Решение № 1285 от 29.09.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1285 гр. Варна, 29.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Катя Г. Савова при участието на секретаря Пламена Ст. С. като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно дело № 20223110202638 по описа за 2022 година

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от

Ж. С. К. ЕГН **********, в качеството на представляващ „МАРИ“ ДЗЗД със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ж.к.“Трошево“, бл.37, вх.1, ет.*, ап.* срещу Наказателно постановление № 1334840/23.01.2013 г. на директора на Дирекция "Обслужване" в ТД на НАПВарна, с което в качеството й на представляващ дружеството й било наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 264, ал. 1 от ЗКПО .

Жалбоподателят счита, че са изтекли съответните давностни срокове, което изключва административно-наказателното преследване. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В съдебно заседание въззивника, редовно призован, се явява лично, поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

Счита, че извършването на нарушението е безспорно установено, както и че при провеждането на административнонаказателното производство не са 1 допуснати процесуални нарушения. Моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от въззивника разноски за адвокатско възнаграждение, в случай че такова е направено.

Жалбата е подадена от легитимирана страна– наказаното физическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 25.08.2004 г. дружеството „МАРИ“ ДЗЗД със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ж.к.“Трошево“, бл.37, вх.1, ет.*, ап.* с представляващ данъчния субект Ж. С. К. ЕГН ********** жалбоподател било регистрирано в ТД на НАП-Варна. До 02.04.2012 г. от нейно име не била подадена декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО за 2011 г.

Впоследствие от М. М. П. - инспектор по приходите в ТД на НАП -Варна била извършена проверка на 17.09.2012 г. в съответната информационна система, при която изложените обстоятелства били установени. Във връзка с неспазването на законоустановения срок за подаване на декларацията, на 16.10.2012 г. проверяващия съставил акт за установяване на административно нарушение на Ж. С. К. за това, че не е изпълнила задължението си да подаде годишна данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО за 2011 г. в законоустановения срок по чл. 92, ал. 2 от ЗКПО . Актът бил съставен в отсъствието на представляващия дружеството; впоследствие бил предявен и подписан без възражения от упълномощено лице. Писмени такива били депозирани в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН , но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт на 23.01.2013 г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Ж. С. К. в качеството на представляващ дружество била наложена глоба в размер на 200, 00 лв. за нарушение на чл. 92, ал. 2 от ЗКПО .

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства- от разпита на свид.М. М. П., както 2 и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.

Показанията на свид.М. М. П. следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Същия не извлича ползи от твърденията си и няма данни да е заинтересуван или предубеден, при което за съда не съществуват основания за съмнение в достоверността на дадените от него показания.

С най-голямо значение за изясняването на делото от приобщените писмени доказателства са приложените: Обща справка за задължено лице и възражение срещу съставения акт, депозирано от Ж. С. К. в качеството на представляващ дружество.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

Разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗКПО задължава данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, да подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. Срокът за изпълнение на посоченото задължение е определен във втората алинея на цитираната норма, а именнодо 31 март на следващата година, като декларацията следва да бъде подадена в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице. Според чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗКПО данъчно задължени лица са местните юридически лица и следователно като юридическо лице "Мари“ ДЗЗД със седалище-гр. Варна, се явява данъчно задължено лице, което е било натоварено със задължението по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО чрез представляващия дружеството Ж. С. К.. От събраните по делото доказателства се установява, че данъчната декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО не е била подадена от в установения за това срок, а на 13.08.2012 г..

При преценката обаче дали е налице неизпълнение на административно задължение от страна на въззивника, съдът съобрази разпоредбата на чл. 92, ал. 4 от ЗКПО, установяваща изключение за лица, които не са извършвали 3 дейност през годината и не са отчели приходи или разходи за годината съгласно счетоводното законодателство (в редакцията, действала към момента на извършване на деянието). В наказателното постановление липсват твърдения дружеството да е извършвало дейност през съответната година и да е отчело приходи или разходи, като по делото не са приложени и доказателства в тази насока, независимо, че в депозираното възражение изрично се твърди, че дружеството не е извършвало никаква дейност, поради ползване на продължителен болничен, като са били представени доказателства в тази насока. При това положение не може да се счете за доказано, че санкционираното лице действително е извършило вмененото му нарушение, което обуславя отмяната на наказателното постановление като необосновано.

Отделно от изложеното, съдът констатира, че е налице абсолютно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление поради изтекла погасителна давност по смисъла на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК . Според Тълкувателно решение № 1/15 г., постановено по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК на ВКС и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд, разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс . Доколкото за процесното нарушение е предвидено наказание „глоба“, абсолютният давностен срок по чл. 81, ал. 3 от НК възлиза на четири години и половина, считано от момента на нарушението. В случая нарушението е извършено на 03.04.2012 г., при което абсолютният давностен срок е изтекъл на 03.10.2016 г. Изтичането на посоченият давностен срок е абсолютно основание за отмяна на постановеното наказателно постановление, което при това положение се явява изцяло незаконосъобразно.

Предвид всичко изложено съдът приема, че жалбата е основателна и като такава следва да бъде уважена, а наказателното постановление- да бъде отменено изцяло.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 13-34840/23.01.2013 г. на директора на Дирекция "Обслужване" в ТД на НАП-Варна, с което в 4 качеството й на представляващ дружеството й било наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 264, ал. 1 от ЗКПО , като незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд – Варна.

След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5