Решение № 9596 от 21.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9596 гр. София, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А.И.И при участието на секретаря К.Д.Н. като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20251110151461 по описа за 2025 година

* е предявило срещу *“ АД иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от 1277,93 лева, с включени 15 лева ликвидационни разноски, представляваща остатък от заплатено застрахователно обезщетение за нанесени вреди на МПС „*“, peг. № * застрахован при ищеца по застраховка „Каско“ от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 17.12.2024 г. в гр. В., ж. к. „* пред бл. *6 по вина на водача на МПС „*“, с рег. № * със сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от 10.11.2025 г. до окончателното заплащане, който при извършване на маневра „заден ход“ блъска в задната част завиващия надясно л. а., застрахован при ищеца и му нанася щети.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане е настъпило застрахователно събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахованото при него МПС, за което при него е била образувана щета № *. Сочи, че ответникът е застраховал гражданската отговорност на увреждащия автомобил, спрямо когото възниква вземане за платеното обезщетение. Общата стойност на ремонта възлязла на сумата 2555,86 лева, като и обезщетение в този размер било заплатено на 07.03.2025 г. на автосервиза, извършил ремонта. С уведомление за прихващане ответникът изплатил сума в размер на 1277,93 лева.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Намира, че заплатената сума от 1277,93 лева представлява действителния размер на вредите. Счита, че водачът на МПС „*“ е виновен за ПТП, доколкото е управлявал МПС с несъобразена и превишена скорост. Релевира 1 възражение за надзастраховане на МПС „*“.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема за установено следното:

По делото е представена застрахователна полица от 10.01.2024 г. за сключена автомобилна застраховка „Каско на МПС“, която доказва наличието на валидно сключено застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил и която е била валидна към датата на ПТП.

За вредите на лек автомобил „*“ до ищеца, като застраховател по застраховка „Каско на МПС“, е подадено Заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС, в което е посочено, че докато е извършвал маневра на дясно, МПС било ударено отзад в дясно.

Съставен е ДКП за ПТП от 17.12.2024 г.

Договорът за застраховка на лек автомобил „Каско” е вид имуществена застраховка, по силата на който застрахователят поема задължение срещу заплащане на застрахователна премия да заплати на застрахования застрахователно обезщетение при настъпване на определен риск. Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ, застрахователят встъпва в правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащане на застрахователното обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото да предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато последният има сключена застраховка „Гражданска отговорност” и срещу застрахователя му. Основателността на предявения иск е предпоставена от това по делото да бъде установено, че за застрахователя е възникнало регресно право, а именно сключен между застрахователя и увреденото лице застрахователен договор, действащ към датата на застрахователното събитие, настъпило застрахователно събитие, плащане от страна на застрахователя на застрахователно обезщетение и сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” между причинителя на вредата и ответното застрахователно дружество.

По делото не е спорно, че застрахователно обезщетение в размер на 1277,93 лева е заплатено от ответника на ищеца, както и наличието на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на МПС „*“, с рег. № *.

Единствено спорно обстоятелство в настоящото производство е дали сумата от 2555,86 лева представлява действителната стойност на претърпените имуществени вреди.

От събраните по делото доказателства се установява, че щетата, нанесена на автомобила, застрахован при ищеца, е била определена на стойност 2540,86 лева, която сума е била заплатена на 07.03.2025 г. на доверен сервиз на ищеца, осъществил ремонт на автомобила. Ответникът е възстановил на ищеца сума в размер на 2555,86 лева с масово плащане на 08.07.2025 г.

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят е встъпил в правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, като за удовлетворяване на вземането си има правото да предяви пряк иск против делинквента или неговия застраховател по застраховка “Гражданска отговорност”. Основателността на предявения 2 иск на застрахователя с правно основание чл. 411 КЗ е поставена в зависимост от това дали в патримониума на застрахования са възникнали права за обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане.

Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” са изрично определени от закона - чл. 411 КЗ, който постановява, че застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото застраховано лице до размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разходи за определянето му.

