Решение № 309 от 10.03.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 309 гр. Варна, 10.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20233100500329 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК и чл.17 от ЗЗДН.

Образувано е по въззивна жалба на С. Д. Ч., срещу Решение №3540/17.11.2022г. по гр. д. №12471/2022г. на ВРС, 8-ми състав , с което по подадена от И. С. П., ЕГН**********, молба по реда на ЗЗДН с твърдения за пострадала дъщерята Д. С. Ч., е задължен С. Ч. да се въздържа от домашно насилие спрямо общата на страните дъщеря Д. С. Ч., ЕГН********** и е осъден С. Ч. да плати глоба от 200лв., за въведените с исковата молба действия на ответника по делото на дата 11.09.2022г. около 18.30часа.

В жалбата се твърди, че решението е постановено при явно нарушение на съдопроизводствените правила, при неправилен анализ на доказателствата, довел до необосновани и нелогични изводи, както и очевидно неправилно, за които въззивникът излага твърдения. Молбата по ЗЗДН счита неоснователна, а действията му на процесната дата – за израз на родителско внимание и грижа към дъщеря му и пробленото й поведение. Категорично отрича насилие. Сочи и че делото е образувано с цел събиране на доказателства за висащия спор на страните по изменение на родителските права относно дете Д. Ч..

По същество моли за отмяна на решението на ВРС и отхвърляне изцяло на молбата по ЗЗДН или връщане на делото на ВРС за ново разглеждане, като 1 в о.с.з. поддържа жалбата.

В срока по чл.17, ал. 4 от ЗЗДН не е постъпил отговор на жалбата от въззиваемите страни. В о.с.з. оспорват жалбата, без конкретни доводи.

Контролиращата страна ДСП – Варна не взема отношение по жалбата, в о.с.з. изпраща предствител, но не изразява конкретно становище по жалбата.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:

Производството пред ВРС е образувано по подадена от майката И. С.

П., ЕГН**********, молба за защита от домашно насилие на дъщерята Д. С.

Ч., ЕГН**********, от бащата на детето С. Д. Ч., ЕГН**********.

В молбата са изложени твърдения, че молителката И. П. и ответникът са бивши съпрузи, като от брака си имат две деца, едното от които е Д. Ч. (15годишна към образуване на делото). С бракоразводното решение от 2013г. по гр. дело 11574/2012г. на ВРС родителските права върху двете деца били предоставени на бащата. Изложени са твърдения за следните действия и ситуации, за които се сочи да съставляват психическо и физическо насилие над детето, както следва:

Н а 11.09.2022г. около 18.30часа , след като с други лица играли пейнтбол в с. Осеново, ответникът поискал да разговаря с дъщеря си Д. насаме. Когато те останали сами започнал да й държи сметка защо не иска да живее с него и започнал да я обижда, като й казал, че е „същият боклук като майка си“, „курва“. Стискал я зад врата, удрял я по гърба, бутал я и накрая я ударил с глава в челото. Момичето се разплакало и хукнало да бяга към автомобилите, които били отдалечени по нейни думи на 50-100 метра. След като стигнала автомобила ответникът отишъл до него и изгонил всички.

Молителката твърди, че Д. се прибрала вкъщи много разстроена и й разказала какво се е случило. Била уплашена и травмирана от стореното от баща й, а думите й били потвърдени от двете момчета, които били с нея. Те казали, че ответникът бил почерпен, тъй като пиел бира по време на игрите и били възмутени, че й крещял и я обиждал. Молителката огледала дъщеря си, която нямала видими следи от ударите, но била много разстроена и цялата треперила. Поддържа, че дори и сега Д. се страхувала от баща си, защото ставал непредвидим когато консумира алкохол. Д. се страхувала и да не я причака баща й след училище и да не направи подобен скандал пред учители и съученици.

Твърди се, че гореописаните случаи и други извън релевантния по ЗЗДН период предизвиквали страх за живота и здравето на детето, поради което се моли за постановяване на мерки за закрила по чл.5 ЗЗДН.

