Решение № 179 от 20.05.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Сливен, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван М. Димитров при участието на секретаря Росица Н. Стоянова като разгледа докладваното от Иван М. Димитров Административно наказателно дело № 20232230201523 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „Агронара“ ООД представлявано от управителя С. Н., чрез адв. Т. Р. от БАК, срещу НП № 20-2300200 от 09.10.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Сливен, с което на основание чл. 416, ал. 5 и във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500 лв. (хиляда и петстотин лева), за нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ. Иска НП да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.

В с.з. жалбоподателят, чрез своя пълномощник – адв. Р. иска НП да бъде отменено. Представя писмено становище. Претендира за направените по делото разноски.

В с.з. въззиваемата страна – наказващият орган, се представлява от юриск. Големецов, който иска НП да бъде потвърдено. Претендират за направените разноски.

Съдът като съобрази събраните по делото гласни и писмени доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена следната фактическа обстановка:

На 14.09.2023 г. от 13.30 ч. до 15.55 ч., инспектори от Д „ИТ” – Сливен с оглед спазване изискванията на трудовото законодателство извършили 1 проверка на „Агронара” ООД, с обект на контрол – пазар за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Сливен, ул. Банско шосе № 1. На място констатирали, че Л.И.Хр. с ЕГН **********, предоставя работна сила – работи на машина за пакетиране на грозде.

В саморъчно попълнена декларация лицето декларирало, че работи на машина за пакетиране на грозде на посочения обект с определено работно място на длъжност „сортировач“ и работно време от 10.00 ч. до 17.00 ч., като получава на ден 50 лв. трудово възнаграждение, и по време на проверката лицето работело на машината за пакетиране на грозде.

На 18.09.2023 г. жалбоподателят бил поканен да представи в офиса на Д „ИТ” – Сливен, документи свързани с осъществявания контрол.

При предоставяне на документите на 18.09.2023г. жалбоподателят не представил сключен трудов договор с лицето Л.Хр., а представил граждански договор № 7/07.09.2023

На 19.09.2023 г. във времето от 14,25 до 15.40 ч. отново била извършена проверка на място в обекта и лицето Л.Хр. в декларация на 19.09.2023г. в 15.10 ч. собственоръчно е декларирал самоличността си, и че работи на машина за пакетиране на грозде на посочения обект с определено работно място на длъжност „сортировач“ и работно време от 8.00 ч. до17.00 ч., почивки в работния ден: 10.00 ч., 12.00 ч., 15.00ч., като получава на ден 50 лв. трудово възнаграждение и по време на проверката е лепяла етикети.

В случая при проверката, било установено, че жалбоподателят, в качеството си на работодател по см. на § 1 т.1 от Допълнителните разпоредби на КТ е допуснал до работа Л.Хр. без сключен трудов договор в писмена форма при постъпване на работа – 14.09.2023 г.

За констатираното нарушение на 20.09.2023 г. му бил съставен АУАН № 20-2300200 от 20.09.2023 г., с който описаното е квалифицирано като деяние по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ. Актът бил съставен в присъствие на жалбоподателя, който след като се запознал с него не е нправил възражения.

В законоустановения по ЗАНН срок е подал писмени възражения.

На основание така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП № 20-2300200 от 09.10.2023 г.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от 2 представените и събрани по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност.

Съдът даде вяра на АУАН № 20-2300200 от 20.09.2023г., и НП № 20-2300200 от 09.10.2023 г., приложена по делото декларация написана от Л.И.Хр., показанията на разпитаните по делото актос. С. Ж. Ж. и свидетелите В. З. З., К. П. Д. и Р.Хр.С..

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна /лице, което е санкционирано/. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

НП е процесуално и материално законосъобразно. Както в акта, така и в наказателното постановление, както е необходимо по закон е описано нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при, които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Посочени са и законовите разпоредби, които са били нарушени. АНО правилно, след като е установил състава на конкретното нарушение го е подвел под конкретна правна норма. По този начин спазвайки разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН е установил единство между констатираното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени.

Извършеното от „Агронара” ООД, нарушение е квалифицирано от наказващия орган като такова по чл. 62 ал.1 от КТ, касаещо допускане до работа на 14.09.2023 г. на лицето Л.И.Хр. с ЕГН **********, без да има сключен трудов договор в писмена форма. При правилна преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, АНО е извел обоснован извод, че е осъществен състава на това административно нарушение.

Съгласно нормата на чл. 62, ал. 1 от КТ , работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, без да му предостави екземпляр от сключения трудов договор и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ .

Нормата е императивна и регламентира категорична забрана за допускане до работа на работник или служител, без да са му предоставени цитираните документи, а в процесния случай това задължение е нарушено. Елемент от минимално необходимото договорно съдържание на трудовото

3 правоотношение е характерът на работата. Това е трудовата функция на работника или служителя, която се определя от предмета на дейността, която работникът или служителят извършва, обема на работата и условията, при които я изпълнява. Събраните доказателства по делото обосновават категоричен извод, че Л.И.Хр. с ЕГН ********** е престирала работна сила, изразяваща се в пакетиране на грозде, в проверяваното дружество. От попълнената от нея декларация пред проверяващите е видно, че лицето е осъществявало трудова функция. Самия работник в декларацията косвено е потвърдила, че работи в посоченото дружество.

