещу входа на НИМ, навлязъл изцяло в съседната дясна пътна лента, като не пропуснал движещия се по нея лек автомобил, марка „***“, модел „***“, с рег. № *********, който е собственост на А. С. С., ЕГН: ********** и е управляван от В. П. М., ЕГН: **********, при което С. К. П. е реалиизрал ПТП с посочения автомобил, като го ударил в предна лява страна, при което и в резултат от удара, лекия автомобил, марка „***“ се отклонил вдясно и се ударил в металната предпазна мантинела, намираща се в дясно от пътното платно. Непосредствено след удара двата автомобила спрели на мястото на ПТП, като автомобилът на жалбоподателя, макар да имал щети в дясната част, бил в съС.ие да се движи, за разлика от лекия автомобил, марка „***“, който се ударил в страничната мантинела и в резултат на удара не ил годен да продължи движението си. На място е извикан и пристигнал АП от ОПП СДВР, в състав полицейските служители В. К. и С. Г., които установили произшествието и участниците в него, като водачите са тествани за алкохол и са с отрицателни проби. Съставен е проткол за ПТП № 2025-1022-10374-1 от 05.08.2025 г., ведно със скица на ПТП, а на участниците в ПТП са предоставени и са били попълнени от тях декларации с въпроси относно 2 настъпилото произшествие. Полицейските служители са извършили оглед на пътната обстановка, на позицията на двата автомобила, които след произшествието не били преместени, както и на щетите по тях и са събрали данни от водачите относно настъпването на ПТП, въз основа на което са изяснили механизма на ПТП и са приели, че водачът на лек автомобил, марка „***“, модел „***“, с рег. № ******** е извършил нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, за което е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA с № 4389406, който е връчен на жалбоподателя.

Последният не е упражнил правото си да подаде възражения срещу АУАН. Въз основа на АУАН е издадено НП № 25-4332-020991, с което на основание чл.

179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена „Глоба“ в размер на сумата от 200 лева за нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, което е с описание, съвпадащо с горепосочената фактическа обстановка.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване, приобщени по надлежния процесуален ред на чл. 283 НПК. Приобщени са гласни доказателства чрез разпит на свидетелите В. М. и В. К., показанията на които съдът оценява като достоверни, защото не съдържат вътрешни противоречия или неясноти и не се опровергават от други доказателства по делото. От показанията на свидетелката М. се установява, че докато е управлявала лекия автомобил, марка „***“ на посочените в НП време и място, същата се е движила в дясна пътна лента, без да се отклонява, при което забелязала, че лек автомобил, марка „***“ с варненска регистрация, движещ се в лява спрямо нея пътна лента, е подал десен мигач и предприел действия по навлизане в дясна пътна лента, където се движил управлявания от свидетелката лек автомобил. С тези действия водачът на автомобила „***“ буквално избутал свидетелката М. от дясната пътна лента, като с дясната част на лекия автомобил „***“ водачът ударил лявата страна на управлявания от свидетелката М. лек автомобил, с което отклонил последния от посоката му на движение и той се врязъл в страничната (в дясно спрямо пътното платно) метална мантинела, където останал спрян. Към момента на ПТП пътната настилка била суха, като имало видимост и не било тъмно. От показанията на свидетеля В. К. се установява, че към датата на процесното ПТП е бил назначен в наряд заедно с колегата си С. Г., като двамата били изпратени на възникнало ПТП на бул. „Никола 3

Петков“ в гр. София, където установили два автомобила – една варненска *** и едно бургаско ***. ПТП-то било точно срещу входа на НИМ, като на място полицейските служители събрани информация от водачите, огледали автомобилите и щетите по тях, както и следите от произшествието по пътното платно, в резултат от което установили, че мъжът управлявал лекия автомобил, марка „***“ е предприел маневра по навлизане в съседна на него, дясна пътна лента, в която по същото време се движил лек автомобил ***, като нанесъл удар на ***-то, вследствие от което то излязло от пътната лента и се ударило в оградната метална мантинела в дясно. Лекия автомобил, марка „***“ бил управляван от младо момиче, което било силно стресирано, а лекия автомобил, марка „***“ се управлявал от мъж на средна възраст. Двамата водачи били тествани за алкохол, като тестовете дали отрицателен резултат.

Свидетелят споделя също, че участникът в процесното ПТП, който е управлявал лекия автомобил „***“ е заявил на мястото на произшествието, че водачът на другия автомобил е повишила рязко скоростта на движението си, с което станала причина за настъпване на ПТП, но свидетелят сочи, че именно водачът на лекия автомобил, марка „***“ е този, който е сменил посоката си на движение и е навлязъл в съседна (дясна) пътна лента, без да пропусне движения се по нея автомобил, като уточнява, че става въпрос за пътен участък, където автомобилите рядко се движат със скорост над 50 км/ч. свидетелят потвърждава, че именно той е съставил процесния АУАН.

Гласните доказателства са в синхрон с писмените, вкл. с протокола за ПТП и приложената към него скица, която онагледява начина на настъпване на произшествието и местоположението на автомобилите.

Анализът в съвкупност на доказателствените материали позволяват формирането на еднозначни и еднопосочни фактически изводи от съдебния състав, като опровергават категорично позицията на жалбоподателя.

Информацията от доказателствената съвкупност относно механизма на причиняване на произшествието (вкл. и мястото на удара и щетите), водят до единствено възможният извод, че именно автомобилът, управляван от жалбоподателя, е навлязъл частично в съседната-дясна пътна лента, като не е пропуснал попътно движещия в тази дясна пътна лента в посока направо лек автомобил, марка „***“ с рег. № ***********.

Приобщените по делото писмени доказателства са последователни, 4 еднопосочни и съответни и на изложеното от свидетелите (в релевантната за обстоятелствата подлежащи на доказване част) в хода на съдебното следствие, като по съдържание и обем те позволяват да се разкрие обективната истина по случая, която напълно кореспондира с фактическата обстановка в обжалваното НП и в АУАН, въз основа на който псоледното е издадено.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от активно легитимирано лице и в законоустановения срок. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Видно от приложените заповеди за компетентност, както и от приложената заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, АУАН е съставен, а НП издадено от компетентни за това длъжностни лица от структурата на ОПП-СДВР. При съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. При съставяне на АУАН са спазени изискванията на чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН. АУАН е бил предявен на нарушителя за запознаване, като същия е бил подписан от него и му е бил връчен препис.

АУАН и НП отговарят на изискванията за съдържание, предвидени съответно в чл. 42, ал. 1 ЗАНН и в чл. 57, ал. 1 ЗАНН . Както в АУАН, така и в НП, са посочени времето и мястото на извършване на нарушението, всички елементи от състава му и обстоятелствата по извършването му и е посочена нарушената материалноправна разпоредба

В тази връзка са неоснователни възраженията на въззивния жалбоподател. Установяването на процесното нарушение е извършено чрез попълване на декларации и сведения от участниците в произшествието, чрез оглед на местопроизшествието и на щетите по автомобилите. От доказателствата по делото се разкрива, че жалбоподателят, в качеството на водач на лек автомобил се е отклонил в дясно и е навлязъл в съседната и дясна спрямо него пътна лента, без да пропусне движещия се в тази дясна лента автомобил, в резултат от което е реализирал ПТП.

Жалбоподателят е санкциониран за извършване на административно нарушение по чл. 25, ал. 2 ЗДвП , според който законов текст „при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна 5 пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента.“.

В настоящия случай безспорно се доказа, че от обективна страна жалбоподателят не е съобразил поведението си с така вмененото му задължение и е извършил нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

От обективна страна нарушението е с формален състав, като се осъществява чрез действие. Жалбоподателят не е преценил правилно пътната ситуация, не е изпълнил задължението си преди да започне маневрата с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея (в случая управляваното от свидетелката М. МПС), като навлязъл изцяло в дясната пътна лента и така станал причина за настъпване на ПТП.

От субективна страна административното нарушение е осъществено при условията на непредпазливост под формата на груба небрежност и поради тази причина е виновно. Жалбоподателят, като лице притежаващо правоспособност да управлява МПС е бил длъжен да съобрази поведението си с пътната маркировка, възприел е, че в дясната лента спрямо него се намира друг автомобил, който се управлява съгласно правилата за движение по пътищата и е знаел, че следва да го пропусне. Знаел е и е бил длъжен да знае, че преди извършване на маневрата трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за другите участници в движението и да я извърши като съобрази местоположението на другите участници в движението, съответно да пропусне движещия се по пътната лента автомобил преди да навлезе в нея.