Решение № 9 от 31.01.2024, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№9 гр. П., 31.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА при участието на секретаря Силвия Кирова като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Административно наказателно дело № 20231230200522 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н. Б. Л., с ЕГН ********** и адрес : гр.Пл., ж.к. „Сто.“ № **, вх. *, ет. *, ап. * чрез процесуалния му представител – адвокат В. Б. Б. против Наказателно постановление № 23-0314-000299 от 23.05.2023 година на Началник РУ - П. при ОДМВР Бл., с което на жалбоподателя за административно нарушение на чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 лв. /петдесет лева/.

С жалбата се оспорва издаденото наказателно постановление, като незаконосъобразно, неправилно и необосновано и се иска да бъде отменено, като се излагат съображения в тази насока. Претендират се и сторените в производството разноски.

В съдебното заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощен адвокат, който също не се явява, но е депозирал становище както по хода на делото, така и по същество на делото. Иска се от съда отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно и присъждане на сторените в производството разноски.

Административно-наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по същество.

Районна прокуратура Бл., ТО – П., редовно уведомени, не ангажират представители, и становище по същество на делото.

1

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:

Свидетелките Н. К. и В. И. на 18.03.2023 година около 12.27 часа видели, че в лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ЕН****ВХ, в гр. П., по ул.

„Р.“ в посока към ул. „Тр.“ в района на магазин „Б. Екс.“ Н. Б. Л. превозва децата Ив. И.ов И. и В. Б. Л., без същите да са били поставени на обезопасителни столчета, за което сигнализирали на тел. 112 и на място пристигнал полицейския служител К. З., който съставил процесния акт по свидетелски показания на Н. К. и В. И.. Полицейският служител снел обяснения на присъстващите в посоченото от свидетелките заведение, къде се намира нарушителката.

Полицейският служител на по-късен етап, съставил процесния АУАН, който бил връчен на жалбоподателката Н. Л. на 13.05.2023 година. В законоустановения срок същата депозирала възражения срещу така съставения АУАН, с което оспорва акта, като незаконосъобразен.

На 23.05.2023 година, въз основа на така съставения акт за установяване на административно нарушение и събраният в последствие доказателствен материал, Началник РУ - П. при ОДМВР - Бл., като надлежно оправомощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година, издал атакуваното Наказателно постановление № 23-0314-000299, с което на Н. Б. Л. за административно нарушение по чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50.00 лева.

Наказателното постановление е връчено лично на жалбоподателката, срещу подпис на 27.06.2023 година и в законният срок, на 03.07.2023 г. срещу него е депозирана разглежданата в настоящото производство жалба.

Представени са заповеди, удостоверяващи правомощията и материалната компетентност по ЗДвП на актосъставителя и издателя на обжалваното наказателното постановление.

В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите К. З. З., Н.

К. и В. И., които чрез показанията си възпроизвеждат възприетата в наказателното постановление фактическа обстановка, чрез показанията си установяват извършената проверка, установеното в хода на същата и процедурата по съставяне на АУАН.

Актосъставителят в съдебно заседание сочи, че процесния АУАН е съставен на база свидетелските показания на К. и И., които му обяснили, че в процесния лек автомобил жалбоподателката е превозвала деца без обезопасителна система за деца, а именно предвидените столчета за деца под 14 годишна възраст. Свидетелките посочили, че нарушителката се намира в заведение Пр., който след като влязъл вътре снел обяснения на присъстващите там. АУАН е съставен на по-късен етап в РУ - П., като нарушителката се явила лично, която разписала акта без възражения. В тази насока са и свидетелските показания на К. и И.. Свидетелката И. посочва, че с 2 брата на жалбоподателката са разведени, като процесният ден децата й били с бившия й мъж. Получила обаждане от майка й, която й споделила, че е видяла децата в колата без да са поставени в столчета за кола. Тръгнала към тях и видяла процесния автомобил, който се управлява от жалбоподателката да завива към паркинга на заведение Пр.. Видяла, че от колата слизат двете деца Ив. на три годинки и В. на 9 годинки, без да са поставени в столчета.

Сигнализирала на тел. 112 за което на място пристигнал полицейския служител. В тази насока са и показанията на свидетелката К., която също споделя, че видяла двете деца в колата без обезопасителни столчета.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното :

Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 14дневен срок от връчване на наказателното постановление, поради което същата е допустима.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна. Съображения за това са следните :

Обжалваното Наказателно постановление е издадено в съответствие с установената за това императивна законова процедура и от компетентен орган, за което по делото са представени безспорни доказателства /Заповед №8121з-1632/02.12.2021г./.

От внимателния прочит както на АУАН, така и на наказателното постановление обаче, съдът намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения, които безусловно налагат отмяна на атакуваното наказателно постановление. В този смисъл, както в АУАН, така и в наказателното постановление нарушението е описано по начин, който възпрепятства съда, а и жалбоподателя да разбере фактическите параметри на вмененото му нарушение. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в наказателното постановление, а именно : На 18.03.2023 г. в 12:27 часа, в град П., по ул. „Р.“ в посока към ул. „Тр.“, в района на магазин „Б. Екс.“, Н. Л. управлява лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № ЕН****ВХ, собственост на Б. И. Л. от гр. Пл., като при управление на МПС превозва деца, а именно Ив. Ил. И. и В. Б. Л., без система за обезопасяване на деца, с което е извършила : превозва деца в нарушение на изискванията на Глава втора, раздел XXV, с който виновно е нарушила чл.

