Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 397 от 29.05.2026, Окръжен съд - Габрово

Съд
Окръжен съд - Габрово
Дело
Въззивно частно гражданско дело 239/2026
Вид
Определение № 397
Подписан
29.05.2026
В сила
29.05.2026
Състав
Веселина Топалова, Ива Димова, Диян Димитров Атанасов

Цитирани разпоредби

  • чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411, ал. 2, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 145, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 397 гр. Габрово, 29.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Диян Д. Атанасов като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело № 20264200500239 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД, чрез юрисконсулт Е. К., против разпореждане постановено по ч.гр.д. № 437/2026 г. от Севлиевски районен съд, с което се отхвърля заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

В частната жалба се излагат съображения относно правомощията на заповедния съд да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права в този етап на производството. Счита, че с направените законодателни промени в чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК съдът по заповедното производство е превишил своите правомощия и е нарушил съдопроизводствените правила. Счита, че заповедният съд не е направил задълбочен анализ на гореописаните кумулативи критерии за неравноправна клауза. Сочи, че заповедният съд неправилно не е отчел разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, при преценяването на клаузата като неравноправна. Сочи, че преди сключване на договора, на ответника е предоставен Стандартен европейски формуляра, от който е видно, че дружеството в качеството си на кредитор е предоставило преддоговорна информация във форма съгласно ЗПК и във формуляра са посочени същите параметри, както в договора за потребителски кредит.

Твърди, че сключения договор за потребителски кредит отговаря на всички законови изисквания. Счита, че кредиторът няма задължение да изготвя и посочва методика на формиране на годишния процент на разходите, тъй като е уговорен фиксиран лихвен процент. Намира, че лихвата за забава е възнаграждение за ползването на кредита извън уговорения за това срок, както и обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане. Моли да се отмени разпореждането и да се постанови да се издаде заповед за изпълнение относно отхвърлените вземания. Жалбоподателят посочва съдебни актове на български съдилища, които, според него подкрепят тезата му. Претендира и да бъдат присъдени направените поделото разноски- държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно на чл. 413, ал. 2 от ГПК, препис от частната жалба не е връчен на длъжника.

Съдът след като обсъди доводите на страната и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимиран страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е 1 неоснователна.

Пред първоинстанционния съд е подадено заявление от „Профи Кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника И. Н. Х. от гр. *** за заплащане на следните суми: 673.43 евро главница за периода от 15.06.2025 г. до 15.03.2026 г.; 308.00 евро договорна лихва за периода от 15.06.2025 г. до 15.03.2026 г.; 226.26 евро – неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст; 397.66 евро – неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси; 255.65 евро - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни; 15.34 евро - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането; 196.43 евро лихва за забава, както и разноски за юрисконсулско възнаграждение и държавна такса.

Вземането произхожда от Договор за потребителски кредит № 40012928743 от 24.10.2022 г.

С разпореждане рег. № 698 от 22.04.2026 г. съдът е оставил без движение подаденото заявление на „Профи Кредит България“ ЕООД и е указал на заявителя да уточни извършвал ли е длъжникът частични плащания по договора за кредит и ако е извършвал такива – в какъв размер са същите и как са отнасяни към дълга.

Постъпила е молба вх. № 2394 от 28.04.2026 г., в която се сочи, че общо заплатената сума по договора е 4245,20 евро. С нея е погасена сума в размер на 4178,10 евро, което по погасителен план са 26 пълни вноски. След това длъжникът е спрял да плаща и е изпаднал в забава.

