Решение № 806 от 28.07.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 806 гр. Бургас, 28.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20222100500891 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 437 от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. №3392 от 17.05.2022 г. на ЧСИ Георги Михалев от „Евротрак лизинг“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.161, партер, с ЕИК 201729137, подадена чрез процесуален представител адв. В. ФотеваБАК, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.“Македония“№61- 63,оф.1-Адвокатско дружество:

„Фотева, Танев, Минчев“ срещу действията на ЧСИ Георги Михалев, с рег. № 703, с район на действие - БОС, обективирани в постановление от 19.04.2022 г., с което е приет като разноски на взискателя по делото адвокатски хонорар от 400 лв., както и ПДИ с изх. № 3344 от 19.04.2022 г. по изпълнително дело № 20227030400151 по описа на същия ЧСИ, в които са вписани като дължими следните суми: сумата от 402,30лв., включваща освен приетия адвокатски хонорар и 2,30лв., платени за пощенски разходи ; сумата от 131, 26 лв. – разноски по изпълнението.

В жалбата се излагат доводи, че приетия адвокатски хонорар е недължим, поради липсата на доказателства за заплащането му, евентуално се явява прекомерен и следва да бъде намален. Сочи се, че в тежест на длъжника са възложени разноски, които или изобщо не са извършвани или по делото не са приложени документи, установяващи тяхното осчетоводяване със съответната фактура или тези разноски са за изпълнителни способи, които не са приложени, поради което и на основание чл.79, ал.1, т.3 от ГПК следва да останат в тежест на длъжника.

Срещу адвокатското възнаграждение от 400 лв., уговорено за представителството и защитата на взискателя в изпълнителното производство се възразява конкретно, че такива разноски не са сторени- те били отразени само върху лист, който не съдържа реквизитите на първичен счетоводен документ, съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството, установяващ заплащане в брой, поради което представлява разписка за договореното между адвокат и клиент възнаграждение по сключения договор за правна помощ и съдействие, като обвързва само тях, но не исъда, респективно другите страни в процеса, на които биха били възложени сторените деловодни разноски и не доказва действително осъществено плащане 1 на такова възнаграждение.

Последното не се дължало и като уговорено в противоречие с добрите нрави, при осъществена злоупотреба с процесуални права. Това е така, защото за вземанията си против длъжника взискателят се бил снабдил с пет изпълнителни листа, с които образувал пет отделни изпълнителни производства и по всяко от тях заявил разноски за процесуалноправно представителство от по 400 лв. Шиканата би могла да се избегне, според страната, със събиране на всички вземания спрямо длъжника в един изпълнителен процес, респективно със заплащането на общ хонорар за процесуално представителство на взискателя.

При условие на евентуалност, ако съдът намери хонорара за валидно уговорен и действително заплатен, се моли за неговото намаляване до 200 лв., поради прекомерност, тъй като адвокатът на взискателя не е извършил никакво друго процесуално действие, освен подаването на молба за образуване на изпълнителното дело, съдържаща и искане за налагането на запор до размера на същото вземане, което обезпечително действие не е било необходимо. Длъжникът се сочи за платежоспособен, с оглед видимите от ГФО по партидата му в Търговки регистър добри финансови резултати и обстоятелството, че е платил цялото вземане в срока за доброволно изпълнение. Затова счита, че на адвоката се следва възнаграждение само за образуване на изпълнително дело, съгласно чл.10, ал.1 от Наредба №1 за минималните размери на възнагражденията за процесуално представителство. Подкрепя становището си с цитирана съдебна практика.

По отношение на определените и възложени в тежест на длъжника разноски по ТТРЗЧСИ и сумата от 2, 30 лв. за пощенски разходи, се излагат доводи, че са неправилно определени и възложени в тежест на длъжника.