В случая от събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства може да се направи категоричен извод, че Л.Хр. е работела при жалбоподателя.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя извода на АНО, че Христова е допусната до работа преди сключване на трудов договор с него.

За допуснатото от жалбоподателя деяние, което правилно е квалифицирано като нарушение на чл.62 ал.1 от КТ, АНО законосъобразно е ангажирал административно-наказателната му отговорност, налагайки му законоустановеното в чл. 416, ал. 5 и във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в мин. и размер 1500лв., предвид факта, че това е първо нарушение. При издаването на НП и съставянето на АУАН не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.

Съдът намира за неоснователни възраженията на процесуалния представител на дружеството, че в настоящия случай не е налице трудово правоотношение, тъй като същото е уредило отношенията си с лицето Л.Хр. посредством граждански договор за изработка. Няма спор по делото, че към момента на проверката между дружеството жалбоподател и въпросното лице, работещо при него, е бил сключен граждански договор. Спорът по делото е дали отношенията, възникнали относно процесния договор, са по същество трудови и респективно страните е следвало да ги уредят с трудов договор.

При преценка на договорите не се взема предвид наименованието, а същността им. Същността на този договор не е като граждански.

Според съдебната практика по силата на трудовия договор едно физическо лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид 4 работа при определен работен режим, заплащане, работно време и пр., а предмет на граждански договор е постигане на конкретен трудов резултат, за изработване на готов продукт или произведение, също свързани с полагане на труд, но при пълна самостоятелност, до получаване на крайния резултат, предмет на облигационния договор. При договора за изработка изпълнителят е самостоятелен и независим от този, който му поръчва работата, а при трудовия договор работникът или служителят е подчинен на работодателя и зависим от него. В конкретния случай безспорно е, че лицето Л.Хр. е заварена при проверката в обекта на дружеството да работи на машина за пакетиране на грозде и, че при изпълнение на тази работа тя не е действала самостоятелно и без контрола на работодателя, а напротив, работата е извършвана и от останалите работници. Видно от представената по делото декларация от попълнена от Л.Хр. тя посочва, работното време си време от 10:00 ч. до 17 часа, а освен това в следващата попълнена декларация от на 19.09.2023 г. допълва това работно време с почивките, които са му уредени при същото работно време, а именно 10:00 ч, 12:00и 15:00 часа. Уговореното работно място и договореното трудово възнаграждение, като следващите елементи на едно трудово правоотношение също се потвърждават от двете попълнени декларации от Л.Хр..

Обстоятелството, че между страните е имало подписан документ, който е наименован „граждански договор“ и че съгласно приложената и приета по делото Справка за изплатени през годината доходи на лицето по чл.73, ал.1 от ЗДДФЛ, също не води до горния извод, а до това че трудовите отношения са прикрити с граждански договор.

При преценката на договорите не се взема предвид наименованието, а същността на договора. Безспорно и доказано е обстоятелството, че лицето Л.Хр. е престирала на жалбоподателя своята работна сила. Този извод не се оборва от представения граждански договор. Анализът на събраните доказателства води съда до извода, че по своя характер и белези тези договорни отношения съставляват трудови – с тях е уговорена престация на работна сила /а не на обществен продукт/ срещу възнаграждение, налице е определено работно време и място, поради което са налице онези белези, които характеризират правоотношенията като трудови, а не като облигационни. Престацията на труд е предмет на трудово, а не на обикновено гражданско, договорно правоотношение.

Във връзка със всичко гореизложено, съдът счита че е следвало да 5 бъде сключен трудов договор със св. Л.Хр., тъй като дейността му представлява дейност, която изисква сключване на трудово правоотношение, поради което правилно административнонаказващия орган е санкционирал дружеството жалбоподател „Агронара“ ООД за извършеното от него нарушение по чл.62, ал.1, във вр. чл.1, ал.2 от КТ.

Деянието не следва да се квалифицира като маловажно, т.к. не е нито един признак който да го прави такова.

С оглед правилата на процеса и при направено искане от въззиваемата страна за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение съдът счете, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определен по реда на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ предвид обстоятелството, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Ето защо жалбоподателят „Агронара“ ООД следва да се осъди да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ Сливен сума в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от посоченото, съдът:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-2300200 от 09.10.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Сливен, с което на „Агронара” ООД с ЕИК:

201833470, седалище и адрес на управление: гр. Поморие, общ. Поморие, обл.

Бургас, ул. Княз Борис I №121, партер, съдебен адрес: гр.Бургас, бул. Сан Стефано № 70, чрез адв. Т. Р., на основание чл. 416, ал. 5 и във вр. с чл. 414, ал.3 от КТ, му е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500 лв., като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.