Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 41 от 11.11.2025, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Наказателно дело от общ характер 281/2025
Вид
Присъда № 41
Подписан
11.11.2025
В сила
08.07.2026
Състав
Георги Христов Иванов, Радослава Николова Маждракова

Цитирани разпоредби

Мотиви към Присъда №41 от 11.11.2025г. по НОХД №281/2025г. по описа на Окръжен съд гр.Бургас

Съдебното производство по делото е образувано по обвинителния акт на Окръжна прокуратура град Бургас против Н. Д. Т. с ЕГН:**********, роден на ** в с. **, общ. *, * гражданин, образование - **, семейно положение - *, месторабота - *, **, адрес гр. *, местност **, с обвинение по чл.116, ал.1, т.6, предложение последно, вр. чл.115 от НК за това, че на 24.10.2024г. в гр. *, ул.“*“ № *, умишлено умъртвил другиго - Ж. В. К. с ЕГН **********, чиято смърт настъпила на 25.10.2024г. в УМБАЛ „Дева Мария“, гр.Бургас, като убийството е извършено с особена жестокост.

За съвместно разглеждане в наказателното производство бяха приети предявените от К. Ж. К. и М. Ж. К. – син и дъщеря на пострадалия Ж. В. К., против подсъдимия Н. Д. Т. граждански искове, всеки от които за сумата от сто хиляди лева, претендирани като обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди от деянието, за което Т. е обвинен, ведно със законната лихва от датата на деянието.

Съдебното производство протече по общия ред.

В заключителната си пледоария прокурорът поддържа обвинението срещу подсъдимия Т. като го счита за доказано по несъмнен начин от обективна и субективна страна. Счита, че са налице квалифициращото обстоятелство по чл.116 ал.1, т.6, предложение последно от НК като убийството е извършено с особена жестокост. Пледира за налагане на наказание доживотен затвор.

Повереникът на частните обвинители и граждански ищци К. Ж. К. и М.

Ж. К., адв.В. се присъединява изцяло към становището на представителя на ОП Бургас относно доказаността на обвинението срещу подсъдимия, както и към предложения от него вид и размер на наказанието. По отношение на гражданските искове, излага становище за уважаването им изцяло от съда като се присъдят и направените по делото разноски от частните обвинители и граждански ищци. Последните не се явиха в последното съдебно заседание.

Защитникът на подсъдимият Т., адв.И. пледира за оправдаването на подсъдимия по обвинението за това, че убийството е извършено с особена жестокост. Счита, че подсъдимия следва да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.124 от НК и да му се наложи наказание лишаване от свобода съобразно тази разпоредба. Счита гражданските искове за прекомерни по размери.

В последната си дума подсъдимият Т. моли за по-ниско наказание.

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

След поотделната и съвкупна преценка на събраните в производството 1 гласни и писмени доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Н. Д. Т. с ЕГН:**********, е роден на ** в с. *, общ. *. Той е ** гражданин, с ** образование, *, *, **, с постоянен адрес гр. **, местност **. От 2015г. той пребивавал в гр. *, където съжителствал със свидетелката С.

А. И. в жилище на ул. „*“ № *. Препитавали се от събиране на отпадъци от контейнерите за боклук.

Пострадалият Ж. В. К., ЕГН **********, живеел в гр. **, ул. „*“ № *, със своята възрастна майка. Той познавал подсъдимия и свидетелката И., като тримата редовно употребявали алкохол заедно. Освен това, пострадалият периодично заплащал на свидетелката И. за осъществяване на интимни контакти с него. Подсъдимият бил наясно с това обстоятелство и търпял подобни отношения, тъй като се възползвал от даваните от К. на С. И. парични суми.

На 24.10.2024 г. около 20:00 часа, в близост до градската джамия в гр. *, пострадалият К. се срещнал с подсъдимия и свидетелката И.. Той заявил намерение за полов контакт със свидетелката, тя се съгласила и той предал сумата от 100 лева като заплащане. Тримата се отправили към жилището на подсъдимия на ул. „*“ № * като по пътя си закупили алкохол – ракия и бира.

