Решение № 308 от 02.12.2024, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 308 гр. гр. Добрич, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Диана Г. Дякова

Анна В.а при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Анна В.а Въззивно гражданско дело № 20243200500522 по описа за 2024 година и, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава XX от ГПК по повод въззивна жалба с вх. № 1806 от 06.06.2024г. по регистъра на Районен съд – К.., изпратена по пощата на 04.06.2024г. и подадена от „Салерно“ ЕООД с ЕИК 200172895, гр.В., ул. „Г.Ж.** /партер - вътрешен двор/ срещу решение № 53/30.04.2024г. по гр.д.№ 550/2022г. по описа на Районен съд – К.., с което е отхвърлен предявеният от въззивника срещу С. Г. Ч., ЕГН **********, гр. К.., ул. „О.**, иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответника С. Г. Ч., че „Салерно” ЕООД е собственик на ПИ с идентификационен № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-32/27.02.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение засягащо недвижимия имот е от 13.10.2021г., находящ се в гр. К.., общ. К.., обл. Д., ул. „Д.“, с площ от 3147 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, номер по предходен план: квартал 185, парцел III, при съседи: ***, ***, ***,

***, както и за осъждане на ответника да предаде владението на ПИ с идентификационен № ***, като неоснователен и въззивникът е осъден да плати на насрещната страна разноски в размер на 1 000 лева.

Въззивникът излага доводи за неправилно прилагане от районния съд на материалния и процесуалния закон. Решението не кореспондирало със събрания доказателствен материал, в него не били обсъдени всички 1 доказателства поотделно и в своята съвкупност, не бил направен правен анализ и коментар на конкретно събраните доказателства - свидетелски показания, експертизи, писмени доказателства. Решението било абсолютно немотивирано, съдържало позоваване на неотносима по спора съдебна практика, обсъждане на неприложимия в търговското право правен институт на крайната нужда на продавача, коментар на института на нееквивалентността на престациите според съдебната практика на ВКС, но не се основавало на обективно събрания доказателствен материал. В решението не бил анализиран размерът на продажната цена на процесния недвижим имот, по която се определя дали сделката е нищожна, като противоречаща на добрите нрави, а превратно и в пълно противоречие със съдебната практика на ВКС и правната теория съдът съобразил действителността на сделката с оглед размера на данъчната оценка, която служи единствено за определяне на таксите в различни административни производства. Съдът неправилно счел, че доказателствата по делото и осъществяването на продажба под данъчна оценка не обуславят изводи за нееквивалентност на престациите. За определяне пазарната стойност на процесния имот по делото били проведени две съдебно - оценителни експертизи, като и двете дали заключение, че крайната цена варира между 83 500 лева - 89 000 лева, като и двете вещи лица възприели, както и снимковият материал от Google Maps, представен с молба от 18.03.2024г., доказвал, че имотът е бил ограден от бетонова ограда, изградена от бетонови блокчета към момента на продажбата 04.04.2013г., което обстоятелство довело до по - висока пазарна цена на имота. В подкрепа на тези експертизи било и обстоятелството, че при проследяване продажбите на имота хронологично се наблюдавало покачване на цената му. Отделно от горното, липсвало плащане на цената по тази сделка, която била „фиктивна" и имаща за цел източване на дружеството, доколкото ответникът не представил никакви доказателства за предаване на парична сума. Дори в показанията си свидетелят Д.Г.Г. твърдял, че посочената в нотариалния акт цена не била действителната, което показвало недобросъвестното поведение на страните по сделката и тяхната крайна цел. Съдът не съобразил и това, че през 2022г. Д.Г.Г. продал имота на ответника С. Г. Ч. за цена от 45 000 лева, която била 4,5 пъти по - висока от тази, която сам той платил за имота. Изводимо от писмените доказателства, мотивите за сделката от 04.04.2013г. пряко можели да се извлекат от опитите да бъде изпразнено дружественото имущество, започнали още през 2012г. с масовото разпродаване на имоти и заобикаляне изплащането на задълженията към държавата в лицето на НАП, като това се потвърждавало и от показанията на Д.Г.Г.. Показанията на водените от ответника свидетели не били оценени критично от съда при съобразяване на дадената от тях крайно противоречивата информация и във връзка със събраните други доказателства, а също и това, че „Сталдер" ЕООД не представило исканата информация по делото по реда на чл. 192 от ГПК. Настоява за отменя на решението, уважаване на иска и присъждане на разноски за двете инстанции.

Отправя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на 2 процесуалния представител на въззиваемия.

Въззиваемата страна в писмен отговор счита решението за правилно, законосъобразно, добре обосновано, мотивирано и справедливо, а оплакванията във въззивната жалба за неоснователна. Въззиваемият поддържа, че значителна и явна нееквивалентност на насрещните престации, която води до нищожност поради противоречие с добрите нрави, е налице, когато насрещната престация е практически нулева, както и, че от събраните по делото доказателства (подробно анализирани в отговора) съдът обосновано е направил законосъобразен извод, че оспорената от ищеца сделка не е извършена при накърняване на добрите нрави

Въззивната жалба е подадена от страна с правен интерес от оспорване на неизгодното за нея решение, чрез упълномощен адвокат, в срока по 259, ал. 1 от ГПК с начало 21.05.2024г. и край 04.06.2024г.– изпратена е по пощата на 04.06.2024г., поради което е допустима.

По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях, в съответствие с уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на настоящата инстанция – служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата, и събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено следното:

Обжалваното решение е постановено от надлежен състав на Районен съд – К.., в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и надлежно упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е и допустимо.

