Решение № 21 от 22.02.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Бургас, 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Галина Т. Канакиева

Яница С. Събева Ченалова при участието на секретаря Елена П. Г. в присъствието на прокурора К. Г. К. като разгледа докладваното от Галина Т. Канакиева Въззивно административно наказателно дело № 20242000600014 по описа за 2024 година

Производството е по чл.83д от Закона за административните нарушения и наказания и е образувано по жалба на адв. Д.И. от БАК, като особен представител на „Реал Фактори“ ЕООД против Решение № 292 от 14.11.2023г., постановено по НАХД № 924/2023 г. по описа на Oкръжен съд – гр.Бургас, с което съдът е наложил по реда на чл.83г, ал.6 и 7, т.1 от ЗАНН на посоченото търговско дружество в качеството му на ЮЛ, имуществена санкция в размер на 78630 (седемдесет и осем хиляди шестстотин и тридесет) лева., представляваща имуществена облага, с която юридическото лице би се обогатило в резултат на извършеното от управителя на дружеството Б. С. И., чрез търговския представител Л.И.С., престъпление по чл.172б, ал.1 от НК.

С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт в частта досежно оценката и размера на налаганата имуществена санкция, тъй като твърдяната сума от 78630лв. по цени на имитация не е установена. Навежда довод, че не е доказана пряка и непосредствена връзка на размера на наложената имуществена санкция, предвид обстоятелството, че ЮЛ не е участвало в досъдебното производство, 1 неговият управител е имал качеството на свидетел, а осъденото лице е действало като физическо лице - търговски пълномощник. Твърди, че веднъж стоките предмет на престъплението са били отнети, а наложената имуществена санкция е в размер на тяхната равностойност, като по този начин са наложени две наказания за едно и също правонарушение, което е недопустимо. Позовава се на практика на ЕСПЧ, според която не допуска националната правна уредба, съгласно която националният съд може да наложи на ЮЛ наказателна санкция за престъпление, за което евентуално е отговрно физическо лице, овластено да формира волята на това ЮЛ, или да го представлява, в случай че на последното не е била дадена възможността да оспори действителното извършване на престъплението. Твърди, че съответната правна уредба, въз основа на която това санкциониране се осъществява не съответства на разпоредбата на чл.48 от Хартата на основните права в Европейския съюз, поради което наложената имуществена санкция е незаконосъобразна и противоречи на принципа на законоустановеност на наказанията. Моли съда да отмени обжалваното решение и откаже налагането на имуществената санкция.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция не се явява управителят на дружеството Б. И., а неговият особен представител. Не се представят нови писмени доказателства.

Представителят на Апелативна прокуратура - Бургас намира жалбата за процесуално допустима, но по същество счита жалбата на адв. И. - особен представител на „Реал Фактор“ ЕООД, срещу решение № 292/14.11.2023 г. по АНД № 924/2023 г. на Бургаския окръжен съд, за неоснователна. Намира твърдението, че решението е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на приложимите процесуални и материалноправни норми и е нарушено правото на защита на страната - юридическо лице в процеса, както и липсва законоустановеност на наказанието, за неоснователно. Сочи, че БОС правилно е преценил, че са налице предвидените в ЗАНН предпоставки за налагане на имуществена санкция на „Реал Фактори“ ЕООД, тъй като с налице влязъл в сила съдебен акт по описа на Районен съд – Несебър, Л.С. – търговски пълномощник на управителя на „Реал Фактори“ ЕООД, е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК. Навежда довод, че по приключилото наказателно производство е била изготвена съдебно икономическа експертиза, от заключението на която се установява, че пазарната стойност на веществените доказателства по делото, предмет на извършеното 2 престъпление, е в размер на 78 630 лв., т.е. това е сумата, с която юридическото лице би се обогатило от процесното престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК.

Твърди, че е налице връзка между извършителя на престъпното деяние и юридическото лице, както и между престъпното деяние и имуществената облага, която юридическото лице би могло да получи в размер на 78 630 лв.

