Решение № 1032 от 28.08.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1032 гр. Варна, 28.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Филипа Н. Атанасова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20263110201801 по описа за 2026 година Производството е образувано по жалба на „Т.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „К.“№*, представлявано от П. А. П., чрез адв. Д. Д. П.- Т.- ВАК, срещу Наказателно постановление (НП) № 882034F874683 от 30.03.2026г., с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2600 (две хиляди и шестстотин) евро на основание чл. 59, ал. 5, т. 6 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) за извършено нарушение на чл. 15, ал. 4 от същия закон.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП, като се твърди, че то е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че увеличението на цените на предоставяните услуги е икономически обосновано поради драстичен ръст на разходите за ел. енергия, вода, препарати, СОТ, интернет, наем, работа за труд и осигуровки, които са основен ценообразуващ фактор. Моли съда да отмени изцяло обжалваното НП. Моли за присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен процесуален представител адв. Т. от ВАК, който поддържа жалбата и допълва, 1 че от страна на АНО не са разгледани и представени на жалбоподателя доказателства за нарастването на разходите му. Пледира се за отмяна на издаденото НП и се претендират сторените в производството разноски.

Административно наказващият орган, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не се представлява, депозирана е молба от юрк. Андонова със становище по съществото на делото, с която моли жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна и НП да бъде потвърдено. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 24.01.2026 г. органи по приходите при ЦУ на НАП, сред които бил и св. Т., извършили проверка в търговски обект – автокомплекс „К.“, находящ се в гр. Варна, ул.“К.“ №*, стопанисван от „Т.“ООД.

В хода на проверката било установено, следното:

1.Комплексно измиване - лека кола струвало 25 лева за 11.08.2025 и за 11.10.2025 г., а за 24.01.2026 г. - 27.38 лв., като се наблюдава увеличение в размер на 10 %.

2.Комплексно измиване джип, струвало за 11.08.2025г. 30лв., за 11.10.2025г. 30.00 лева и за 24.01.2026 г. - 37.16 лв., като се наблюдава увеличение в размера на 24 %.

3.Измиване лукс лека кола, струвало за 11.08.2025 г. 35.00 лева ; 11.10.2025г 35.00 лева ; и за 24.01.2026 г. - 39.17 лв., като се наблюдава увеличение 12% ;

4.Измиване лукс джип или ван, струвало за 11.08.2025 г - 42 лв.; за 11.10.2025г - 42 лв. и за 24.01.2026 г. - 48.90 лв., като се наблюдава 16 % увеличение на цените.;

5.Външно измиване на лека кола , струвало за 11.08.2025 г. - 14 лева ; за 11.10.2025г - 14 лева и за 24.01.2026 г. -17.7 лв., като се наблюдава 26 % увеличение;

6.Външно измиване на джип, струвало за 11.08.2025 г-17 лв. за 11.10.25г - 17 лв. и за 24.01.2026 г - 21.51 лв., като се наблюдава 27% увеличение на цените;

7.Вътрешно почистване на джип, струвало за 11.08.25 г - 18 лв. ; за 11.10.25 18 лв. и за 24.01.2026 г. - 27.38 лева, като се наблюдава 52 % увеличение на цените.

Доказателствата били събрани и анализирани с ПИП, обр. Кд.184, cep.

2

АА № 0210720/24.01.2026г, с който било констатирано, че „Т." ООД е повишило необосновано от обективни икономически фактори цената на предлаганата услуга в обекта и е нарушило разпоредбите на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ, като било прието, че нарушението е извършено на 24.01.2026г.

На базата на тази ретроспективна рентабилност, АНО е приел, че последващото увеличение на цената е „необосновано“ и води до хипотетичен допълнителен приход, с което е нарушен принципът за добросъвестност и прозрачност при формиране на цените.

За така установеното е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) сер. AN № F874683 от 05.03.2026 г. Срещу акта е подадено писмено възражение, в което дружеството е изложило подробни икономически аргументи за необходимостта от увеличението, като е приложило финансови справки и таблици. Въпреки това, АНО е счел възражението за неоснователно и е издал обжалваното НП.

От приложените по преписката писмени обяснения, последната промяна в цените на услугите е извършена през месец юни 2024г. От икономическа обосновка и финансови таблици се установява, че разходите за заплати и осигуровки на ниво дружество са нараснали през периода 2024г-2026г. един от основните ресурси за дейността на автомивката-водата се е увеличила почти два пъти в сравнение с 2024г., видно от утвърдените нови цени на ВиК услугите за 2025г., което е установено от представената хронолигична ведомост от счетоводна програма. От последната се установява значителна счетоводна загуба от обичайната дейност, която се дължи на многобройни обективни икономически фактори.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Съдът кредитира приетите по делото писмени доказателства, между които не са налице противоречия.

В съдебно заседание е разпитан свидетелят И. Т. Т. – актосъставител, чиито показания съдът кредитира и в които свидетелят посочва, че не е взел предвид писмените обяснения представени от дружеството по отношение на извършени продажби на счетоводни загуби към 2025г., както и на такива под себестойността на предлаганата услугата.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

3

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежно упълномощено лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна.

