Определение № 357 от 24.09.2026, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 357 гр. К., 24.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно частно гражданско дело № 20265100500245 по описа за 2026 година

Производството е по чл.248, ал.3 от ГПК.

С определение № 681/13.06.2026 г., постановено по гр.д. № 165/2025 г. по описа на РС – К., е допълнено решение № 28/18.01.2026 г., постановено по гр. д. № 165/2025 г. по описа на Районен съд - К., в частта за разноските, като А. Р. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. К., кв. „В." № *, е осъдена да заплати на "И." ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. "И.В.", ул.

"Б." № *, АП.*, сумата от 181 евро, представляваща допълнително платено от ответника възнаграждение за вещо лице по гр. д. № 165/2025 г. по описа на РС-К..

Със същото определение е отхвърлена молбата на А. Р. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. К., кв. „В." № *, за изменение на постановеното решение № 28/18.01.2026 г. по гр.д. № 165/2025 г. в частта за разноските, като се остави без уважение искането на ответника за присъждане на разноски, алтернативно - за намаляване на същите.

Недоволна от така постановеното определение е останала частната жалбодатeлка А. Р. Р., която го обжалва чрез своя процесуален представител адв. Е.И., като неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с решения на СЕС. В жалбата се излагат съображения, че обжалваното 1 определение противоречи на решения на СЕС, които не допускат възлагане в тежест на потребителя ищец разноски в производството, в което той търси защита срещу неравноправни клаузи, както и, когато искането му е уважено частично. Застъпва становището, че нормите на ГПК относно присъждане на разноски на кредитори е в противоречие с разпоредбите на член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 и не осигурява ефективно приложение на Съюзното право в хипотезите, когато страните по правния спор са потребител - търговец или доставчик на услуги, други свързани с клаузата, предмет на спора са приети от съда за неравноправни, независимо, че искът е отхвърлен по отношение на конкретната клауза и при липса на установена съдебна практика по повдигнатия спор към момента на завеждане на исковата молба на потребителя. Моли съда в случай на съмнение относно съответствието на разпоредбите на ГПК и разпоредбите на член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, дали в тежест на потребителя следва да се възлагат разноски при спор с кредитодателя, да отправи до СЕС преюдициално запитване. Също така моли съда да отмени определение № 681/13.06.2026 г., постановено по гр.д. № 165/2025 г. по описа на РС – К., като неправилно и незаконосъобразно, алтернативно да намали присъденото възнаграждение.

Ответникът по частната жалба „И.“ ЕООД – гр.С., представляван от ю.к.

А.В., е представил отговор на основание чл.276, ал.1 от ГПК, с който оспорва частната жалба като неоснователна. В отговора се сочи, че съдът е отхвърлил изцяло предявения от ищеца иск, поради което в тяхна полза следва да бъдат присъдени разноски. Излага съображения, че всеки потребител свободно може да предяви иск за прогласяване на договор или клаузи от него за нищожни, като при частично отхвърляне на претенцията му разноските няма да са в негова тежест. Това му носело сигурност и спокойствие, че няма да има негативно последици в случай, че искът му не е уважен изцяло.

Съобразявайки принципа за ефективност, СЕС формирал практиката си в защита на потребителя, който имал възможността да се усъмни в равнопоставеността на клаузи от договора се и да иска от съда анализира същите. В случай, че се окаже, че клаузата е действителна, то това не трябвало да има негативен ефект за ищеца-потребител. По конкретното дело останало недоказано обстоятелството относно сключването на договор за заем на 09.02.2025 г., по силата на който ищцата се задължила да върне на ответника 2 заетата сума и да плати неустойка. Поради това счита, че практиката на СЕС била неотносима по делото. Сочи също, че от страна на ищцата било налице недобросъвестно поведение, като бил направен опит от страна на адв. И. да бъде приложена практиката на СЕС единствено с цел да бъде генериран адвокатски хонорар, тъй като се установило, че облигационно отношение не е съществувало. Моли съда да остави без уважение подадената частна жалба.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с частната жалба, констатира:

Частната жалба е допустима, подадена е в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване.

По същество разгледана частната жалба е неоснователна.

