Акт № 4077 от 04.11.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4077 гр. София, 04.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20251110216728 по описа за 2025 година намира за установено следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на „***“ ООД, ЕИК ***, чрез адв. Х. К. от САК, срещу Наказателно постановление № 851407-F828240/19.09.2025 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 (хиляда) лева на основание чл. 185, ал. 2 вр. чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 8 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ/.

Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят, който обжалва същото със съображения за неправилност и незаконосъобразност. В жалбата е направено позоваване на разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 8 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ и се навежда, че в мотивите на НП се сочело, че доказателството за нарушението било фактът, че оборотът на фискалните устройства бил на обща стойност по-голяма и се различавал от отчетите за деня на трите ПОС-устройства, както и че нямало твърдения за непълнота на данните в конкретен фискален бон, което според 1 жалбоподателя водело до объркване. Сочи се, че в НП не се съдържало посочване какво точно действие е налагало издаване на фискален бон или бонове за плащанията през ПОС-устройство. Твърди се, че не било изследвано и какво е основанието за транзакциите през ПОС-устройствата, като се изтъква и че фактът на плащане не е тъждествен на този на продажба на стока или услуга. Навежда се, че не са спазени изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което нарушавало правото на защита на жалбоподателя, както и че в НП не са били индивидуализирани конкретни нарушения. Сочи, че дори и в случая да се предположат продажби, то данъкът е бил начислен. Твърди, че разпоредбите на чл. 185, ал. 1 и 2 от ЗДДС са обвързани с осъществен състав на разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, а в НП не се твърдяло нарушението на последната разпоредба. Навежда, че не са настъпили вредни последици за фиска, което отличавало нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност и обуславяло приложението на чл. 28 от ЗАНН. Моли за отмяна на обжалваното НП, а алтернативно – да го отмени и да предупреди дружеството. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.

Въззиваемата страна – Началник отдел „Оперативни дейности“ – София, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, редовно призована, се представлява от юрк. А. Б.. В хода на съдебните прения юрк. А. Б. моли съда да постанови решение, с което да потвърди изцяло обжалваното НП, тъй като от събраните доказателства се установявало по безспорен начин, че дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължението си да отрази коректно плащанията, като била установена разлика между сумите, маркирани в трите фискални устройства и тези, регистрирани в ПОС терминала като плащане с кредитна карта. Счита, че нарушението е установено безспорно и не са допуснати процесуални нарушения, като АУАН и НП са съставени от компетентни органи, а наложеното наказание е било определено съгласно чл. 185 от ЗДДС. Претендира юрисконсултско възнаграждение и възразява за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 04.06.2025 г., в 13:30 ч. била извършена проверка от свидетеля Х. А., заедно с колегата му Любомир Х.в – и двамата инспектори по приходите в ГДФК при ЦУ на НАП, съвместно със служители на СДВР, на търговски обект по смисъла на пар. 1, т. 41 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС – ресторант „***“, находящ се в гр. ***, стопанисван от дружеството-жалбоподател „***“ ООД, ЕИК ***.

В хода на проверката било установено наличие на три броя фискални устройства (модел „Датекс ДР 150“, с индивидуален № ДТ 512777 и фискална памет № 02512777, регистрирано в НАП с потвърждение № 2

4462348/26.01.2021 г.; модел „Датекс ДР 150“, с индивидуален № ДТ 512774 и фискална памет № 02512774, регистрирано в НАП с потвърждение № 44623318/26.01.2021 г. и модел „Датекс ДР 150“, с индивидуален № ДТ 512789 и фискална памет № 02512789, регистрирано в НАП с потвърждение № 4466658/17.02.2021 г.), както и три броя ПОС устройства (Терминал № 93927144; Терминал № Р5200092 и Терминал № Р5200093).

От устройствата били изведени отчети. Било констатирано, че „общият регистриран оборот чрез ПОС терминалите“, бил на стойност 2483,30 лв., а „общият оборот от трите ПОС устройства“ бил на стойност 1832,20 лв.

Така била установена разлика в размер на 651,10 лв. по-малко регистрирани в ПОС устройствата спрямо постъпилите обороти в паметта на трите фискални устройства.

За извършената проверка бил съставен констативен протокол (протокол за извършена проверка в обект) сер. АА № 0166132/04.06.2025 г.

Били депозирани писмени обяснения от дружеството-жалбоподател. С протокола била отправена покана до управителя на дружеството-жалбоподател К. К., да се яви в ГДФК-София и да представи описаните в протокола документи. Същите били представени в хода на проверката, като от страна на „***“ ООД било депозирано и писмено обяснения до свидетеля Х.

