Протокол № 256 от 09.06.2021, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 256 гр. Варна , 09.06.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Марин Г. Маринов

Сложи за разглеждане докладваното от Марин Г. Маринов Търговско дело № 20203100901274 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 14:43 часа се явиха:

При спазване изискванията на чл.142, ал.1 от ГПК, а второ четене се явиха:

И щ е ц ъ т “В2М“ ООД, редовно призован, не се явява законен представител на дружеството, представлява се от адвокат М.Т. , редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, редовно призован, не се явява законен представител на дружеството, представлява се от адвокат Иглика Т., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

Третото лице-помагач

„НАЦИОНАЛНА

ЕЛЕКТРИЧЕСКА

КОМПАНИЯ“ ЕАД, редовно призован, не се явява представител в съдебно заседание.

Вещото лице Цв. Люб. М., редовно призован, явява се лично в съдебно заседание.

Вещото лице Д. М. Д., редовно призован, явява се лично в съдебно заседание.

СЪДЪТ докладва постъпило становище с вх.№ 10541 от 02.06.2021 г. от старши юрисконсулт Елена Маринкова, пълномощник на третото лицепомагач „Национална електрическа компания“ ЕАД, в което изразява становище по исковете.

1

Съдът връчва преписи от същото на процесуалните представители на страните.

Адв Т.: Считам, че не са налице процесуални пречки и моля да дадете ход на делото.

Адв. Т.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ предвид редовното призоваване на страните, счита, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ, в съответствие с разпоредбата на чл.375, ал.1 от ГПК прави следния устен доклад по делото, съгласно Определение № 501 от разпоредително заседание на 05.05.2021 година, както следва:

Производството е образувано по искова молба на “В2М“ ООД, чрез адв.

М.Т., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД срещу „Енерго-Про Продажби“ АД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 114 175.64лв., съставляваща цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месеци септември и октомври 2016 г., както и за месец септември 2018 г. и представляваща сбор от следните суми: сумата 23 658.18лв., неплатен остатък по Фактура № 000000072/30.09.2016 г., сумата от 64 452.98 лв., неплатен остатък по Фактура № 000000073/31.10.2016 г., сумата от 26 064.48 лв., неплатен остатък по Фактура №000000104/30.09.2018г., както и обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, когато е извършено частичното плащане по Фактура № 000000104/30.09.2018 г., т.е. от 23.10.2018 г., до датата на предявяване на иска - 13.11.2020 г., а именно сумата от 5 451.82 лв. върху главницата от 26 064.48 лв.

В срока по чл.367 от ГПК ответникът „Енерго-Про Продажби“ АД подава отговор на исковата молба, чрез адв. А.Т., с който оспорва основателността на исковите претенции. Предявява искане за привличане на „Национална електрическа компания“ ЕАД, ЕИК 000649348, със седалище и 2 адрес на управление гр. София, ул. „Триадица“, № 8 в качеството на трето лице-помагач на негова страна. Искането е своевременно направено, а по същество преценено – основателно. Доколкото трето лице, чието привличане се иска, е общественият доставчик на електрическа енергия, нормативно задължен да заплати за изкупеното по реда на чл. 94 от ЗЕ количество електрическа енергия по цената, по която енергията е заплатена от крайния снабдител, е налице правен интерес от привличането му и същото следва да се допусне.

С депозираната допълнителна искова молба ищецът поддържа наведените в първоначалната твърдения и допълва същите, като оспорва изложеното в отговора.

В срока по чл. 373 от ГПК ответникът подава допълнителен отговор, с който поддържа възраженията си срещу основателността на предявените искове.

След запознаване с материалите по делото, съдът прецени редовността на разменените книжа, допустимостта на предявеният иск и счита следното:

Обстоятелства, от които произтичат претендираните права на ищеца:

В исковата молба ищецът излага твърдения, че е собственик на фотоволтаична централа, като произведената електрическа енергия продава на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД по клиентски номер № 5100000063, по силата на договор за изкупуване на ел. енергия № 198/31.05.2012 г. относно 9312 поликристални модули, находящи се в обект ФвЕЦ „Орлова могила“.