Обстоятелството, че не е налице идентичност между осъденото лице по НОХД № 1030/2022 г. на Районен съд – Несебър и юридическото лице „Реал Фактори“ ЕООД, намира за ирелевантно предвид принципите на българското наказателно право, според които наказателната отговорност е лична и не може да бъде носена от юридическо лице. Действително „Реал Фактори“ ЕООД не е участвало в съдебната фаза, на развилото се първо по ред наказателно производство, но в настоящото административнонаказателно производство е можело да упражни правото си на защита и да оспори наличието на законовите предпоставки за налагане на имуществена санкция по ЗАНН. Счита, че първоинстанционният съд не е нарушил приложимите процесуални и материалноправни норми, нито правото на защита на юридическото лице, а определеното наказание – имуществена санкция от 78 630 лв., е справедлива и размерът и е правилно определен, предвид доказателствата по делото. Предлага на съда да остави жалбата без уважение.

Особеният представител на дружеството – адв. И. заявява, че жалбата е основателна и моли да бъде уважена. Поддържа изложените в нея аргументи и добява още един акцент - въпросите, свързани с това дали в конкретния случай предложението на прокуратурата е в съответствие именно с цитираните в жалбата решения на Върховния административен съд и решения на съда от 10.11.2022 г. по дело С-203/21 г. на ЕСПЧ, които както българската съдебна практика, така и приложимата в случая практика на ЕСПЧ, водят единствено до извода, че няма как да бъде ангажирана отговорността на юридическо лице предвид субективното право на защита, което няма как да бъде упражнено едва в развитото пред Окръжния съд административно производство.

Навежда довод, че доколкото производството по чл.

83а от

ЗАНН, не е типичното административнонаказателно производство, доколкото българското наказателно право не предвижда осъществяване на наказателна отговорност спрямо юридическо лице, всъщност става въпрос не за типичния случай на налагане на имуществена санкция на лице, което не е изпълнило някакви свои 3 задължения към установен нормативен акт, а всъщност става въпрос за ясно стриктно определено производство по налагане на имуществена санкция на юридическо лице. Твърди, че доколкото всяко юридическо лице също има според българското и европейското право равнопоставено с физическото лице право на защита, при стриктните рамки, в които се развива производството пред Окръжния съд, така нареченото административно наказателно производство, правото на защита на юридическото лице не е имало реално никаква процесуална възможност да бъде осъществено. Относно облагата заявява, че е била оспорена в административнонаказателното производство, като начин на опреД.е на санкцията на юридическото лице. Намира, че такава облага не може да бъде приета в този размер като действително точна, тъй като при фалшифициране на стоки облагата като стойност е трудно изчислима. Претендира възнаграждение основано на размера на санкцията, предвид обстоятелството, че чл. 18, ал. 2 от Наредбата за адвокатските възнаграждения, предвижда при наложена санкция да бъде определено именно такова възнаграждение. Моли съда да бъде уважена жалбата предвид изложените в нея съображения и акцентите, поставени пред апелативния съд.

Моли да бъде отменено решението на БОС. Претендира размер на разноските – възнаграждение на особеният представител на юридическото лице в размер на 6940 лв., които се явяват минималния размер на такова допустимо възнаграждение, предвид чл. 18, ал.2, вр. чл.7, ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Бургаският апелативен съд, след като прецени доводите на страните и след като се запозна с материалите по делото намира жалбата на процесуалния представител на „Реал Фактори“ ЕООД – София, за процесуално допустима, но по същество за неоснователна.

В съответствие със събраните по делото доказателства, относими към предмета на доказване, Бургаският окръжен съд обосновано е приел за установено от фактическа страна следното:

С протоколно определение от 31. 10. 2022г. в Районен съд гр. Несебър е решено НОХД 1030/2022 год. по описа на съда по внесено Споразумение за решаване на делото № 304 ЗМ 248/2019г. по описа на РУ Несебър при ОД МВР гр.Бургас, пр.вх. № 2747/2019г. по описа на Районна Прокуратура Бургас, ТО Несебър по реда на чл.381 и сл.от НПК по обвинението на Л.И.С.

4

– със снета по делото самоличност, осъждан, ЕГН **********, търговски пълномощник на управителя на дружеството „РЕАЛ ФАКТОРИ” ЕООД, ЕИК ..., за престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК.

С влязлото в сила одобрено споразумение на подс. Л.И.С. е определено наказание „Пробация“ за срок от 7 /седем/ месеца, с наложени следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 7 /седем/ месеца с явяване и подписване на осъденото лице пред пробационен служител два пъти седмично, задължителни срещи с пробационен служител за срок от 7 /седем/ месеца.

