Определение № 230 от 04.05.2023, Районен съд - Пещера

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 230 гр. Пещера, 04.05.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Гражданско дело № 20235240100321 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Образувано е по искова молба на А. Б. Д., чрез адв. М. М., против „СИТИ КЕШ“ ООД, с която се иска да бъде прогласена за нищожна клаузата на чл. 11, ал. 1 от Договор за кредит № 718860/08.08.2022 г., сключен между ищеца А. Б. Д. и ответника „СИТИ КЕШ“ ООД, с която е предвидено заплащане на неустойка в размер на 1112,01 лв., при непредоставяне на обезпечение по кредита от страна на длъжника, като противоречаща на добрите нрави и заобикаляща материалноправните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК вр. чл. 21, ал. 1 от ЗПК.

В исковата молба се твърди, че ищецът и ответникът са сключили Договор за потребителски кредит № 718860/08.08.2022 г., по силата на който ответникът „СИТИ КЕШ“ ООД е предоставил на ищеца А. Б. Д. сумата в размер на 1000 лв., за срок от 10 месеца, при годишен процент на разходите (ГПР) 48,10 % и годишен лихвен процент 40,05 %. Поддържа се, че в клаузата на чл. 11, ал. 1 от Договора за кредит е уговорена неустойка в размер на 1112,01 лв., ако ищецът не предостави в тридневен срок от сключването на договора, обезпечение под формата на поръчител, който следва да отговаря на кумулативно предвидени в чл. 5 от договора критерии или банкова гаранция.

Ищецът твърди, че клаузата за неустойка в процесния договор за кредит е нищожна, като противоречаща на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и неравноправна, съгласно чл. 143, ал. 1, т. 5 и т. 19 от ЗЗП и чл.

146, ал. 1 от ЗЗП, като излага подробни съображения в тази насока. Сочи, че дължимата по договора неустойка не е включена в ГПР. Акцентира върху обстоятелството, че с клаузата за неустойка се заобикаля разпоредбата на чл.

19, ал. 4 от ЗПК, както и че същата е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции. Изтъква, че чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, 1 забраняващ неоснователното обогатяване, се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Ангажира доказателства. Формулира доказателствени искания.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „СИТИ КЕШ“ ООД, в който признава за основателен предявения иск и моли, на основание чл. 237 от ГПК, съда да постанови решение при признание на иска. Твърди, че ищецът не е заплатил сумата за неустойка по процесния договор за кредит, както и че ответникът не е претендирал заплащането на неустойката от ищеца и не е изпращал покани, уведомления или други съобщения, с които да е изискал заплащането на договорената неустойка от ищеца. Моли, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, да не бъдат възлагани разноски в тежест на ответника „СИТИ КЕШ“ ООД, тъй като ответникът не е дал повод за завеждане на делото с поведението си.

Сочи, че само по себе си наличието на нищожна клауза в договора за кредит не обуславя извод за това, че по някакъв начин ответникът е дал повод за завеждане на делото. Такъв би бил налице, ако ответното дружество е изискало заплащането на неустойката от страна на ищеца, какъвто настоящият случай не е. Релевира възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 от ЗЗП вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 19, ал. 4 от ЗПК вр. чл. 21, ал. 1 от ЗПК .

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 вр. чл. 154, ал. 1 от ГПК разпределението на доказателствената тежест е, както следва:

В тежест на ищеца е да докаже, при условията на пълно и главно доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК, обстоятелствата, от които произтича, че процесната неустоечна клауза на чл. 11, ал. 1 от Договор за кредит № 718860/08.08.2022 г. е нищожна на заявените правни основания.

С оглед становищата на страните, съдът намира, че на основание чл.

146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК следва да се обяви за БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ, че между ищеца А. Б. Д. и ответника „СИТИ КЕШ“ ООД е сключен Договор за кредит № 718860/08.08.2022 г. , по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 1000 лв., която е изцяло усвоена от ищеца.

Представените с исковата молба писмени доказателства са допустими и относими към фактите от значение за предмета на доказване по делото и са необходими за установяването им, поради което съдът счита, че следва да бъдат допуснати по делото.

С оглед признанието на иска от ответника следва да бъде указано на ищеца в срок до първото по делото съдебно заседание да изрази становище дали желае да бъде постановено решение по чл. 237 от ГПК при признание на 2 иска.

Съдът следва да напъти страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Мотивиран от горното и на основание чл. 140 от ГПК вр. 146 от ГПК, Районен съд – Пещера

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе н а 08.06.2023 г. от 09,15 часа , за която дата и час да се призоват страните.

ОБЯВЯВА на страните проекта си на доклад по делото, обективиран в обстоятелствената част на настоящото определение.

ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ

ДОКАЗВАНЕ между страните, че между ищеца А. Б. Д. и ответника „СИТИ КЕШ“ ООД е сключен Договор за кредит № 718860/08.08.2022 г. , по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 1000 лв., която е изцяло усвоена от ищеца.

ДОПУСКА представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства.

УКАЗВА на ищеца в срок до първото по делото заседание да изрази становище дали желае да бъде постановено решение по чл. 237 от ГПК при признание на иска.

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

УКАЗВА на ищеца, че съгласно чл. 40, ал. 1 от ГПК, ако живее или замине за повече от месец в чужбина, е длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

Съгласно чл. 41, ал. 2 от ГПК, ако лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

УКАЗВА на ищеца, че съгласно чл. 41, ал. 1 от ГПК, ако отсъства повече от месец от адреса, който е съобщил по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си адрес.

Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от ГПК при неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

Препис от определението да се връчи на страните.

На ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията към него.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________ 4