Решение № 12180 от 19.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12180 гр. *****, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА

ПАНОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА Гражданско дело № 20251110153199 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XIII от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по искова молба на Н. Й. Й., с ЕГН: **********, подадена чрез пълномощника й – адв. Г. Г. против Д.Г. № 165 „Л.“, с код по БУЛСТАТ:

********* с адрес гр. *****, ул. ********* № 19, представлявана от К. П. – директор, с която се иска съдът да осъди ответника да заплати на ищеца следните суми: 1/ сумата от 802.64 евро /или 1569.82 лева/ – главница, представляваща незаплатено трудово възнаграждение в договорен с Анекс № Д0***** от 10.08.2023 г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г. увеличен размер, равняващ се на 15 % от работната заплата към 01.01.2023 г., за периода от 01.01.2023 г. до 07.08.2023 г. и 2/ сумата от 221.20 евро / или 432.63 лева/ – обезщетение за забава за периода от 29.11.2023 г. до 24.11.2025 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба – 26.11.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата в размер от 461,18 лв.

(235,80 евро), представляваща обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 27 дни, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението, както и сумата от 127,10 лв. (64,99 евро), представляваща лихва за забава върху дължимото обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за периода от 29.11.2023 г. до 24.11.2025 г. Претендират се и направените разноски.

В исковата молба се твърди, че ищцата била в трудово правоотношение с ответника, считано от 21.12.2021 г. по силата на трудов договор № 10/21.12.2021 г. като заемала длъжността „учител“ с код по НКПД 23305002 и 1 място на работа гр. ***** при 8 часов работен ден и трудово възнаграждение от 1260 лева месечно. На 01.09.2022 г. към трудовия договор било сключено допълнително споразумение и възнаграждението на ищеца било увеличено на 1486 лева, считано от 01.09.2022 г. Впоследствие обаче трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, считано от 8.08.2023 г. На следващо място се твърди, че с Анекс от 10.08.2023 г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г. било уговорено увеличение на месечните трудови възнаграждения на заетите в сферата на образованието, равняващ се на 15 % от работната заплата към 1.01.2023 г. – чл. 28 от КТД – като увеличението било със задна дата от 1.01.2023 г. Поради това ищецът отправил заявление до ответника за заплащане на дължимото се увеличение от 1.01.2023 г. до 07.08.2023 г., когато и трудовият договор бил прекратен. Ответникът обаче тълкувайки превратно разпоредбите на приложимото законодателство и на КТД отказал да заплати исканото увеличение. Ищецът излага подробни доводи, че процесната сума му се дължи, доколкото към 1.01.2023 г. бил служител при ответника и продължил да е такъв до 07.08.2023 г., като увеличението макар и договорено на 10.08.2023 г. било с обратна сила – именно от 01.01.2023 г. В тази връзка се поддържа, че анексът имал обратна сила, доколкото чл. 54, ал. 1 от КТ позволявал на КТД да има действие с обратна сила. Такова принципно положение следвало и от Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда - § 3 от ПЗР. В тази връзка и ищецът счита, че макар да е бил с прекратен трудов договор към датата на анекса, увеличеният размер на трудовото възнаграждение му се дължи за времето, когато все още е заемал длъжността учител. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат увеличени.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответника Д.Г. № 165 „Л.“, с код по БУЛСТАТ: ********* е постъпил писмен отговор, с който исковите претенции се оспорват като неснователни и недоказани. В тази връзка на първо място не се оспорва, че ищецът действително е бил в трудово правоотношение с ответника като е бил учител до 07.08.2023 г., когато трудовият договор бил прекратен. Не се оспорва и че с Анекс от 10.08.2023 г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г. било уговорено увеличение на месечните трудови възнаграждения на заетите в сферата на образованието, равняващ се на 15 % от работната заплата към 01.01.2023 г., с обратна сила – считано от 1.01.2023 г. Според ответника обаче на това увеличение имали право единствено все още ЗАЕТИТЕ в системата на предучилищното и училищното образование лица към датата на сключване на анекса – 10.08.2023 г. – на основание чл. 27, ал. 2 от КТД. Ищецът обаче към тази дата вече бил с прекратен трудов договор, поради което нямал качеството „заето лице“ в образователната система и нямало възможност да му бъде заплатено процесното увеличение. В тази връзка се оспорва възможността да обратно действие на увеличението спрямо вече напусналите системата лица – като отново се сочи аргумент от § 3 о т Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и 2 заплащане на труда. Такава възможност не предвиждал противно на доводите на ищеца и чл. 54, ал. 1 от КТ. На последно място се оспорва и претенцията за обезщетение за забава, като се посочва, че дори сумата да се дължала, то ответникът не бил изпаднал в забава от сочената от ищеца дата, доколкото нямало фиксиран срок, в който увеличението да се заплати. Сочи се, че по процесния въпрос има спорна съдебна практика. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правна квалификация чл. 128, т. 2 КТ в доказателствена тежест на ищцата е да докаже в условията на пълно и главно доказване следните факти: наличието на трудово правоотношение между страните за периода 21.12.2021 г. до 7.08.2023 г., по което ищцата е престирала труд в периода 1.01.2023 г. – 30.06.2023 г.; че е била член на синдикалната организация, сключила Колективен трудов договор № ******/06.12.2022 г. или че се е присъединила към колективния трудов договор; размера на увеличението на основното и на допълнителното трудови възнаграждения в резултат на приложението на Анекс № Д0*****/10.08.2023 г. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е при условията на пълно и главно доказване да докаже погасяване на дълга чрез плащане.