2

Ответникът представя отговор на исковата молба, в който твърди, че с решение от 15.06.2013г. по гр. д. №11574/2012г. на ВРС родителските права по отношение на двете деца (Д. С.ов Ч. и Д. С. Ч.) са били предоставени на бащата. Оттогава основно той се грижил за тях и винаги бил отговорен родител, докато майката напуснала семейството още когато те били малки и заминала за чужбина, като дори рядко общувала с децата. С Решение №2431/18.06.2020г. по гр. д. №15297/2019г. на ВРС е била увеличена предходно присъдената издръжка на децата от 80лв. на 200лв. за всяко от тях.

И в двата размера майката системно не плащала издръжка, което наложила образуването на ДП №2893/2021г. на ВРП. Това пък провокирало майката да заведе гр. д. №944/2022г. с искане за предоставяне родителските права върху дъщерята Д. на майката.

След като молителката била привлечена към наказателна отговорност по ДП, тя започнала да манипулира дъщеря им – канела при нея и й предлагала живот без ограничения и без отговорности. Д. била податлива на подобни манипулации предвид тийнейджърската й възраст. Майка й не осъществявала никакъв контрол върху нея. В последно време дъщеря му много се променила, станала арогантна, не желае да общува, започнала да излиза без да казва къде. Освен това Ч. подозирал, че Д. била започнала да употребява алкохол и наркотици.Бащата разбрал, че в компанията й се употребява алкохол и че Д. е пушила марихуана. Майка й често е в чужбина и тогава Д. оставала сама с приятеля си. Обяснява си желанието на Д. да живее с майка си с липсата на контрол, който тя да упражнява над нея.

Относно въведената с исковата молба ситуация категорично оспорва да е извършвал насилие над дъщеря си, както и да я е удрял. Сочи, че след края на играта е поискал да разговаря с Д. относно нейното поведение през последните месеци. Искал да я вразуми, защото се притеснявал за здравето и развитието й. Категорично оспорва да е удрял, стискал и обиждал дъщеря си.

Никога, за близо дест години, не е удрял което и да било от децата. Попитал Д. дали употребява наркотици, а тя му отговорила: „Наркоманка ли ме наричаш?“. Казал й, че не я нарича такава, но е много притеснен, а тя му заявила, че няма какво да говори повече с него и тръгнала. В о.с.з. признава, че между него и дъщеря му е имало спор, че й е направил забележка на висок тон и й казал да си тръгне, но не я е удрял, между тях е нямало физически контакт. Не смята, че като е поискал обяснения от дъщеря си, като отговорен и загрижен родител, това следва да бъде квалифицирано като домашно насилие. Твърди, че настоящото дело е заведено с цел да бъде използвано като доказателство по висящото дело за родителски права.

Моли за отхвърляне на молбата за закрила от домашно насилие.

Контролиращата страна ДСП – Варна изразява становище, че молбата по ЗЗДН би могла да се уважи, само ако се установи по неъсмнен начин, че на твърдяната дата е имало извършено насилие. Такова в семейството се отрича да е било констатирано в предходен момент.

3

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Няма спор и е видно от приетото удостоверение за раждане, че страните са родители на Д. С. Ч., родена на 19.06.2007г.

Няма спор и е видно от приложените преписи на съдебни актове, че с решение от 15.06.2013г. по гр.д. №11574/2012г. на ВРС, допълнено по чл.250 от ГПК на 11.08.2013г., сключеният между И. Ч. и С. Ч. брак е бил прекратен, като упражняването на родителските права върху децата им Д. и Д. Ч. е било предоставено на бащата, като майката е била осъдена за издръжка.

Няма спор и е видно от приложените преписи на съдебни актове, че с решение от 18.06.2020г. по гр. д. №15297/2019г. на ВРС бил увеличен размерът на присъдената в полза на децата издръжка от 80лв. на 200лв. за всяко дете, дължими от майката.

Няма спор и е видно от приложените преписи на съдебни актове, че към момента е висящо между родителите гр. д. №944/2022г. на ВРС, образувано по искова молба на И. С. П. срещу С. Д. Ч. за изменение на определените с решението по гр. д. №11574/2012г. на ВРС мерки относно титулярството на родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката на детето Д. С. Ч..

