Решение № 895 от 17.10.2023, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 895 гр. Стара Загора, 17.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XV-ТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Олга Златева при участието на секретаря Пламена Цв. Димитрова като разгледа докладваното от Олга Златева Гражданско дело № 20235530100461 по описа за 2023 година

Предявени са искове от В. М. Ю. от гр.Стара Загора против ДП ..........“ - по чл. 222 ал. 3 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че бил в трудови правоотношения с ответника, реално от 02.07.1976г. до 31.08.1986г., като тогава работодател му бил ....... След това напуснал и работил на други места, като на 01.05.1995г. отново постъпил в системата на .......... През 2000г. бил приет нов Закон за железопътния транспорт в сила от 01.01.2002г., с който се разделили старото ...... на „...... холдинг“ АД и ДП „.........“, като последното било със статут на държавно предприятие. След направеното разделение на ...... и юридически процедури, били назначени вече в новото държавно предприятие ДП „.........“ /...../, ищецът бил назначен в Поделение - Пловдив на 01.01.2004г. До деня на прекратяване на трудовите му правоотношения - 06.02.2020г. ищецът работил в структурата на ДП „.........“, във всичките му трансформации и структурни преобразования считано от 01.05.1995г., без прекъсване, като имал общ стаж в железопътния транспорт 24г., 10м. и 5 дни. Само в ДП „.........“ ищецът имал 16г., 1м. и 5 дни реален трудов и зачитащ се за осигурителен стаж, като в последното преобразование Поделение „.....“ имал 10г., 1м. и 5 дни стаж.

Всичко това било видно от трудовите му книжки. При прекратяване на трудовите правоотношения с последния му работодател ДП „.........“, ........ 1 Стара Загора, ищецът събрал нужните документи за пенсиониране, вследствие на което, бил пенсиониран с

Разпореждане

№**********/09.08.2021г. на ТП на НОИ - Стара Загора. След прекратяването на трудовите му правоотношения с ответника и до момента на издаване на пенсионното разпореждане, нямал друг работодател. Това обстоятелство било видно от трудовата му книжка и от документите, които предоставил на ответника след дълга кореспонденция помежду им. Твърди се, че ответникът разполагал с всички необходими документи, доказващи, че именно той бил последният работодател на ищеца, както и че към момента на прекратяване на трудовите си правоотношения, ищецът притежавал нужния стаж и възраст за пенсиониране. Ответникът мълчаливо отказвал да му изплати полагащите му се обезщетения по чл. 222 ал. 3 от КТ, във връзка с чл.

35 ал. 2 от КТД на ДП „.........“ /...../, който действал към датата на прекратяване на трудовите му правоотношения с ответника, а именно 06.02.2020г. Според разпоредбите на КТД, при прекратяване на трудовите правоотношения със служител или работник, придобил право на пенсия, работодателят дължал 10 брутни работни заплати обезщетение по чл. 222 ал.

3 от КТ, ако работникът или служителят имал поне 10г. трудов стаж при работодателя или в тази сфера, а ищецът имал много повече. Счита, че правото за заплащане на обезщетение по чл. 222 ал. 3 от КТ се придобивало при наличието на следните предпоставки: прекратяване на трудовото правоотношение, независимо на какво основание е извършено прекратяването; към момента на прекратяването служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, съгласно КСО. Първата предпоставка за възникване на вземането му, под формата на обезщетение, счита за доказана с представеното от него заверено копие на Акт за прекратяване № ........ от 06.02.2020г. за прекратяване на трудовите правоотношения на основание чл. 325 ал. 1, т. 1 от КТ между него и ответника. Относно втората предпоставка за възникване правото му на обезщетение, а именно прекратяването на трудовите му правоотношения с ответника да е настъпило след като е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б от КСО счита, че не би трябвало тази предпоставка да е спорна между него и ответника. Заявява, че ответникът разполагал с всички нужни документи, доказващи, че именно той е последния му работодател преди пенсионирането и че към момента на прекратяването 2 на трудовите правоотношения, е притежавал изискуемия стаж и изискуемата възраст, нужни за пенсиониране по чл.69б от КСО. На база на това НОИ го бил пенсионирал, като понастоящем бил лице, ползващо се с държавна пенсия за осигурителен стаж и възраст. А също така, че именно ответникът бил последният му работодател преди пенсиониране. Счита, че задължението по чл. 222 ал. 3 от КТ е парично и при забавеното му изпълнение работодателят дължал лихва на служителя. Поради договорния характер на отговорността на работодателя и липсата на уредба в КТ относно началната дата, от която се дължала лихва върху обезщетението счита, че следвало да се приложат общите правила на ЗЗД относно неизпълнение на задълженията.