Излага се, че соларните панели, чрез които се осъществява производството на електрическа енергия, са присъединени към електроразпределителната мрежа, собственост на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД, съгласно сключен договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия № 3003-2010-П-Д11-413-13.07.2011 г., подписан на 10.08.2011 г.

Сочи се, че с Решение № Ц-33/14.09.2012 г. ДКЕВР е определил, считано от 18.09.2012 г., временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежи за производителите на електрическа 3 енергия от възобновяеми източници. Твърди се, че това решение е отменено с Решение № 7135/27.05.2013 г. по адм. дело № 12723/2012 г. по описа на ВАС, потвърдено с Решение №13667/21.10.2013 г., както и с Решение № 9484/25.06.2013 г. ВАС е оставил в сила Решение № 4025/21.03.2013 г. по адм. д. № 12423/12 г. на ВАС, както и с Решение № 8937/19.06.2013 г. по адм. д. № 6082/2013г. на ВАС е оставено в сила Решение № 4083/25.03.2013 г., постановено по адм. д. № 12494/2012 г. по описа на ВАС.

Като излага съображения относно правните последици от отмяната на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, доколкото същото било административен конститутивен акт, сочи, че същата има обратно действие по отношение на всички, ищецът твърди, че вследствие на това следвало да се приеме, че временната цена за достъп по отменения раздел III, т. 4 от решението никога не е била определяна от ДКЕВР. Поради така изложените обстоятелства счита, че „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ” АД му дължи остатъчна цена в общ размер от 114 175.64 лв. за продадената електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници на основание сключения договор за изкупуване на електрическа енергия № 198/31.05.2012 г., като ответното дружество не е извършило цялостно плащане по фактурите за полученото количество електрическа енергия, а именно по фактура

№

000000072/30.09.2016 неплатен остатък в размер на 23 658.18 лв., по фактура № 000000073/31.10.2016 г. сумата от 64 452.98 лв. и по фактура № 000000104/30.09.2018 г. сумата от 26 064.48 лв. Посочва, че въпреки частичното плащане, ответникът е осчетоводил изцяло сумите по процесните фактури, издадени от ищеца, като е ползвал начисления ДДС върху сумата, а така също е ползвал и гаранциите за произход пред АУЕР. Мотивира интереса си от завеждане на настоящия иск с безрезултатни опити за извънсъдебно разрешаване на спора.

Ищецът посочва в уточнителна молба, че всяко от задълженията следва да бъде заплатено след издаване на съответната фактура и тъй като не бил уговорен срок за плащане, паричното задължение следвало да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактурата, като претендира лихва само за сумата от 26 064.48 лв. за периода от 23.10.2018 г. - датата на частичното плащане, до 13.11.2020 г.

4

С подадената допълнителна искова молба ищецът оспорва изложените от ответника възражения и поддържа направените в исковата молба твърдения. Излага, че фотоволтаичната централа е въведена в експлоатация съгласно Разрешение за ползване № ДК -07-Д-10 от 13.03.2012 г., изд. от РДНСК – Добрич, като същото имало качеството на официален документ, притежаващ материална доказателствена сила. Посочва, че спорното количество електрическа енергия следвало да се заплати по цената, по която общественият доставчик продава електрическа енергия на крайните снабдители и електроразпределителните дружества. Не е достигната квотата на производителя, която следва да бъде платена по преференциална цена по време на издаване на фактурата.

Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:

Ответникът „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ” АД, гр.Варна, с писмени отговори, чрез пълномощника си адв. Т., изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове.

