Протокол № 393 от 17.06.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 393 гр. Варна, 17.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев при участието на секретаря Мая Т. И.

Сложи за разглеждане докладваното от Тони Кръстев Търговско дело № 20253100900365 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Ищецът М. И. Д. , уведомен по реда на чл.56 ал.2 от ГПК, не се явява, не се представлява. Направено е искане от процесуалния му представител за гледане на делото в негово отсъствие.

Ответникът Г. Ф., уведомен от предходно съдебно заседание чрез процесуален представител, представлява се от адвокат Л. В., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.

Третото лице помагач С. Е. С., уведомена от предходно съдебно заседание чрез процесуален представител, не се явява, представлява се от адвокат П. Б., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.

Вещото лице Й. Л. М., редовно уведомен по телефона, явява се лично.

Вещото лице Д. А. Д., редовно уведомен по телефона, явява се лично.

Адв. В.: Моля да се даде ход на делото.

Адв. Б.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ докладва молба с вх.№ 19174 от 12.06.2026 г. от ищеца чрез адвокат Г. Й., в която заявява, че няма възможност да се яви в днешното съдебно заседание, поради служебен ангажимент. Запознал се е с изготвените експертизи, като поставя въпроси към съдебно-автотехническата експертиза.

Изрично заявява, че няма да сочи нови доказателства и да прави нови доказателствени искания. В случай че бъдат направени доказателствени искания от останалите участници в процеса, моли да му бъде дадена възможност да изрази становище. Изразява становище по същество за 1 уважаване на иска. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Представя списък с разноски по чл.80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие.

СЪДЪТ докладва постъпило заключение с вх.№ 16017 от 18.05.2026 г. по допуснатата съдебномедицинска експертиза и констатира, че същото е депозирано в срока по чл.199 от ГПК.

Адв. В.: Нямам възражения да бъде изслушано вещото лице.

Адв. Б.: Нямам възражения да бъде изслушано вещото лице.

СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещото лице, изготвило съдебномедицинската експертиза, като пристъпва към снемане на самоличността му:

Д. А. Д. – 58 години, български гражданин, неосъждан, без родство, дела и трудово-правни отношения със страните, предупреден за отговорността по чл. 291 от НК, след което същият обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно заключение.

В. л. Д.: Поддържам заключението. Известна ми е наказателната отговорност.

В.л. Д. на въпроси от адв. В.: Беше възложено като задача да бъде осъществен преглед на ищеца в указанията на съда, но ищецът, доколкото разбрах отсъства от България.

Травмата, която е получил М. Д., е в основата на втора и трета дланни кости. Тези кости осъществяват ставна връзка между долната поредица на китковите кости и всъщност участват в сгъване и разгъване на китката. В този смисъл съм преценил, че тези увреждания (те се водят така наречените вътреставни) са довели до това затруднение за такъв период.

В.л. Д. на въпроси от съда : Обичайно при младите хора в рамките на около два месеца се възстановява без дефицит функцията. След този период се възстановява без дефицит. Евентуално може да се наложи примерно, но то се извършва още в началото на втория месец – рехабилитация с цел по-добро раздвижване и по-добра функция впоследствие на самата китка. Без дефицит не остават трайни последици. Основната функция на крайника се възстановява. Това е експлоатативната и познавателната и няма да има проблем след този период.

Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.

Адв. В.: Да се приеме заключението.

Адв. Б.: Да се приеме заключението.

СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение по допуснатата съдебномедицинска експертиза следва да бъде прието и приобщено към доказателствения материал по делото, ведно с представената от вещото лице справка – декларация, с оглед на което О П Р Е Д Е Л И:

2

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото заключение с вх.№ 16017 от 18.05.2026 г. по допуснатата съдебномедицинска експертиза, ведно със справка-декларация на вещо лице Д. А. Д..

ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице Д. А. Д. в размер на 300 евро, съгласно представената от него справка-декларация.

