Решение № 568 от 15.08.2022, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 568 гр. Русе, 15.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Веселина Л. Георгиева като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20224520201030 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Т.И. против Наказателно постановление № 22-1085001002/01.06.2022 г., издадено от Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата на жалбоподателя са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се ангажират твърдения, че обжалваното наказателно постановление е издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Жалбоподателят не оспорва изложената в АУАН-а и НП фактическа обстановка, но счита, че са налице предпоставките за квалифициране на нарушението като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В тази насока се моли обжалваното наказателно постановление да се отмени.

В съдебно заседание жалбоподателят Т.И., редовно призован, се явява лично и с адв. Г.С. от АК-Русе, в качеството на упълномощен защитник, която поддържа изложените в жалбата фактически и правни доводи, доразвивайки ги в хода на съдебната прения.

Административнонаказващият орган,

1 редовно призован, не изпраща представител.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок – препис от обжалваното наказателно постановление е получено от жалбоподатя на 16.06.2022 г., а жалбата е подадена на 21.06.2022 г., касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

На 04.01.2022 г. на паркинга на магазин Лидл, находящ се в гр. Русе, ул.

„Околчица“, настъпило ПТП между лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. номер Р4453ВТ, управляван и собственост на жалбоподателя Т.И., и МПС – лек автомобил „Опел Корса“ с рег. номер Р3356ВВ, управлявано от неустановено по делото лице.

Доколкото двамата водачи не постигнали съгласие относно вината за ПТП-то, жалбоподателят И. подал сигнал на тел. 112.

На местопроизшествието бил изпратен свидетелят И.Ш. – служител в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, който установил само самоличността на водача на МПС с рег. номер Р4453ВТ – жалбоподателя Т.И., тъй като междувременно другият водач бил влязъл в магазин Лидл. В хода на извършената проверка в автоматизираната информационна система на КАТ, около 11:55 часа, свидетелят Ш. констатирал, че управляваното от жалбоподателя И. МПС било със служебно прекратена регистрация, считано от 15.12.2021 г., поради неподновена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Съобразявайки гореизложеното, свидетелят Ш. приел, че с поведението си, изразило се в управление на МПС със служебно прекратена регистрация по път, отоворен за обществено ползване, жалбоподателят И. е осъществил нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като в тази връзка му съставил АУАН Серия GA № 65621/04.01.2022 г.

Непосредствено след съставяне на АУАН-а, в 12:46 часа, жалбоподателят И. сключил договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Материалите по административнонаказателната преписка, ведно с така 2 съставения АУАН, били изпратени по компетентност в Районна прокуратура – Русе, с оглед осъществяване на преценка дали е налице осъществено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК от жалбоподателя И..

С Постановление от 25.01.2022 г. на наблюдаващия прокурор последният отказал да образува наказателно производство за престъпление от общ характер и прекратил прокурорска преписка вх. № 192/2022 г. по описа на РП-Русе, /преписка вх.

№ УРИ 1085р-61/2022 г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе/, като се мотивирал, че от събраната по делото доказателствена съвкупност не може да се направи обосновано предположение, че жалбоподателят И. е осъществил престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК.

С писмо от 03.02.2022 г. началникът на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе изискал материалите по прекратеното досъдебно производство с цел извършване на преценка за осъществено от жалбоподателя И. административно нарушение.

Въз основа на постановлението на Районна прокуратура – Русе, АНО издал оспореното наказателното постановление, като на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя И. административни наказания „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, а именно за това, че на 04.01.2022 г., около 11:55 часа, в гр. Русе, на ул. „Околчица“, до магазин Лидл, е управлявал МПС - лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. номер Р4453ВТ, негова собственост, което МПС било със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – АУАН Серия G A № 65621/04.01.2022 г., Наказателно постановление № 22-1085-001002/01.06.2022 г., полица за сключена „Гражданска отговорност“, експертни решения, епикризи, разпореждане на НОИ, справка, докладна записка, справка за собственост на МПС, обяснения на Т.И., снети в хода на административнонаказателната преписка, справка нарушител/водач, писмо,

Постановление на Районна прокуратура – Русе от 25.01.2022 г., както и гласни доказателства, приобщени чрез разпит на свидетеля И.Ш..

Изброените доказателствени източници са логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като не разкриват противоречия и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

От представената медицинска документация се установява здравословното състояние на жалбоподателя И., жена му и сина му, а от представеното разпореждане на НОИ и получаваните от него доходи.

3

От представената застрахователна полица се установява, че на 04.01.2022 г. в 12:46 часа жалбоподателят И. е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 о т НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от определени от него лица. В процесния случай се установи, че АУАН-ът е съставен от компетентен актосъставител – служител при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, а НП е издадено от компетентен АНО – началник на група при Сектор на „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.

В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

На следващо място съдът приема, че жалбоподателят Т.И. не е осъществил от субективна страна състава на нарушението на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, за което е ангажирана и административнонаказателната му отговорност.

Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП въвежда задължение за водачите да управляват по пътищата, отворени за обществено ползване, само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Нарушаването на това задължение от страна на водачите води до санкционните последици, предвидени в нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.

4

Същевременно разпоредбата на чл. 574, ал. 10 от КЗ предвижда информационния център да уведомява собствениците на моторни превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или сключеният договор е бил прекратен и не е подновен, и да им дава срок от 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Едва след изтичане на този срок и, ако не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 /компетентните държавни органи, които регистрират моторните превозни средства в Република България/ да прекрати регистрацията на моторното превозно средство /чл.

574, ал. 11 от КЗ/. Едва след получаване на това уведомление, съобразно императивната разпоредба на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, компетентният държавен орган следва служебно да прекрати регистрацията на пътното превозно средство и да уведоми собственика на пътното превозно средство. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

При анализа на така цитираните правни разпоредби се налага извода, че законодателят не е въвел правно задължение за собственика на пътното превозно средство да следи за това дали е извършено служебно прекратяване на регистрацията на автомобила му, което е обяснимо, доколкото в случая се касае за вътрешен обмен на информация между съответните компетентни органи, без осигурена публичност на тази информация. Тоест за факта на прекратяване на регистрацията на определено ППС, респективно за да предприеме действия по възстановяване на служебно прекратена регистрация, а и за да се въздържа от действия нарушаващи разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, собственикът може да разбере едва от уведомяването му от съответния Сектор на „Пътна полиция“.

В тази насока настоящият съдебен състав застъпва становището, че прекратяването на регистрация на МПС, за което липсва валиден договор за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, не настъпва ex lege (по силата на закона), доколкото служебното прекратяване настъпва не от момента, в който собственикът е останал без валидно сключена застраховка, съответно от изтичане на срока, в които е следвало да представи доказателство за такава, а едва от предприемане на действия от органите на КАТ след уведомяването им от Гаранционния фонд. Същевременно, макар уведомяването на собственика на автомобила за служебно прекратената регистрация да не е елемент от фактическия състав на прекратяването, а последващо действие на администрацията, същото има пряко отношение към субективния елемент на нарушението на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.