Сочи, че в получената покана за доброволно изпълнение е посочено, че се дължи сумата от 131, 26 лв., която представлява дължми такси по ТТРЗЧСИ. От така посочените такси за сметка на длъжника следва да бъдат таксата за образуване на изпълнителното дело, за изготвяне на поканата за доброволно изпълнение, както и за налагане на запора и посочената пропорционална такса. Не следвало да бъде в тежест на длъжника таксата по т.4 за изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа, доколкото по делото липсвали данни такива да са изпращани. Посочва се, че в кориците по делото не се съдържат и доказателства за извършването от взискателя или съдебния изпълнител на разноски от 2, 30 лв., поради което същите не са дължими и неправилно са посочени в ПДИ като разноски по изпълнителното дело.

Моли се за отмяна на постановлението на ЧСИ Михалев, приемащо като разноски адвокатския хонорар за защита и процесуално представителство на взискателя по изпълнително дело №151/22 г. по описа на същия ЧСИ, както и за намаляване на приетите с ПДИ разноски за изпълнението. Представени са писмени доказателства.

С молба-уточнение от 01.06.22г. е заявено обжалване и на Постановление от 17.05.22г. по изп.д.№151/22г., с което ЧСИ Михалев е отказал да намали приетия с Постановление от 19.04.22г. като разноски по делото адвокатски хонорар от 400лв., като съобразен по размер с НМРАВ и поради доказателства за плащането му.

С възражение от 09.06.22г.,т.е. в срок, ответникът по жалбата и взискател по изпълнителното дело- „Каси Транс“ ЕООД с ЕИК 203691824, чрез адв. Пл. Генов от БАК, е оспорил двете жалби като неоснователни.

Твърди, че по процесното изпълнително дело между „Каси Транс“ ЕООД и адв. Генов е налице договор за правна защита и съдействие, по който е налице реално заплащане и изпълнение. За посочените разходи, извършени от взискателя, са представени съответните писмени доказателства. Цитира практика, според която приложения договор има характера на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.

Сочи, че възнаграждението на адвоката е авансово и платимо към датата на сключване на договора. Поради това дължимото възнаграждение за процесуално представителство се определя винаги предварително, на база естеството на правния спор и прогнозната му фактическа и праван сложност. Поради това счита, че твърдението на жалбоподателя, че на 2 пълномощника на взискателя не се дължи друго възнаграждение, освен за образуване на делото, тъй като до момента не са извършени други действия на процесуално представителство е изцяло неоснователно и следвало да бъде отхвърлено.

Счита недължими и съдебно-деловодните разноски в настоящото производство, предвид естеството му и цитира относима съдебна практика, сочеща, че производството по спорове за размера и дължимостта на разноските няма самостоятелен характер, а е свързано с производството по съществото на спора. Разрешението било относимо и за производствата по чл. 435 ал. 2, т.7 ГПК.

Моли за отхвърляне на жалбите и за потвърждаване на отказа на съдияизпълнителя да уважи искането за намаляване на заплатените от взискателя разноски за адвокатски хонорар по изпълнително дело 151/22 г.по описа на ЧСИ Георги Михалев.

ЧСИ Г.Михалев е представил мотиви, проследяващи последователността в администрирането на жалбата, със становище, че по същество е неоснователна.

Бургаският окръжен съд, при проверка законосъобразността на обжалваното действие във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателите, при преценка на обстоятелствата и доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Производството по изпълнително дело № 20227030400151 по описа на ЧСИ Георги Михалев, с рег. № 703 и район на действие-този на БОС, е образувано на 19.04.22 г. по молба на взискателя „Каси Транс“ ЕООД, чрез адвокат Пламен Генов от БАК, срещу „Евротрак лизинг“ ООД за събиране на сумата 763, 48 лева, представляваща съдебноделоводни разноски, сторени по гражданско дело №3975/2019 г.по описа на Районен съдБургас, за което е издаден изпълнителен лист на 24.03.21 г.

