Акт от 19.06.2017, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№………./…….06.2017г. гр.Варна

В И М Е

Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети май две хиляди и седемнадесета година, в състав СЪДИЯ : СВЕТЛАНА

КИРЯКОВА при секретар Мая Петрова

Като разгледа докладваното от съдията

Търговско дело №720 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по т.д.№720/2016г. по описа на ВОС е образувано въз основа на молба на „ПРОКРЕДИТ БАНК

(БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ***, представлявано от двама от изпълнителните директори Р.В.Т. Е.Х.Ц. Р.И.П., действащи чрез адв. А.Б. - Д., служ. адрес ***, с която срещу П.М.Б. ЕГН **********,***, е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр.чл.415, ал.1 от ГПК за установяване съществуването на вземания на ищеца „ПРОКРЕДИТ БАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД ЕИК ********* от ответника П.М.Б.

ЕГН **********, произтичащи от Договор за жилищен кредит № 050-407052/26.02.2008г. и Анекс №1 от 03.11.2011г., за които вземания е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение №6451 от 19.10.2015г. по ч.гр.д.№12760/2015г. по описа на ВРС, и които вземания включват

- предсрочно изискуема главница по договор за банков кредит в размер на 62 668.46 евро.

- дължима възнаградителна лихва в размер на 1 349.44 евро, считано от 04.04.2015г. до 29.07.2015г.

- комисионна за управление 9.20 евро.

В условие на евентуалност установителната претенция е съединена и с осъдителни искове на същия кредитор срещу същия длъжник за присъждане на същите суми.

Ищецът претендира и разноски по делото.

Твърди се в исковата молба, че по силата на сключен договор за жилищен кредит № 050-407052/26.02.2008г. “ПРОКРЕДИТ БАНК

(БЪЛГАРИЯ)“ АД е предоставило на ответника П.М.Б. кредит в размер 150 000 евро за закупуване и/или ремонт на жилище, който да бъде погасен на 120 месечни вноски. Ищецът излага, че кредитът е подписан от С.С. Б.като солидарен длъжник. Сочи още, че страните са сключили Анекс от 03.11.2011г., с който са променили размера на погасителните вноски и е подписан нов погасителен план. Твърди, че с оглед спиране плащанията по кредита кредитният съвет на банката е взел решение за обявяване кредита за предсрочно изискуем от 29.07.2015г. Излага, че е съобщил предсрочната изискуемост на кредитополучателя на 05.08.2015г. чрез изпращането на писмо, в което се е съдържало уведомлението. Впоследствие излага, че банката е подала заявление по чл. 417 ГПК за вземанията по договора, заповедта по което е оспорена от длъжника –кредитополучател, поради което е възникнал интерес от специалния установителен иск. Моли за установяване дължимостта на претендираните вземания, евентуално за осъждане на ответника да ги заплати като се счита за уведомен за предсрочната изискуемост с получаването на препис от исковата молба. Претендира разноски.

Ответникът П.Б., в депозирания отговор оспорва главния иск като неоснователен и евентуалния като недопустим. Излага, че липсва правен интерес от воденето на осъдителния иск; намира за недопустимо съединяването на двата иска в едно производство. Признава дължимостта на неплатените вноски по договора за кредит, но оспорва настъпването на изискуемостта на остатъка от задължението. Сочи, че кредита не му е обявен валидно за предсрочно изискуем, тъй като полученото от майка му на 05.08.2015г. писмо не е съдържало изявление за това, защото пликът е бил празен. Излага, че писмото е било адресирано от адв. Б. – Д., за която липсват доказателства да е упълномощена да прави изявления от името на банката.

С допълнителната искова молба ищецът поддържа исковата молба. Възразява срещу оспорванията на ответника. Твърди, че ответникът е уведомен надлежно за предсрочната изискуемост.

В подадения отговор на допълнителната искова молба ответникът поддържа становището си.

По същество на спора ответникът признава основателността на иска за главницата до размера на сумата от 49 391.73 евро, съгласно заключението на вещото лице по допълнителната експертиза.

