Определение № 165 от 07.04.2023, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 165 гр. Велико Търново, 07.04.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20234000500097 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 15, ал. 2 от ГПК.

С Определение № 55/18.01.2023 год. на Окръжен съд - Ловеч по гр. д. № 348/2022 год. е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Административен съд – Плевен.

Частна жалба против определението е подадена от Г. В. В.- понастоящем в Затвора – гр.

Ловеч. Моли съда да отмени определението като неправилно и да върне делото на друг състав в друг съдебен район с указания за спазване и прилагане на закона. Позовава се на Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по тълк. дело № 2/2014 г. ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, в което изрично е подчертано, че става въпрос за специализирани органи, конкретно посочени по длъжност – главен директор, началници на затвори и поправителни домове, началници на областните служби „Изпълнение на наказанията“ и др., които по своя характер са административни органи по смисъла на закона, тъй като функционално принадлежат към системата на изпълнителната власт и ЗИНЗС им възлага правоприлагащи, контролни и санкционни в определени случаи правомощия във вр. с изпълнение на наказанията. Ответникът не изпълнява нито една от тези длъжности и не попада в обхвата на тълкувателното постановление. Жалбоподателят счита, че с обжалваното определение ЛОС фактически му отказва достъп до граждански съд и до производство по общия ред срещу физическо лице, което му е навредило, а и до съд въобще, тъй като не може да съди този ответник в административен съд за незаконосъобразните му действия. Отказът от достъп до съд е в противоречие и с чл. 6, пар.

1 от ЕКПЧОС. Уточнява, че ответник е физическото лице, за това, че системно не изпълнява служебното си задължение да спазва законите на страната, като незаконосъобразните му действия са съзнателни и системни, преднамерени и целенасочени, затова следва да носи лична отговорност.

1

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид доводите, изложени в частната жалба и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:

В исковата си молба ищецът Г. В. В. – понастоящем в Затвора – гр. Ловеч, твърди, че ответникът Б. В. И. –надзирател в Затвора – гр. Ловеч, при изпълнение на дежурството му в Пост № 15 през м. декември 2021 г., неколкократно, за времето от 00 ч. до 04 ч., влизал в килията му на всеки половин час, като тропал шумно, заключвал шумно. Твърди нарушения на чл. 84, ал. 2, т. 2 от ЗИНЗС – нарушение на правото му на непрекъснато време за сън не по-малко от 8 часа на денонощие; на чл. 27в, ал. 5 от ППЗИНЗС – проверките през времето за сън са разрешени само в изключителни случаи от дежурния главен надзирател или дежурния командир на отделение по ред, установен със заповед на началника на затвора, каквото разрешение ответникът не е имал; на чл. 27в, ал. 7 от ППЗИНЗС - задължителните проверки на лишените от свобода, настанени изолирано в постоянно заключени помещения, се извършват най-малко от двама служители от надзорно-охранителния състав в присъствието на дежурен главен надзирател или дежурен командир на отделение, докато „нахлуванията“ на ответника са „самостоятелни“ и без присъствие на служители от НОС; на чл. 27в, ал. 4 от ППЗИНЗС - проверките за наличността на лишените от свобода могат да се извършват от служители от надзорно-охранителния състав по всяко време след ставане от сън до вечерната проверка, но не и във времето за почивка, когато ответникът е извършвал проверките. В резултат на незаконните действия на ответника ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди, които претендира да бъдат обезщетени със сумата 30 000 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

В отговора на исковата молба ответникът Б. В. И. е оспорил иска като недопустим по отношение на него, като служител на Затвора – гр. Плевен. Прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода се осъществява от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е надлежна ответна страна по делото. Предявеният иск е оспорен и като неоснователен.

С обжалваното в настоящото производство определение съдът е прекратил производството по делото и е разпоредил изпращането му на Административен съд – Плевен.

Частната жалба против определението е подадена в срок, от легитимирана страна, допустима е за разглеждане, но е неоснователна по съществото си:

За да прекрати производството по делото и да го изпрати на Административен съд – Плевен, първоинстанционният съд е приел, че изложените в исковата молба твърдения очертават основанието по чл. 284 от ЗИНЗС, тъй като действията на служителя на Затвора – Плевен са такива по чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. Искът е подведомдствен на административните съдилища съгласно чл. 285, ал. 2 от с. з. и се разглежда по реда на гл. XI от АПК. Предвид пребиваването на ищеца в Затвора – гр. Плевен, съдът е определил като компетентен Административен съд – Плевен.

2

Въззивната инстанция споделя изцяло извода на първостепенния съд.

Всички действия, които ищецът счита за неправомерни, се твърди да са извършени от ответника в качеството му на надзирател в Затвора – гр. Плевен, при осъществяване на служебните му задължения във връзка с изпълнение на наказанията. В исковата молба ясно и конкретно са посочени нарушения на ЗИНЗС и на Правилника за прилагането му (чл. 84, ал. 2, т. 2 от ЗИНЗС, чл. 27в, ал. 4, ал. 5 и ал. 7 от ППЗИНЗС), извършени от ответника според ищеца, които следва да бъдат квалифицирани като действия по чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС - уронващи човешкото достойнство на ищеца, пораждащи чувство на страх, незащитеност или малоценност. Съгласно Тълкувателно постановление № 2/2014 г. на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС – т. 8, делата по искове за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органите по изпълнение на наказанията при и по повод изпълнение на наказанията лишаване от свобода, са подсъдни на административните съдилища. Дейността на администрацията на затворите при или по повод изпълнение на наказание лишаване от свобода е свързана с упражняване на държавна принуда във връзка с изпълнение на наказанията. Тази дейност е административна и вредите от нея следва да се търсят по реда на чл. 1 ЗОДОВ.

Съгласно чл. 285, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС искът за обезщетение се разглежда по реда на АПК, а компетентен да го разгледа е съответния административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения. С оглед на това, правилен и законосъобразен е изводът на първостепенния съд, че предявеният иск следва да бъде разгледан от Административен съд – Плевен, доколкото ищецът пребивава в Затвора – гр.

Плевен.

Въпросът за процесуалната легитимация на ответника да отговаря по така предявения иск не може да бъде обсъждан в настоящото производство по чл. 15 ал. 2 от ГПК, а следва да бъде разрешен от компетентния съд при преценка за редовността на исковата молба.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя за нарушение на правото му по чл. 2 от ГПК. Ищецът не е лишен от достъп до правосъдие, тъй като претенцията му, в случай че същата е допустима, ще бъде разгледана от съответния компетентен съд по съответния процесуален ред.

Водим от горното и на основание чл. 278 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 55/18.01.2023 год. на Окръжен съд - Ловеч по гр. д.

№ 348/2022 год. по описа на същия съд.

Определението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд на 3

Република България в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4