Решение № 1775 от 28.12.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1775 гр. Варна, 28.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20223110204712 по описа за 2022 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Т. Д.

Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Младост” бл.139А, вх.2, ап.8, депозирана чрез процесуален представител – адв.Й.А. п р о т и в Наказателно постановление № 22-0439-000459, издадено на 02.11.2022г. от Началник РУ в ОДМВР, РУ 03 Варна, с което му е наложено: административно наказание “Глоба” в размер на 200 /двеста/ лв. и „Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от шест месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, като с НП са били отнети и общо 10 контролни точки.

В жалбата се сочи, че НП е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че отговорността на водача е ангажирана за деяние, което не е извършил. В конкретния случай, при служебното прекратяване на регистрацията собственикът, респективно водачът, на съответното превозно средство няма как да узнае за служебното прекратяване на регистрацията, ако не е уведомен за това. Сочи се, че липсата на уведомяване и наличието на поставени регистрационни табели на автомобила са попречили на водача да осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици.

Липсата на субективна страна от състава на нарушението по чл.175, ал.3 от ЗДвП 1 правело деянието, извършено от водача несъставомерно, тъй като той не е знаел, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно и кога точно е станало това, поради това не е знаел, че не следва да управлява автомобила по пътищата, отворени за обществено ползване. В конкретния случай административно-наказващият орган бил нарушил разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин виновно поведение от страна на нарушителя и е наложил наказание на жалбоподателя, без да е било установено безспорно извършването на нарушението от субективна страна, което обуславя и неправилно приложение на материалния закон, тъй като на жалбоподателя е наложено наказание за нарушение, което не е безспорно доказано, че е извършил.В наказателното постановление не било посочено и нито едно доказателство, доказващо извършването на нарушението от субективна страна. Твърди с, че след влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство по указание на прокурора материалите били изпратени на Началника на РУ 03 Варна, за налагане на административно наказание на жалбоподателят Б.. Въз основа на цитираното по-горе постановление за прекратяване на наказателното производство на основание чл.53 от ЗАНН било издадено обжалваното наказателно постановление, с което АНО приел, че жалбоподателят Б. е извършил административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, за което на основание чл.175, ал.З, пр.1 от ЗДвП му било наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.При това положение от правна страна се счита, че НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено поради нарушаване на принципа ne bis in idem, като се излагат пространни аргументи в тази посока. Излагат се и пространни аргументи за приложението на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание възз. не се явява лично, но не представлява от процесуален представител- адв.А., който поддържа жалбата на посочените в нея основания. Моли НП да бъде отменено, като претендира за присъждане на разноски, за направата на които представя доказателства.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител- юрисконсулт. В него процесуалният представител на ОД на МВР-Варна ангажира становище за спиране на производството по делото предвид наличието на образувано тълкувателно дело от значение за спора. По съществото на спора излага становище за законосъобразност на НП, като моли същото да бъде потвърдено.

Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на поискания адвокатски хонорар.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

2

На 13.09.2022г., около 14:52ч., в гр.Варна, възз. Т. Б. управлявал собствения си лек автомобил „ Нисан Примера“ с рег.№ В6076РН . При движение по ул.“Андрей Сахаров“, посока бул.“Вл.Варненчик“, до Грнд Мол-Варна той бил спрян за проверка от полицейски служители при Трето РУ-Варна, сред които и св.Т. Д.. В хода на проверката органите на реда установили, че управляваният от възз. автомобил има поставени регистрационни табели. При проверката в информационните масиви, било констатирана, че автомобилът е негова собственост и че е с прекратена регистрация, считано от 31.08.2022г. на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП.

За констатираното св. Д. съставил АУАН с бл. № 754209, в който посочил горните факти, квалифицирайки ги като нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП. Актът бил предявен на водача, който го подписал и получил препис от него, без да направи възражения. В законоустановения срок възз. не депозирал възражения.

По случая била извършена и проверка ЗМ №1130/2022г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР-Варна с оглед данни за престъпление по чл.345, ал.2 от НК.

Началникът на Трето РУ се произнесъл с мотивирана резолюция за прекратяване на АНП по съставения срещу Бараджиев АУАН

В хода на проверката били снети писмени сведения от възз.. В тях той посочил, че не е знаел, че автомобилът е с прекратена регистрация. Посочил още, че не е бил уведомен от застрахователя, нито от органите на МВР за това.

При тези констатации водещият проверката приключил преписката със справка и я изпратил във ВРП с мнение за отказ от образуване на наказателно производство.

