Решение № 830 от 27.04.2026, Административен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 830

Кърджали, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кърджали - III състав, в съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

АЙГЮЛ ШЕФКИ

При секретар МАРИАНА КАДИЕВА като разгледа докладваното от съдия АЙГЮЛ ШЕФКИ административно дело № 20267120700115 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО/.

Делото е образувано по жалба от Г. Б. М. от [населено място], [община], подадена чрез пълномощник, против Решение №2153-08-42/02.03.2026 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане №2113-08-1558#1/23.01.2026 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Кърджали.

В жалбата се сочи незаконосъобразност на оспорения акт, като постановен в противоречие с материалния закон. Жалбоподателката счита, че неправилно административния орган не е зачел за действителен осигурителен стаж, периода на майчинство, за времето от 01.01.1984 г. до 24.05.1984 г.; от 03.07.1984 г. до 01.01.1985 г. и от 01.01.1986 г. до 01.03.1986 г. Счита, че за нея са налице условията за отпускане на лична пенсия по реда на чл.74, ал.1 от КСО, тъй като действителния й осигурителен стаж, при зачитане на периода на майчинство, надвишава изискуемия. Иска отмяна на оспореното решение. В писмено становище представено от пълномощник, поддържа подадената жалба. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ - Кърджали, в писмено становище представено от пълномощник, намира жалбата за неоснователна. Излага съображения за законосъобразност на оспореното решение, както и на потвърденото с него разпореждане.

След като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът приема за установено следното:

Административното производство по издаване на оспореното решение е започнало по заявление с вх.№2113-08-663/14.05.2025 г., подадено от жалбоподателката, за отпускане на пенсия заосигурителен стаж и възраст.

С Разпореждане №2113-08-1558#1/23.01.2025 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали, на жалбоподателката е отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ, поради това, че няма 15 години действителен осигурителен стаж. Правото на пенсия при условията на чл.68, ал.3 от КСО е преценено с оглед изискуемата за 2025 г. възраст, като е прието, че към датата на подаване на заявлението лицето има навършена възраст 67 год. 07 мес и 07 дни, както и осигурителен стаж 15 год. 10 месеца и 00 дни, от който действителния стаж е 14 год. 09 мес. и 09 дни. Периодът на майчинство, за времето от 01.01.1984 г. до 24.05.1984 г.; от 03.07.1984 г. до 01.01.1985 г. и от 01.01.1986 г. до 01.03.1986 г., с продължителност 01 година, 00 мес. и 21 дни е зачетен за осигурителен стаж, но не е зачетен за действителен такъв, по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО.

Във връзка с подадената срещу разпореждането жалба, директорът на ТП на НОИ - Кърджали се е произнесъл с процесното Решение №2153-08-42/02.03.2026 г., с което отхвърлил жалбата, като възприел изцяло и доразвил мотивите, изложени в оспореното разпореждане. В решението е посочено, че предвид изричната легална дефиниция на понятието „действителен стаж“ в § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст, не следвало да се зачита за действителен осигурителен стаж. Прието е, че периодът, през който жалбоподателката е била в майчинство, въпреки, че се зачита за осигурителен стаж, не следва да се зачита за „действителен стаж“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, поради което действителният осигурителен стаж на лицето бил правилно определен.

При така описаната фактическа обстановка, съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от лице с правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

При извършената служебна проверка по чл.168, ал.1 от АПК, съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на изискуемата от закона форма, както и на административнопроизводствените правила. Съдът констатира обаче, че процесното решение противоречи на материалния закон, поради следното:

Съгласно чл.68, ал.3 КСО, в случай че лицата нямат право на пенсия по ал.1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст.

Безспорно е по делото, че жалбоподателката е навършила необходимата възраст по чл.68, ал.3 КСО. Няма спор също така, видно и от приложения опис на осигурителния стаж на жалбоподателката, че периодът на майчинство от 01.01.1984 г. до 24.05.1984 г.; от 03.07.1984 г. до 01.01.1985 г. и от 01.01.1986 г. до 01.03.1986 г., който не е зачетен за действителен осигурителен стаж, е с обща продължителност 01 година, 00 мес. и 21 дни.

Спорен е въпросът, дали горният период на майчинство представлява действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО .

Съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. В случая, спорните периоди на майчинство са за времето 1988 г.-1990 г., поради което времето на майчинство следва да се прецени съобразно разпоредбите, действали до 31.12.1999 г.