След преценка на събраните писмени доказателства, заключението на вещото лице и доводите на страните СЪДЪТ приема за установено следното:

По заявление на ищеца по реда на чл.417 ГПК с представено извлечение от сметка – документ по чл.417, т.2 от ГПК - е образувано ч.гр.д.№12760/2015г. по описа на ВРС, по което съдът е издал заповед №6451/19.10.2015г. за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист. Длъжниците П.М.Б., като кредитополучател, и С.Г.С. Б., в качеството й на съдлъжник, са осъдени да заплатят при условията на солидарност, следните суми, произтичащи от Договор за жилищен кредит №050-407052 от 28.02.2008г., изменен с анекс от 03.1.2011г. както следва : - главница в размер на 62668.46 евро, редовна лихва в размер на 1349.44 евро, начислена за периода от 04.04.2015г. до 29.07.2015г. вкл. и 9.20 евро разноски по кредита, както и законната лихва върху главницата, считано от 15.10.2015г.

(датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК) до окончателното й изплащане. Присъдена е внесената държавна такса в размер на 2504.52 лева, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 2408.39 лева, на осн.чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК.

Въз основа на издадените ЗНИ и ИЛ при ЧСИ рег.№717 с район на действие ОС Варна е образувано изп.д.№20157110400469 срещу длъжниците.

В срока по чл.414, ал.1 от ГПК длъжникът П.Б. подава възражение против заповедта за изпълнение, като съгласно указанията на ВРС, в срока по чл.415, ал.1 от ГПК ищецът заявява настоящия иск за установяване на вземането си, съединен в условие на евентуалност с осъдителен.

Неоснователни са доводите на ответника за недопустимост на предявения в условията на евентуалност спрямо главния установителен иск в осъдителен иск, аргументирани със съображения за липса на правен интерес от предявяване на осъдителен иск, поради предвиден специален ред за реализиране на права - чл.415 ал.1 във вр. с чл.422 ГПК и удовлетворяването им в изпълнителното производство, както и с оглед различния ред, по който следва да бъдат разглеждани. Както е посочено в т. 11б от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по т.д.№4/2013г., ОСГТК, искът по чл.422 от ГПК се разглежда по правилата на общия исков процес, като приложението на разпоредбите за отклонение във връзка с предмета на делото не е изрично изключено от законодателя. На следващо място в съгласие с приетото в постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение №141/06.11.2014г. по т.д.№2706/2013г. на ВКС, ТК, І т.о. въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност – от която процесуална възможност се е възползвал ищецът в настоящия случай.

Не се оспорва от ответника, че по силата на сключения Договор за жилищен кредит №050-407052 от 28.02.2008г. и Общите условия за кредитиране, приети без условие от кредитополучателя (т.8.2 от договора) между страните по спора е възникнала валидна облигационна връзка, по силата на която „ПРОКРЕДИТ

БАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД ЕИК *********, в качеството на кредитор, е изпълнило задължението си да отпусне на П.М.Б., в качеството на кредитополучател, кредит в размер на 150 000 евро за закупуване и/или ремонт на жилище.

За ползвания кредит кредитополучателят заплаща на Банката годишна лихва в размер на шестмесечния EURIBOR плюс три пункта надбавка, като към момента на подписване на договора размерът на шестмесечния EURIBOR е 4.3710 %. В договора са уговорени еднократна комисионна за обработка на кредита и комисионна за текущо управление в размер на 0.25 % върху непогасената част от главницата, която се удържа ежегодно в края на всеки 12-месечен период на отпускане на кредита. Съгласно чл.1 от договора и график за погасяване на кредит, Приложение №1 от договора за кредит кредитът следва да бъде погасен чрез ежемесечно заплащане на вноски, общо 120 броя, дължими на първо число на текущия месец. За обезпечаване на кредита в полза на Банката е учредена първа по ред ипотека върху имот, собственост на кредитополучателя и солидарния длъжник.

