Решение № 1305 от 03.06.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 6981/2021
- Вид
- Решение № 1305
- Подписан
- 03.06.2022
- В сила
- 03.06.2022
- Състав
- Станимира Иванова, Божидар Иванов Стаевски, Райна Мартинова
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 150 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 139-148 · Закон за енергетиката
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл. 139-148 · Закон за енергетиката
- чл. 140, ал. 5 · Закон за енергетиката
- чл. 139-148 · Закон за енергетиката
- чл. 139-148 · Закон за енергетиката
- чл.142, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл. 139-148 · Закон за енергетиката
- чл. 139-148 · Закон за енергетиката
- чл. 139-148 · Закон за енергетиката
- чл. 145, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 139-148 · Закон за енергетиката
- чл. 139-148 · Закон за енергетиката
- чл. 139-148 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал.5 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал.6 · Закон за енергетиката
- чл. 154 · Закон за енергетиката
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1305 гр. София, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Станимира Иванова
Членове:
Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100506981 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20049077/22.02.2021г. по гр.д. № 42137 по описа за 2020г. на Софийски районен съд, 126-ти състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 от ЗЕ вр. с чл.
79 и чл. 86 от ЗЗД , че всеки от ИЛ. Н. ИЛ., ЕГН ********** и В. Н. К., ЕГН ********** дължат н а Т.С.”ЕАД, ЕИК **** с адрес: гр. София, ул.
„**** заплащане на сумите, както следва: сумата от по 725,84лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 26.06.2020г., до изплащането й, представляващи ½ от стойност на потребена топлинна енергия в апартамент № 11, гр. София, ж.к. **** абонатен № 293008 за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г.; сумата от по 18,19лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 26.06.2020г., до изплащането й, представляващи ½ от цена на дялово разпределение на топлинната енергия в имота за периода юни 2017г. до април 2019г . , за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 27328/2020г. на СРС, като неоснователни са отхвърлени исковете за горница над 725,84лв. до предявен размер от по 955,15лв. и за 1 периода май 2016г. – април 2017г.; за горница над 18,19лв. до предявен размер от по 20,43лв. ; както и исковете за обезщетение за забава за плащането на главниците както следва: сумата от по 154,29лв. за забава на главницата за топлинна енергия и за по 4,08лв. за забава на плащането на главницата за дялово разпределение , като всеки от ИЛ. Н. ИЛ., ЕГН ********** и В. Н. К., ЕГН ********** е осъден да заплати н а Т.С.”ЕАД, ЕИК **** съдебни разноски от по 100,49лв. , Т.С.”ЕАД, ЕИК **** е осъдена да заплати съдебни разноски на адв. Н.К. на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. възнаграждение от 175,37лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 25046524/15.03.2021г. по регистъра на СРС от ответниците по исковете ИЛ.
Н. ИЛ., ЕГН ********** и В. Н. К., ЕГН ********** със съдебен адрес: адв.
Н.К., гр. София, ул. „****, офис 2 в частта, в която исковете са уважени.
Изложили са съображения, че решението в тази част е постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон.
Посочили са, че не било доказано да са потребител на топлинна енергия в имота за периода. Не бил представен нотариален акт за право на собственост или на вещно право на ползване върху имота, нито декларация за откриване на партида. Събраните доказателства, вкл. фактури сочели за потребител само единият ответник по исковете, не следвало да се ангажира отговорността и на другия. Не дължали възнаграждение за дялово разпределение на енергията, не били събрани доказателства за основанието и размера на това вземане. Фирмата за дялово разпределение била извършила тази услуга, нямали задължение към ищеца за същото. Не се дължала законна лихва.
Процесуалният им представител е претендирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
Въззиваемият- ищец– Т.С.”ЕАД, ЕИК **** в предоставения срок да отговор не е изразило становище по жалбата. С молба от 20.05.2022г. е оспорило жалбата, претендирало е разноски, оспорило е претенцията за разноски на въззивниците включително и поради прекомерност.
Третото лице помагач на страната на въззиваемия -ищец – „Б. ООД, ЕИК **** не е изразило становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
2
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2017124/02.09.2020г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** срещу ИЛ. Н. ИЛ. , ЕГН ********** и В. Н. К., ЕГН **********, с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 и чл.
154 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, да признае за установено, че всеки от ИЛ. Н. ИЛ., ЕГН ********** и В. Н. К., ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** заплащане на сумата от по 955,15лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 26.06.2020г., до изплащането й, представляващи ½ от стойност на потребена топлинна енергия в апартамент № 11, гр. София, ж.к. **** абонатен № 293008 за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2019г.; сумата от по 20,43лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 26.06.2020г., до изплащането й, представляващи ½ от цена на дялово разпределение на топлинната енергия в имота за периода май 2016г. до април 2019г . , обезщетение за забава за плащането на главниците както следва: сумата от по 154,29лв. за забава на главницата за топлинна енергия и сумата ог по 4,08лв. за забава на плащането на главницата за дялово разпределение, за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 27328/2020г. на СРС, като му се присъдят разноски. Посочило е, че ответниците са потребители на топлинна енергия в имота при посочените квоти, потребили енергия в имота за процесния период в количества и на стойност, за които са предявени исковете дължали и възнаграждение за дяловото й разпределение, изпаднали в забава на плащането й и дължали обезщетение в размер на сумите, за които е предявен иска, страните били обвързани от договор за доставка на топлинна енергия при Общи условия. Претендирало е разноски.
