Решение № 499 от 19.04.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 499 гр. София, 19.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20221000502740 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба на В. А. Л. и А. П. Л. срещу решение № 260838/ 09.03.2022г. на СГС, ГО, 19 състав, постановено по гр.д. № 992/21г., с което срещу тях са уважени искове по чл.135, ал.1 от ЗЗД.

Жалбоподателите твърдят, че предявените срещу тях искове са недопустими като погасени по давност. Считат, че не са пасивно легитимирани да отговарят по предявените претенции, тъй като ищецът следва да ги предяви срещу застрахователя, застраховал професионалната отговорност на В. Л. като ЧСИ. И на това основание исковете са недопустими. Поддържат, че към момента на извършване на прехвърлителните сделки В. Л. не е знаела и не е предполагала, че кредиторът „ДСК Лизинг“ АД няма да удовлетвори вземането си в пълен размер поради отказ на застрахователя да плати вместо нея и да изпълни задължението си по имуществената застраховка. Към 17.09.2014г. тя не е имала качеството на длъжник спрямо ищеца и той качеството на кредитор. Не е имало установено задължение с влязло в сила решение. Останалите две сделки от 05.08.2020г. са извършени преди отказа на застрахователя да плати 1 застрахователно обезщетение. Затова В. Л. не е знаела се с тях уврежда интересите на „ДСК Лизинг“ АД. Въззивниците възразяват по отношение на присъдените разноски на ищеца. Той не е направил искане по чл.214 от ГПК за увеличение на цената на иска.

Затова молят въззивния съд да обезсили решението на СГС като недопустимо, а при условията на евентуалност молят го отмени като неправилно и незаконосъобразно и да уважи въззивната им жалба.

„ДСК Лизинг“ АД в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Счита, че първоинстанционното решение е допустимо, правилно, обосновано и законосъобразно.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с искове по чл.135, ал.1 от ЗЗД. В исковата молба ищецът „ДСК Лизинг“ АД твърди, че В. Л. и А. Л. са майка и сън и първата от тях му е длъжник. С влязло в сила решение от 06.06.2016г. по гр.д. № 10908/14г. на СГС, ГО, 13 състав първият ответник е била осъдена в качеството й на ЧСИ да му заплати сумата от 68 529, 58лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди- пропуснати ползи, вследствие на незаконосъобразно принудително изпълнение, представляващи наем за магазин № 6, за месеците септември, октомври, ноември и частично за месец декември 2012г. Върху горната сума е присъдена законната лихва считано от 21.07.2014г. На 30.06.2017г. на ищеца е бил издаден изпълнителен лист за сумата, която е била заплатена от „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД. С решение № 3812/08.06.2018г. по гр.д. № 4832/17г. на САС, ГО, 1 състав, влязло в сила на 29.04.2020г. В. Л. като ЧСИ е била осъдена да заплати на ищеца сумата от 397 354 лв., обезщетение за имуществени вреди от пропуснати ползи за периода 10.12.2012г. до 01.07.2014г., включващи 19 месечни вноски от незаконосъобразно принудително изпълнение, в едно със законната лихва от 01.11.2017г. до окончателното й изплащане, както и разноски за всички инстанции. На 23.07.2020г. в полза на „ДСК Лизинг“ АД е издаден изпълнителен лист и с покана за плащане дружеството е поискало изплащане на сумите от „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, застраховател по 2 имуществена застраховка „Професионална отговорност на ЧСИ“ на В. Л.. С писмо от 11.09.2020г. той е отказал да плати общо сумата от 589 642,20 лв.