Решението е правилно, въз основа следните фактически констатации и правни изводи на въззивния съд:

Производството по гр.д.№ 550/2022г. по описа на Районен съд – К.. е образувано по повод исковата молба с вх.№ 5623/25.10.2022г., уточнена с молба вх.№ 6248/23.11.2022г., след като образуваното първоначално въз основа на нея в Окръжен съд – Добрич гр.дело № 716/2022г. е прекратено и изпратено по правилата на родовата подсъдност с определение 991/24.11.2021г.

С исковата молба „Салерно“ EOOД, ЕИК 200172895, гр. В., ул. „Г.Ж.**, е предявило против С. Г. Ч. с ЕГН ********** от гр. К.., ул. „О.**, иск с правно основание чл. 108 от ЗС за установяване правото на собственост на ищеца върху недвижим имот – ПИ с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-32/27.02.2008г. на ИД на АГКК, последно изменение, засягащо недвижимия имот от 13.10.2021г., находящ се в гр. К.., обл. Д., ул. „Д.“ с площ от 3147 кв.м., трайно предназначение на територията:

3 урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, номер по предходен план: кв. 185, парцел III, при съседи: ***, ***, ***, ***, и за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението на имота.

Искът е обоснован със следните обстоятелства: „Салерно" ЕООД придобило правото на собственост върху описания недвижим имот на основание договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 196, том ІV, вх.рег.№ 3773, дело № 703 от 01.09.2009г. на нотариус ** по регистъра на НК, сключен със „Сталдер“ ЕООД. С договор за покупко продажба, обективиран в нотариален акт № 73, том II, per. № 1443, дело 243 от 2013г., „Салерно" ЕООД продало на Д.Г.Г. за сумата от 10 000 лева. Този договор бил нищожен поради противоречие на добрите нрави, което се изразявало в нееквивалентност на престациите, тъй като пазарната стойност на отчуждения имот била над 10 пъти по - голяма от цената, която била получена за него. Мотивите за сключване на сделката били свързани пряко с обстоятелството, че по това време дружеството е било обект на множество проверки и ревизии от държавата, включително наказателно производство във връзка с възникналата трудова злополука, като се целяло избягване на публични задължения чрез продажба на имоти на дружеството и вземане на средства (последното пояснено в първото съдебно заседание). Освен това липсвала икономическа обосновка на подобна сделка, предвид това, че „Салерно" ООД било търговско дружество, създадено с цел да генерира печалба от дейността си - нито едно търговско дружество не разпродава имотите си на безценица, до степен, граничеща с дарение. С договор за покупко - продажба, обективиран в нотариален акт № 45, том II, per. № 1869, дело № 226 от 2022г., Д.Г.Г. продал имота на ответника С. Г. Ч.. Предвид това, че договорът за покупко – продажба по нотариален акт № 73, том II, per. № 1443, дело 243 от 2013г. бил нищожен поради противоречие на добрите нрави, същият не бил породил правни последици – не произвел вещно прехвърлителен ефект, поради което ответникът С. Г. Ч. не е придобил собствеността върху имота по силата на последващия договор за продажба.

В обосноваване на довода си за нищожност на договора за продажба по нотариален акт № 73, том II, per. № 1443, дело 243 от 2013г., сключен между „Салерно" ЕООД и Д.Г.Г. ищецът е изложил следните твърдения:

Л. Н. Д. придобил дяловете от ищцовото дружество през м. януари 2014г. от С.Д.С., като му било обяснено, че дейността на дружеството е да извършва строителство, да купува и препродава недвижими имоти, на които е собственик, с цел печалба. След придобиване на дружеството при по задълбочена проверка на дейността му установил, че то било учредено през 2008г. от И. П. В., като до м. май 2012г. развивало успешно своята дейност. На 12.05.2012г. на строителен обект "Апартаментен хотелски комплекс с открит плувен басейн" в гр. В., к.к. „*", УПИ ІІІ-682,260 в кв.14 при извършване на строително монтажни работи настъпила трудова злополука, следствие на която загинал работник на фирмата - П. С.. След злополуката започнали 4 проверки на дружеството и управителя И. П. В., в негово лично качество, от различни по компетентност държавни институции - Инспекция по труда, Национална агенция по приходите, Прокуратура и др. Тогавашният управител И. П. В. започнал незабавно да прехвърля имуществото на „Салерно" ЕООД на близки и доверени лица с цел да „опразни" дружеството, което било заплашено от непосилни санкции, запори и възбрани. В рамките на дни били сключени множество разпоредителни сделки, като някои от имотите били прехвърляни дори без да е заплащана цена за тях от купувача. Например с две последователни сделки в един и същи ден - 15.05.2012г., били продадени собствени на дружеството имоти, находящи се в гр. В., ул. „Г.В.**. На 16.05.2012г., само 4 дни след трудовия инцидент и започналите проверки, фирма „Салерно" ЕООД била прехвърлена на С.Д.С..

Срещу управителя на „Салерно" ЕООД И. П. В. било образувано НОХД № 1087/2013г. по описа на Варненски окръжен съд за причиняване смърт при професионална небрежност, като в последствие той бил признат за виновен и осъден с влязла в сила присъда № 66/01.07.2014г. По предявените граждански искове в процеса И. П. В. бил осъден да заплати общо 120 000 лв. на близки на починалия. Последното обстоятелство ясно показвало с каква цел са били отчуждени собствените имоти на дружеството и са били продадени дружествените дялове.