Решение № 100 от 14.02.2022, Районен съд - Пазарджик

АНД № 53/2022 год.

МОТИВИ:

Обвинението е по чл.343 ал.1, бук.”б”, във вр. с чл.342 ал.1 от НК и във вр. с чл.21 ал.2 от ЗДвП, против обв. ИВ. Б. АЛМ., ЕГН ********** от гр.София за това, че на 15.06.2020 г., на АМ „Тракия“, км. 57+164, в посока гр. Пловдив, при управление на моторно превозно средство - л.а. „Крайслер 330 Ц“ с рег. № *** е нарушил правилата за движение: чл.21, ал. 2 от ЗДвП „Когато стойността па скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак“ - в участък от пътя, в който по време на дъжд е забранено скоростта на движение да превишава 90 км./ч., а освен това и в участък от пътя с дължина 500 м., в който и при нормални атмосферни условия е забранено скоростта на движение да превишава 90 км./ч. (сигнализирани с пътен знак „В26 Забранено е движението със скорост, по висока от означената“ - 90 км./ч. и допълнителна табела „Т2 Дължина на“ - 500 м., намираща се на 438 м. преди мястото на произшествието, и втора група от пътни знаци, намираща се на 323 м. преди мястото на произшествието, указваща, че при дъжд пътят е хлъзгав и е забранено скоростта на движение да превишава 90 км./ч. - пътни знаци: „А 15 Опасност от хлъзгане“; „В26 Забранено е движението със скорост, по висока от означената“; „Т17 Табела с текст“) се е движел със скорост равна и не пониска от 152 км./ч. и предизвиквайки ПТП, е причинил по непредпазливост комплексна средна телесна повреда на В. Силвиева Т. от гр. Монтана, изразяваща се в: компресионна, нестабилна фрактура на тялото на Тн 12 със спинална компресия и компресионни, амиелични фрактури на телата на Тн 8 и Тн 11 без дислокация, довели до трайно затрудняване на движенията на снагата; контузионен бял дроб, довел до разстройство на здравето, временно опасно за живота.

Производството е по реда на Глава ХХVІІІ от НПК.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратурагр.Пазарджик поддържа повдигнатото обвинение. Излага подробни съображения по същество. Не сочи нови доказателства. Пледира за приложението на чл.78А ал.1 и ал.4 от НК.

Обвиняемият не се явява лично в съдебно заседание. Производството е проведено в негово отсъствие с участието на упълномощен защитник.

Последният пледира за по-ниско наказание глоба и лишаване от право да се управлява МПС с аргумент, че са налице само смекчаващи отговорността обстоятелства.

Районният съд обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа страна следното:

1

Към инкриминираната дата обв. И.А. бил правоспособен водач на МПС. Притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство за категория „В, М и АМ”, придобити на 23.10.2001 година. До момента същият бил наказван с общо 52 бр. НП 20 бр. фишове за нарушение на правилата по ЗДП. По-голямата част от наложените му наказания глоби не са били заплатени.

Пострадалата В. Т. и св. А. Г. и били приятелки от детинство. Двете се запознали с обв. И.А. през пролетта на 2020 г. В началото на м. юни 2020 г. те били на море, но искали да отидат пак. Св. Г. споделила това с обв. А. и той предложил да ги закара с пострадалата Т. до морето.

На 15.06.2020 г., около 19:20 ч., обв. И.А. пристигнал пред блока на св.

А. Г. в гр. София, управлявайки л.а. „Крайслер 330 Ц“ с рег.№ ***, собственост на Р. А. Г. от гр. София. Свидетелките Г. и Т. натоварили багажа си в колата и се качили в нея, като Г. седнала на предната дясна седалка до водача, а Т. на задната седалка от ляво. Тримата тръгнали за к.к. „Слънчев бряг“ като при излизането от София се движели по АМ „Тракия“ в посока гр.

Бургас. По време на пътуването започнал да вали дъжд, който ту се усилвал, ту намалявал, а на места се били образували локви. Започнало да се стъмва и автомобилът на обв. И.А. се движел с включени фарове в крайна лява лента.

