Решение № 596 от 14.07.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 596 гр. Добрич, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Соня Т. Дженкова при участието на секретаря Калинка М. Христова като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело № 20253230100564 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Банка ДСК" ЕАД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: гр. ******, подадена чрез пълномощник юрисконсулт Б.Н., с която срещу Н. К. М., ЕГН **********, с адрес: с. ******, е предявен иск съдът да установи в отношенията на страните, че Н. К. М. дължи на „Банка ДСК“ следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 175/2020 г. по описа на Районен съд Добрич, а именно:

-3 052,90 евро (Три хиляди петдесет и две евро деветдесет и два евроцента) главница, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението22.01.2020 г. до окончателното плащане;

- 156,62 евро (Сто петдесет и шест евро шестдесет и два евроцента)- договорна възнаградителна лихва за периода 20.05.2019-19.01.2020 г./;

-8,85 евро (Осем евро осемдесет и пет евроцента)- лихвена надбавка за забава за периода 20,06.2019-19.01.2020 г.;

-0,84 евро (Осемдесет и четири евроцента)- обезщетение за забава- законна лихва за периода преди подаване на заявлението 20.01.2020-21.01.2020 г.;

-60 евро (Шестдесет евро)- разходи при изискуем кредит;

С исковата молба се претендират и сторените в съдебното производство разноски и юрисконсултско възнаграждение, както и сторените в заповедното производство.

Ищецът основава иска си на следните фактически твърдения: На 19.03.2015 г. между „Банка ДСК“ АД, като кредитор, и Н. К. М. с ЕГН **********, като кредитополучател, е сключен Договор за кредит за текущо потребление. Съгласно Договора „Банка ДСК“ е отпуснала на кредитополучателя сумата 3 700 евро (Три хиляди и седемстотин евро) под 1 формата на кредит за текущо потребление. Срокът на издължаване на кредита е 120 (Сто и двадесет месеца), считано от датата на неговото усвояване. В т. 8 от договора за кредит е уговорен размера и начина, по който се определя дължимата от кредитополучателя лихвапроменлив лихвен процент в размер на 8,45 % годишно, формиран от стойността на 6месечен EURIBOR, който към подписването на договора е имал стойност 0,166 %, и преференциална надбавка в размер на 8,284 %, при изпълнение на Условията по “Договор за ползване на пакети Частно банкиране на „Банка ДСК“ ЕАД“. При нарушаване на Условията правото за ползване на преференциалните условия отпада и приложимият лихвен процент се увеличава чрез увеличаване на надбавката съгласно Условията. Падежната дата за издължаване на месечните вноски е 5-то число на месеца. Кредитът се отчита по заемна сметка № ******. Кредитът е следвало да се погасява и при всички останали клаузи на договора за кредит, общите условия към него и промоционалните условия. „Банка ДСК“ е изпълнила задължението си по договора- кредитът е бил предоставен на кредитополучателя Н. М. на 19.03.2015г. безкасово- по разплащателната сметка посочена в т, 4 и т, 5 от Договора за кредит. По същата разплащателна сметка на кредитополучателя е следвало да се извършва и обслужването на кредита (погасяването на дължимите вноски). Поради забава в плащанията по кредита на два пъти са сключвани допълнителни споразумения между страните.

На 30.08.2017 г. по отношение на остатък по дълга в размер на 3 163 евро, страните договарят следните изменения. Договаря се гратисен период от три месеца, в който срок месечната вноска е в по-малък размер. Годишният лихвен процент става 8,051 % формиран от 6-месечен EURIBOR, който към подписването на споразумението е имал стойност 0 %, и надбавка в размер на 8,051 %. Падежната дата става 20-то число. Подписани са нов погасителен план и общи условия.

На 22.06.2018 г. по отношение на остатък по дълга в размер на 3 220 евро е подписано ново допълнително споразумение. Съгласно неговите клаузи срокът на договора, лихвеният процент и месечната падежна дата се запазват. Договаря се нов гратисен период от три месеца. Подписани са нов погасителен план и общи условия.

От 30.08.2019 г. плащанията по кредита били преустановени, т.е. е допусната забава от над 90 дни при плащането на суми по кредита. От страна на „Банка ДСК“ са правени безуспешни опити за осъществяване на контакт с кредитополучателя с цел разрешаване на въпроса със забавата в изплащането на кредита. Поради неплащане на вноските така както е уговорено в договора и съгласно погасителния план, кредитът е натрупал просрочени суми.

Поради това и на основание чл. 18.2. от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление „Банка ДСК“ е предприела действия по обявяване предсрочна изискуемост на кредита. „Банка ДСК“ е изпратила до Н. М. покана-уведомление, връчена от ЧСИ С. С. чрез пълнолетен член на домакинството на 09.01.2020 г„ с която покана се прави изявление, че целия остатък по кредита е обявен за предсрочно изискуем. След получаването на уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита Н. М. не е изпълнил своето задължение към „Банка ДСК“.

Поради това на 21.01.2020 г. „Банка ДСК“ е подала по пощата заявление за издаване 2 на заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводните книги по чл. 417 от ГПК срещу кредитополучателя Н. М. за дължимите суми по главница, договорна лихва, лихвена надбавка за забава, заемни такси, както и законна лихва.

Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д. № 175/2020 г. по описа на Районен съд Добрич. Искането на „Банка ДСК“ е уважено и е издадена заповед за изпълнение (изменяна и допълвана с Определение № 510/13.02.2020 г. и Определение № 649/28.02.2020 г.), с която длъжникът Н. М. е осъдена да заплати на кредитора „Банка ДСК“ следните суми:

3 052,90 евро- главница; 156,62 евро- възнаградителна лихва; 8,85 евро- лихвена надбавка за забава; 0,84 евро- законна лихва за забава за периода преди подаване на заявлението, 60 евро-разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението- 21.01.2020 г. до окончателното плащане, както и разноски в заповедното производство включващи: платена държавна такса в размер 128,27 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.

В исковата молба се сочи, в случай, че съдът не счете предсрочната изискуемост на кредита да е настъпила на твърдяната дата и на основание представената покана уведомление, получена от М. на 09.01.2020г., то с предявяването на искова молба, „Банка ДСК“ АД обявява предсрочната изискуемост поДоговор за кредит за текущо потребление от 19.03.2015г. на ответника, в размер на пълния му неплатен остатък.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Н. К. М., ЕГН **********, депозира отговор на исковата молба чрез адвокат М. Т.-ДАК, назначена за особен представител по делото.

Искът е намерен за допустим, но неоснователен.

Конкретните възражения на ответната страна са:

-Представените по делото договор за кредит и общи условия не са в цялост. Липсва и договор за застраховка, въпреки, че в погасителния план е отбелязано, че такава е включена в месечната вноска;

-процесния договор се оспорва относно автентичността на подписа на кредитополучателя;

- процесният договор за кредит е недействителен, поради неспазване норми от ЗПК, тъй като не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 , чл.11 и 12 от ЗПК. Последиците от обявяването на тази недействителност са регламентирани в разпоредбата на чл.23 ЗПК,предвиждаща, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи по кредит.;-клаузата за уговорената договорна /възнаградителна/лихва също е нищожна, като противоречаща на добрите нрави, води до значително неравновесие в правата и задълженията на страните /чл.146, ал.1 от ЗЗП/;

-Ищецът не е доказал сключването на застрахователен договор, по силата на който, ответникът да дължи месечни вноски за застрахователна премия, заплащани на застрахователя чрез кредитора по договора за потребителски кредит. При това положение, не може да се приеме, че е налице и основание за включване на дължимата сума за застрахователна премия в главницата по кредита. Следва обаче да се вземе предвид, че ищецът е включил размерът на застрахователните вноски в погасителните вноски.застрахователната премия по сключен договор за застраховка на плащанията представлява 3 разход, пряко свързан с договора за кредит и същият следва да намери отражение в размера на годишния процент на разходите. Според чл. 19, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.Следователно, в ГПР следва да намерят отражение, освен уговорената лихва и всички допълнителни разходи, свързани с кредита, в това число и застрахователната премия по сключения договор за застраховка на плащанията.

След като това не е сторено договорът за кредит не отговаря на изискването на чл.

11, ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит, според който, следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.-предсрочно изискан полученият кредит по отношение на неговата главница се превръща в едно цялостно вземане на кредитора, което вече не се дължи разсрочено.Ето защо не би могло да се приеме, че след позоваване от кредитора на предсрочна изискуемост по кредита, следва той да получи и възнаграждението за предоставените средства до края на договора. Съобразена законовата уредба на договора за потребителски кредит в Закона за потребителския кредит, изпадането на длъжника в забава обуславя правото на кредитора да търси единствено мораторна лихва за периода на същата и то, съизмерима с лимитирания размер законна лихва. В този смисъл се сочи и задължителната практика на ВКС Тълкувателно решение № 3/2017 на ОСГТК на ВКС

Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От събраните по делото писмени доказателства, заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза и приобщеното за послужване ч.гр.д. № 175/2020 г. по описа на Районен съд – Добрич, съдът приема за установено следното:

Между „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството на кредитор, и Н. К. М., в качеството на кредитополучател, на 19.03.2015 г. е сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който банката е предоставила на ответницата кредит в размер на 3 700 евро.

Съгласно уговореното между страните, кредитът е предоставен за срок от 120 месеца, като погасяването му следва да се извършва чрез месечни анюитетни вноски съобразно приложен погасителен план. В договора страните са уговорили променлив годишен лихвен процент, формиран от стойността на 6-месечния EURIBOR и договорена надбавка, както и условията за промяна на лихвения процент при отпадане на преференциалните условия.

Установява се, че кредитната сума е усвоена от ответницата. Сумата по кредита е предоставена безкасово по разплащателната сметка, посочена в договора, като по тази сметка е следвало да се извършва и обслужването на кредита.

В процеса на изпълнение на договора между страните са били сключени две допълнителни споразумения, с които са изменяни параметри на кредитното правоотношение.

С допълнително споразумение от 30.08.2017 г. страните са договорили преструктуриране на задължението при остатък по кредита в размер на 3 163 евро, предоставен е три месечен гратисен период, изменен е размерът на договорения лихвен 4 процент, като е изготвен нов погасителен план.

С последващо допълнително споразумение от 22.06.2018 г. при остатък по кредита в размер на 3 220 евро страните отново са договорили гратисен период от три месеца, като срокът на договора, падежната дата и лихвеният процент са запазени. И при това споразумение е изготвен нов погасителен план.