137Б, ал. 1 от ЗДвП.

Според настоящия състав този начин на описание на допуснатото нарушение се намира в съществено противоречие с изисквания на чл. 42 и чл.

57 ЗАНН. Съгласно тези разпоредби задължителен реквизит, както на АУАН, така и на наказателното постановление е посочване на точното време, място и обстоятелства, при които е извършено нарушението. Трайна е съдебната практика в разбирането си, че нарушението следва да бъде описано по такъв 3 начин, че у нарушителя да не възниква никакво съмнение какви са фактическите параметри на вмененото нарушение и каква е правната квалификация на същото. В процесния случай, коментираният по-горе критерий на яснота не е достигнат.

Според регламента на чл. 137б, ал.1 от ЗДвП системите за обезопасяване на деца в зависимост от теглото на децата, за които са предназначени, се класифицират в пет групи : група 0 - за деца с тегло под 10 kg; група 0+ - за деца с тегло под 13 kg; група I - за деца с тегло между 9 и 18 kg; група II - за деца с тегло между 15 и 25 kg; група III - за деца с тегло между 22 и 36 kg.

Видно е от съдържанието на двата акта на административно наказващият орган – АУАН и наказателно постановление, че той е допуснал неяснота в съдържанието на актовете, като в словесното описание на соченото нарушение по чл. 137б, ал.1 от ЗДвП е възприел описание, което не съдържа минимум от данни относно обстоятелствата, при които се твърди да е извършено административното нарушение. Нещо повече - в съдържанието на изписаната норма не се съдържа дължимо правило за поведение, което да въвежда точно и ясно задължение за конкретен субект, доколкото в нормата е посочено описание на различни хипотези свързани с параметрите на детските седалки.

Така при неяснота касателно възприети обстоятелства – доколкото такива в АУАН и последвалото го наказателно постановление по отношение на децата липсват – описание на ръст и тегло на децата, и съответно на коя седалка са се возели същите, и при ясното отчитане на обстоятелството посочената правна норма да не въвежда състав на административно нарушение, води до извод наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно, издадено при съществени процесуални нарушения, ограничили правото на защита на субекта на отговорността.

Същевременно неизследването на въпроса за това какво е било теглото на децата, техния ръст и на коя седалка са били позиционирани, възпрепятства съда да упражни и правомощията си да преквалифицира деянието като такова по чл. 137в, ал.2 или по чл. 137в, ал.3 от ЗДвП.

Посоченият порок в съдържанието на наказателното постановление, състоящ се в липса на описание на основни съставомерни факти е неотстраним на етап съдебно следствие със събиране на доказателства от съда, който за първи път да установи ръста и теглото на децата, тяхната възраст, както и на коя седалка всяко едно от тях е седяло към момента на извършване на проверката. Това е така доколкото с ТР № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 г. се препотвърди трайно установеното в теорията и съдебната практика положение, че водещо за гарантиране правото на защита на наказаното лице е в санкционния акт да са надлежно очертани фактите, въз основа на които се налага санкцията. Именно срещу тези факти нарушителят се защитава, а тяхната правна квалификация и правилното приложение на материалния закон са в контролните правомощия на съда. В 4 същия смисъл са и разкритите с ТР № 8/2021 г. на ВАС правомощия на районния съд да преквалифицира /в случай на необходимост от това/ извършеното нарушение, но само в рамките на същите фактически положения, очертани в обжалвания санкционен акт. При липса на надлежно изложение на съставомерните факти, обаче /в случая досежно точния ръст и тегло на детето, както и на коя седалка е било същото/, единственото правомощие на съда е да отмени обжалваното наказателно постановление.

В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 от ЗАНН допуска издаване на наказателно постановление и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено процесуалните права на наказваното лице. В случая обаче констатираните пороци в съдържанието се отнасят и по отношение наказателното постановление, поради което и чл. 53, ал.2 от ЗАНН е неприложим.

Гореизложеното обуславя незаконосъобразността на издаденото наказателно постановление, поради което същото следва да бъде отменено.

При този изход на спора право на разноски има само жалбоподателя, като по делото са представени Пълномощно и Договор за правна защита и съдействие, видно от който страните по него са договорили възнаграждение за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, което е било изплатено изцяло и в брой към момента на подписване на договора, като по делото липсва направено възражение за прекомерност от страна на наказващия орган, поради което ОДМВР - Бл. следва да бъдат осъдени да заплатят на жалбоподателят сторените в производството разноски.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.2, т.2 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0314-000299 от 23.05.2023 година на Началник РУ - П. при ОДМВР Бл., с което на Н. Б. Л., с ЕГН ********** и адрес : гр.Пл., ж.к. „Сто.“ № **, вх. *, ет. *, ап. * за административно нарушение на чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 лв. /петдесет лева/, като незоконосъобразно.