Съгласно раздел Предсрочна изискуемост чл.30 от Общите условия към договора, неразделна част от същия (чл.6 от договора), неплащането от страна на Кредитополучателя на което и да е парично задължение на уговорения падеж се счита за случай на неизпълнение, при което банката има право да вземанията си по договора за кредит за предсрочно изискуеми.

Договорът е изменен и допълнен с Анекс от 03.11.2011г., с който страните се споразумяват за промяна в размера на погасителните вноски, считано от 01.09.2011г., и относно датата на заплащане на погасителната вноска от 1-во число на 4-то число на месеца. Съгласно чл.3 от анекса е налице съгласие между страните, че в случай на просрочие над 15 дни кредитът може да бъде обявен за предсрочно изискуем. На основание промяната в начина на погасяване страните подписват и нов погасителен план Приложение №1, както погасителен план – Приложение 2 за следващия шестмесечен период от издължаване на кредита, който е посочена сумата на транша към момента на подписване на анекса в размер на 111 258.20 евро, годишния лихвен процент – 9 %, броя вноски и датата на първата вноска – 04.10.2011г.

По искане на ищеца с оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса и вмененото му задължение да докаже иска по основание и размер по делото е назначена съдебно-счетоводната експертиза, и допълнителна такава, чиито заключения като изготвени от специалист, притежаващ необходимите знания и при липса на данни за пристрастност към страните по спора, съдът кредитира изцяло.

От заключението на основната ССчЕ се установява, че целият размер на отпусната сума от 150 000 евро е усвоен еднократно на 07.03.2008г.; събрана е посочената в чл.3.1 от договора комисионна за обработка. Лихвите с падеж от 01.04.2008г. до 01.09.2008г. са начислявани като сбор от шестмесечния EURIBOR плюс три пункта надбавка, тези с падеж от 01.10.2008г. до 01.03.2009г. са начислявани само въз основа на шестмесечния EURIBOR, чиято стойност е 8.169 % (таблица 4), а след тази дата до 01.09.2011г. е прилагат лихвен процент от 9.00 пункта въз основа на Решение на Управителния съвет на банката по Протокол №296/08.12.2008г. В периода на действие на Анекс №1, считано от 04.10.2011г. до 04.08.2015г. е прилаган лихвен процент от 9.00 пункта. Вещото лице констатира, че на падежната дата задълженията са били погасявани служебно чрез директен дебит от разплащателната сметка на кредитополучателя, като при недостиг на средства погашението се е извършвало със следващите постъпили средства. Последната погасителна вноска е направена на 28.07.2015г., като с нея са погасени вноската с падеж 04.03.2015г. и част от лихвата с падеж 04.04.2015г.

След преустановяване на плащанията банката е упражнила правото си по чл.3 от Анекса от 03.11.2011г. към договора за кредит и чл.30 от Общите условия за кредитиране, като е обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем преди изтичане на крайния срок за погасяване поради неизпълнение. На кредитополучателя и солидарния длъжник са връчени покани – уведомления за обявената предсрочна изискуемост, като им е указано доброволно да заплатят всички дължими суми по кредита. Връчването на уведомлението до кредитополучателя е извършено по пощата с писмо с обратна разписка, получено на 05.08.2015г. от лице, живеещо на адреса на длъжника, а уведомителното писмо до солидарния длъжник е връчено лично на 06.10.2015г. чрез нотариус №520 на НК.

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след преценка на събраните писмени доказателства, заключенията на вещото лице и доводите на страните приема за установено следното:

Искът черпи правното си основание от разпоредбите на чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.430 от ТЗ вр.чл.60, ал.2 от ЗКИ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД.

Доказателствената тежест в процеса се разпределя съобразно правилото на чл.154, ал.1 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си. В тежест на ищеца е да докаже вземането си по договора за кредит, вкл. по размер и по отделни пера, както и настъпилата и обявена на длъжника изискуемост на цялото задължение. Ответникът следва да установи правоизключващите, правоунищожаващите и правопогасяващите си възражения.

Разпечатката съдържа 42 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ade0041a-8467-4dea-9621-c3efc9b24097