Съдът, при извършената служебна проверка за законосъобразност на обжалваното НП, констатира следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, оправомощен със Заповед № З-ОПР-30-1 от 13.01.2026 г. на Изпълнителния директор на НАП, и в рамките на преклузивния шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

Въпреки това, при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

На първо място, настоящият състав счита, че е нарушена разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, задължаваща наказващия орган да извърши проверка на акта, да прецени възраженията и събраните доказателства, а при необходимост – да извърши и разследване на спорните обстоятелства. В случая, АНО не е извършил реален анализ на представената от дружеството икономическа обосновка и доказателства за драстично увеличение на разходите за труд, ел. енергия, ВиК, СОТ, интернет и телевизия,препарати и консумативи, а формално ги е отхвърлил. Този пропуск, съгласно задължителната практика, установена с Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС, е съществено нарушение и самостоятелно основание за отмяна на НП.

На следващо място, от показанията на актосъставителя се установява, че преценката за „необоснованост“ е направена при липса на каквато и да е обективна методика и при избирателен анализ на данните. Това превръща извода на АНО в субективен, което е в разрез с основни принципи на административния процес и само по себе си опорочава акта сложил начало на админостративнонаказателното производство.

Освен посочените процесуални нарушения, според настоящия съдебен състав НП се явява и материално незаконосъобразно.

Съставът на вмененото нарушение по чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ изисква увеличението на цените да не е обосновано от обективни икономически фактори. Легалната дефиниция в § 1, т. 6 от ДР на ЗВЕРБ включва „документируеми промени в разходите по производство, които имат пряко и 4 съществено отражение върху себестойността“.

В настоящия казус, от събраните доказателства безспорно се установява наличието на такъв обективен фактор – документиран ръст на разходите за труд в обекта със 29,96% за периода от 2024г.-2026г., ръст на ел. енергия от 35,19%, ръст на разходи за вода с 1,45%, ръст на охранитекна система СОТ 15,08%, ръст на разход за интернет и телевизия 23,03%, ръст на различни по вид необходими консумаиви с по 11,16%, 10,84% и 10,82%, довел до увеличение на себестойността на услугата с 52% .

Съдът намира за необходимо да подчертае, че съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 6 от ДР на ЗВЕРБ, „обективни икономически фактори“ са всички документируеми промени в разходите по производство и продажба, които имат пряко и съществено отражение върху себестойността.

Разходите за персонал в автомивката, препарати и консумативи, вода, ел. енергия и др., представляват именно такъв фактор.

Това се потвърждава и от официалните разяснения на самата Национална агенция за приходите, според които повишаването на разходите за заплати и осигуровки е легитимна основа за промяна на цените.

Спецификата на дейността в автокомплексите изисква използването на персонал, както и използването на вода, ел. енергия, препарати, консумативи, инструменти и уреди за почистване.

Настоящия състав не споделя възражението на АНО за липса на приложени доказателства за увеличение на трудовите възнаграждения.

Жалбоподателят е представил счетоводна справка за разходи на дружеството за труд 2024-2025г, в същата се удостоверяват и увеличение на разходите за електроенергия, вода, наем, консумативи, трудови възнаграждения. Ноторно известен е и факта на увеличението на минималната работна заплата, като за периода от 2024-2026г е 29.96%, което неминуемо се отразява на икономическото и финансово състояние на дружеството.

В този смисъл, когато е налице доказан драстичен ръст на тези разходи, увеличението на крайната цена на услугата се явява икономически обосновано и пропорционално спрямо нарастването на себестойността.

Липсва обективният елемент от състава на вмененото административно нарушение. Както се приема в практиката на административните съдилища, 5 административнонаказващият орган е длъжен да изследва присъщите на дейността икономически показатели и всички разходи, влияещи върху цената, а не да прилага формален или избирателен подход. Липсата на анализ на представената икономическа обосновка за разходите в НП съставлява неправилно приложение на материалния закон.

Подходът на АНО, свеждащ се до изчисляване на ретроспективна норма на печалба, е неправилен. Законът не забранява на търговците да реализират печалба, нито оправомощава НАП да определя пределни нива на рентабилност. Задължението на търговеца е единствено да докаже, че увеличението на цената е породено от обективни икономически причини. Още повече, че констатираното увеличение на цените на конкретните услуги, а именно: комплексно измиване с 10 %; комплексно измиване джип с 24 %.; измиване лукс лека кола с 12% ; измиване лукс джип или ван с 16 % ; външно измиване на лека с 26 % ; външно измиване на джип с 27%; Вътрешно почистване на джип с % за периода от юни 2024г-24.01.2026г. В същото време, наложената имуществена санкция е в размер на 2600 евро. Налице е явна и драстична несъразмерност между стойността на твърдяната „необоснована“ част от увеличението и размерът на наложената санкция. Тази несъразмерност, сама по себе си, сочи за незначителност на вредните последици и ниска степен на обществена опасност на деянието.

Като не е съобразил представените доказателства и е приел, че е налице необосновано увеличение на цената, АНО е приложил неправилно материалния закон, поради което наказателното постановление е незаконосъобразно.

С оглед изхода на спора и направеното искане, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480 евро, които съдът намира за доказани и непрекомерни.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. първо от ЗАНН, съдът