Ответниците ИЛ. Н. ИЛ. , ЕГН ********** и В. Н. К., ЕГН ********** в предоставения срок за отговор са оспорили исковете. Навели са твърдения, че не оспорват размер на вземанията, но оспорват основанията на исковете.
Задълженията били погасени по давност, срок на която била 3 години. Не било доказано да са в облигационни правоотношения с ищеца за доставка на топлинна енергия в имота, не били поръчвали услугата, не дължали плащане на възнаграждение за дялово разпределение на енергията, тази услуга била извършена по твърдения на ищеца от Б.”ООД. Претендирали са разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца –„Б. ООД, ЕИК **** е подкрепило исковете.
3
По делото е приложено заповедно дело № 27328/2020г. на СРС съгласно което по заявление вх. № 3031347/26.06.2020г. е издадена заповед за изпълнение с която е разпоредено всеки от ИЛ. Н. ИЛ., ЕГН ********** и В.
Н. К., ЕГН ********** да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** сумата от по 955,15лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 26.06.2020г., до изплащането й, представляващи ½ от стойност на потребена топлинна енергия в апартамент № 11, гр. София, ж.к. **** абонатен № 293008 за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2019г.; сумата от по 20,43лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 26.06.2020г., до изплащането й, представляващи ½ от цена на дялово разпределение на топлинната енергия в имота за периода май 2016г. до април 2019г . , обезщетение за забава за плащането на главниците както следва: сумата от по 154,29лв. за забава на главницата за топлинна енергия и сумата от по 4,08лв. за забава на плащането на главницата за дялово разпределение, съдебни разноски от 95,36лв, за така издадена заповед длъжниците са уведомени на 07.08.2020г., на 10.08.2020г. са подали възражение сочещо недължимост на сумите поради липса на облигационно правоотношение е изтекла погасителна давност, на 14.08.2020г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи в едномесечен срок от съобщението доказателства, че е предявил иск за установяване на вземанията и такива е представил на 02.09.2020г.
Прието е неоспорено от страните удостоверение за наследници, издадено от СО, район Красна поляна съгласно което Н.И.Н. е починал на 23.04.2011г. и е оставил за наследници по закон дъщерите си В. Н. К. и ИЛ. Н. ИЛ., съпругата му К.Н. е починала на 05.06.2013г.
Прието е неоспорено от страните писмо от СО, район Класна поляна от 02.04.2020г., съгласно което в архиви се намира договор от 01.04.1964г. съгласно който Председателя на ИД на ДРНС е сключил договор за покупкопродажба с Н.Н. и К.Н. за апартамент № 11, вп. А, бл. 60, ж.к. Западен парк”, гр. София.
Приета е искова молба съгласно която по гр.д. № 25453/2017г. В. Н. К. и ИЛ. Н. ИЛ. са предявили иск срещу Т.С.”ЕАД за установяване недължимост поради погасяване по давност на начислени суми за потребена топлинна енергия в апартамент № 11, вп. А, бл. 60, ж.к. Западен парк”, гр. София за периода до 31.01.2014г.
4
По делото са приети протокол от ОС на ЕС от 22.08.2002г, договор от 18.09.2002г., съгласно които ОС на ЕС на сграда вх.. А, бл. 60, ж.к. Западен парк”, гр. София е избрало и възложило на Б. България”ООД да извършва дялово разпределение на енергията в сградата. В списъка на живущи за ап. 1 е записан Н.Н. положил подпис срещу заявено желание за монтиране на разпределители на 3отоплителни тела в имота.
Приети са извлечения от сметки на ищеца, сочещи задължение на ответниците за периода в размер на сумите, за които е предявен иска.
По делото са приети общи условия одобрени от ДКЕВР на 27.06.20 16г. и ог 03.02.2014г., съгласно чл. 33 от които суми по месечните фактури следва да се заплащат в 45-дневен срок от изтичане на срока, за който се отнасят, обезщетение за забава се дължи само за неплатени в този срок фактури, които са за реално потребление на енергията. С разпоредбата на чл. 36 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02. 2014 г. на ДКЕВР и одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016г. на ДКЕВР редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение . С тези ОУ е посочено, че дължимата на ищеца цена е тази за стойността на дяловото разпределение и стойността на потребената енергия,
Приети са констативни протоколи на нотариус за публикуване на фактури.
Приети са изравнителни сметки, протоколи за отчет, съгласно които титуляр на партида за имота е Н.Н..
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД – иск за установяване съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди в имот в сграда 5 етажна собственост, за възнаграждение за дяловото разпределение на енергията, за които е издадена заповед за изпълнение.
За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлоенергия срещу задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./, пносител е на вземане на цена за дяловото разпределение , поради което и за ответни ците е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността на същите.
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалите към процесния период и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Разпечатката съдържа 48 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ade18020-8efd-499f-8635-22f7ac3744ac