Приобщено е удостоверение с изх. №5179/05.04.2022г., издадено от ЧСИ Захари Д., видно от което към 05.04.2022 г. И. С. П. има задължение за заплащане на издръжка в полза на децата Д. С. Ч. и Д. С.ов Ч. в общ размер 12 489.76лв. за периода от 05.11.2018г. до датата на издаване на удостоверението.

Видно от приетото постановление за прекратяване на ДП от 05.07.2022г., издадено от ВРП, С. Ч. подал жалба на 01.03.2021г. с твърдения за неплащане от И. С. П. дължимата издръжка в полза на децата от 06.08.2020г., като наказателното производство е прекратено поради пълно изпълнение на задължението в хода на ДП от страна на майката.

Приети са още свидетелство за основано образование и разпечатка от електронен дневник до седми клас Д. Ч., без пряка относимост за наличие или липса на насилие на процесната дата.

Показанията на св. Д. Вр. съдът цени корективно в частта за обстоятелствата при самия разговор между С. Ч. и дъщеря му, тъй като разговорът се е осъществил на 50-100 метра от свидетеля и без той да има видимост към тях, а съобразно обясненията на Д. Ч. пред ВОС приятелите й са били „достатъчно далеч да не чуват“ разговора. В останалата част относно състоянието на Д. Ч. след разговора показанията се кредитират, като непосредствени. При тези уточнения от тях се изяснява, че в неделен ден през м.09.2022г., след приключване на игра на пейнтбол, бащата на Д. поискал приятелите й да ги оставят да поговорат. Тогава момчетата се отдръпнали на 50-100 метра, отстрани на малка горичка. Свидетелят не чувал какво си говорят за около 10 минути, но чул как ответникът започнал да крещи: Махай се! Разкарай се! Не искам да те виждам!“. Вр. и приятелят му помислили, че бащата викал на куче. След това Д. дошла при тях и се разплакала. После 4 бащата извикал: „Ти си същата като майка си! Курва!“ и други подобни изрази. Д. седнала в колата и плачела. След това дошъл приятел на баща й и започнал да я разпитва в колата защо така се държи и на какво се дължи изнервянето на баща й, но тя отказала да говори с мъжа. Той я попитал с кого живее, както и: „Баща ти, ако те беше оставил на две години да се гледате сами, какво щеше да си сега?“, но тя отново му заявила, че не иска да говори с него. Накрая дошъл баща й и ги изгонил. След случката Д. била много стресирана, като споделила на приятеля си, че ответникът я хванал зад врата и я ударил с глава, бутнал я и тя паднала. Вр. признава, че не е възприел тези действия, защото Д. и баща й били зад горичката, но си личало, че между тях се е случило нещо, тъй като била много изплашена. Не е видял наранявания по нея, освен че челото й било зачервено.

Показанията на св. Д.Т. съдът цени корективно в частта за обстоятелствата при самия разговор между С. Ч. и дъщеря му, тъй като разговорът се е осъществил на разстояние от свидетеля и без той да има видимост към тях, а съобразно обясненията на Д. Ч. пред ВОС приятелите й са били „достатъчно далеч да не чуват“ разговора. В останалата част относно състоянието на Д. Ч. след разговора показанията се кредитират, като непосредствени. При тези уточнения от тях се изяснява, че е присъствал на събитията на 11.09.2022г., когато след приключване на играта на пейнтбол, ответникът повикал дъщеря си, за да говорят насаме зад храсти. Не е чул свидетелят самия разговор, не е имал видимост към Д. и баща й. В един момент свидетелят чул викове: „Махай се! Изчезвай от тука!“. Помислил си, че бащата на Д. говори на куче в близост. Когато дошла при свидетеля и техен приятел Таков видял Д. да плаче и решил, че думите на бащата били отправени към нея. Д. не говорела, само плачела и била стресната. След като се качила в колата дошъл човек, който разпитвал момичето защо се е разтревожила, но тя не желаела да говори. След това дошъл баща й, който им казал да си вървят. В колата Д. обяснила, че баща й я хванал за врата и ударил челото си в нейното. Таков видял, че челото й е зачервено.