С обжалваното разпореждане заповедният съд приел, че при съобразяване характера на правоотношението и вида на клаузите, съществува значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което с оглед осигуряване ефективната защита на потребителя и спазване на основния принцип в гражданския процес за тези вземания заповед за изпълнение не следва да се издава. В тази връзка следва да се съобрази Решение от 20.09.2018 г. по дело C-448/17 на СЕС. По тази причина вземанията, произтичащи от такива клаузи, не могат да се отнесат към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което не могат да бъдат защитени по реда на заповедното производство. С оглед обстоятелството, че претендираните вземания за допълнителни услуги са включени наред с основното задължение по погасителния план, прави извода за некоректно посочен ГПР. Сочи, че правилното посочване на ГПР в договора с потребителя е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за възможностите на потребителя да вземе информирано решение – решение по дело С- 1377/2014 г., Radlinger и Radlingerova, решение по дело C-714/2022 г., Профи Кредит България, и др. Съгласно т. 55 от решението от 21.03.2024 г. по дело C-714/2022 г., Профи Кредит България, неправилното посочване на ГПР задължително трябва да се приравни на липсващо ГПР с последиците, които националното право свързва с това обстоятелство. Предвид това обстоятелство и разпоредбата на чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК следва да се приеме, че целият договор за потребителски кредит е недействителен и потребителят дължи връщане само на чистия размер на кредита. В случая обаче се твърди извършено частично плащане по кредита, а при отхвърляне на заявлението за вземания за такси и услуги, не може да се приеме за установено, че главницата е дължима в претендирания размер, нито да се извърши преизчисляване в заповедното производство, поради което заявлението подлежи на отхвърляне в цялост.

Въззивният съд намира за неоснователни наведените в частната жалба доводи, че заповедният съд неправилно е отхвърлил подаденото заявление по чл. 410 ГПК.

Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер и спрямо него са приложими разпоредбите на ЗПК, като страните по него имат качеството на потребител и кредитор по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Като потребителски договор, същият следва да отговаря на императивните изисквания на закона.

С оглед разпоредбите на чл. 19, ал. 1 ЗПК и § 1, т. 1 от ДР ЗПК, съдът приема, че в общия разход по кредита, формиращ годишния процент на разходите, следва да бъдат включени, респ. - да са отразени в крайния му размер и сумите (напр. неустойки и/или такси 2 за услуги), които са пряко свързани с договора за кредит и са известни на кредитора, които потребителят трябва да заплати. В настоящия случай между страните е договорено дължими от потребителите „възнаграждения“ за закупени допълнителни пакети „Фаст“ и „Флекси“, на обща стойност 4 400,00 лева. Това „възнаграждение“ е включено в погасителния план още към датата на сключване на договора, следователно има характер на разход по кредита, пряко свързан с него и известен на кредитора, който потребителят трябва да заплати. По делото не се установява тази сума да е включена като елемент при определяне на годишния процент на разходите, от което следва, че посочения в договора размер на ГПР не отговаря на действителния. Не е спазено и изискването за ясно посочване на компонентите и цифровия израз, които формират ГПР, което само по себе си е достатъчно, за да обоснове противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което води до недействителност на целия договор на основание чл. 22 ЗПК. Представянето на ГПР е важно за потребителя, тъй като той взема своите решения въз основа на информацията за сумата, която трябва да плати за ползването на услугата – а това не е единствено договорената възнаградителна лихва.

Според въззивната инстанция, е нарушена нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, относно размера на ГПР. Нарушена е и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като макар договорът формално да съдържа посочен ГПР в законовия размер – 49,19%, не е определен законосъобразно и е некоректен, поради невключването в общия разход по кредита, формиращ годишния процент на разходите на възнагражденията по двата допълнителни пакета и липсата на ясно изразяване на компонентите, които го формират.

Предвид констатираното нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се явява недействителен на основание чл. 22 ЗПК. С оглед разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита.

В уточнителната молба е посочено, че длъжника е заплатил сумата в размер на 4245,20 евро, което надхвърля главницата по договора от 4000,00 лв., поради което не следва да се присъжда и чистата главница по договора.

Доколкото крайните изводи на заповедния съд съвпадат с тези на настоящата инстанция, то обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане рег. № 722 от 28.04.2026 г. постановено по ч.гр.д. № 437/2026 г. по описа на Районен съд- Севлиево.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3