В района около км. 57+164, в посока гр. Пловдив, след тунел „Траянови врата“, обв. А. управлявал автомобила със скорост от 152 км/ч, въпреки, че имало въведено ограничение за движение с максимална скорост от 90 км/ч по време на дъждовалеж. По тази причина колата започнала да поднася, ударила се в разделителната мантинела между платната на магистралата, завъртяла се, след което се насочила към дясната част на пътя. Там се преобърнала и паднала в крайпътната канавка, като застанала върху левите си врати с предна част насочена към гр. София. Всички пътуващи в колата били в съзнание, като пострадалата В. Т. лежала по корем на задната седалка и се оплаквала, че много я болял гърбът. От личния си мобилен телефон св.А. Г. сигнализирала на тел. 112 за възникналия инцидент. След около 20-30 минути на местопроизшествието пристигнал екип на Спешна помощ, който транспортирал свидетелките А. Г. и В. Т. до УМБАЛ „Св. Анна“ АД - гр.

София. Там Т. била оставена на лечение, а Г. - освободена.

Впоследствие на местопроизшествието бил извършен оглед, с което било започнато настоящото наказателно произвдство.

От приложена медицинска документация по делото е видно, че вследствие на настъпилото ПТП пострадалата В. Т. била лекувана в УМБАЛ „Св. Анна“ АД - София, където й била направена и операция.

Видно от заключението изготвената по делото в досъдебната фаза СМЕ, което съдът цени като обективно и компетентно, в резултата на ПТП на пострадалата Т. са били причинени две отделни средни телесни повреди по смисъла на чл.129 ал.2 вр. с ал.1 от НК, изразяващи се в: компресионна, нестабилна фрактура на тялото на Тн 12 със спинална 2 компресия и компресионни, амиелични фрактури на телата на Тн 8 и Тн 11 без дислокация, довели до трайно затрудняване на движенията на снагата; контузионен бял дроб, довел до разстройство на здравето, временно опасно за живота;

Мозъчно сътресение със степенно разстройство на съзнанието, протекло със зашеметяване, обърканост, сънливост, но без пълна загуба на съзнание до степен на комоционна кома, причинило на св. Т. временно разстройство на здравето, неопасно за живота по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, представляващо лека телесна повреда.

Видно от заключението изготвената по делото в досъдебната фаза САТЕ, което съдът цени като обективно и компетентно , техническото състояние на л.а. „Крайслер 330 Ц“ с рег.№ ***, управляван от обв. И.А., непосредствено преди настъпилото ПТП е отговаряло на техническите изисквания за движение по пътищата на страната и не било в причинноследствена връзка с неговото настъпване.

Скоростта на автомобила на обв. А., непосредствено преди настъпилото ПТП, била равна и не по-ниска от 152 км/ч, като експертът е описал спецификата на конкретното произшествие. Според нея: нямало оставени абсолютно никакви следи от екстрено спиране на автомобила; налице бил удар в ляво разположената крайпътна предпазна ограда (метална мантинела) с дължина на огъването 17.45 м; налице било движение на автомобила по пътното платно през трите ленти на магистралата по крива от порядъка на 67 м;

МПС е имало конвенционално движение по пътното платно на магистралата и под определен ъгъл е излязло в площта по дясно разположения землен скат повече от 80 м. до окончателното си установяване; налице било движение на катастрофиралия автомобил по земления скат с дължина от порядъка на 22.5 м; след това автомобилът се превъртял на 180 градуса, около оста си X и около оста си Z, през тавана си, с мачкане на четирите странични стени с удар и по задната му част.

Вещото лице е посочило и механизма на настъпилото ПТП:

Първа фаза - динамика на катастрофиралия автомобил преди удара в мантинелата: непосредствено преди настъпилото произшествие автомобилът, управляван от обв. И.А., се е движел равноускорително със скорост равна и не по-ниска от 152 км/ч.

Втора фаза - след удара в мантинелата: автомобилът на обв. А. след удара в мантинелата променил посоката си на движение надясно, като започнал движение под ъгъл, преминал в извънпътната площ /ската/, където се завъртял около вертикалната си ос, а впоследствие и около хоризонталната 3 си такава X, като претърпял четиристранна пластична деформация по купето си.