Прието е за безспорно установено престъплението, обстоятелствата, при които е било извършено, наличието на причинна връзка между него и облагата за юридическото лице. Изяснено е, че обвиняемият Л.И.С. е търговски пълномощник на управителя на дружеството „РЕАЛ ФАКТОРИ” ЕООД, ЕИК ... с адрес на управление в гр. София, р-н „... и като такъв е стопанисвал търговския обект - магазин за сувенири, на централната алея в к.к. „.... В магазина на място проверяващите установили, че стопанисващият магазина е „РЕАЛ ФАКТОРИ” ЕООД, ЕИК ... с управител лицето Б. С. И. с ЕГН **********, представляван на място от търговския пълномощник Л.И.С. с ЕГН ********** и се предлагат за продажба стоки носещи различни защитени търговски марки по ЗМГО общо на брой 548 артикула - часовници, химикалки и слушалки. При извършената проверка на магазина стопанисван от „РЕАЛ ФАКТОРИ” ЕООД били заварени подредени с цени, предлагани за продажба стоките носещи защитени лицензирани търговски марки по смисъл на ЗМГО - часовници, химикалки и слушалки, с инициали на марките:

„CASIO” /Касио/ притежание на CASIO KEISANKI KABUSHIKI KAISHA /Casio Computer co.ltd/, JP; „G-SНОК“ /Джи Шок/ притежание на CASIO KEISANKI KABUSHIKI KAISHA /Casio Computer co.ltd/, JP; „ВREITLING“ /Брейтлинг/ притежание на BREITLING S.A, CH; „ROLEX” /Poлекс/ притежание на ROLEX, S.A., CH; MANUFACTURE DES MONTRES ROLEX, S.A., CH; ROLEX PROMOTIONS S.A, CH, TAG HEUER” /Taг Хойер/ притежание на LVMN SWISS MANUFACTURES SA, CH; 2 ,,ZENITH“ /Зенит/ притежание на ZENIT INTERNATIONAL S.A. Luxembourg, „CARTIER“ /Картие/ притежание на CARTIER INTERNATIONAL AG, CH;

„CHANEL“ /Шанел/ притежание на CHANEL SARL, CH; CHANEL, FR;

„RADO” /Радо/ притежание на RADO UHREN AG., CH; „HUGO BOSS” /Xyгo 5

Бос/ притежание на HUGO BOSS Trade Mark Management GmbH & Co. KG, DE; ,,VERSACE“ /Bepcaчe/ притежание на GIANNI VERSACE S.P.A, IT;

„MICH AEL КОRS” /Майкъл Корс/ притежание на Michael Kors /Switzerland/ International GmbH, US; „BULGARI“ /Булгари/ притежание на BULGARI SPA, IT; „DIOR“ /Диор/ притежание на CHRISTIAN DIOR COUTURE S.A., FR;

„АRМАNI“ /Армани/ притежание на GIORGIO ARMANI S.P.A; „TOMMY HILFIGER“ /Томи Хилфигер/ притежание на Tommy Hilfiger Licensing, B.V., USA; „HARLEY DAVIDSON” /Харли Дейвидсън/ притежание на H-D USA, LLC, US; „Manchester United“ /Манчестър Юнайтед/ притежание на MANCHESTER UNITED FOOTBAL CLUB LIMITED, UK; „AUDEMARS

PIGUET“ /Алдемарс Пиглет/ притежание на AUDEMARS PIGUET HOLDING SA., CH; „DIESEL” /Дизел/ притежание на DIESEL S.p.A, IT; ALANGE & SOHNE /Адандж енд Соне/ притежание на LANGE UHREN GmbH, DE;

„ОМЕGА“ /Омега/ притежание на OMEGA SA /OMEGA AG/ /OMEGA LTD/, US; „PATEK PHILIPPE“ /Патек Филип/ притежание на РАТЕК PHILIPPE SA GENEVE, СН; „ВЕАТ S” /Бийтс/ притежание на Beats Electronics, LLS, US, представлявани в Република България от адв. А.С.Т., ЕГН ********** или дружество „Турку енд Турку“ ООД - гр. София, ЕИК 175228104, „CALVIN KLEIN“ /Келвин Клайн/ притежание на CALVIN KLEIN TRADEMARK TRUST, US, представлявано в Република България от адв.Г.Д.К., ЕГН ********** от гр. София; „LACOSTE“ /Лакоста/ притежание на LACOSTE, FR.