Посочва, че като краен снабдител по силата на чл. 31 от ЗЕВИ е задължен да купува електрическата енергия, произвеждана от възобновяеми източници, като част от електрическата енергия се заплаща по преференциални цени, определени от КЕВР, а друга част по цени за излишък на балансиращия пазар. „Национална електрическа компания“ ЕАД (НЕК ЕАД) като обществен доставчик е задължена да купува от ответника, в качеството му на краен снабдител, количествата електрическа енергия, която ответникът е закупил по цената, по която я е закупил от производителя.

Посочва, че към момента на сключване на договора цената е била определена с Решение Ц-18/20.06.2011 г. на ДКЕВР. Сочи, че преференциална цена се дължи за количествата електрическа енергия до размера на НСП на ел. енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, а за количествата надхвърлящи НСП - по цена за излишък на балансиращия пазар. Посочва, че НСП, съответстващо на преференциалната цена по т. 15 от Решение № Ц-18/20.06.2011 г. на ДКЕВР е установено с Решение № СП-3 от 06.03.2019 г. – за централи с фотоволтаични модули над 200 kWh и определена преференциална цена по т. 15 от Решение № Ц-18/20.06.2011 г. в размер на 485.60 лв./MWh е установено НСП в размер на 1 188 kWh. Посочва, че за процесните месеци - септември и октомври 2016 5 г. и септември 2018 г., централата на ищеца е достигнала така определеното количество НСП, поради което е следвало, че остатъкът трябва да се заплати по цена за излишък на балансиращия пазар, за което ответникът е уведомил ищеца, като е поискал последният да му издаде кредитно известие. Моли съдът да не допуска доказателства, свързани с Решение № Ц33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР, тъй като същото било неотносимо към процесния спор. Посочва се, че източник на облигационните отношения с ищеца е сключеният между тях договор за изкупуване на електрическа енергия № 198 от 31.05.20212 г., но цените, на които производителите продават електрическа енергия на крайния снабдител са нормирани и подлежат на утвърждаване от КЕВР. Така, считано от 31.07.2015 г., нормативно било уредено изменението на съществен елемент от договора, а именно цената.

Сочи, че искът е неоснователен, тъй като стойността на процесната електрическата енергия била в цялост заплатена за съответните месеци съобразно действащата към процесния период норма на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ 3и че ищецът е получил заплащане по двете приложими към договора цени преференциална до достигане на НСП и цена за излишък на балансиращия пазар, съответна на количеството над НСП. Като сбор от двете цени и начислен ДДС било формирано, извършеното плащане. Сочи, че ищцовото дружество е било уведомено от ответника, че е достигнал НСП, но въпреки това ищецът не издал кредитни известия и не приложил нормативно определените цени. Сочи, че е изпълнил в цялост задълженията си да заплати продадената му електрическа енергия от ФвЕЦ през процесните месеци в съответствие с императивната норма на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ. С оглед на изложеното навежда доводи за неоснователност на акцесорния иск. Прави възражение за погасяване по давност на процесните вземания, като сочи, че за тях следвало да се прилага кратката 3-годишна давност. Отправя искане в случай, че съдът сметне исковете за основателни и доказани, то те да бъдат отхвърлени като погасени по давност.

В отговора на допълнителната искова молба ответникът поддържа направените възражения, като допълнително ги мотивира.

Относно квалификацията на исковете: Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.

6

Безспорни и ненуждаещи се от доказване факти са, че ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяем източник - ФвЕЦ; ответникът е краен снабдител на електрическа енергия; наличието на облигационно правоотношение по договор за изкупуване на електрическа енергия № 198/31.05.2012г., сключен между страните по делото; НЕК е обществен доставчик, изкупуващ от ответника закупената от последния ел.енергия; до достигане на НСП ищецът е продавал ел.енергия по преференциална цена по т.15 от Решение Ц-18; количествата произведена и фактурирана електроенергия; факта на получаване на фактурата от ответника; Факта на извършеното плащане в посочените размери по безспорната част от задълженията по издадените фактури.