Според относимата към периода материалноправна разпоредба на чл.80 от Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП (отм.), за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите (ЗП (отм.) се зачита и времето, прекарано в законно установен платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. Съгласно действащата към относимия период Инструкция № 2492/29.12.1967 г. (отм.), за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж, времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск, също се зачита за трудов стаж по отменения ЗП. Относим към спора е и Указ за насърчаване на раждаемостта (отм.), като в чл. 3ж, ал. 2 от същия изрично е предвидено, на майките и осиновителките, които не работят по трудово правоотношение, времето, до навършване на 3-годишна възраст на детето, да се зачита за трудов стаж.

От своя страна, съгласно сега действащата разпоредба на чл. 9, ал. 2, т.1 и т. 2 от КСО, за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски се зачита времето на отпуска за бременност, раждане и отглеждане на дете. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, според която за осигурителен стаж се зачита и изчислява времето на отпуските за бременност, раждане и отглеждане на дете в размерите, определени от КТ - изцяло, независимо от продължителността на работното време, като и тук законодателят не прави разлика между неработещите майки на малки деца, и другите жени, които полагат труд и са осигурени за този риск, при общественото осигуряване при майчинство, включително и в хипотезите на чл. 68, ал. 1-3 от КСО.

От съдържанието на посочените разпоредби следва извод, че и според действалите до 31.12.1999 г. норми на ЗП(отм.) и ППЗП (отм.), и по сега действащия КСО, периодите на майчинство се зачитат за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, респ. за осигурителен стаж при пенсиониране. Установи се по делото, че спорния период на майчинство обхваща времето преди 31.12.1999 г. По силата на чл. 80 от ППЗП/отм./, горния период се зачита за трудов стаж, като на основание §9, ал. 1 от ПЗР на КСО, този период на майчинство следва да се зачете и за действителен стаж по чл.68, ал.3 от КСО. В този смисъл е и трайната съдебна практика: Решение №1306/06.02.2024 г. постановено по адм.д. №4331/2023 г. по описа на ВАС; Решение № 12450/13.12.2023 г. постановено по адм.д. №9988/2023 г. на ВАС; Решение №1624/21.02.2022 г. по адм.д. №11773/2021 г. на ВАС; Решение №1740/23.02.2022 г. по адм.д.№8649/2021 г. на ВАС; Решение № 6744/22.05.2018 г. по адм. дело № 2009/2018 г. на ВАС и др. Според приетото в горните съдебни решения, осигурителният стаж при ползването на майчинството като осигурен социален риск е приравнен на осигурителния стаж при фактическото полагане на труд, а възприетото от пенсионния орган разрешение на въпроса, противоречи на разпоредбите на чл. 14 и чл. 47, ал. 3 от Конституцията на РБ.

По изложените съображения следва да се приеме, че действителния осигурителен стаж на жалбоподателката възлиза на 15 г. 10 м. и 00 дни, поради което и при навършена възраст от 67 год. и 07 мес. и 07 дни, за лицето са били налице условията за пенсиониране по реда на чл.68, ал.3 от КСО.

Ето защо, оспореното решение, с което е отхвърлена жалбата на Г. Б. М., срещу Разпореждане №2113-08-1558#1/23.01.2026 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Кърджали, следва да бъде отменено, като противоречащо на приложимия материален закон. Тъй като съгласно разпоредбата на чл.98, ал.1 КСО, компетентен да се произнесе по заявлението за отпускане на пенсия е длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на НОИ, преписката следва да бъде изпратена на последния за ново произнасяне по заявление с вх.№2113-08-663/14.05.2025 г. на Г. Б. М., при зачитане на процесния период на майчинство за действителен осигурителен стаж.

При този изход на делото и своевременно направеното искане, в полза на жалбоподателката се следват деловодни разноски в размер на 300 евро, договорени и изплатени съобразно приложения ДПЗС №[номер]/[дата].

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №2153-08-42/02.03.2026 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, както и потвърденото с него Разпореждане №2113-08-1558#1/23.01.2026 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Кърджали, като незаконосъобразни.

ИЗПРАЩА преписката на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Кърджали за ново произнасяне в законоустановения срок, по заявление с вх.№2113-08-663/14.05.2025 г. на Г. Б. М., съгласно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите.

ОСЪЖДА ТП на НОИ - Кърджали да заплати на Г. Б. М. от [населено място] [адрес], [община], с [ЕГН], разноски по делото в размер на 300 евро.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.

Препис от решението да се изпрати на страните.

Съдия: