Решение № 62 от 30.09.2021, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. С.З., 29.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Румяна Б. Пенева

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Минка Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Въззивно търговско дело № 20215501001205 по описа за 2021 година

Обжалвано е решение № 260322/08.04.21 г. по гр.д. №6710/19 г. по описа на РС-С.З.,с което се осъжда „Е." ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.***, представлявано от членовете на СД ***, чрез пълномощника им юрисконсулт Р., ДА ЗАПЛАТИ на „В."ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С.З., ул. ***, представлявано от управителя Р.Т.Р., съдебен адрес С.З., ул.***,чрез адв.Д. сумата от 826/осемсготин двадесет и шест/лева, представляваща недължимо платена сума по фактура № 8127469546/31.12.2014г., за такса пренос по ел.разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение Помпена станция „О.",ИТН 2939032, за периода 01.12.2014г.-31.12.2014г., представляваща разликата между стойността на енергията, пренесена на ниво ниско напрежение и ниво средно напрежение, ведно със законната лихва, върху сумата, считано от 16.12.2019г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 630 /шестстотин и тридесет/лева, представляваща направени по делото разноски.

Във въззивната жалба са изложени подробни съображения, че 1 обжалваното решение е неправилно с искане да бъде отменено изцяло и вместо него съдът да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск като се присъдят и сторените по делото разноски.

В законоустоновения срок е постъпил е отговор на въззивната жалба, с който въззиваемия взема становище по направените в жалбата оплаквания.

Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноските пред въззивната инстанция.

Окръжен съд - гр. С.З., в настоящия състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Предявен е иск с правно осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

Делото е образувано по иск с правно основание чл.55 ЗЗД от ищеца „В."ЕООД - С.З., против „Е." ЕАД - П., за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 826лева, представляваща недължимо платена сума за такса пренос по електроразпределителната мрежа до обект на ниско напрежение Помпена станция - О. ИТ № 2939032, за периода от 01.12.2014г. - 31.12.2014г. представляваща разликата между стойността на енергията, пренесена на ниво ниско напрежение и ниво средно напрежение, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда - 16.12.2019г. до окончателното заплащане на сумата.

Твърди се ,че през периода от 01.12.2014г. до 31.12.2014г. „В." ЕООД е заплатило на ответното дружество сумата 1101.45лв. по Фактура №8127469546/31.12.2014г., представляваща такса за пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение, собственост на ищеца - Помпена станция „О.", намираща се в Община Т..По посочената фактура ищецът бил заплатил на ответника и други начислени суми, за които към момента ищецът няма претенции и същите не са предмет на настоящата искова молба. Считат, че измерването, е незаконосъобразно и води до начисляване за заплащане на недължими суми.Считано от 01.07.2008 г. с Решение № Ц -021/ 26.06.2008г. на ДКЕВР, цената, която се заплаща за ползване на мрежата, се разделя на два компонента - цена за достъп до електроразпределителната мрежа и цена за пренос на електроенергия по 2 електроразпределителната мрежа.Съгласно действащата нормативна уредба за процесния период, мрежовите услуги се заплащат върху използваната електрическа енергия, съгласно показанията на средствата за търговско измерване в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл.11, т.1,2 и 3 по утвърдените от ДКЕВР цени.При отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя /ако има такава трансформация/ или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. Съгласно чл. 120 от ЗЕ, ел.енергията, доставена на потребителите, се измерва със средства за търговско измерване - собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на потребителя. Съгласно чл. 120 ал. 2 от ЗЕ, границата на собственост върху електрическите съоръжения и мястото на средствата за търговско измерване се определят съгласно изискванията на наредбата по чл.116, ал.7 и на правилата по чл.83, ал.1, т.6 /Правилата за измерване на количеството електрическа енергия/. Приетата въз основа на чл.116, ал.7 от ЗЕ наредба е Наредба № 6/09.06.2004г. Съгласно чл.29, ал.4 от Наредба № 6/09.06.2004г., когато електропровод, собственост на потребител, се присъединява към електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа енергия се монтират в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие.Съгласно нормативна уредба ,относима за процесния период, клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанцията цената за пренос по електропреносната мрежа.Съгласно чл.14 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към 3 потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя (ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната. съответно електроразпределителната мрежа.Съгласно чл.29, ал.4 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределенителните електрически мрежи, когато електропровод, собственост на потребител, се присъединява към електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа енергия се монтират в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие.В конкретния случай за Помпена станция „О.", границата на собственост между преносното или съответното разпределително предприятие и ищеца е Подстанция „Т." 20 kV, след която подстанция започва собствения на ищеца Електропровод „В." 20 kV. Този електропровод е с дължина от около 7,700 км., и започва от Подстанцията, като достига до ЗРУ 20 kV /киловолта/ на Помпена станция „К.", като от същия електропровод има отклонение с дължина от 700 метра, достигащо до ЗРУ 20 kV /киловолта/ на Помпена станция „О.".С оглед на това, измервателното средство, отчитащо използваната от ищеца електроенергия, е следвало да бъде монтирано на тази граница - т.е. между Подстанция „Т." 20 kV и Електропровод „В." 20 kV., в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, а не на ниво ниско напрежение, в самото ЗРУ на „О.". Проведена е кореспондениця между страните,подробно описана в исковата молба.Твърди се,че ищецът е собственик на Електропровод „В." 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „О.", и на намиращите се в тях ЗРУ.Същите били собственост на дружеството от 29.12.1995г., когато са включени в капитала на дружеството. Включването в капитала на дружеството става по силата на Заповед № 135/12.12.1995г. на Кмета на Община Т., с която на основание чл.2 от Наредбата за държавни имоти се предоставя на „В." ЕООД гр. С.З., и на Акт за приемане и предаване на основни средства, с който тези активи са предадени на дружеството.В случай, че „Е." АД бил изпълнил законовите си задължения и било уважено искането за промяна на мястото и нивото на мерене на доставената ел. енергия от ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС „О." и ПС „К.", на ниво средно напрежение в електрическата уредба на Подстанция „Т." 20 kV, заплатената 4 от „В." ЕООД такса за пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение, собственост на ищеца - Помпена станция „О.". ИТ № 2939032, нямало да бъде дължима и съответно - заплатена, а дължима щяла да е такса за пренос по ел. разпределителната мрежа до обект средно напрежение.Ако се установи, че мястото на измерване на електрическата енергия за процесния период не е следвало да бъде на ниво ниско напрежение, а на ниво средно напрежение, разликата между стойността на енергията, пренесена на ниво ниско напрежение и ниво средно напрежение се явява недължимо платена и платена без основание.При това положение възниквал правен интерес да се предяви против "Е." ЕАД, със седалище и адрес на управление *** гр.П., ул.***, вписано в ТР с ЕИК *** иск за заплащане на платените суми за такса за пренос по ел. разпределителна мрежа за процесния период, като суми, платени без основание, като за периода 01.12.2014г. до 31.12.2014г. сумата е в размер на 826лв.

На основание чл.131 от ГПК е представен писмен отговор от ответника „Е." ЕАД .Предявения иск считат за допустим, но неоснователен, поради което го оспорват изцяло, както по основание, така и по размер.Претендират, че сумата, предмет на исковата претенция, е дължима и основателно начислена по сметката на ищеца.Считат, че обстоятелствата и фактите, изложени в исковата молба не правят сумите недължими. Цените за достъп до електроразпределителните мрежи се определяли и утвърждавали от Комисията на база предоставена от „Е." ЕАД информация, в съответствие с предвиденото в Наредба №1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия и приложимата нормативна уредба.Съгласно чл. 29, ал.1 от Правилата за търговия с електрическа енергия, обн., ДВ, бр. 66 от 26.07.2013 г. мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл.11, т.1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.Твърди се,че мястото на измервателните уреди за процесния период е било определено правилно и в съответствие с нормативната и договорната уредба.В изпълнение на задълженията си по договора 19.06.2013Г. „Е.' ЕАД е пренесло в обекта на ищеца електрическа 5 енергия, като за стойността на предоставената мрежова услуга е издало фактурата, представена към исковата молба, стойността на част от която съставлява исковата сума.Разпределението на електрическа енергия според §1. т.49 от ДР на ЗЕ е определено като „транспортиране на електрическа енергия „през разпределителните мрежи". Дейността „разпределение на електрическа енергия" също подлежи на лицензиране (съгласно чл.39, ал.1, т.З от ЗЕ), а електроразпределителната мрежа е „съвкупност от електропроводни линии и електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за разпределение на електрическа енергия" (§1 т.22 от ДР на Закона за енергетиката). „Е.11 ЕАД, като притежател на Лицензия №Л-140-07 от 13.08.2004г. за обществено разпределение на електрическа енергия извършвало услугата по пренос и разпределение на електрическа енергия по утвърдените от ДКЕВР цени, като спазва следния основен принцип: на всички клиенти услугата разпределение се калкулира по одобрените от КЕВР цени. Тарифната структура била в съответствие със Закона за енергетиката, Закона за акцизите и данъчните складове и Правилата за търговия с електрическа енергия.Обектът на ищеца е присъединен към електроразпределителната мрежа, собственост на „Е." ЕАД на ниво ниско напрежение. Безспорен бил фактът, че присъединяването на обекта е извършено преди влизане в сила на Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители и при спазване на действащата към момента на присъединяването нормативна уредба.Начинът на присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа, както и нивото на присъединяване и мястото на измерване на електрическата енергия се определяли към момента на присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа по посочения в цитираните нормативни актове ред или в договора за присъединяване, ако присъединяването е извършено след влизане в сила на Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители, обн., ДВ, бр.40 от 16.05.2000г., отм., бр.34 от 19.04.2005г., аналогично на действащата в момента уредба в Наредба № 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, обн., ДВ, бр. 31 от 4.04.2014 г. От представените по делото писмени доказателства можело да се установява, че 6 процесния обект е присъединен през 1995 г. Оспорва се твърдението, че към искането си за промяна на мястото измерване на електрическата енергия ищецът е представил доказателства за собственост върху присъединителните съоръжения - ел.проводи трафопостове. Ищецът не бил доказал правото си на собственост върху присъединителните съоръжения - ТП и електропровод, поради което и основание за остойностяване на доставената в обекта електрическа енергия на друга цена, различна от вписаната във фактурите (за ниво ниско напрежение) не са били налице. Едва с писмо изх.№ ЦУ-14 от 21.01.2015Г. ищецът представя запис за трафопостове, поради което и едва тогава стартира и цялата процедурата по смяна на меренето.