В същата молба се прави искане за прихващане на дължимите съдебно – деловодни разноски в размер на 719, 66 лв. от „Каси Транс“ ЕООД към „Евротрак лизинг“ ООД по гр.д.3975/2019 г по описа на БРС, както и се иска налагането на обезпечителни запори върху банкови сметки на длъжника ведно с връчването на покана за доброволно изпълнение до длъжника.

Към молбата за образуване на изпълнително дело е приложен изпълнителния лист от 24.03.2021 г., издаден от БРС по гр.д.3975/2021 за сумата от 763, 48 лв., дължима от длъжника „Евротрак лизинг“ ООД към „Каси транс“ ЕООД. Представен е договор за правна защита и съдействие, сключен между „Каси транс“ ЕООД и адвокат Пламен Генов, с който е уговорено възнаграждението на последния от 200 лв. за образуване на изпълнителното дело и от 200 лв. за процесуалното представителство на страната в производството по изпълнението, т.е. хонорар от общо 400 лв., чието плащане в брой е отбелязано в договора.

С Постановление от 19.04.22 г. на ЧСИ Михалев, горното възнаграждение е прието за разноски по изпълнителното производство. С Постановление от 17.05.22г. на ЧСИ Михалев е отказано намаляването на хонорара по размер.

На 03.05.22г. на дружеството длъжник е връчена ПДИ за обща сума от 577,38 лв., включваща вземането по изп.лист от 43, 82 лв.; 402,30лв. разноски по изпълнителното дело, включващи адвокатския хонорар на процесуалния представител на взискателя от 400 лв. и 2,30лв. други разходи, за чието извършване няма доказателства, както и 131, 26 лв. такси по ТТРЗЧСИ, дължими към 03.05.22г., които се възлагат на длъжника като разноски.

На същата дата е изпратено запорно съобщение до „Райфайзенбанк България“ ЕАД, с което на основание чл.450, ал.3, вр. чл.507 и чл.508 от ГПК е наложен запор на всички сметки на длъжника „Евротрак лизинг“ ООД открити в банката до размера на сумата от 577, 38 лв.

По делото е постъпило запорно съобщение от ЧСИ Мариян Петков, с което на основание чл.507 от ГПК е наложен запор върху вземанията на лицето „Каси транс“ ЕООД в качеството му на взискател по процесното изпълнително дело в полза на „Евротрак лизинг“ ООД за дължима сума към последното в размер на 434, 49 лв. Запорът е наложен считано от 16.05.2022 г.

По делото е приложена фактура и сметка по чл.79 от ЗЧСИ, видно от които по делото са извършени и дължими разноски по т.1, т.5 и т.9 от ТТРЗЧСИ в общ размер на 66 лв.

3

По делото е постъпила молба с вх.№ 10337 от 19.07.2022 г., с което са представени доказателства за извършени плащания на сумите, дължими по процесното изпълнително дело в пълен размер.

По допустимостта на подадените жалби:

На основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. Ето защо жалбата от „Евротрак лизинг“ ООД е подадена от легитимирано лице в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване действие на съдебен изпълнител и е допустима.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следните правни изводи:

По същество съдът намира, че подадената жалба е частично основателна по следните съображения:

Жалбата е с правно основание чл. 435, ал. 2, т.7 от ГПК.

Настоящият състав намира твърдението на жалбоподателя, че разноските за адвокатско възнаграждение не са реално извършени, за неоснователно и неподкрепено от съдържащите се в кориците на делото доказателства. Видно от представения и съдържащия се в изпълнителното дело договор за правна защита и съдействие, сключен между адв. Генов и взискателя „Каси Транс“ ЕООД, с предмет оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в образуване и водене на изпълнително дело по изпълнителен лист №261204 от 24.03.2021 г. по описа на БРС, договореното възнаграждение е в общ размер от 400 лв., като е посочено, че 200 лв. са за образуване и 200 лв. са за водене на изпълнителното дело. В договора е отбелязано, че платената сума в брой е 400 лв., като последният е подписан от двете страни по договора.