Съгласно чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължал обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Счита, че при безсрочно задължение, каквото е това по чл. 222 ал. 3 от КТ, длъжникът изпадал в забава, след като бъде поканен от кредитора. Или поканата, като условие за изпадане на длъжника в забава, била абсолютно необходима, когато нямало определен срок за изпълнение. Когато липсвала покана, лихвата се дължала от деня, в който е предявен иска. В хипотезата на чл. 222 ал. 3 от КТ вземането за обезщетение възниквало в момента на прекратяване на трудовите правоотношения и било изискуемо от деня, в който служителят могъл да иска изпълнение. Този ден по начало се водил денят на прекратяването на трудовите правоотношения, но тъй като вземането по чл. 222 ал. 3 от КТ е парично и безсрочно в рамките на една договорна отговорност, съгласно чл. 84 ал. 2 от ЗЗД, била нужна покана на кредитора.

Такава покана към ответника ищецът отправил под формата на искане с вх.

№1651/13.09.2021г. Многократно след това отправял покани и искания да му бъде изплатено това полагащо му се обезщетение.

Моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение по чл. 222 ал. 3 от КТ, равняващо се на 10 месечни брутни работни заплати от по 1373,76 лв., или общо обезщетение в размер на 13737,60 лв., както и сумата от 1927,08 лв., представляваща мораторната лихва за периода от 13.09.2021 г. /датата на подаване на искането с вх. № 1651/13.09.2021г. за изплащане на дължащите му се от ответника обезщетения/ до 30.01.2023г. /датата на завеждане на иска/, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата.

Претендира разноски.

3

В съдебно заседание от 23.06.2023г., на основание чл. 233 от ГПК е прекратено частично производството по делото, както следва – за главницата - за разликата над 9549,54 лв. до първоначално претендираната 13737,60 лв., и за мораторната лихва – за разликата над 1339,59 лв. до първоначално претендираната 1927,08 лв.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който исковете се оспорват изцяло по основание и размер. Твърди се, че ищецът е бил в трудово правоотношение с Поделение „.....“ при ДП „.........“, на длъжност: ........./.

Трудовото му правоотношение било прекратено, считано от 06.02.2020г., на основание чл. 325 ал. 1, т. 1 от КТ, въз основа на подадено заявление от ищеца до работодателя. Към момента на прекратяването на трудовото правоотношение, не били налични данни при ответника /съобразно данните в трудовите книжки на ищеца/, че ищецът е могъл да придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, на което и да било от нормативно установените основания, включително и съобразно разпоредбата на чл. 69б ал. 2 от КСО, тъй като не били налични данни, че към момента ищецът е работил 15 години при условията на втора категория труд. Към момента на прекратяването на трудовото правоотношение ищецът не бил заявил към работодателя, че е придобил право на пенсия, както и не бил претендирал обезщетение на въведеното с исковата молба основание. На 13.09.2021г. при ответника постъпило искане с вх. № 1651/13.09.2021г. от ищеца за изплащане на парично обезщетение, като към посоченото искане било приложено копие на Разпореждане № **********/09.08.2021г., издадено от ТП на НОИ град Стара Загора. От посоченото разпореждане било видно, че след подадено заявление на 06.07.2021г. в ТП на НОИ- Стара Загора, е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на ищеца, съобразно разпоредбата на чл. 69б ал. 2 от КСО. Констатирано било, че ищецът има осигурителен стаж от II категория труд в размер на 19 години и 16 дни, и осигурителен стаж от III категория труд в размер на 24 години, 8 месеца и 29 дни. На основание разпоредбата на чл. 104 от КСО общият осигурителен стаж, превърнат към III категория труд, бил в размер на 48 години, 6 месеца и 19 дни. В постъпилото искане ищецът твърдял, че след прекратяването на трудовото правоотношение между него и ответника, същият не бил работил при друг работодател. Във връзка с постъпилото искане и приложеното Разпореждане, издадено от ТП на НОИ-Стара Загора, с нарочно писмо, от ищеца било 4 изискано да представи копие на трудовата си книжка/и за изясняване на вписаните данни преди прекратяването на трудовото правоотношение между него и ответника - на 06.02.2020г. След писмо до ТП на НОИ - Стара Загора, с което било искано предоставяне на информация за ищеца, бил получен отговор, с вх. № 1814/07.10.2021г., в който изрично се посочвало, че е задължение на ищеца да предостави, при поискване, цялата налична документация, касаеща трудовите му правоотношения с други работодатели.