По така постъпилата преписка във ВРП била образувана пр.пр.№13278/2022г., която приключила с постановление от 05.10.2022г. за отказ от образуване на ДП за престъпление по чл.345, ал.2 от НК. В прокурорският акт било прието, че липсват достатъчно данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК от субективна страна. Препис от постановлението за отказ било изпратено на Сектор ПП при ОД на МВР –Варна по компетентност, с оглед преценка наличието на основания за ангажиране на административно-наказателна отговорност.

След постъпване на прокурорския акт, на 02.11.2022г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно : преписката по АНП, вкл.АУАН, заповеди, както и изисканите и приобщени служебно от страна на въззивния съд материали по пр.пр.№ 13278/2022г. на ВРП, писмо и справка от Трето РУ-Варна, и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Като съответни на събраните по делото писмени доказателства, съдът кредитира показанията на св.Т. Д..

3

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът прие, че не са налице основания за спиране на наказателното производство, каквото становище е застъпено от представляващия АНО.Разпоредбите на ЗАНН, по чиито правила се разглежда административно- наказателното производство препращат към разпоредбите на НПК по неуредените въпроси в ЗАНН /чл. 84 от ЗАНН/ . В нито една от разпоредбите на НПК касателно спирането на настоящото производство не се предвижда възможност за спиране на делото, когато е направено искане за Тълкувателно решение. Поради това и съдът разгледа делото.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник Група при ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Обжалваното наказателно постановление е издадено от Началника сектор в ОД на МВР-Варна, оправомощен с това правомощие със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, копие от която е приложена към делото. Видно от същата е, че заповедта е подписана министъра на вътрешните работи, компетентно лице да издава такава заповед съгласно ЗДвП. С оглед на това и съдът счита, че НП е издадено от компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на вътрешните работи лице.

НП е издадено въз основа на постановлението на ВРП за отказ от образуване на ДП за същото деяние. Спазени са сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл.57, ал.1 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В него е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършене. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН. Поради това и 4 посочените в жалбата възражения не се споделят от настоящия съд. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено. Спорни и неизяснени обстоятелства не е имало в хода на проверката, поради което АНО е преценил, че не следва да извършва разследване на спорни обстоятелства.

Съдът счита, че с издаване на НП за същото деяние, з акоето е провеждана проверка /а не ДП както неправилно се сочи в жалбата/ не се нарушава принципа залегнал в чл.4, пар.1 от Протокол № 7 към ЕКЗПЧ.

Съгласно чл.33, ал.2 от ЗАНН, при констатиране на признак/признаци на извършено престъпление административно-наказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор. В случая още със започване на проверката от полицейските органи са били установени признаците на престъпление от общ характер- такова по чл.345, ал.2 от НК, за което е проведена и проверка в рамките на ЗМ 1120/2022г.. Впоследствие след постановен отказ на прокуратурата да образува ДП, поради преценка на държавното обвинение, че липсва извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК /единствено в правомощието на държавното обвинение е да прецени дали деянието е престъпление от общ характер или не/, наблюдаващия прокурор е упражнил правомощията си по закон и е изпратил препис от постановлението си на АНО за сведение е евентуална преценка реализирането на административната отговорност на въззивника. В унисон с разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН /Доп. ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г./ съгласно която без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган, АНО е образувал АНП и е издал НП, предмет на настоящото дело.

Посочената по-горе проверка, водена с оглед данни за престъпление от общ характер, безспорно е наказателна по смисъла на чл. 6, § 1 от Конвенцията и чл. 4 от Протокол № 7 към ЕКПЧ, предвид признаците за преценка дали едно производство е наказателно, които са известни като тест „Енегл” или критерии „Енгел.” – 1) квалификация на деянието по националното право; 2) характер и естество на нарушението; 3) вид и тежест на предвиденото наказание („суровост на възможното наказание”). Производството може да се класифицира като наказателно и тогава, когато не е квалифицирано като такова по вътрешното право, ако изследването на останалите критерии доведе до извод за наказателен характер на обвинението и/или на предвидената санкция. Споменатите принципи са дадени по делото Engel and Others v. Netherland и понастоящем са стабилно утвърден в практиката на ЕСПЧ алгоритъм за проверка и неотклонно се изследват при определянето на наказателния характер по 5 всяко конкретно дело. Тестът „Енегел” е възприет и от практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС), който се позовава на приетите от ЕСПЧ решения.