Решение № 116 от 27.11.2024, Районен съд - Етрополе

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Етрополе, 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветомир Ц. Цветанов при участието на секретаря Сияна Мл. Манчева-Василева като разгледа докладваното от Цветомир Ц. Цветанов Гражданско дело № 20241830100305 по описа за 2024 година

Производството е по чл.415 ал.1 вр. чл.422 ал.1 от ГПК.

Предявена е искова молба от „АПС Б Б“ ЕООД, със седалище и адрес в гр.София против Й. Д. Н., от гр.Етрополе, с която моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 6 110.08 лева, от които главница в размер на 2 103.69 лева, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на дължимата сума, договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 884.19 лева за периода от 28.09.2017 год. до 30.09.2019 год., законна лихва за забава върху главницата в размер на 1 382 лева за период от 30.09.2019 год. до 30.04.2024 год., законна лихва за забава върху възнаграждението по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 1 106.97 лева за период от 30.09.2019 год. до 30.04.2024 год., както и лихва за забава върху възнаграждението по договора за поръчителство от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането. Претендират да заплати направените съдебни разноски.

Твърди се, че ищецът е подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, като в указания срок длъжникът е подал възражение по реда на чл.414 а от ГПК. Вземанията са претендирани от ищеца на основание договор за потребителски кредит по електронен път, като ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по същия.

В срока за отговор на исковата молба не е постъпил такъв от ответника.

1

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител, но с писмено становище моли предявеният иск да бъде уважен.

Ответникът Й. Д. Н., редовно призован се явява, като не оспорва по същество исковата претенция, прави искане за сключване на извънсъдебно споразумение, като е дадена такава възможност на страните, но до даване ход на устните състезания, такова не е представено.

От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

От ч.гр.дело № 178/2024 година по описа на ЕтРС, се установява, че със Заповед №92 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 30.04.2024 год. е разпоредено длъжникът Й. Д. Н. да заплати на кредитора „АПС Б Б“ ЕООД сумата 2 103,69 лева (двe хиляди сто и три лева и 69 стотинки), представляваща главница по договор за кредит, ведно със законна лихва за период от 30.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 633,23 лева (шестстотин тридесет и три лева и 23 стотинки), представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законна лихва за забава от 30.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 884,19 лева (осемстотин осемдесет и четири лева и 19 стотинки), представляваща договорна възнаградителна лихва върху главницата по договор за кредит за период от 28.09.2017 г. до 30.09.2019 г., сумата 1 382,35 лева (хиляда триста осемдесет и два лева и 35 стотинки), законна лихва за забава по договора за кредит, за период от 28.09.2017 г. до 29.04.2024 г., сумата 1 106,97 лева (хиляда сто и шест лева и 97 стотинки), законна лихва за забава по договора за предоставяне на поръчителство от 28.09.2017 г. до 29.04.2024 г., както и държавна такса в размер на 122,21 лева (сто двадесет и два лева и 21 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева (сто лева). Посочено е, че задълженията са възоснова на Договор за кредит №946579/28.09.2017 год., обезпечен чрез сключен на 28.09.2017 год. договор за предоставяне на поръчителство.

Заповед №92 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 31.10.2024 година е връчена на длъжника на 07.05.2024 година, като в едномесечния срок за възражение е подадено такова по чл.414 а ГПК с вх.№1125/29.05.2024 година по описа на ЕтРС. В същото е посочено, че задължението е частично изпълнено, като е представил платежни разписки.

Ищецът е бил уведомен за възможността да предяви иск на основание чл.422, ал.1 от ГПК, като разпореждането е връчено на 01.07.2024 година.

Исковата молба, по която е образувано настоящето гр. дело № 305/2024 г. по описа на ЕтРС с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, е депозирана на 12.07.2024 г. в РС-Етрополе, т.е. в едномесечния срок, предвиден за това в ГПК.

На 28.09.2017 година, между «К» АД и Й. Д. Н. бил сключен договор за потребителски кредит №946579, по силата на който му бил предоставен кредит в размер на 2 300 лева, за срок от 24 месеца, при месечна погасителна вноска в размер на 142.28 лева.

Поради неизпълнение на задълженията по договора за кредит, вземането е прехвърлено с договор за цесия на 02.03.2021 година на „АПС Бета България“ ЕООД.

