Определение № 2213 от 07.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2213 гр. Пловдив, 07.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Емилия Бл. Лалева като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20255300501776 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.60, ал.3, чл.130, чл.422 и чл.415 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от А. П. Т., ЕГН **********, чрез адв. Н. Д., против Определение № 6283/14.05.2025г. по гр.д.№ 8123/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив, VI гр.с., с което е върната искова молба с вх. № 49698/02.05.2025 г., подадена от нея против И. С. Д., ЕГН **********, с която е предявен положителен установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът И. С. Д. дължи на ищеца А. П. Т. сумата в размер на 24 447,88 лв., равняващи се на 12 500 евро – главница по договор за заем от 01.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 30.10.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 9605/14.11.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 18736/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив; прекратено е производството по гр.д. № 8123/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, и е обезсилена Заповед № 9605/14.11.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, изд. по ч.гр.д. № 18736/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, V бр. с. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да бъде постановено връщане на делото на Районен съд - Пловдив за продължаване на процесуалните действия.

1

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

На осн. чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК пред Районен съд - Пловдив от А. П. Т., чрез адв. Н. Д., е подадена искова молба с вх. № 49698/02.05.2025 г. против И. С. Д., с която е предявен положителен установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът И. С.

Д. дължи на ищеца А. П. Т. сумата в размер на 24 447,88 лв., равняващи се на 12 500 евро – главница по договор за заем от 01.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 30.10.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 18736/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V бр.с.

Районният съд, за да върне исковата молба, прекрати производството по гр.д.№ 8123/2025г. и обезсили заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, излага основни съображения, че при извършване на дължимата проверка за редовността на исковата молба и допустимостта на исковата претенция, е установил, че исковото производство е недопустимо, тъй като исковата молба е подадена извън преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

Районният съд се е позовал на разясненията, дадени в т. 10а от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, затова, че - съдът, разглеждащ иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, извършва самостоятелна преценка за наличието на общите и специални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство.

В случая, от приложеното ч.гр.д. № 18736/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V бр.с., се е констатирало, че в полза на заявителя, респ. ищец в производството по чл.422 от ГПК, А. П. Т. и срещу длъжника – ответник по иска И. С. Д. е издадена Заповед № 9605/14.11.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника, който в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е подал възражение.

2

На основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, заповедният съд е постановил Разпореждане № 7694 от 13.03.2025 г., с което е дал указания на заявителя да предяви иск за установяване съществуването на вземанията в едномесечен срок от получаване на разпореждането. На страната са указани последиците при неизпълнение на указанията на съда, а именно, че заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена.

Препис от разпореждането е връчен на заявителя на 31.03.2025 г. съобщение на л. 20 от ч.гр.д. № 18736/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив.

Районният съд е цитирал разпоредбата на чл. 60, ал. 3 от ГПК, според която - Срокът, който се брои на месеци, изтича на съответното число на последния месец, а ако последният месец няма съответно число, срокът изтича в последния му ден.

Наложен е извод, че тъй като месец април няма съответна дата 31, то затова на осн. чл. 60, ал. 3 от ГПК едномесечният срок изтича на последния ден на месеца, следващ връчването, а именно на 30.04.2025 г. – сряда, присъствен ден.

Констатирано е също, че исковата молба е подадена в регистратурата на Районен съд – Пловдив на 02.05.2025 г., което е след изтичането на законоустановения едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

На това основание, предявеният по реда на чл. 422 от ГПК положителен установителен иск е недопустим, доколкото е предявен в съда извън преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК, исковата молба подлежи на връщане, на осн. чл. 130 от ГПК, а производството по делото – прекратено.

Позовава се и на разясненията, дадени в т. 13 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, затова, че - издадената заповед за изпълнение подлежи на обезсилване при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, с изключение на случаите на прекратяване на производството при сключена съдебна спогодба или ако исковият съд приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила. Компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл. 410 от ГПК, при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, 3 е съдът в исковото производство, който е постановил определението за прекратяване.

С подадената частна жалба на А. П. Т. са направени възражения, че изводите на Районния съд са неправилни. По-конкретно, поддържа, че исковото производство не е недопустимо, тъй като исковата молба не е подадена извън преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК. При положение, че съобщението по делото за подаденото възражение от длъжника е получено на 31.03.2025 г., то в такъв случай срокът изтича на 01.05.2025 г., който ден обаче е неприсъствен, затова срокът изтича на 02.05.2025 г., който е първият следващ присъствен ден. Именно на 02.05.2025 г. е подадена исковата молба.

Предвид изложените доводи, е направено искане да бъде отменен атакувания съдебен акт.

Окръжен съд – Пловдив, в настоящия съдебен състав, намира, че частната жалба е неоснователна.

По заявление на А. П. Т. по ч.гр.д.№ 18736/2024г. по описа на Районен съд - Пловдив, V бр.с., е издадена Заповед № 9605/14.11.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Видно е от приложеното Съобщение /на л.20/, че кредиторът Т. е била уведомена, че срещу Заповед № 9605/14.11.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е подадено в срок възражение от длъжника, както и че в едномесечен срок от получаването на съобщението може да предяви иск относно вземането си, предмет на заявлението.

Съобщението е било връчено на 31.03.2025г. лично на адв. Н. Д., което обстоятелство не се оспорва с частната жалба.

По ч.гр.д.№ 18736/2024г. по описа на Районен съд- Пловдив, V бр.с., от адв.Д. е депозирана Молба с вх.№ 49703/02.05.2025г., с която е уведомила заповедния съд, че на осн. чл.415, ал.2 от ГПК е заведена искова молба в предоставения едномесечен срок и прилага копие от исковата молба.

От приложеното копие от исковата молба е видно, че е входирана с № 49698/02.05.2025 г., съгласно положения служебен печат на Районен съд Пловдив.

Гр.д.№ 8123/2025г. е образувано по същата искова молба с № 49698/02.05.2025 г. – оригинал.

4

Неоснователни са доводите на А. П. Т., че при връчено съобщение на 31.03.2025г. последният ден на едномесечния срок е „на 01.05.2025 г. неприсъствен, поради което срокът изтича на 02.05.2025 г., който е първият следващ присъствен ден“. Това не е така, защото съгл. чл.60, ал.3 от ГПК – Срокът, който се брои на месеци, изтича на съответното число на последния месец, а ако последният месец няма съответно число, срокът изтича в последния му ден.

В случая, „последният месец“ април няма „съответно число“ на 31 март, поради което срокът изтича в последния му ден, тоест на 30.04.2025г.

/сряда, присъствен ден/.

Исковата молба е подадена с № 49698/02.05.2025 г., в 16,15 часа, като няма налични данни, а и всъщност не се и твърди по делото, да е била изпратена по пощата.

Обжалваното определение се явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване изцяло.

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Определение № 6283/14.05.2025г. по гр.д.№ 8123/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив, VI гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5