Решение № 34 от 05.02.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Пазарджик, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Ст. Комсалов

Членове:

Ирина Ат. Джунева

Кристина Л. Пунтева при участието на секретаря Виолета Сл. Боева в присъствието на прокурора Е. Здр. Миндачкина като разгледа докладваното от Ирина Ат. Джунева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255200600932 по описа за 2025 година С присъда №68/18.09.2025г. постановена по НОХД № 1001/2025г. на Районен съд гр. Пазарджик е признат подсъдимия М. В. Г. за виновен в това, че на г. в гр. П., обл. П., без надлежно разрешително по чл. 7, ал. 1 и чл. 32 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите е държал в себе си високорисково наркотично вещество — Метил (S) - 3,3-диметил-2-(1пент-4-ен-1-ил)-1Н-индазол-3- карбоксамидо) бутаноат, познато и под синонима MDMB-4en-PINACA, привнесено към растителна маса с нето тегло 0,891 гр., на стойност 26,73 лева ( двадесет и шест лева и седемдесет и три стотинки) по цена, определена съгласно Приложение към член единствен, т.1 на Постановление № 106 от 02.08.2023 г. за изменение на Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството - престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1 от НК, поради което и на основание чл. 354а, ал.3, т.1 от НК, вр. с чл. 55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК е осъден на три месеца лишаване от свобода.

На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС е определен първоначален общ 1 режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

На основание чл.68, ал.1 от НК е постановено подсъдимия да изтърпи изцяло и отделно наложеното наказание по НОХД № 497/2023г. по описа на Районен съд Пазарджик в размер на 10 месеца лишаване от свобода.

На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС е определен първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по НОХД № 497/2023г. по описа на Районен съд Пазарджик в размер на 10 месеца.

Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и разноските.

Против така постановената присъда е подадена въззивна жалба от адвокат Л. М., в качеството му на защитник на М. В. Г.. В жалбата се твърди, че присъдата е несправедлива и се иска съдът да преквалифицира деянието като такова по чл.354а ал.5 от НК и да наложи наказание глоба.

Пред въззивната инстанция жалбата се поддържа и доводите се развиват.

Представителят на ОП-Пазарджик зае позиция, че жабата е неоснователна и присъдата като справедлива и законосъобразна следва да бъде потвърдена.

Пред настоящата инстанция не се събраха нови доказателства.

Съдът като съобрази изложеното в жалбата, доводите на страните в процеса и като провери изцяло така атакувания съдебен акт направи следните изводи:

Производството по делото е преминало по реда на глава 27 от НПК при разпоредбата на л.271 т.2 от НПК. От събраните в досъдебното производство доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 10.02.2025 г. свидетелят П. А. Е., заедно със свои колеги - С. и Т. - и тримата полицейски служители при РУ на МВР П., били на работа и изпълнявали служебните си задължения. Около 15:00 часа на същата дата тримата полицейски служители се придвижили със служебен автомобил марка „Форд“, рег. № до кръстовището образувано от ул. „С. С.“ и ул. „Д. Д.“ в гр. П., обл. П. На това кръстовище полицейските служители спрели за проверка лек автомобил „Мазда 3“, с рег. № , управляван от подсъдимия М. В.

Г., за когото имали оперативна информация, че употребява наркотични вещества. Подсъдимият Г. бил сам в автомобила, който управлявал.

