Решение № 3596 от 24.04.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 3596

Бургас, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XIII-ти тричленен състав, в съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

Членове:

ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ

ДИМИТЪР ГАЛЬОВ

При секретар ЙОВКА БАНКОВА като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ канд № 20267040600653 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Касатор е началника на териториален отдел за областите Варна, Добрич, Шумен към главна дирекция „Контрол на пазара“ на Комисия за защита на потребителите. Касаторът участва в производството чрез пълномощник – юрисконсулт С. Д..

Ответник по касация е „Лидл България ЕООД енд ко“ КД, [населено място] поле, ул.+-ти март 1, община Елин Пелин, [ЕИК], със съдебен адрес [населено място] 1766, [улица], к-с Геритидж парк, сгр.3, ниво 0. Ответникът по касация взема участие в производството чрез пълномощник – юрисконсулт П. Т..

Жалбата е насочена срещу решение № 9/29.01.2026г. по АНД № 543/2025г. на Районен съд Несебър, поправено с решение № 10/29.01.2026г. по същото дело. С обжалваното решение (в поправения му вариант) е отменено наказателно постановление № 7813/21.07.2025г., издадено от началника на териториален отдел за областите Варна, Добрич, Шумен към главна дирекция „Контрол на пазара“ на Комисия за защита на потребителите. С наказателното постановление на „Лидл България ЕООД енд ко“ КД е наложена имуществена санкция 3 000лв. за извършено административно нарушение по чл.210в от Закона за защита на потребителите.

В касационната жалба на административнонаказващия орган се оспорват изводите на съда, като се поддържа, че при установените факти поведението на привлечения към отговорност търговец следва да се квалифицира като неизпълнение на потвърдената от съда и влязла в сила заповед № 226/23.02.2016г., издадена от председателя на КЗП, с което е осъществен състава на нарушение по чл.210в от ЗЗП. Иска се отмяна на постановеното съдебно решение и потвърждаване на наказателното постановление. Иска се присъждане на разноски за двете инстанции. Не се сочат нови доказателства.

Ответникът по касация излага подробно становище, в което застъпва тезата, че правните изводи на първоинстанционния съд са правилни и съответствие със закона. Иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Иска присъждане на разноски. Не сочи нови доказателства.

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.211 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно.

За да се произнесе по законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт съдът взе предвид следното.

По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим.

Правилността на обжалвания съдебен акт касационната инстанция преценя съобразно пределите, посочени в чл.218 от АПК - в рамките на направените в касационната жалба оплаквания, а по отношение правилното приложение на материалния закон – и служебно.

От фактическа страна първоинстанционният съд е установил посочените в наказателното постановление обстоятелства, а именно, че привлеченото към отговорност лице осъществявало търговска дейност, включително стопанисвайки магазин Л. С. бряг с адрес [населено място], к.к. Слънчев бряг (магазина). При проверка, обективирана в КП № К-2782234/05.03.2025г., извършена по повод подадена жалба от потребител вх. № Б-03-162/28.02.2025г. контролните органи на КЗП установили, че потребителят посетил магазина на 27.02.2025г. с цел да закупи акумулаторен ударен гайковерт с [Марка], с арт. № 483726, който продукт бил поместен на стр. 40 в онлайн брошура, с начална дата за предлагане в магазина 27.02.2025г. Потребителят посетил магазина в 8.30 часа на посочената дата, но продуктът не бил наличен за продажба. Упражнявайки правото си на защита търговецът пояснил и представил пред комисията доказателства, че за целите на промоцията е закупил общо за страната 1678 броя от посочения артикул, които е разпределил между магазините си в страната в различно количество – между 4 и 24 бройки. За магазина в Слънчев бряг били разпределени 4 бройки, тъй като този магазин, според статистиките на търговеца, имал подчертано сезонен характер и извън летния сезон оборотът му бил много нисък. В края на промоционалния период от артикула останали непродадени за страната общо 3 бройки. Търговецът имал изградена система за обмен на артикули между магазините, съгласно която по заявка на потребителя липсващия в магазина артикул, наличен в други магазини, можело да му бъде доставен за срок от няколко дни. В случая потребителят не е правил такава заявка, въпреки даденото му в тази насока предложение от служителя на магазина. Също така е установено, че в брошурата, визирана от потребителя било отбелязано, че офертата за търсения артикул важи до изчерпване на количествата.

Въпреки горните обстоятелства административнонаказващият орган приел, че търговецът с описаното поведение е осъществил неизпълнение на заповед № 226/23.02.2016г., издадена от председателя на КЗП. Заповедта е приложена по делото, както и решение № 9839/24.07.2017г. по а.д. № 9166/2016г. на Върховен административен съд, с което по същество е отхвърлена жалбата срещу заповедта.

Съгласно текста на заповедта, на основание чл.68ж т.5 от ЗЗП, се забранява на „Лидл България ЕООД енд ко“ КД при упражняване на своята дейност да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, а именно да отправя покана за покупка на стоки, като не се посочват разумни основания, поради които търговецът няма да може да достави или да осигури доставянето от друг търговец на стоките или услугите или на равностойни стоки или услуги на обявената цена за определен период от време и в разумно количество съобразно стоката или услугата, обема на направената реклама за стоката или услугата и предложената цена.

Фактическите констатации са обосновани от гледна точка на събраните доказателства, а освен това в съществената си част са безспорни между страните. Спори се относно произтичащите от фактите правни изводи.

Независимо от горното първоинстанционният съд при разглеждането и решаването на делото е допуснал съществено процесуално нарушение, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Нарушението се изразява в това, че не е събрал доказателства и на практика не е изследвал въпроса относно компетентността на административнонаказващия орган да издаде оспореното наказателно постановление. В решението си съдът е отбелязал, че наказателното постановление „се издава от компетентен орган“, но не е формирал свой извод по този въпрос, т.е. дали приема, че постановлението в конкретния случай е издадено от такъв орган. В тази връзка, освен правен извод, липсват и фактически констатации.

Съгласно чл.233 ал.2 от ЗЗП наказателните постановления се издават от ръководителя на контролния орган или от упълномощени от тях длъжностни лица. В процесния случай наказателното постановление е издадено от началника на териториален отдел за областите Варна, Добрич, Шумен към главна дирекция „Контрол на пазара“ на Комисия за защита на потребителите, чиято териториална компетентност, видно от наименованието, не обхваща територията на област Бургас. В самото наказателно постановление е посочено, че органът извлича компетентността си от заповед № 1136/29.01.2025г., издадена от председателя на КЗП, която заповед не е приложена по преписката. При тези данни първоинстанционният съд е следвало да даде указания на АНО да представи доказателства за компетентността си, което не е сторено и делото е останало неизяснено от фактическа страна. Съдът е следвало да пристъпи към обсъждане на случая по същество едва след като изясни компетентен ли е органа да издаде наказателното постановление. Предвид забраната на чл.220 от АПК за установяване на нови факти в касационното производство, на основание чл.221 ал.2 от АПК първоинстанционното решение следва да се отмени и делото следва да се върне на същия съд за ново разглеждане, на основание чл.222 ал.2 от АПК.

Предвид обстоятелството, че производството по делото ще продължи пред първата инстанция, въпросът за разноските следва да бъде разгледан при новото му решаване по същество.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 9/29.01.2026г. по АНД № 543/2025г. на Районен съд Несебър, поправено с решение № 10/29.01.2026г. по същото дело.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Несебър.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: