Протокол № 114 от 10.07.2024, Апелативен съд - Бургас

ПРОТОКОЛ

№ 114 гр. Бургас, 08.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Петя Ив. Петрова Дакова

Яни Г. Гайдурлиев при участието на секретаря Елена П. Георгиева и прокурора Й. Цв. Д. Т.

Сложи за разглеждане докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242000600120 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Съдебното заседание започна в 10.40 часа, поради участие на съдебния състав в разглеждане на ВЧНД № 125/2024 г. по описа на БАС в същата съдебна зала.

Подсъдимият Ж. К. И., се явява лично и с упълномощените защитници адв. Д. К. и адв. Г. М.

За Апелативна прокуратура – Бургас се явява прокурор Д.

По даване ход на делото:

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

АДВ. М.: Да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМИЯТ Ж. И.: Да се даде ход на делото.

Съдът като изслуша становищата на страните и предвид личното явяване в съдебната зала на всички призовани лица, намира, че няма пречка за разглеждане на делото, поради което

1

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдията докладчик докладва делото.

Страните ПООТДЕЛНО заявиха, че няма да правят искания за отводи на състава на съда, на прокурора и на секретаря.

ДАВА ХОД на съдебно следствие.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча нови доказателства.

АДВ. К.: Няма да сочим нови доказателства.

АДВ. М.: Няма да сочим нови доказателства.

Като изслуша становищата на страните и като не намери служебна необходимост за събиране на допълнителни доказателства, съдът О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА приложените към делото доказателства.

ПРИКЛЮЧВА събирането им, както и съдебното следствие.

ДАВА ХОД на съдебните прения.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни подадения протест от Окръжна прокуратура гр. Бургас. съдии, поддържам

За да оправдае подсъдимия, първоинстанционният съд е приел, че деянието не е осъществено на датата и мястото посочено в обвинителния акт и че обвинението не е доказано по несъмнен начин.

Според Окръжен съд – Бургас, са налице два етапа за подаване на общото заявление за подпомагане. Първият етап - заявление за регистрация и втори - въвеждането на данните от попълнените общи заявления за регистрация в СРКЗПС - системата за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане. В конкретния случай на 22.03.2013 г., подсъдимият е подал заявление за регистрация 2013 година, форма за 2 юридически лица, което е стартирало процедурата по кандидатстването за подпомагане, но същото не е било приключило, тъй като заявлението е насочено за продължаване на действията от ОСЗ - Ямбол и според Окръжен съд – Бургас най-ранната дата, на която може да се счита за подадено, е 13.05.2013 г., когато заявлението вече е било въведено в системата и подписано от подсъдимия, но най-обосновано би било да се приеме, че общото заявление за подпомагане е валидно подадено на 29.05.2013 г., на която дата е бил генериран и УИН номера му. Освен това, според БОС общото заявление за подпомагане е подадено в гр. Ямбол или ОСЗ гр. Ямбол, където е адресът на управление на дружеството, а не в гр. Созопол, както гласи в обвинителния акт и поради неправилно посочване на време и място на извършване на престъплението, подсъдимият следва да бъде признат за невиновен, че на 22.03.2013 г. в гр. Созопол е осъществил престъпление.

Тези изводи на БОС противоречат както на трайната съдебна практика, така и на Наредба № 5 от 27.02.2009 г., както и на ППЗСПЗЗ /Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи/.

Съгласно трайната съдебна практика на ВКС, обективирана в Решение № 34 от 14.04.2021 г. на ВКС, Решение № 46 от 15.03.2018 г. на ВКС, Решение № 264 от 10.01.2017 г. на ВКС и Решение № 60192 от 26.01.2022 г. на ВКС - престъплението по чл. 248а, ал. 3 от НК е формално, на "просто" извършване и е довършено с представянето на неверни сведения или затаяване на сведения в нарушение на задължението да представи такива, с цел деецът да получи средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз. Наказателната отговорност не се свързва с настъпването на конкретен вредоносен резултат с имуществен характер, а е достатъчно самото извършване на деянието - представянето на неверни сведения или затаяването на сведения.

В случая престъплението е довършено с факта на подписване от подсъдимия на заявлението и в частност на приложените към него общи декларации, което се е случило на посочената дата в обвинителния акт, а именно 22.03.2013 г. в гр. Созопол. С полагането на подпис върху заявлението за подпомагане и съпровождащата го таблица, подсъдимият е удостоверил невярното обстоятелство, че ползва посочените в нея парцели и с това съставът на престъплението е осъществен. Действията на длъжностните лица по препращане на преписката на ДФ "Земеделие", по предоставяне на УИН и по извършване на надлежни проверки, са последващи тези на подсъдимия и не могат да обосноват отпадане на наказателната му отговорност за предоставяне на неверни обстоятелства. Допустимата корекция на сведенията в определен срок има значение при преценката на формата на вината му - дали е допуснал грешка или умишлено е декларирал неверни данни.

Отделно от това, съгласно чл. 70 от ППЗСПЗЗ в срок до 31.07.2012 г. подсъдимият е подал заявление по местонахождение на имотите в ОСЗ 3

Созопол, в което е заявил кои имоти ще ползва през следващата стопанска година, ведно с копие от договорите за наемане на селскостопанската земя.

Ето защо и съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 5/27.02.2009 г. същият е следвало да се яви и се е явил в ОСЗ - Созопол, където е очертал масивите, които ще ползва, а пред свидетелката К. е декларирал неверните обстоятелства, че обработва и поддържа в добро земеделско състояние масивите, които е посочил лично и очертал, и предоставил договори за ползването им. Без значение в случая е последващото довършване на заявлението за подпомагане от ОСЗ - Ямбол, тъй като престъплението вече е било извършено на 22.03.2013 г. в гр. Созопол.

Считам също така, че престъплението е доказано по несъмнен начин.

Според Окръжен съд – Бургас, преобладаваща част от собствениците били ангажирани само с рентата и много от тях не са обработвали имотите си лично, а някои от собствениците дори не знаели къде се намират земите им.

Действително, че за голяма част от собствениците на имоти е важно получаване на рентата и всички заявяват, че са получавали такава редовно всяка година и фактът, че рентата е била получена не от „***“ ЕООД дружеството на подсъдимия, е категорично доказателство според мен, че земята на този собственик е била обработена от друго дружество, а именно от това, което е дало рентата. Това важи за свидетелите Л. Г., С. С., Д. С., Т. Г., В.

С., всички които са получили рентата си от дружеството „Е.“. Липсва житейска логика ако дружеството „Е.“ не е обработвало земите на тези лица, да плаща на собственици на имоти рента за имоти, които се обработват от друго дружество, а не от тях. Несъмнено имотите са били обработени от „Е.“, за което закономерно е била изплатена рента на техните собственици.

Вярно е също така, че голяма част от собствениците не знаят къде се намират имотите им, но същото важи и за подсъдимия, който също няма откъде да знае данните на имот и къде се намира същия, още повече, че е представил договори с несобственици на имоти. Такива например, са – парцелите на С. Г., договорът на който е подписан от свидетеля В., който не е собственик на имота, парцелът на А. Ч., подписан от свидетеля К., който също не е собственик на имота, парцелът на К. Г., с подписан договор с Г. И., който не е собственик на имота, парцелът на А. К., договорът е подписан от М. Г., която също не е собственик на имота.

Няма как да бъдат подминати и показанията на свидетелите К. Г., А. К. и Д. И., които никога не са отдавали земята си под наем и въпреки това за земите им са били представени от подсъдимия договори за наем. Същото важи и за починалата през 2009 г. Н. С., за която е представен от подсъдимия договор, че е отдала земята си на него през 2012 г. Същата е починала през 2009 г.

4

Несъмнено важно доказателство, че процесните имоти включени в обвинението не са обработвани от подсъдимия, е изпращането от негова страна на уведомителното писмо на множество от собствениците на имоти, а именно свидетелите - Г., Д., С., Т. Г., в което писмо подсъдимият ги уведомявал, че няма да обработва техните земи и сключеният от тях договор да се счита за прекратен. Нелогично и необосновано би било след изпращане на такова писмо, подсъдимият да е обработил земята, което също е неоспоримо доказателство, според мен, че е представил неверни сведения пред ОСЗ - Созопол специално за тези земи.

Всъщност и обясненията на подсъдимия са в тази насока и той сам признава, че не е обработвал земите, тъй като, цитирам: „Някъде през мартаприл 2013 г., когато отидохме да почистваме пасищата, видях, че земята е изорана.“.

Съгласно действащото законодателство при заявяване на имотите, в случая на 22.03.2013 г., същите е следвало вече да бъдат обработени и почистени, а според обясненията на подсъдимия, той е отишъл да ги обработва малко след подаване на общото заявление за подпомагане. Нещо повече, същият е съзнавал, че няма как да почисти парцелите, тъй като те вече са били изорани, но не съобщил това обстоятелство в ОСЗ - Созопол и не оттеглил заявлението си за подпомагане.

Житейската практика и логика, са напълно противоположни на твърдението на подсъдимия, че в качеството си на управител и собственик на търговското дружество, се занимавал със земеделската и техническата работа, а от счетоводството е имал хора, които да обработват договорите и той не се е занимавал с тях. Считам, че няма как собственикът на дружество да не се интересува от работите на същото, особено при положение, че наемът на земя е свързан и с плащания. Приходите и разходите са най-значимите елементи в търговската дейност и в случая се касае за голяма площ земеделска земя, която трябва да бъде стопанисвана и поддържана в добро екологично състояние, поради което тези дейности са свързани с извършването на големи разходи, които е немислимо да бъдат извън полезрението на подсъдимия.

Според БОС също така липсва знание у подсъдимия, че дружеството му не ползва и не обработва процесните имоти, тъй като ръкописните текстове в договорите за наем били изпълнени от неговата съпруга, а подсъдимият само бил подписал и подпечатал празни бланки, като по този начин не се е уверил лично в истинността на договорите. Не съм съгласна с това мнение на Окръжен съд – Бургас, тъй като при подаване на заявлението за подпомагане, подсъдимият е декларирал множество данни, за чиято истинност носи отговорност. Затова, пристъпвайки към заявяването на парцелите, с които кандидатства, той вече е бил длъжен да знае, респективно да се е уверил лично, че площите действително подлежат на подпомагане като съответстващи на създадените стандарти, включително и че отново са отдадени под наем на „***“ ЕООД от същите тези наемодатели, както в 5 предходните години, както и че имотите са обработени и почистени, и поддържани в добро екологично състояние, както е обявил, едва след което би могъл законосъобразно да ги декларира. В този смисъл е Решение № 28 от 24.02.2017 г. на Варненския апелативен съд, потвърдено с Решение № 111 от 19.05.2017 г. на ВКС.

Освен всичко казано дотук, приложените анкетни карти за 2012 и 2013 година категорично обосновават извода, че подсъдимият е знаел, че представя неверни сведения, но го е направил със специалната цел да получи неследващите му се субсидии от европейките фондове.

При регистрацията на дружеството като земеделски производител през февруари 2012 г. и февруари 2013 г., подсъдимият в качеството си на едноличен собственик и законен представител на дружество „***” ЕООД, е декларирал, че осъществява дейност в землището на село Вършило и село Равадиново, но не е декларирал дейност в село Росен, където са имотите по обвинителния акт.

Съгласно чл. 2 от Наредба № 3 от 29.01.1999 г., за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители, подсъдимият като едноличен собственик и представител на „***”ЕООД, е бил длъжен да декларира всички дейности на дружеството, свързани със земеделие, тъй като основната цел на регистъра на земеделските производители съгласно посочената разпоредба, е да се контролира ползването на земеделските земи от страна на държавата. За постигане на тази цел законодателят императивно е предвидил конкретни реквизити на този регистър, включително задължение на земеделския производител да посочи използваната земеделска площ, както и правното основание за нейното ползване и това задължение имат всички земеделски производители. Нещо повече, при промяна на обстоятелствата относно ползването на земите, всеки регистриран земеделски производител е длъжен да подаде актуализирана информация в съответната служба по земеделие, именно с цел упражняване на ефективен държавен контрол.