Определение № 34362 от 18.08.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34362 гр. София, 18.08.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20241110130680 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Ищецът А. Г. А. е поискал с молба, вх. № 271299/12.08.2025 г. изменение на решение № 12225 от 23.06.2025 г. по гр.д. № 30680/2024 г., СРС, 161-ви с-в, в частта на разноските.

Твърди, че съдът неправилно е уважил възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК на ответника, като е намалил разноските на ищеца за адвокат от 960 лв. на 400 лв., като след това е присъдил половината от тази сума, съобразно единия уважен иск. Произнасянето на съда нарушавало разпоредби от Наредба № 1/2004 г. и съставлявало обезценяване на адвокатския труд. Моли за изменение на решението и присъждане на още 280 лв., разноски по делото.

Ответникът по молбата, ответник по исковете **** оспорва молбата като неоснователна. Счита определения размер на разноските за адвокат от съда за справедлив.

Сочи, че процесуалният представител на ищеца е предявил 4 еднотипни искови молби с идентично по същество съдържание, като претендирането на адвокатски хонорар по всички дела в размер от по 960 лв. с ДДС съставлявало злоупотреба с право.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира от правна и фактическа страна следното:

Нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК овластява съда, постановил решение, да го измени или допълни сам в частта за разноските.

Молбата е подадена в преклузивния срок по същата норма. Представен е списък на разноски по чл. 80 ГПК, поради което молбата на ищеца е допустима.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

С решението по делото съдът е върнал единия от предявените искове от ищеца (срещу което ищецът е подал частна жалба), а е уважил другия. Двата иска са с еднаква цена.

С оглед изхода на делото и с оглед факта, че ищецът е потребител, а ответникът търговец, сключил недействителен договор, съдът е приел, че право на разноски има само ищецът – но само за допустимия и основателен иск, който е предявил.

Ищецът следва да получи сумата от 50 лв. – държавна такса по допустимия му иск.

1

Ищецът е сторил разноски от 960 лв. за адвокатски хонорар, като с оглед възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК на ответника и липсата на фактическа и правна сложност на спора – по тези дела отдавна има утвърдена практика, липсата на явяване на адвоката в съдебно заседание и факта, че ответникът е ангажирал адвокат за сумата от 400 лв., съдът намира, че 400 лв. е съответният размер на хонорара, който не е прекомерен. Доколкото обаче самият ищец е уговорил хонорар поравно и поотделно за всеки иск, а само единият иск е допустим и основателен, то съдът намира, че на ищеца се дължат половината от разноските за адвокат – 200 лв. Така разноските на ищеца общо са 250 лв. Няма основание за изменение на решението в частта за разноските.

Следва да се има предвид, че съгласно т. 3 от отговора на преюдициално запитване по решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. на СЕС националният съд е длъжен да откаже да приложи Наредба № 1/2004 г., включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги – с други думи без изобщо да се позовава на нея, дори и ако по случайност в конкретния случая съдът смята, че минималният хонорар трябва да е по минимума по тази наредба. Тезата – която се прокрадва в част от новата съдебна практика – „минимумите по Наредба № 1/2004 г. не са задължителни, но дайте да ги приложим, те са ориентировъчни“ – влиза в пряко противоречие с т. 3 от посоченото решение на СЕС.

Съдът не просто не може и не бива да прилага Наредба № 1/2004 г., на която се позовава ищецът, но дори и не бива да я цитира – т. 3 от посоченото решение на СЕС.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ по молба, вх. № 271299/12.08.2025 г. изменение на решение № 12225 от 23.06.2025 г. по гр.д. № 30680/2024 г., СРС, 161-ви с-в, в частта на разноските.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред Софийския градски съд.

Препис от определението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2