Решение № 1705 от 22.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1705 гр. София, 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Воденичарова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Цветина Костадинова Въззивно гражданско дело № 20231100502096 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 14989 от 21.12.2022 г., постановено по гр.д.№ 72293/2022 г. по описа на СРС, 156-и състав, е отхвърлен предявеният от Б. Н. К., ЕГН **********, срещу „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, за платена без правно основание сума в размер от 122,14 лева, представляваща цена за извършена услуга дялово разпределение за недвижим имот, находящ се в гр.

София, ж.к. ****, аб. № 159562.

Срещу решението в посочената част е постъпила въззивна жалба от Б.

Н. К., в която се обосновава основателност на предявения насрещен иск.

Поддържа се, че доколкото в рамките на производството е установено, че за сградата, в която се намира процесният имот няма техническа възможност за прилагане на система за дялово разпределение, то не се дължи заплащане на издадените за осъществяване на посочената услуга фактури. Твърди се, че в този случай не е налице юридическо отделяне на дейността по дялово разпределение на топлинна енергия от другите дейности, осъществявани от 1 топлофикационното предприятие, поради което на дружеството не се дължи отделно възнаграждение. Въз основа на изложеното се отправя молба първоинстанционното решение да бъде отменено, а предявеният насрещен иск- изцяло уважен.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от „Топлофикация София“ ЕАД, в който се изразява становище за нейната неоснователност. Моли се първоинстанционното решение да бъде потвърдено, съответно искът- отхвърлен.

Софийски градски съд, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.

259, ал.1 от ГПК, отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно, а в обжалваната си част- допустимо.

Същото е и правилно, като на основание чл. 272 от ГПК настоящият състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. В изпълнение на задълженията си да обсъди всички доводи и твърдения на страните и да изложи свои собствени мотиви по съществото на спора, съдът намира, че следва да добави следното:

Предявеният насрещен иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. За да възникне материално право за връщане на дадено от страната без основание, следва да са налице следните предпоставки: 1) процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца; 2) тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3) това разместване на блага да е без правно основание, в конкретния случай- без да е възникнало задължение за заплащане на сумата за дялово разпределение.

По делото се установява наличието на първите две предпоставки, като 2 спорна между страните е единствено последната. В тази връзка жалбоподателят твърди, че заплатената от него на 06.02.2018 г. сума в общ размер 122,14 лева представлява цена за извършена от ответното дружество услуга по дялово разпределение на топлинна енергия в процесния имот, която се включва в стойността на другите осъществени от дружеството дейности и не следва да се търси нейното отделно заплащане.

Настоящият съдебен състав намира направеното от ищеца по насрещния иск възражение за неоснователно. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139 - чл. 148 от ЗЕ и действалата през процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, /обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. и отм. ДВ, бр. 25 от 20.03.2020 г./. С разпоредбата на чл. 139, ал. 2 от ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г., бр.

54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ извършването на дялово разпределение на топлинна енергия се възлага на топлопреносните предприятия, като те могат да го осъществяват самостоятелно или чрез търговци, вписани в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В разглеждания случай, от представения Констативен протокол № 1248/03.10.2008г. се установява, че в сградата, където се намира процесният имот не съществува техническа възможност за прилагане на дялово разпределение на топлинна енергия поради изградена еднотръбно вътрешно-отоплителна инсталация. Съгласно чл. 61, ал. 2 от Наредба № 16-334/2007г. при такава хипотеза разпределението на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва само от топлопреносното предприятие или от доставчика, като това не променя възмездния характер на предоставяната услуга така, както е посочен в ал. 1 от посочената разпоредба. От приетото по делото заключение на техническа експертиза се установява, че ответното дружество реално и в съответствие с приложимата нормативна уредба е осъществявало услугата по дялово разпределение, като потребената топлинна енергия се е определяла от съотношението между отопляемия обем на помещенията в имота, в които има инсталирани отоплителни тела, и отопляемия обем на сградата.

От изложеното следва изводът, че заплатените от ищеца по насрещния иск суми във връзка с осъществяваната от ответното дружество услуга по дялово разпределение имат своето основание в съществуващото между страните облигационно отношение, поради което предявеният иск с правно 3 основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД се явява неоснователен.

Предвид съвпадението на изводите на двете инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

По разноските:

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски има въззиваемата страна. На основание чл. 78, ал.8 от ГПК съдът определя на дружеството юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Така мотивиран, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 14989 от 21.12.2022 г., постановено по гр.д.№ 72293/2022 г. по описа на СРС, 156-и състав, в обжалваната част, с която е отхвърлен предявеният от Б. Н. К., ЕГН **********, срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, иск за заплащане на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, на сумата от 122,14 лева, представляващи платена без правно основание сума за дялово разпределение за недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 159562.

ОСЪЖДА Б. Н. К., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да плати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, сума в размер на 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от чл.

280, ал. 3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5