Гр.д. № 165/2025 г. по описа на РС – К. е било образувано по предявен иск за прогласяване нищожността на клаузата от договор за кредит от 09.02.2024, г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 580.50 лв., като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

С решение № 28/18.01.2026 г. по гр.д. № 165/2025 г. по описа на РС – К., е отхвърлен предявеният от А. Р. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. К., кв. „В." № *, срещу "И." ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. "И.В.", ул. "Б." № *, АП.*, иск за прогласяване на недействителността на клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 580,50 лв. от Договор за кредит от 09.02.2024 г., сключен между А. Р. Р. и "И." ЕООД, като нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.22, във вр. с чл.11, вр. чл.19 от ЗПК, както и по чл.143, ал.1 от ЗЗП.

Със същото решение А. Р. Р., е осъдена да заплати на "И." ЕООД - гр. С., направените по делото разноски в размер на 306,78 евро (равностойността на 600,00 лв.), а в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС – К. дължимата държавна такса по предявените искове в общ размер от 25,56 евро (равностойността на 50 лв.).

В производството по гр.д. № 165/2025 г. по описа на РС – К., "И." ЕООД - гр. С., е било представлявано от юрисконсулт Александър Гюров, който е представил списък с разноски.

3

Основният довод, изложен в частната жалба се заключава в застъпеното от жалбодателя становище, че обжалваното определение противоречи на решения на СЕС, които не допускат възлагане в тежест на потребителя ищец разноски в производството, в което той търси защита срещу неравноправни клаузи, както и, когато искането му е уважено частично. Действително, в цитираните решение на СЕС С-7-17/22 и определение № 366/1608.2022 г. по ч.т.д. № 1085/2022 г. на ВКС, е посочено, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, разгледани с оглед на принципа на ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не се допуска национална правна уредба, която позволява на потребителя да бъде задължен да понесе част от процесуалните разноски, когато след установяването на нищожността на договорна клауза поради неравноправния й характер, искането му за връщане на недължимо платени от него въз основа на тази клауза сумите са уважени само частично с мотива, че е практически невъзможно или прекалено трудно да се установи обхватът на правото на този потребител на връщане на посочените суми. В настоящия случай, обаче предявеният иск за установяването на нищожността на договорната клауза поради неравноправния й характер е отхвърлен изцяло, поради недоказаност. Ето защо, цитираните решение на СЕС и определение на ВКС са неотносими към делото, поради което разноските правилно са били възложени в тежест на ответницата.

В жалбата е направено и алтернативно искане за намаляване на присъдените разноски. Искането не е конкретизирано по отношение на кои разноски се иска намаляване, но може да се направи извод, че се касае за присъденото юрисконсултско възнаграждение в размер на 102.26 евро (200 лв.). В тази връзка следва да се посочи, че ответницата, чрез адв И. е направила възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение, което е било уважено от първоинстанционния съд и възнаграждението е било намалено от претендираните 300 лв. на 200 лв., респ.

102.26 евро. Така присъденото възнаграждение в размер на 102.26 евро е съобразено, както с разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, така и с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Останалата част от присъдените разноски представляват заплатени от страната суми за вещо лице, които няма как да бъдат намалени с оглед изхода на делото.

4

Що се отнася до направеното искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС в случай на съмнение относно съответствието на разпоредбите на ГПК и разпоредбите на член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, дали в тежест на потребителя следва да се възлагат разноски при спор с кредитодателя, следва да се посочи, че такива предпоставки не са налице.

Предвид изложеното, обжалваното определение на първоинстанционния съд е правилно, а частната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Ето защо и на основание чл.278, ал.1 от ГПК, въззивният съд ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивна частна жалба вх. №

7466/02.07.2026 г. (п.кл. 01.07.2026 г.) по входящия регистър на РС - К., подадена от А. Р. Р., с адрес гр. К., кв. „В." № *, с ЕГН **********, чрез адв.

Е.И., против определение № 681/13.06.2026 г., постановено по гр.д. № 165/2025 г. по описа на РС – К., като неоснователна.

Определението не подлежи на обжалване на основание чл.274, ал.4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5