По иска с правна квалификация чл. 224, ал. 1 КТ в доказателствена тежест на ищеца е да докаже в условията на пълно и главно доказване следните факти: наличие на неползван към датата на прекратяване на трудовото правоотношение платен годишен отпуск; че е била член на синдикалната организация, сключила Колективен трудов договор № ******/06.12.2022 г. или че се е присъединила към колективния трудов договор; размера на увеличението на брутното трудово възнаграждение в резултат на приложението на Анекс № Д0*****/10.08.2023 г. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е при условията на пълно и главно доказване да докаже погасяване на дълга чрез плащане.

По исковете с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищцата е докаже наличието на главни дългове и изпадане на ответника в забава, както и размера на дължимите обезщетения за забава.

По делото са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: ищцата е била в трудово правоотношение с ответника, считано от 21.12.2021 г. по силата на трудов договор № 10/21.12.2021 г. като заемала длъжността „учител“ при възнаграждение от 1486 лева към 01.09.2022 г. Със Заповед от 7.08.2023 г. работодателят прекратил трудовото правоотношение на ищеца на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ. С Анекс от 10.08.2023 г. към КТД за системата на 3 предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г. било уговорено увеличение на месечните трудови възнаграждения на заетите в сферата на образованието, равняващ се на 15 % от работната заплата към 1.01.2023 г. – чл. 28 от КТД – като увеличението било със задна дата от 1.01.2023 г. В откритото съдебно заседание от 19.05.2026 г. е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищцата е изпратила от ответника заявление с покана за плащане на претендираните от нея суми, което ответникът е получил на 28.11.2023 г. Тези обстоятелства съдът приема за установени.

Тези обстоятелства се установяват и от представените по делото писмени доказателства – трудов договор № 10 от 21.12.2021 г., ведно с допълнителни споразумения от 1.09.2022 г. и от 28.06.2023 г. към него, заповед № 225 от 7.08.2023 г. Поради липса на твърдение и доказване на обратното, съдът приема, че ищцата е изпълнявала добросъвестно трудовите си задължения.

По делото са представени фишове за работна заплата на ищцата за периода от 1.01.2023 г. до 31.08.2023 г., от които се установяват размерите на начислените в полза на ищцата трудови възнаграждения в този период.

На съда е служебно известно обстоятелството, че е сключен колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № ******/6.12.2022 г., между Министерство на образованието и науката, Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България, Сдружението на директорите в средното образование в Република България – работодатели, и Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България, Синдиката „Образование“ към Конфедерация на труда „Подкрепа“, Независимия учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България – синдикати.

На съда е служебно известно и обстоятелството, че съгласно анекс № Д0***** от 10.08.2023 г. към колективния трудов договор № ****** от 6.12.2022 г., чл. 27 от КТД се изменя, като за системата на предучилищното и училищното образование се определят минимални основни работни заплати, считано от 1.01.2023 г., за педагогически специалисти с ръководни функции, както и за педагогически специалисти. Съгласно изменения текст на чл. 27, ал.

2, осигурените средства от държавния бюджет на Република България за 2023 г. в размер от 524 млн. лева се изразходват единствено и само за увеличение, считано от 1.01.2023 г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогически персонал с съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя.

Обстоятелствата относно сключения колективен трудов договор и анекса към него не се оспорват от ответника с отговора на исковата молба, поради което са отделени като безспорни между страните с доклада по делото.

4

От представеното удостоверение от Регионален синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ - ***** (л. 11 от делото) се установява, че ищцата е член на синдикалната организация, включително в периода октомври 2021 – август 2023 г. Ето защо по делото се установява, че ищцата е член на синдикална организация, която е страна по колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № ******/6.12.2022 г.

При така установената фактическа обстановка, спорният по делото въпрос е приложим ли е анекс № Д0***** от 10.08.2023 г. спрямо трудово правоотношение на ищеца, доколкото същото е било прекратено, считано от 8.08.2023 г. По този въпрос съдът намира следното:

Съгласно чл. 50 КТ, с колективния трудов договор се уреждат въпроси на трудовите и осигурителните отношения на работниците и служителите, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона. Съгласно чл. 54, ал. 1 КТ, колективният трудов договор влиза в сила е деня на сключването му, ако не е предвидено друго. Той може по всяко време да бъде изменян по взаимно съгласие на страните по реда на неговото сключване.