Ищецът сочи, че на 17.09.2014г. В. Л. е дарила на своя син А. Л. апартамент 3, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № * на втория етаж с площ от 95, 58 кв.м. заедно с мазе без номер и таван № 9. На 05.08.2020г. с два договора за дарение му е прехвърлила правото на собственост на 4/6 ид.ч. от самостоятелен обект, представляващ Ателие 1Б, находящо се на втория етаж в жилищна сграда- многофамилна, последната с идентификатор *** с площ на дарявания обект от 59, 14кв.м., находящ се в гр. ***, ул. „***“ № * и правото на собственост върху самостоятелен обект, представляващ ап.94, находящ се на първия етаж в сграда, с адрес гр. ***, ж.к. „***“, бл.**, вх.* с площ от 79, 63 кв.м. За сделките са съставени нотариални актове. Те увреждащ ищеца в качеството му на кредитор. В исковата молба се излагат фактите по извършеното незаконосъобразно принудително изпълнение, проведено срещу наемател на ищцовото дружество. Последното е било собственик на магазин № 6, от който е отстранен наемателят по сключен с него наемен договор. Счита, че В. Л. е знаела , че с извършването на разпоредителните сделки ще увреди кредитора си като намали имуществото, което служи за удовлетворяването му. За увреждането е знаел и надареният А. Л. като намира приложение чл.135 ал.2 от ЗЗД. Затова ищецът счита, че са налице предпоставките на чл.135, ал.1 от ЗЗД, поради което моли съда да признае за недействителни по отношение на него сключените разпоредителни сделки на 17.09.2014г. и на 05.08.2020г. Претендират се разноски.

В депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, ответниците Л.и оспорват исковете. Неоспорват фактическите твърдения в исковата молба относно постановените съдебни решения по отношение на В. Л. и прехвърлителните сделки. Считат предявените претенции за недопустими като погасени по давност, както и че не са пасивно легитимирани да отговарят по тя. Ищецът следва да ги предяви срещу застрахователя „ДЗИОбщо застраховане“ ЕАД, който е застраховал професионалната отговорност на В. Л. като ЧСИ. Неговият отказ да заплати претендираната от ищеца сума поражда за последния правен интерес от прекия иск по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, а не срещу тях. В отговора се излага, че В. Л. не е знаела, че със сделките уврежда кредитора си- ищец, тъй като застрахователят е заплатил 3 първата сума от 68 529, 58лв. и не е знаела, че той ще откаже да плати присъдена по второто дело. Затова тя не е намалила имуществото си съзнателно. Поради това исковете са неоснователни.

Писмено ищецът е изразил становище по отговора на исковата молба, депозиран от ответниците.

Не се спори, а и видно от нот. акт № 64/04.09.2007г. ищецът е придобил правото на собственост върху магазин- партер и мецанин със застроена площ от 1957 кв.м., находящ се в гр. София, ***.

Не е спорно, че този магазин е преустроен на шест магазина, като за Магазин № 6 е издадено Разрешение за ползване № СТ-05-1773/29.11.2012г.

Безспорно е, че с договор за наем от 15.12.2011г. „ДСК Лизинг“ АД като наемодател е отдал под наем на „Глобал Брандс Ритейл“ ЕООД магазин № 6.

Към исковата молба е представена схема от 28.09.2012г. за магазин № 6.

Не се спори, че В. Л. като ЧСИ е отнела принудително магазин № 6 от наемателя на ищеца и го е предала на „Трай Макс България“ ЕООД. За това действие е съставен протокол за принудително отнемане и предаване на вещ от 13.01.2012г. То е извършено въз основа на изпълнителен лист, издаден на 27.12.2011г. от РС- Перник в полза на „Трай Макс България“ ЕООД въз основа на заповед за изпълнение от 27.12.2011г. на РС- Перник, издадена от гр.д. № 8403/11г.

Не се оспорва, че с протокол за въвод във владение от 25.07.2014г.

„ДСК Лизинг“ АД е било въведено във владение на магазин № 6 от ЧСИ С.

Я..

Безспорно е, че с решение от 06.06.2016г. на СГС, ГО, 13 състав, постановено по гр.д. № 10908/14г. ответникът В. Л. е осъдена да заплати на „ДСК Лизинг“ АД по иск с правно основание чл.441 ГПК във вр. с чл.45 от ЗЗД сумата от 68 529, 58лв. в едно със законната лихва, считано от 21.07.2014г. до окончателното й изплащане. Решението е потвърдено от САС като въззивният съдебен акт не е допуснат до касационно обжалване. В полза на ищеца по настоящото дело е издаден изпълнителен лист на 30.06.2017г. за присъдената сума с решението на СГС. Безспорно е, че сумата 4 по изпълнителният лист е изплатена на кредитора от „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД на основание застраховка „Професионална отговорност на ЧСИ“, по която е била застрахована В. Л..

С решение от 08.06.2018г. на СГС,ГО, 23 състав, постановено по гр. д.