ИЗПЛАЩА възнаграждение на вещото лице Д. А. Д. в размер на 200 евро от внесения от ищеца депозит.

(Издаден РКО за 200 евро по вносна бележка от 02.04.2026 г.) ЗАДЪЛЖАВА ищеца в едноседмичен срок от днес да внесе по сметка „Вещи лица и гаранции” на Варненски окръжен съд допълнително сумата от 100 евро за изготвената съдебномедицинска експертиза, съгласно представената от вещото лице справка-декларация, като остатъкът от дължимото възнаграждение ще бъде изплатено след представяне на доказателства за допълнително внесен депозит от ищеца.

УКАЗВА на ищеца, че при непредставяне на доказателства за внесен депозит в указания срок, ще бъде приложена разпоредбата на чл.77 от ГПК.

СЪДЪТ докладва постъпило заключение с вх.№ 18212 от 04.06.2026 г. по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза и констатира, че същото е депозирано в срока по чл.199 от ГПК.

Съдът връчва препис от същата на процесуалния представител на ответника.

Адв. В.: Нямам възражения да бъде изслушано вещото лице.

Адв. Б.: Нямам възражения да бъде изслушано вещото лице.

СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещото лице, изготвило съдебно-автотехническа експертиза, с оглед на което снема самоличността му:

Й. Л. М. – 45 години, български гражданин, неосъждан, без родство, дела и трудово-правни отношения със страните, предупреден за отговорността по чл.291 от НК, след което същият обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно заключение.

В. л. М.: Поддържам заключението. Известна ми е наказателната отговорност.

В.л. М. на въпроси от ищеца, обективирани в молба с вх.№ 19174 от 12.06.2026 г.: Технически в дясната част на пътното платно считам, че е имало разположена локва от събрала се вода. Съдя за това от приложения огледен протокол към настоящото дело, в който изрично е описано, че има струпване на вода. Също така това наблюдаваме в снимковия албум. В допълнение, тъй като произшествието не е запазено и двете ППС-та са били върнати в положението, в което се е считало, че е настъпило пътното транспортно произшествие. При връщането на автомобила, около гумите му се забелязва, освен дирята от самите гуми, които са били мокри, тоест когато се е връщал 3 обратно към мястото на произшествието, а в допълнение от самите подкалници, където се помещават колелата, пред колелата и зад колелата има едри капки. Тоест не просто е било мокро пътното платно, а е имало наистина струпване на по-голям слой вода, който считам, като се има предвид велосипеда, който е без калници, е принудило велосипедистът да премине в другата част на пътното платно, за да не навлезе в тази вода.

Би могло да бъде изчислено каква е била технически съобразената (безопасна) скорост за движение на лекия автомобил, с оглед определената от мен осветеност от светлинното петно от 22,5 метра и състоянието на платното за движение. Аз считам, че съобразената скорост е била около 30 до 35 км/ч, но мога да я сметна в момента, за да не се бави делото с допълнителна експертиза. /Вещото лице прави изчисления./ Приблизителната скорост на движение, която не е трябвало да превишава автомобилът, за да е възможно да спре в указаната от мен зона от 22,5 метра, е била 39 км/ч. Това е по отношение на заемане на дясната част от пътното платно в посока крайморската алея, тоест при навлизане в дълбочина на крайморската алея, като приемам, че дясната част от пътното платно не е била мокра. В случай че пътното платно и в дясната част, където се е движил автомобилът, е било мокро, скоростта, която не е следвало да превишава автомобилът, е била 33 км/ч.

В.л. М. на въпроси от адв. В.: Тъй като пътното транспортно произшествие не е запазено, тоест нямам категорични данни от точката на удар къде точно е спрял автомобилът в покой, не мога да направя категорично изследване по тези входни данни. Може да се направи косвено заключение, че скоростта на автомобила не превишава 50 или 60 км/ч, предвид страничния приплъзващ удар, който е настъпил между автомобила и велосипеда.