2

Полицейските служители излезли от служебния автомобил, като разпоредили на подсъдимия Г. и той да направи същото. Г. се подчинил. Докато траела проверката, свидетелят П. Е., легитимирайки се, попитал подсъдимия Г. дали имал в себе си забранени вещи. Г. веднага извадил от десния джоб на своето спортно горнище 8 бр. прозрачни полиетиленови пликчета, с намираща се в тях суха, зелена, листна маса. Тогава колегата на Е. - С., попитал подсъдимия Г., какво било това, което бил извадил, а той отговорил, че било „билка“, като изявил желание доброволно да предаде пликчетата, съдържащи суха, зелена листна маса. Полицейските служители отвели Г. в сградата на РУ на МВР Пазарджик, където последният с протокол за доброволно предаване от 10.02.2025 г. предал доброволно 8-те броя прозрачни полиетиленови пликчета, съдържащи суха, зелена, листна маса. Било образувано досъдебно производство, в хода на разследването на което бил извършен оглед на веществено доказателство на предадените доброволно от подсъдимия Г. 8 броя полиетиленови пликчета, съдържащ суха зелена листна маса.

Пликчетата, заедно с листната маса били измерени, като везната отчела, че общото им тегло било 1,57 грама. След това пликчетата били отворени, като били взети проби от съдържащата се в тях зелената листна маса, като при направения полеви наркотест листната маса реагирала на „синтетичен канабиноид“. След това вещественото доказателство - обект на огледа, бил запечатан в хартиен плик, с лепенка „веществено доказателство, с № В 085 066“, с подписите на поемните лица. В хода на разследването била назначена химическа експертиза, чийто обект било вещественото доказателство, предадената доброволно от подсъдимия Г. - суха, зелена на цвят, растителна маса, завита в 8 броя полиетиленови пликчета, запечатани в хартиен плик, със стикер веществено доказателство № В 085 066, с положени подписи на поемните лица. От заключението на изготвената химическа експертиза Протокол № 391/12.02.2025 г. по описа на сектор БНТЛ при ОД на МВР Пловдив, се установява, че растителната маса, съдържаща се в предоставения за изследване Обект - 8 броя полиетиленови пликчета, запечатани в хартиен плик, със стикер веществено доказателство № В 085 066, с положени подписи на поемните лица, имала тегло от 0,891 грама и съдържала веществото Метил (S) - 3,3-диметил-2-(1-пент-4-ен-1-ил)-1Н- индазол-3-карбоксамидо) бутаноат, познато и под синонима MDMB-4en- PINACA. Това вещество е привнесено към растителната маса, която е само негов носител. Идентифицираното 3 наркотично вещество е ново психоактивно вещество и спада към групата на синтетичните канабиноиди. Веществото Метил (S) - 3,3-диметил-2-(1-пент-4ен-1-ил)-1Н-индазол-3-карбоксамидо) бутаноат, познато и под синонима MDMB-4en-PINACA е включено в Приложение №1 към чл. 3 т.1, Списък I от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, като високорисково наркотично вещество. Остатъкът от наркотичното вещество в размер на 0,844 гр., останал след изследването бил изпратен на съхранение в Централно митническо управление гр. София при Агенция Митници. В хода на производството не са събрани, а и не се сочат от подсъдимия М. В. Г. доказателства, че последният има надлежно разрешително за държането на високорисково наркотично вещество, каквото се изисква по чл.7, ал.1, вр. с чл.32, ал.1 от ЗКНВП.

Спор по фактическата обстановка няма. Самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от протокола за доброволно предаване, събраните гласни доказателства и експертизата по делото.

Основният довод на защитата е за несправедливост на наложеното наказание като се иска да се приеме, че деянието представлява маловажен случай по смисъла на чл.93 т.9 от НК и да се преквалифицира същото като такова по чл.354а ал.5 от НК. Основният довод е ниското количество на наркотичното вещество , младата възраст на подсъдимия, факта , че има семейство и е трудово ангажиран в държава от ЕС.

На всички тези доводи решаващият съд е отговорил подробно и мотивите му се споделят от настоящият състав. Безспорно е, че намереното количество наркотик е малко, но това не е достатъчно, за да се определи едно деяние като маловажен случай. На първо място подсъдимият не е в млада възраст както твърди защитата. Г., към момента на извършване на престъплението, е на 30 години. С присъда влязла в сила на 06.04.2023г. е осъден за управление на МПС след употребата на наркотично вещество както и е признат за виновен, че е държал наркотично вещество. В изпитателния срок на тази присъда подсъдимият е осъществил отново състава на чл.354а от НК. Видно е, че приложението на чл.66 ал.1 от НК не е указало своето превъзпително въздействие спрямо подсъдимия. В подадената от него декларация от 07.03.2025г. същият е посочил, че има две малолетни деца и няма доходи. Г. въпреки наличието на малолетни деца е трудово 4 неангажиран/към момента на извършване на престъплението/ и въпреки липсата на доходи се снабдява с наркотични вещества. Напълно правилно решаващият съд не е кредитирал приложените два броя характеристики.

Характеристиката от Фондация „Септември Рома“ е в пълно противоречие със събраните по делото доказателства. Липсва самопризнание и в досъдебната фаза на процеса като подсъдимият се е опитал да омаловажи деянието си. От друга страна съдът е приложил разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 и ал.3 от НК именно като се е съобразил с ниското количество на намереното наркотично вещество.

В тази насока е решение №306 от 22.06.2009г. по н.д. №318/2009г. на трето н.отд. на ВКС според което „При разискване на въпросите, които поставя правната квалификация на осъщественото при условията на чл.93, т.9 НК престъпление и обсъждане на обективираната в термина маловажен случай законодателна воля, ВКС е категоричен и последователен в своите решения, че следва да се преценят в кумулативна даденост както фактите относно обществената опасност на деянието, проектирана в неговите времеви и пространствени измерения; в реализирания механизъм; в индивидуализиращите инкриминирания предмет белези; в липсата или незначителността на настъпилите вредни последици; в мотивите и подбудите, ръководещи дееца; в социалните отражение и отзвук на посегателството; така и съществуващите данни за личността на извършителя на неправомерния акт.

Престъпленията, регламентирани в чл.354А НК, като своеобразен вид посегателства против здравето, с оглед техния интензитет, обективиран в честотата на престъпните прояви и насоченост към лица в незряла възраст, предвид характеристиките на формите на изпълнително деяние и на общественоопасния резултат, и съобразно особеностите на инкриминирания предмет - рискови и високорискови наркотични вещества, сочат на сериозна социална нетърпимост и неправомерност на деянието. В очертания аспект, конкретиката на приетата и доказателствено обезпечена фактология предпоставя маловажност на престъпния акт, само когато извършеното, оценено при съблюдаване комплекса от фактори, правнозначими за тежестта на противоправното посегателство и личните качества на дееца, представлява по-ниска степен на обществена опасност и морална укоримост, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

5

В настоящия казус инкриминираният наркотик, с неговите имплицитно присъщи качествени, количествени и финансови параметри, не следва да бъде интерпретиран като единственият меродавен и изключителен критерий, предопределящ подобна преценка.»

В цитираното от защитата решение №346 от 15.08.2013г. по н.д.

№1076/13г. На трето наказателно отделение на ВКС се застъпва именно тезата, че маловажността по чл. 93, т. 9 от НК не зависи само от количеството на наркотика, а от съвкупност от фактори: малкото количество, ниската му стойност и ниската степен на обществена опасност на самото деяние и на дееца.

В това конкретно решение съдът анализира ситуация, при която подсъдимият е с влошени характеристични данни (наличие на предходно осъждане). ВКС приема, че ако деецът е осъждан преди това за подобен вид престъпления, това е сериозен аргумент срещу квалифицирането на новото деяние като маловажен случай, тъй като сочи на трайни престъпни навици. Съдът посочва, че дори при ниска стойност на наркотика (например 10-15 лв.), ако са налице данни за системност или ако деецът е в изпитателен срок на предходна присъда, случаят не може да бъде маловажен.

Това решение потвърждава консервативната линия на ВКС, че предходното осъждане (особено за наркотици) действа като бариера пред по-лекото наказание по чл. 354а, ал. 5 от НК, дори ако заловеното количество е минимално.