Ответникът е депозирал в заповедното производство с представеното възражение по чл.414а от ГПК пет броя разписки – от 08.01.2024 год.; 13.04.2023 год.; 22.04.2024 год.;

21.03.2024 год. и 21.02.2024 год. за преведени суми към „АПС Б Б“ ЕООД, в общ размер от 1 500 лева, за които кредиторът твърди, че предхождат момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, а и това се установява по несъмнен начин от доказателствата по ч.гр.д. №178/24 год. по описа на ЕтРС.

Освен тези платежни документи, ответникът не ангажира други доказателства за извършени плащания във връзка с процесното задължение.

2

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът е сезиран с положителен установителен иск, в производството, по което ищецът цели да установи, че ответникът му дължи парични суми по цедирано вземане по сключен договор за кредит въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е подал възражение в законоустановения срок за недължимост на сумите. Разгледан по същество, същият се явява частично основателен.

Съдът приема за безспорно установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 2 103,69 лева (двe хиляди сто и три лева и 69 стотинки), представляваща главница по договор за кредит, ведно със законна лихва за период от 30.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 884,19 лева (осемстотин осемдесет и четири лева и 19 стотинки), представляваща договорна възнаградителна лихва върху главницата по договор за кредит за период от 28.09.2017 г. до 30.09.2019 г., както и сумата 1 382,35 лева (хиляда триста осемдесет и два лева и 35 стотинки), законна лихва за забава върху главницата по договора за кредит, за период от 28.09.2017 г. до 29.04.2024 г.

По отношение на тези претенции ответникът не възразява, а и от събраните по делото доказателства се установява, че същите несъмнено се дължат и исковата молба по отношение на същите следва да бъде уважена като основателна.

Изхождайки от предмета на Договор за кредит №946579/28.09.2017 год. и страните по него – физическо лице, което при сключване на контракта действа извън рамките на своята професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, съдът приема, че процесния договор има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в глава трета, чл.10 и чл.11.

Предвид създадената между страните облигационна обвързаност съдът счита, че ищецът има качеството потребител по смисъла на параграф 13 от ЗЗП, даващ легална дефиниция на понятието "потребител", според който текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. На ищеца, в качеството на физическо лице е бил предоставен потребителски кредит.

Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя като в 18 точки визираната правна норма дава изчерпателно изброяване на различни хипотези на неравноправие.

Според чл. 146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т.9 от ДР на ЗЗП/ДВ бр.64/2007 г./.

Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Според Директивата не се счита индивидуално договорена клауза, 3 която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на чл. 3 от Директивата към останалата част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена индивидуално, негова е доказателствената тежест да установи този факт. В тази връзка следва да се даде отговор на въпроса при какви условия е сключен процесния договор за потребителски заем и как са уговорени клаузите на този договор. Предвид обсъдената в тази насока доказателствена съвкупност се установи, че процесният договор е сключен при общи условия /при предварително определени от едната страна- ответникакредитор клаузи на договора/. Константна е практиката на Съда на ЕС, според която съдилищата на държавите- членки са длъжни да следят служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори. В този смисъл е и чл. 24 от ЗПК, която разпоредба, във връзка с неравноправните клаузи в договорите за потребителски кредит, препраща към чл.143 - 148 от ЗЗП. Съдът е длъжен да следи служебно и за наличието на клаузи, които противоречат на императивни разпоредби на закона или го заобикалят и в този смисъл се явяват нищожни – чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗЗД. Според чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Посоченият в договора ГПР е неверен. В договора и в общите условия не е уредено от какви компоненти е съставен ГПР.

Не е посочен коректно размерът на ГПР в договора за кредит, което е нарушение н а чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и поради това на основание чл. 22 от същия закон, той е недействителен.

Отпуснатият кредит е в размер на 2 300 лева, платим на 24 месечни вноски.

Договорната лихва е в размер на 41.24%. Посоченият ГПР по кредита е 50.00%, като е посочено, че общия размер на всички плащания е 3 414.72 лева.

В чл.4 ал.1 предл.2-ро от договора за кредит е посочено, че кредиторът е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита като сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от Кредисимо юридическо лице /“Поръчител“/, в срок до 48 часа от подаване на Заявлението.