А..

На база констатациите в протокола за извършена проверка и събраните в хода на производството доказателства, свидетелят Х. Д. А., в присъствието на Любомир Х.в и на управителя на дружеството-жалбоподател, съставил на „***“ ООД АУАН № F828240/12.06.2025 г. за това, че била установена разлика за постъпили и регистрирани данни в оборотите между ФУ и ПОС- устройства, съдържащи се в одобрения образец съгласно Приложение № 1 на Наредба № 18/МФ, с което била нарушена разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 8 от Наредба Н-18/МФ, като било уточнено, че не е отразено коректно конкретната информация за начин/и на плащане. АУАН бил връчен на управителя на дружеството-жалбоподател веднага след съставянето му, като Кръстев се възползвал от правото си да възрази срещу АУАН. Срещу АУАН било депозирано и допълнително писмено възражение в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от „***“ ООД.

Последното било счетено за неоснователно и поради това на 19.09.2025 г. началникът на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, издал обжалваното Наказателно постановление № 851407-F828240/19.09.2025 г., с което на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 (хиляда) лева на основание чл. 185, ал. 2 вр. чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 8 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин 3

/Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ/.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетеля Х. А., от приетите по делото писмени доказателства – протокол за извършена проверка сер. АА № 0166132/04.06.2025 г.; справка за лицата, работещи по трудови и граждански правоотношения в обект „***“;

3 бр. описи на парите в касата; отчети от ПОС устройства; отчети от фискални устройства; договор за наем и анекс към него; оборотна ведомост; 2 бр. фактури; приемо-предавателни протоколи за ПОС терминални устройства; договор за виртуално терминално устройство; съкратени отчети от фискална памет; Заповед № З-ЦУ-1510/23.07.2024 г. на главния секретар на НАП;

Заповед № З-ЦУ-30-875/23.06.2025 г. на изпълнителния директор на НАП, както и останалите доказателства, приобщени на основание чл. 283 от НПК.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Х. А. доколкото намира, че същият имаше съхранен спомен за случая, а показанията му са логични, последователни и подкрепени от останалия доказателствен материал. От показанията му се установяват обстоятелствата около време и място на проверката, нейният предмет и констатираните в хода обстоятелства.

Показанията му са информативни и относно обстоятелствата около съставяне и връчване на АУАН.

От протокол за извършена проверка сер. АА № 0166132/04.06.2025 г. се установяват време и място на извършване на проверката, съставът на проверяващия екип, установените в хода на проверката обстоятелства, които според преценката на проверяващия екип съставлявали нарушение на данъчното законодателство – Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

Съдът кредитира приетите по делото отчети от ПОС устройства; отчети от фискални устройства; приемо-предавателни протоколи за ПОС терминални устройства; договор за виртуално терминално устройство; съкратени отчети от фискална памет като годни писмени доказателства доколкото от същите се установяват обстоятелствата около това, че тези ПОС устройства и фискални устройства са използвани от дружеството-жалбоподател, както и резултатите от изведените отчети в хода на проверката.

От Заповед № З-ЦУ-30-875/23.06.2025 г. на изпълнителния директор на НАП се установяват компетентността на наказващия орган и на актосъставителя.

Настоящият състав намира за неотносими към предмета на доказване справката за лицата, работещи по трудови и граждански правоотношения в обект „***“; 3 бр. описи на парите в касата и приложените 2 бр. фактури, тъй като същите не спомагат за изясняване на фактите, предмет на вмененото с наказателното постановление нарушение, поради което и не ги взе предвид при формиране на изводите си по фактите.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съдът намира подадената жалба за допустима, като подадена от 4 надлежна страна в процеса и в законоустановения срок - чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

В конкретния случай съдът намира, че АУАН и обжалваното наказателното постановление са издадени от компетентни органи.

Спазена е формата за съставяне на АУАН и НП. Спазени са правилата за съставяне и връчване на АУАН и НП, като същите са съставени при спазване сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Настоящият състав обаче намира, че при издаването на АУАН и обжалваното наказателно постановление са допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като липсва описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

Видно от обстоятелствената част на АУАН и НП, и в двата акта е описано, че „е установена разлика за постъпили и регистрирани данни в оборотите между ФУ и ПОС-устройства, съдържащи се в одобрения образец съгласно Приложение № 1 на Наредба № Н-18/МФ, с което е нарушил разпоредбите на чл. 26, ал. 1, т. 8 от Наредба Н-18/МФ, тоест не е отразена коректно конкретната информация за начин/и на плащане“.

Разпечатката съдържа 40 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ade2f7af-bfc0-45b8-aac4-051b136152e5