С последващи покани, отправени до ищеца, същият бил поканен да предостави заверени копия на трудовата си книжка/и, документи удостоверяващи трудовия му стаж от II категория труд за изясняване на трудовия му стаж преди прекратяването на трудовото правоотношение с ответника - на 06.02.2020г., както и документ, удостоверяващ твърдението му, че не е бил в трудови правоотношения за периода от 07.02.2020г. до 06.07.2021г. - датата към която му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и към която е изчислен осигурителният стаж на лицето от II и III категория труд с Разпореждане № ********** издадено от ТП на НОИ Стара Загора. Ищецът не бил предоставил и до момента документи, удостоверяващи трудовия му стаж от II категория труд, за изясняване на трудовия му стаж преди прекратяването на трудовото правоотношение с ответника, както и документ, удостоверяващ твърдението му, че не е бил в трудови правоотношения за периода от 07.02.2020г. до 06.07.2021г.

Посочените документи били изискани от ищеца, защото съгласно разпоредбата на чл. 222 ал. 3 от КТ, обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, можело да се изплаща само веднъж. В случай че ищецът бил в трудови правоотношения за периода от 07.02.2020г. до 06.07.2021г. и му било изплатено обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, след като същият е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, то искането му би било неоснователно. На следващо място, в случай че част от определения стаж на ищеца, съобразно Разпореждане № **********/09.08.2021г., издадено от ТП на НОИ - Стара Загора, бил придобит в периода от 07.02.2020г. до 06.07.2021г., и ако същият не бил придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст към 06.02.2020г., то искането му било неоснователно. Неоснователно било искането на ищеца за заплащане на десет брутни работни заплати, 5 основавайки се на чл. 35 ал. 2 от сключения КТД, тъй като размерът на обезщетението, предвидено в сключения КТД, действащ към момента на прекратяването на трудовото правоотношение между ищеца и ответника, бил свързано с времето от датата на придобиване правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст до момента на прекратяване на трудовото правоотношение между страните. Неоснователен бил и размерът на претендираното месечно брутно трудово възнаграждение, тъй като същото било определено произволно и не кореспондирало с каквито и да било данни, свързани с основната работна заплата и допълнителните възнаграждения с постоянен характер на ищеца. С оглед на посоченото, размерът на обезщетението се явявал необоснован и недоказан. С оглед на изложеното, и при предприетите действия от страна на работодателя за изясняване на обстоятелството имал ли е или не право ищецът да придобие правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст към момента на прекратяване на трудовото правоотношение между страните, искането за присъждането на мораторна лихва от 13.09.2021г. до 30.01.2023г. било неоснователно. Към датата, от която се искало присъждането на мораторна лихва - 13.09.2021г. и до настоящия момент ищецът не бил представил необходимите и изискани многократно от ответника документи, които да обосноват изплащането на обезщетение от страна на ответника към ищеца на основание чл. 222 ал. 3 от КТ. Същото обосновавало неоснователността на претенцията или представлявало очевидна недобросъвестност и злоупотреба от страна ищеца.