Когато стигнали дома на подсъдимия, тримата седнал отвън на двора, където започнали да консумират алкохол. Между 20:45 и 22:50 часа пострадалият започнал да настоява за обещания му полов контакт със свидетелката И., за който по-рано бил платил 100 лева. Св. С. И. и подс.Т. му казали да изчака малко, но К. не искал да чака и продължавал да настоява като започнал да дърпа И.. Това негово поведение ядосало подс.Т., който станал от мястото си и започнал да нанася юмручни удари в областта на тялото и лицето на К., който паднал по гръб на земята. Въпреки това подсъдимият продължил да нанася ритници в торса и нови юмручни удари в лицево-челюстната област на К..

Свидетелката И. безуспешно се опитвала да спре подсъдимия. Вследствие на ударите главата на пострадалия се ударила няколко пъти в намиращ се отдолу камък, причинявайки му тежка черепно-мозъчна травма. Пострадалият К. изпаднал в кома, с тежко и хриптящо дишане. След побоя Т. с помощта на И. изнесъл тялото на пострадалия от двора си на улицата, измил се и заключил дома си, след което заедно със св.И. се отправили към ЖП гарата на гр.* с намерение да напусне града.

Около 22:50ч. тялото на пострадалия било открито от свидетеля А. С. А., който подал сигнал на тел. 112. Пострадалият бил транспортиран в УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД, но въпреки оказаната медицинска помощ на 25.10.2024 г. в 14:02 часа К. починал.

Междувременно, подсъдимият и свидетелката И. били открити и задържани от полицейските служители И. И. И., Ж. С. Ж., в района на ЖП гара на гр.* на 25.10.2024 г., около 04:25 часа.

2

На тялото на пострадалия на 26.10.2024г. бил извършен оглед на труп /аутопсия/ в отделението по съдебна медицина при УМБАЛ Бургас АД.

Изготвена била съдебно-медицинска експертиза за установяване на причината за смъртта му и за характера на претърпените телесни повреди. Съгласно заключението на експертизата, при извършената аутопсия на трупа на пострадалия били констатирани следните наранявания: закрита черепномозъчна травма, охлузвания на теменната област на главата срединно, челото вдясно и дясната вежда, кръвонасядане на клепачите на дясното око, субконюнктивален кръвоизлив на лявото око, охлузвания и кръвонасядания на дясната буза на лицето и на лявата лицева половина, и към шията, обширно кръвонасядане под меката черепна покривка вляво, субдурален /под твърдата мозъчна обвивка/ кръвоизлив в десните и челно-теменно-слепоочно-тилни области, с подлежаща деформация на главния мозък, притискане на малкия мозък върху големия тилен отвор /малко мозъчно вклиняване/. Установени били счупвания на десните десето и единадесето ребро. Множество охлузвания и кръвонасядания на гърдите вляво, левият и десен горен крайник, гърба вляво, двете хълбочни области, седалището двустранно, и на левият и десен долни крайници. Установено било, че при приема си в УМБАЛ Дева Мария, непосредствено преди смъртта си, пострадалият е бил коматозно състояние, без реакция на болка и на светлина. Пострадалият е бил с мозъчен оток, с остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност. Непосредствената причина за смъртта на пострадалия се дължала на закритата черепно-мозъчна травма, с развил се субдурален /под твърдата мозъчна обвивка/ кръвоизлив с подлежаща деформация на главния мозък и вклиняване на малкия мозък, довели до остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност. Според вещото лице смъртта на пострадалия К. е в пряка причинно-следствена връзка с претърпените травматични увреждания на главата.

Съгласно заключението на същата експертиза, на базата на морфологичния вид на уврежданията на теменната област на главата, можело да се направи преценката, че същите са получени в резултат на ударното, притискащо и тангенциално действие, с или върху твърд тъп/тъпоръбест предмет и биха могли да бъдат получени вследствие на падане от собствен ръст върху случайни предмети /например камък/. Останалите травматични увреждания били получени в резултат на удари, с или върху твърди тъпи/тъпоръбести предмети, каквито могат да бъдат елементи на неравен терен, човешки ръце и крака, и случайни предмети /например камъни/.