№ 14240/17г. е отхвърлен предявеният от „ДСК Лизинг“ АД иск срещу В. Л. с правно основание чл.441 ГПК във вр. с чл.45 от ЗЗД. С решение № 1117/10.05.2019г. на САС, ГО, по гр.д. № 4832/18г., Първи състав този съдебен акт е отменен като искът е уважен за сумата от 379 354 лв. в едно със законната лихва, считано от 02.11.2017г. до окончателното й изплащане. Това съдебно решение е влязло в сила като недопуснато до касационно обжалване.

Въз основа на него е издаден изпълнителен лист на 23.07.2020г. в полза на „ДСК Лизинг“ АД срещу В. Л..

С покана за плащане от 11.08.2020г. „ДСК Лизинг“ АД е поканило „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД да му заплати сумата от 397 354лв. в едно с лихви и разноски. С писмо от 11.09.2020г. застрахователят е отказал плащане.

Не се оспорва, че В. Л. като ЧСИ е сключила застраховка

„Професионална отговорност на ЧСИ“ с „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД с период за една година като тя е била валидна общо за времето от 26.03.2011г. до 25.03.2017г. без прекъсване. Лимит на отговорността е 1 200 000лв. В тази връзка са представени застрахователни полици.

Безспорно е, че с нот. акт № 64/17.09.2014г. В. Л. е дарила на сина си А.

Л. недвижим имот, представляващ апартамент № 3, на втория етаж с площ от 95,98 кв.м., находящ се в гр. ***, ул. „***“ № * заедно с мазе и таван № 9.

С нот. акт № 83/05.08.2020г. В. Л. е дарила на сина си А. Л. своите 4/6 ид.ч. от Апартамент № 1Б, находящ се на втория етаж в жилищната сграда на ул. „***“ № *, гр. София с площ от 48, 20 кв.м.

С нот. акт № 84/05.08.2020г. В. Л. е дарила на сина си А. Л. правото на собственост върху ап.№ 94 със застроена площ от 79, 63 кв.м., находящ се в, гр. ***, ж.к. „***“, вх.*, ет.*, заедно с избено помещение № 12 с площ от 3 кв.м.

По делото са представени схеми от АГКК- гр. София за апартамент /ателие/ 1Б и ап.94.

Не се оспорва обстоятелството и от удостоверения за съпруг/а и 5 родствени връзки се установява, че А. П. Л. е син на В. А. Л..

Към отговора на исковата молба във връзка с твърденията и възраженията в него са представени Разпореждане № 9205/24.08.2020г. на СГС, ТО, 20 състав, постановено по т.д. № 1277/20г., с което е върната исковата молба на В. Л. срещу „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД. То е потвърдено с определение на САС от 10.11.2020г., постановено по ч.гр.д. № 3558/20г. Последното не е допуснато до касационно обжалване.

С оглед твърденията и възраженията на страните по делото са приети и други доказателства.

СГС е уважил исковете изцяло.

Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на разглеждане е са обективно и субективно съединени искове по чл.135, ал.1 от ЗЗД.

Въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма.

Обжалваното решение е валидно.

По допустимостта му.

В отговора на исковата молба и във въззивната жалба се поддържа възражение за недопустимост на исковете, тъй като са погасени по давност.

Прилагането на института на погасителната давност по отношение на вземането на ищеца- кредитор не се отразява на допустимостта, а на основателността на иска. Затова възражението за изтекла погасителна давност за предявените искове с правно основание чл.135 от ЗЗД следва да бъде разгледано след установяване на предпоставките за основателността им.

По правилността на първоинстанционния съдебен акт.

Предявеният иск е конститутивен и с него се упражнява едно потестативно правно. Предвиден е в полза на кредитора на парично и непарично вземане/ ППВС № 1/29.03.1965г./, да поиска от съда по отношение 6 на него да бъдат обявени за недействителни действията на длъжника, с които го уврежда, ако последният при извършването им е знаел за увреждането, както и третото лице, с което длъжникът е договарял, също да е знаело за увреждането. С този иск се цели да се постигне със сила на пресъдено нещо признаването на относителна недействителност на определена правна сделка, която е такава единствено спрямо кредитора, но не по отношение на страните по нея. С увреждащите действия длъжникът затруднява удовлетворяването на вземането на ищеца, тъй като накърнява „общото обезпечение на кредитора“- чл.133 от ЗЗД./ ТР № 2/2017/09.07.2019г. на ОСГТК на ВКС/

Разпечатката съдържа 50 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ade5a5c5-39cb-4167-8e83-d39d473fff9e