Трета фаза - след ударите в извънпътната площ по купето си, вече с почти изразходена кинетична енергия, автомобилът на обвиняемия се завъртял на 180 градуса спрямо първоначалната си директриса преди удара и през тавана си и окончателно се установил върху отводнителния канал с предна част, насочена на северозапад.

Експертът е изяснил и причината за настъпилото произшествие, като е направил извод, че тя не била от техническо естество, било то състоянието на автомобила, пътя или околната среда. В експертното заключение били разгледани елементите от системата водач - МПС - път - околна среда, чиито взаимозависимости дефинират по принцип причините за възникване на всяко едно произшествие. Така пътният участък, където е станал инцидентът, бил мокър към момента на възникването му, както и към момента на огледа.

Времето като сезон, на конкретното място, за конкретния времеви период е било в нощни условия и оттук - при намалена видимост в ограничена зона на осветление от фаровете на автомобила.

Както вече бе посочено, скоростта на катастрофиралия автомобил за и към момента на удара му в мантинелата е била равна и не по-ниска от 152 км./ч. За конкретния пътен участък на ПТП е било установено, че той имал определена и налична вертикална маркировка (сигнализиране с пътен знак „В26 - Забранено е движението със скорост, по висока от означената“ - 90 км/ч и допълнителна табела „Т2 Дължина на“ - 500 м, намираща се на 438 м преди мястото на произшествието. Имало и втора група от пътни знаци, намираща се на 323 м преди мястото на произшествието, указващи, че при дъжд пътят е хлъзгав и е забранено скоростта на движение да превишава 90 км/ч - пътни знаци: „А15 - Опасност от хлъзгане“; „В26 - Забранено е движението със скорост, по висока от означената“; „Т17 - Табела с текст“) като участъкът бил сигнализиран още на 500 м. за ограничение на скоростта на всяко МПС от порядъка на 90 км./ч. Видно от експертното заключение автомобилът, управляван от обв. И.А., имал равноускорително движение, несъобразено и неподходящо като конкретно фактическо поведение и скорост за мястото на настъпилото ПТП, за да се самоудари в и по абсолютно статичен материален обект - предпазната ограда (мантинела). Скоростта на автомобила е била над максимално допустимата за конкретното място, като преди мястото на самото произшествие имало ограничение на скоростта и самото то било на 300 м. след знака, въвеждащ задължителното ограничение.

Вещото лице е изследвало и възможностите за предотвратяване на така настъпилото ПТП, при конкретните пътно-климатични условия. Посочило е, че управляваният от обв. А. лек автомобил като цяло имал по характер продължително равномерно движение до местоудара, при това пътните условия били нощни, но скоростта му на движение не била съобразена с конкретния участък на пътя. От чисто физична и фактическа гледна точка тук 4 се е изисквало целесъобразност на поведението на водача да съобразява движението си спрямо конкретната лента за движение, което изцяло и изобщо е зависело единствено и само от него. Той е трябвало да владее управлението на конкретното МПС точно в тази част и място на пътния участък, като поведението му в тази връзка се оказало от фактическа гледна точка абсолютно неадекватно за конкретната пътна ситуация, обстоятелствените условия и собствените му личностни възможности да овладее автомобила, за да не предизвика удара извън конкретната му лента за движение, при което той не е правел никакъв опит да спира или предприема други адекватни действия, напр. да намали скоростта си за времето, в което се е движел до местоудара в предпазната мантинела. Още веднъж е изтъкнато, че за конкретния случай на конкретното място вече е било налично и ясно сигнализирано, за който и да било водач на МПС, че е трябвало да се управлява със скорост не по-голяма от 90 км/ч.

Така описаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства – частично от обясненията на обвиняемата, дадени в досъдебната фаза на процеса, т.к. с тях той не дава обяснения досежно механизма на настъпилото ПТП, а заявява, че е репарирал причинените имуществени вреди по автомобила и е заплатил разходите по лечението на пострадалата в размера на 4978.53 лева, за което е представил и доказателства – извлечение от банковата си сметка.