Размерът на застрахователното обезщетение по имуществената застраховка се определя в съответствие с клаузите на конкретния договор за имуществената застраховка и разпоредбите на КЗ, като съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ то трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Застрахователното обезщетение за имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на увредените трети лица, се определя по правилата на чл. 499 КЗ и клаузите на конкретния застрахователен договор. Съгласно чл. 499, ал. 2 КЗ обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинената вреда и се определя в съответствие с приета от КФН наредба за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС. Методиката обаче не дерогира приложението на разпоредбите на КЗ и не ограничава отговорността на застрахователя да плати обезщетение обхващащо действителната стойност на причинената вреда, а представлява указание за изчисляване размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз – арг. чл. 4 от Наредба № 24/2006 г. на КФН. При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие (чл. 386 КЗ), като ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г. (в този смисъл решение № 52 от 8.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, решение № 165 от 24.09.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС). При частични вреди на МПС, какъвто е настоящият случай, размерът на вредите е равен на разходите за части и труд, които следва да се извършат за отстраняване на тези вреди. С тези разходи се намалява имуществото на застрахования собственик на автомобила, а тяхното извършване е в пряка причинна връзка с настъпилото застрахователно събитие. Размерът на тези разходи не следва да се намалява с коефициент за овехтяване, тъй като по този начин би се достигнало до несъответствие на размера на обезщетението и размера на вредата. Единственото ограничение на размера на обезщетението, което законът предвижда е, че обезщетението не може да надвиши действителната стойност на увреденото имущество.

3

За определяне на тази стойност по делото е прието заключение на съдебноавтотехническа експертиза, според което на 17.12.2020 г., около 14:20 часа, т.а. „*“, peг. № * се движи в района на бл. *, кв. „*, където водачът предприема маневра за завой на дясно. В същото време водачът на л.а. „*“, с рег. № * предприема маневра за движение на заден ход, вследствие на което траекториите на двете превозни средства се пресичат и настъпва удар между тях. Всички увреждания по т.а. „*“, отразени в описа на застрахователя, се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие. Стойността, необходима за възстановяване на т.а. „*“, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 1281,06 евро (2505,53 лева). Обичайните разноски за ликвидиране на щета по риска Каско при ПТП са между 15 и 25 лева. Непосредствено преди настъпване на процесното ПТП водачът на т.а. „*“ е извършвал маневра завой надясно. От техническа гледна точка и от приложените по делото доказателства може да се направи извод, че водачът на л.а. “Рено” е имал техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието, ако е изчакал л.а. “Тойота” да преустанови движението си на заден ход и чак след това е продължил маневрата за завой надясно. Предотвратимостта на произшествието се намира в пряка и функционална зависимост от скоростта на движение на двамата участници, в момента на удара и от разстоянието между превозните средства в момента на възникване на опасността. Водачът на т.а. „*“ е могъл да предотврати настъпването на процесното ПТП, ако е изчакал преминаването на л.а. „*“ на заден ход.

Водачът на л.а. „*“ е имал възможност да предотврати произшествието, ако е изчакал л.а. “*” да завие надясно и след това е предприел/продължил маневрата за движение на заден ход.

От техническа гледна точка и от приложените по делото доказателства може да се направи извод, че причина за настъпване па произшествието е поведението на водача на л.а. „*“, който е предприел маневра за движение на заден ход, при която е настъпило съприкосновение с т.а. „*“ и поведението на водача на л.а. „*“, който не е изчакал преминаването на движещия се на заден ход, л.а. „*“.

Събрани са гласни доказателства чрез разпит по делегация на свид. Й. К. Н., управлявал т.а. „*“, който сочи, че другият водач е направил маневра, за да излезе от паркомясто, при което пуснал колата прекалено много назад надолу по баир. Уврежданията му били по задната дясна част и заден калник до задна врата.

Съдът намира, че следва да се счете, че вина за ПТП има водачът на л.а. „*“, независимо че вещото лице е посочило, че и двамата водачи са имали възможност да предотвратят ПТП, както и че причина за ПТП е поведението и на двамата водачи. Съдът счита, че водачът на МПС „*“ при извършване на маневра на заден ход не се е уверил, че няма да създаде опасност за движението и не е съобразил, че при реализиране на такава маневра на път под наклон съществува опасност да не може да овладее напълно автомобила и същият да осъществи самостоятелно движение на заден ход заради наклона, както се е случило, за което сочат свидетелските показания.

За извършения ремонт за поправяне на причинени вреди на застрахования автомобил в резултат на застрахователното събитие в доверен сервиз съдът намира, че меродавна е 4 определената от вещото лице сума в размер на 1281,06 евро (2505,53 лева), тъй като това е средна пазарна стойност, която следва да се определи и като действителна такава. Сума в такъв размер е следвало да бъде заплатена от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител при предявената регресна претенция срещу него. От тази сума следва да бъде приспадната погасената преди завеждане на делото сума от 1277,93 лева. Остатъкът от тази сума 1227,60 лева е дължим на ищцовото дружество, поради което предявеният иск следва да се уважи до този размер.