Съгласно заключението, субдуралният кръвоизлив вдясно се характеризира като разстройство на здравето, временно опасно за живота.

Субконюнктивиалният кръвоизлив на лявото око се характеризира като временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Счупването на десните десето и единадесето ребро се характеризират като временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Останалите травматични увреждания се характеризират като болка и страдание.

Назначена и изготвена била и ДНК експертиза, при която са изследвани 3 за ДНК профил иззетите при огледа на местопроизшествието и приобщени към досъдебното производство вещи. Съгласно заключението на тази експертиза, по тампона с обтривка от камък в двора, по парчето от шперплат и по панталоните, носени от обвиняемия, се определя наличие на кръв. ДНК профила на кръвта показва, че произхожда от един и същи мъж, като е налице пълно съвпадение с ДНК профила на пострадалия Ж. В. К..

Видно от заключението на химическата експертиза за наличие или липса на алкохол в кръвна проба от пострадалия К., в кръвта му се доказва съдържание на етилов алкохол в количество 0.42 промила.

Съгласно заключението на комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза на подс.Т., той не страда от психично заболяване или умствена недоразвитост, респективно няма продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието му, няма болестна зависимост от алкохола.

Липсва наличие на интелектуален дефицит, като интелектуалния му потенциал е в ниските регистри на нормата, с примитивно градирани интереси. Личностната особеност на Т. създава предпоставки за трудности в поведението му, предвид липсата на умение да създава близки емоционални връзки, затвореност и пасивност, нагласа на недоверие към света и към околните, които в комбинация със скъсения импулсивен самоконтрол в трудна и ощетяваща го ситуация, каквато е ситуацията на конфликт, особено след употреба на алкохол, ограничават контрола му върху разрушителните поведенчески последици, при декларативен позитивен социален резонанс.

Съгласно заключението затрудненията в самоконтрола на Т. са значимо изразени при алкохолно опияняване или в ситуация на житейски проблем, когато реагира с подчертано висок интензитет на негативния афект и импулсивност в поведението, при скъсен самоконтрол, включително и с агресивно поведение. Личностният му строй е примитивен, с акценти като функция на генетичните, биологичните и средовите фактори, като не се установяват симулационно или агревиращо поведение, внушаемост или склонност към фантазиране по повод фактите, предмет на доказване по делото. Съгласно заключението на експертиза, не са налице аргументи за потвърждаване на състояние на физиологичен афект /силно раздразнение/ у Т. към момента на деянието. Детайлите в субективните описания на обвиняемия не са характерни за провокация в смисъла на афектогенен мотив, както няма данни и за интензивен или стръмно нарастващ афект, т.е. отсъстват описания и самоописания на състояние, при което съзнанието му да е овладяно до такава степен от чувствата, че волята му да се определя предимно от тях липсва стеснение на съзнанието, споменът е със запазена последователност на събитията, съзнанието му е било съхранено през цялото време, поведението му е структурирано от началото до края, липсват и основни физиологични и поведенчески характеристики на стадиите на физиологичния афект. Към момента на деянието, Т. се е намирал в състояние на обикновено алкохолно опиянение, от средна степен, във възбудна разновидност. При тази степен на алкохолно опиянение, алкохолът намалява до известна степен рационалните 4 оценъчни възможности, снижава критичността, засилва волева улесненост с отпадане на нравствените задръжки и разтормозване на низши инстинкти и влечения, при което е възможно извършването на противоправни деяния, без обаче да води до качествени промени на съзнанието. Употребеният алкохол със своя занижаващ задръжките и критичността ефект, в съображение с личностните особености, в контекста на ситуацията е изиграл улесняваща роля при осъществяване на деянието. Към и след датата на деянието у Т. не се констатират нарушения на интелекта /умствена недоразвитост/ или на базисните психични качества /краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието/, които да имат непосредствено отношение относно неговите основни психични годности, като същият е бил, и е годен да разбира свойството и значението на извършеното и е можел да ръководи постъпките си. Към момента деянието Т. е бил способен правилно и точно да възприема фактите и обстоятелствата свързани с деянието, да ги запаметява, да ги възпроизвежда в обясненията си, т.е. Т. е вменяем и е наказателноотговорен.