Прочетох показанията, които са дадени пред съда, като там беше посочено, че велосипедистът се е ударил в предната част на автомобила, но ние нямаме такива технически данни. Велосипедът се е протрил по дясната странична част на автомобила, като е контактувал основно с дясно странично огледало и с дясната врата. Тоест нямаме категоричен удар, поради което методиката, с която разполагаме вещите лица, не може да определи точна скорост на удара.

Ако имахме допълнителен трети вариант и знаем от точката на удара къде е изхвърлен велосипедистът или колелото, отново би имало възможност да се сметне, но ние нямаме тези входни данни, поради тази причина мога единствено да дам заключение, че скоростта не е била значителна, тъй като няма значителни травми, които обичайно наблюдаваме при други пътнотранспортни произшествия, които са били със скорости над 50 и 60 км/ч.

Доколкото си спомням, по велосипеда няма описани издирания, кривини, което отново ми даде възможност да заключа, че от показанията на разпитания свидетел няма технически данни за експертизата, тъй като ако велосипедът беше ударен фронтално в автомобила, щяхме да имаме криво предно колело на велосипеда, щяхме да имаме и други изкривявания. Докато тук има описано единствено изместване на кормилото на велосипеда вляво, 4 което най-вероятно е станало при падането на пострадалия спрямо пътното платно, а не при самия удар, тъй като при съприкосновение между двете ППСта с десните им части, велосипедното колело трябва да е завъртяно вдясно от удара на ръкохватката, която е в края на кормилото спрямо автомобила, така че нямаме абсолютно никакви данни, които да могат да бъдат използвани.

На база експертните ми знания и опита, който имам, допускам, че скоростта не е превишавала диапазона от 50 до 60 км/ч. Няма данни, че се е движил автомобилът с над 50 км/ч. По никакъв начин не може да се заключи за точна скорост на движение на автомобила и то значително по-висока или близка до 50 км/ч. Това е мое предположение на база обичайните травми, които наблюдавам при други пътно-транспортни произшествия от подобен тип.

В.л. М. на въпроси от адв. Б.: Има вероятност, скоростта да е била под 50 км/ч, тъй като няма значителни деформации по автомобила. Има издиране, а не се наблюдават описани или заснети вдлъбнатини по детайлите, откъдето съдя, че скоростта не е била значителна, както казах. По-скоро считам, че е била около 50 км/ч, като визирам диапазона до около 50 км/ч.

Ако се вгледаме в цялото пътно платно, а не само в това за движение на автомобилите, вляво от посоката на движение на велосипедиста е имало асфалтиран тротоар, който се използва за паркиране на автомобили. Не мога да кажа към момента на пътното-транспортно произшествие дали там е имало автомобили, или е било свободно за движение. Към момента на проведен оглед от разследващите органи този участък, който е бил разчертан за ползване за паркоместа, е бил свободен. Тоест ако е било свободно, той е можел да се качи спрямо този асфалтиран тротоар и да управлява велосипеда без никакви субективни неприятни усещания от вибрации или нещо друго.

Не съм запознат каква е била дълбочината на локвата. Предполагам, както изложих по-рано в протокола, на база това, което наблюдавах като снимков албум, че дълбочината на локвата е била до около 10 см. Било е възможно да мине през нея, но това е щяло да допринесе за изцапване на водача на велосипеда, тъй като велосипедът не разполага със защитни калници.

Аз имам възможност единствено да кажа, че не е спазена страничната дистанция между двете пътно-превозни средства, но кой точно с по-голяма степен, не мога да заключа. Тъй като пътното платно за движение не е разделено с осева линия, се въздържам да направя такава констатация, поведението на кой водач е допринесло най-много за настъпване на това пътно-транспортно произшествие. Казвам, че това, което не е спазено, е страничната дистанция между двете ППС-та. Ако е била спазена, макар и минимална дистанция от 50 см, пътното транспортно произшествие е нямало да настъпи. Имаме ширина на пътното платно да бъдат разположени дори и два автомобила и един велосипед, без да настъпи ПТП.